Начало
 
 

Кубинският Апостол на свободата Хосе Марти е събрат и на Левски, и на Ботев

19.05.2020 /20:41 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Кубинците нарицат Хосе Марти по същия начин, както ние Левски - Апостол на свободата

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

„Българите са кубинците на Балканите, а кубинците са българите на Латинска Америка.” Тази фраза е приписвана на двама изтъкнати кубинци.

Единият е яркият журналист, политолог, юрист и икономист Карлос Рафаел Родригес, който едва 20-годишен става кмет на родния си Сиенфуегос, а после подкрепя сърцато революцията, оглавена от Фидел Кастро и победила на 1 януари 1959 г. След революцията е сред най-изявените политически и икономически ръководитли на Куба. А през 70-те е и посланик в България - става отличен познавач на страната ни и на близостта между българи и кубинци.

Другият, когото също смятат за автор на спомената фраза, е големият поет Николас Гилен, особено известен у нас с магическото си стихотворение „Малка балада за Пловдив”, превърнато в песен и станало хит на „Диана Експрес”:

Във Пловдив, във града вековен,

там далеч, там далеч...

Една нощ спря да бий сърцето ми

и нищо друго...

Един зелен безспирен поглед,

там далеч, там далеч...

Две влажни устни недостъпни

и нищо друго...

Независимо на кого от тези двама големи кубинци, обикнали България, за първи път му е хрумнала фразата - а те и двамата много пъти са я повтаряли - тя си е самата истина. Могат да го потвърдят от сърце и онези около 40 000 български специалисти, работили в Куба и живели там със семействата си прз 60-те, 70-те,80-те години. Както и хилядите кубински студенти, получили образование у нас през същия период.

Тази година се навършват 60 години от установяването на дипломатически отношения между България и Куба - и това не е просто протоколен юбилей, а ехото от наситени с живи човешки връзки и с взаимна обич десетилетия.

Но ако искаме да стигнем до корените, оплели нашите два народа в духовна и морална неразривност, трябва да погледнем към най-любимите си герои, към светците в нашия исторически Пантеон.

Там българите сме поставили нашия Апостол на свободата Васил Левски и огнения поет революционер Христо Ботев.

А при кубинците на същото място е техният Хосе Марти, в когото всяко българско сърце веднага ще разпознае удивителното сливане в един образ на нашите Левски и Ботев. Кубинците също наричат своя Марти Апостол на свободата. А съдбата му е досущ като на нашия неистов автор на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”.

Пламенен порив към свобода, родил борбени стихове още в невръстни години. Затвор, изгнание, емигранскта журналистика. Завръщане в родината с кораб и с отряд смелчаци, за да се разпали огъня на революцията и освобождението. И гибел  - още преди пламъкът на бунта да е успял да зазори волното бъдеще...

Няма българин, който да не знае думите на Левски, че „Времето е в нас и ние сме във времето”. И няма кубинец, който да не е убеден в правотата на Марти, че „Най-добрият начин да кажеш нещо е да го направиш”.

Няма българин, който да не е рецитирал още в училище гениалните Ботеви строфи:

 

Настане вечер, месец изгрее.

Звезди обсипят звода небесен.

Гора зашуми, вятър повее -

Балканът пее кайдушка песен.

 

И няма кубинец, който да не пее от малък вечната „Гуантанамера” със стиховете на Марти:

 

Искрен човек съм и ида

от там, где палмата расне.

Преди да умра нека видя

стихът как душата опасва.

 

Не искам на тъмно, знайте,

да загивам като предател.

От добрите съм аз и дайте

да падна на слънце и вятър.

 

Искам с бедните на земята

моята участ да слея.

За потока от планината,

не за морската шир милея.

 

Това е - Марти е толкова наш, колкото и Левски, и Ботев. И се сбъдва лесно заветът му „Родината е човечеството”, записан като манифест на неговия вестник „Родина” и на неговата Кубинска революционна партия. Завет, свързал далечния му карибски остров и с нашия край на Балканите...

Хосе Марти е роден в Хавана на 28 януари 1953 г., а загива в бой в местността Дос Риос в Куба на 19 май 1895 г. Между тези две дати е вихреният му живот на поет, публицист, революционер и мислител.

Двете дати винаги се отбелязват не само в родината му и в латиноамериканските страни, които също го имат за свой, но и в България. Всеки 28 януари и всеки 19 май неизменно край паметника на Марти в София, разположен в градинка между парк-хотел „Москва” и кубинското посолство, се събират много хора с цветя и венци и ги полагат в подножието на постамента.

