Начало
 
 

Д-р Георги Странски е бил кум на Христо Ботев

18.05.2020 /17:50 | Автор : Иван Каневчев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Д-р Георги Странски не знае какво е страх или отчаяние

Малцина са хората, които знаят на кого е кръстена Плевенската университетска болница "Д-р Георги Странски". Самият д-р Странски не е от Плевен, но е бил високо ценен тук.

Историята му е част от сборника "150 години болнично дело в Плевен". На фона на днешните лекари, които ни заливат с пустословие от малкия екран, си заслужава да припомним неговата история.

Д-р Странски е кум на поета-революционер Христо Ботев и също е роден в Калофер. Извоювал си е уважението на плевенчани в бурните следвоенни години след освобождението на България.

Назначен е за пръв управител на плевенската болница и окръжен лекар през 1878 г. непосредствено след войната за независимост. Д-р Георги Иванов Странски е роден в Калофер.

През 1861 г. заминава за Цариград, където работи в Илич хан като абаджия и е учител в българското училище. През октомври 1867 г. пристига в град Галац, Румъния.

Тук попада в средата на българските хъшове 

През 1869 г. се премества в Букурещ, където е частен учител. Там завършва военно-медицинска школа. През 1874 г. става окръжен лекар в град Бузъу. По-късно е ординатор в болницата „Колентина” в Букурещ, в която защитава докторат по медицина „Няколко думи за дифтерията”.

Д-р Странски е автор на печатния устав на „Българското ученолюбиво настоятелство”, чиято цел е да помогне на пострадалите и ранени българи в разбунтувалите се области в Турция. През Сръбско-турската война в 1876 г. заминава за Белград като лекар доброволец в румънската болница, предоставена на сърбите.

Завърнал се в Плоещ, той се присъединява към българското опълчение, което се установява в града на път от Русия за България. Д-р Странски е близък приятел на Христо Ботев, става негов кум, а по-късно и кръстник на дъщеря му Иванка.

Като военен лекар заедно с румънската болница пристига в село Гривица, където се разполага румънска войскова част при обсадата на Плевен. На Гривишкия фронт са Карол I и професор Карло Давила.

Никому не отказва медицинска помощ  

След падането на Плевен на 10.ХII.1877 г. вместо да се върне в Букурещ, д-р Странски се установява на работа в Плевен. Плевенчани възторжено посрещат първия български лекар, участник в боевете за освобождението на града.

Д-р Странски активно се включва в ликвидирането тогавашните епидемии, организира санитарното състояние на града и се бори успешно с масовите заболявания, резултат на продължителната обсада. Младият лекар е в стихията си – на никого не отказва медицинска помощ, често сам набавя необходимите лекарства, отказва хонорара, предлаган му от бедните болни. Той бързо завладява сърцата на бедните и уважението на богатите.

След освобождението на Плевен болницата е предоставена на руската армия. Започва реорганизирането на съществуващите болници и създаването на нови. Управлението на болничните заведения е възложено на местните болнични съвети. Силното медицинско присъствие на руската армия дава положително отражение и засилва регионалната значимост на Плевенската болница.

През есента на 1878 г. руското военно управление предава болницата на градския общински съвет, който поема нейната издръжка. С указ се назначават първите окръжни и градски лекари, организиращи и оказващи амбулаторна, лечебна и профилактична помощ на населението. През 1878 г. се назначават за окръжни лекари: д-р Странски за Плевен, д-р Станкеевич в Никопол, д-р Гейзер в Ловеч, и д-р Радославов в Свищов. Управлението на болничните заведения е възложено на местни болнични съвети. 

Първите управители на Плевенската болница са и нейни първи строители – изтъкнати организатори, клиницисти, общественици, възпитаници на френската и руска медицински школи, активни участници в борбата срещу османското робство, дейци с демократични убеждения.

През 1878 г. след подписването на Сан-Стефанския мирен договор той е назначен за окръжен лекар и управител на плевенската болница. През 1879 г. напуска болницата, защото е избран за представител във Великото народно събрание в Търново.

Притежава качества на голям оратор  

Той става проводник на идеите на Каравелов и дядо Славейков. След Берлинския договор и откъсването на Южна България д-р Странски се установява на работа в Пловдив, където е избран за председател на Областното събрание, а по-късно и за директор на финансите.

През време на революционното движение за обединението на Южна България д-р Странски е член на “Комитета по съединението“ и на 6 септември 1885 г. е избран за председател на привременното правителство. След това като председател на Червения кръст той е военен лекар по време на Сръбско-българската война.

След детронирането на княз Александър Батенберг става член на “Временното наместничество“, обявено от Стамболов, което поема управлението на страната до завръщането на княза.

През 1886 г. той е дипломат в Белград, а през 1887 г. министър на вътрешните работи в правителството на Стефан Стамболов. През 1889 г. д-р Странски е управител на болницата и окръжен лекар на Русе, а през 1897 г. е управител на Александровската болница.

Умира в София на 4 януари 1904 г. на 56-годишна възраст Най-добрата и вярна характеристика на д-р Странски дава директорът на Столичната санитарна служба д-р Михайлов в надгробното си слово: “Във всичкото това неуморно движение д-р Странски се показва много смел, с твърд характер, спокоен като човек, който не знае какво е страх или отчаяние в най-критичните минути”. 


 

Сподели в
 

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020/11:31

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020/13:47

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020/19:01

Прочутият ни генерал и командващ Първа българска армия е единственият чуждестранен пълководец, който преминава редом до съветските генерали от Трети украински фронт по Червения площад в Москва на Парада на победата на 24 юни 1945 г.

24.06.2020/10:00

Презрение за тия, дето нямат „Ни срам, ни очи”, и петнят езиковото ни пространство и човешките ни души.

23.06.2020/15:50

 Представяме ви

Вече стартираха и Летните празници на българското кино в МДЖ, организирани съвместно от СБЖ и Съюза на филмовите дейци. Всички прожекции в новото лятно кино, разположено в близост до бар „Море” в почивния комплекс, са безплатни

12.07.2020 /06:41 | Източник: СБЖ

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020 /11:31 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

УС на СБЖ излезе с декларация, настояваща за изтегляне на внесения в НС от Вежди Рашидов законопроект за промени в Закона за радиото и телевизията, докато той не бъде подложен на широко обществено обсъждане. Изразена е също тревога от негативни и злепоставящи внушения и обобщения, отправени от прокуратурата към "свободните" журналисти.

14.07.2020 /17:42

Обективното информиране и отразяването на всички гледни точки остава неизменен водещ принцип в работата на колегията особено в нажежени политически ситуации, като изживяваната в момента в страната ни. СБЖ категорично отхвърля и осъжда всяка форма на насилие било срещу представители на медиите, било срещу граждани, било срещу институции.

11.07.2020 /16:34

Ако днес мишена за разтерзание е президентът на Република България, кой ще е утрешният нарочен? Онова, което се случва у нас сега, отново крещящо зове будната съвест на цяла България, на цялото ни гражданско общество, на всички истински журналисти, писатели и общественици - защото само всички заедно можем да върнем нашата прекрасна родина в лоното на нормалното й, разумното, човешкото развитие. Нека да се вслушаме отново в посланията на безсмъртния ни мъдрец Вазов: „Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?”

09.07.2020 /17:25

 Мнения

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 35 гости

Бързи връзки