Възпоменанията традиционно се организират от Асоциацията за приятелство „България-Куба”, Общността на кубинците, живеещи в България, и посолството на Куба у нас. Неизменно участват изявени български поети, които четат свои стихове за Куба и за Марти. Редовно се включват със свои рецитали по творби на кубинския Апостол на свободата и ученици или студенти от различни български училища и университети. А кубинци, живеещи у нас, изпълняват песни по негови стихове, с неизменната „Гуантанамера”, разбира се.

Това е живата и топла връзка България-Куба, Марти-Левски-Ботев...

Днес, на 19 май, когато се навършиха 125 години от гибелта на кубинския герой, паметникът му в София отново беше отрупан с цветя, макар извънредната обстановка около пандемията от коронавирус да не позволи провеждането на традицинното възпоменание с винаги оживено и многобройно участие.

Но своите цветя, обич и преклонение към Хосе Марти все пак поднесоха посланичката на Куба у нас Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан, нейният съпруг и консул на Куба - Диснаел Мартинес Ривера, техния син, също Диснаел, както и ръководството на Асоциацията за приятелство „България-Куба” - почетната председателка Станка Шопова, председателката Тамара Такова, членовете Пламен Бонев и Любен Василев, поетът Лъчезар Еленков.

„Родината е човечеството” - с нова актуалност звучат сега тези думи на Марти. В трудни времена като сегашната битка на човечеството с Covid-19 почитта към Апостола на кубинската свобода е и почит към самоотвержените кубински медицински бригади, борещи се с коронавирусната пандемия в 23 държави по света и изпълняващи свои здравни мисии общо в 59 страни.

Ето какво коментира по този повод Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан пред изданието „Дипломатически спектър”: „Куба няма да се откаже от призванието си за солидарност, дори когато по политически причини правителството на САЩ продължава да атакува и възпрепятства международното сътрудничество, предоставяно от нашата страна, което застрашава достъпа до здравни услуги за десетки милиони хора. В света липсва солидарност и сътрудничество. Нека глобализираме солидарността!”

В същото интервю посланичката на Куба разказва следното за известните успехи на своята страна в медицината и здравеопазването:

„С огромни усилия и саможертва и при тежката блокада на САЩ, която се изостри по-специално по времето на Covid-19, Куба успя да запази своята универсална и безплатна система за обществено здравеопазване, благодарение висококвалифицираните си и всеотдайни професионалисти, които се радват на световен престиж, независимо от грубите и клеветнически кампании на мощни противници.

Въпреки недостига на икономически ресурси, Куба отделя около 27% от БВП на страната за обществено здравеопазване. С продължителност на живота 79,7 години през 2019 г., с детска смъртност 4,0 на 1 000 живородени деца, с елиминирането на 11 имунизационно предотвратими заболявания и на маларията в началото на 70-те години на миналия век, а в по-ново време като първата държава в света, успяла да премахне предаването на СПИН и на вроден сифилис от майка на дете, Куба е феномен, привличащ всеобщ интерес.

Устойчивостта на националната здравна система, способността й да се подготвя и да реагира на извънредни ситуации и епидемични огнища, присъствието на повече от 48 000 кубински здравни специалисти в почти 60 страни, завършилите у нас над 35 000 лекари от над 100 страни, кубинският медицински принос в справянето с извънредни ситуации като болестта ебола в Западна Африка през 2014 г., са само няколко примера, които потвърждават успеха на кубинската система за обществено здраве. В Куба правото на здраве не е просто конституционно, а наистина обществено и свещено право.”

С тази Куба със сигурност би се гордял и любимият й герой и вдъхновител Хосе Марти.

А ние като българи може би тепърва трябва да помислим как да се върнем на пътя на Левски и Ботев...

Сподели в
 

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020/17:45

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020/16:58

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020/08:00

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020/19:22

На 22 юни преди 79 години започва най-кървавата война на ХХ век- Великата отечествена, която за тогавашния Съветски съюз е на живот и смърт. Редом до воините са и журналистите, или както е модерно днес да казваме – на първа линия. И понякога те освен своите преки задължения, се сражават, но не с перо и камера, а с оръжие, и много от тях загиват, изпълнявайки своя дълг.

20.06.2020/10:35

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020 /11:31 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Ако днес мишена за разтерзание е президентът на Република България, кой ще е утрешният нарочен? Онова, което се случва у нас сега, отново крещящо зове будната съвест на цяла България, на цялото ни гражданско общество, на всички истински журналисти, писатели и общественици - защото само всички заедно можем да върнем нашата прекрасна родина в лоното на нормалното й, разумното, човешкото развитие. Нека да се вслушаме отново в посланията на безсмъртния ни мъдрец Вазов: „Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?”

09.07.2020 /17:25

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 40 гости

Бързи връзки