Начало
 
 

Ефекти на виртуалната комуникация в условията на социална изолация

01.06.2020 /13:41 | Автор : Академичен екип от ФЖМК | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Представяме резултатите на проучване на академичен екип от Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски” за проследяване на някои от ефектите на виртуалната комуникация в условията на социална изолация.

За да проследи някои от ефектите на виртуалната комуникация в условията на социална изолация, академичен екип от Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски” предприе проучване в двумесечния период на извънредното положение. За тази цел бе проведено изследване в три посоки:

- изучаване на реакциите на професионалната медийна общност;

- допитване сред респонденти с достъп до традиционните медии (телевизия, радио, печат) и до онлайн издания: социални медии, социални мрежи, електронни източници;

- анализиране на предизвикателствата пред телекомуникационния сектор.

В академичния екип влизат: Проф. д-р Л. Райчева, д-р Н. Велинова, д-р Н. Митева, д-р М. Томов.

България сравнително бързо реагира на институционално равнище на обявената от Световната здравна организация спешност за общественото здраве по отношение на заболяването COVID-19. На 26.02.2020 г. със заповед на министър-председателя бе създаден Национален оперативен щаб. Като едно от неговите задължения е разписано да организира, координира и наблюдава всички действия на компетентните органи във връзка с предотвратяване на разпространението на COVID-19, както и да събира, обобщава и анализира цялата информация за развитието на ситуацията, за да информира медиите и обществеността[i]. Народното събрание гласува Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с негово решение от 13 март 2020 г.[ii] Извънредното положение в страната действа точно два месеца и е отменено на 13.05.2020 г.

Справянето с пандемията COVID’19 не само в медицински и икономически, но в социален и комуникационен план постави значими предзвикателства пред институциите и населението у нас по време на извънредното положение. В тази внезапно настъпила безпрецедентна ситуация бяха подложени на своеобразен стрес-тест в реална обстановка системите за реакция при кризи и капацитетът за вземане на балансирани решения. В движени се трансформираха традиционните разбирания за труд, физическа комуникация, работно пространство. Така нареченият „хоум офис“ придоби все по-голямо значение, дори в някои професионални сфери, където работата от вкъщи изглеждаше неприложима. Средствата за комуникация, включително специализираният софтуеър за обучение „спасиха“ учениците и студентите да завършат редовно образователната година. Същевременно, обаче, се усетиха и  професионалните дефицити в областта на дигиталната инфраструктура и свързаност на национално и международно равнище.

За да проследи някои от ефектите на виртуалната комуникация в условията на социална изолация, академичен екип от Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски” предприе проучване в двумесечния период на извънредното положение. За тази цел бе проведено изследване в три посоки:

- изучаване на реакциите на професионалната медийна общност;

- допитване сред респонденти с достъп до традиционните медии (телевизия, радио, печат) и до онлайн издания: социални медии, социални мрежи, електронни източници;

- анализиране на предизвикателствата пред телекомуникационния сектор.

 

Изучаване на реакциите на професионалната медийна общност

Обявеното извънредно положение и съпътстващите го ограничителни мерки недвусмислено показват, че медийната среда със своевременната и постоянна информация относно развитието на пандемията в страната е от решаващо значение за нормалното функциониране на икономиката и обществото. Медиите също трябваше да се пренастройват в движение, защото на тях се падна тежката отговорност да участват в управлението на пандемията и в смекчаването на стреса в обществото, породен от наложените дълбоки и внезапни промени.

Националното представително проучване на „Алфа Рисърч“, проведено в периода 28 април – 5-ти май 2020г. показва, че през първия етап от кризата позитиви извличат онези политици, които поставиха животът и здравето на хората над икономиката. Независимо от крайните мнения, сечението на обществените нагласи показва сериозна подкрепа както за правителствените решения през този период, така и за начина, по който хората са се възползвали от тях. 70% одобряват здравно-карантинните мерки, чувствайки се по-сигурни с тях. 60% - мерките в образованието и най-вече своевременното въвеждане на дистанционно обучение за децата им. 52% е подкрепата за лансираните социални мерки, насочени към най-уязвимите и рискови групи. Преобладаващо критични настроения са налице единствено към все още неясните икономически мерки. Макар уморени, или изнервени от ограниченията, у хората все още доминират страховете и предпазливостта – предпочитат по-бавното и постепенно връщане към нормалността, в което да има по-малко люшкания и повече предвидими действия (40%), пред високата или много бавна скорост[iii].

Данните от проучване на „Тренд”, изготвено по поръчка на „24 часа” и проведено малко преди края на извънредното положение – в периода 1-5 май 2020 г., сочат, че 63% от респондентите смятат, че Националният оперативен щаб се е справил добре с овладяването на ситуацията. 68% от отговорилите имат притеснение да посещават места с много хора, а 57% се страхуват да посещават заведения. Малко над половината от интервюираните (52%) твърдят, че повечето време, прекарано вкъщи, влияе негативно върху общото им психическо и физическо състояние. По-голяма част от българите осъзнават, че битката с коронавируса ще отнеме доста време, докато се върнем към нормалния си начин на живот[iv].

Центърът за обществени и политически изследвания Gallup International прави седем експресни телефонни сондажа по време на извънредното положение. Изводите в първия сондаж, проведен между 20 и 23 март  2020 г., сочат, че, като цяло (66%) българите приемат и подкрепят извънредното положение, а реакцията на хората на самата епидемия е преобладаващо тревожна (64%), за някои – дори паническа (22%). Седмото изследване, проведено между 15 и 18 май 2020 г., констатира, че масовото съзнание по отношение на коронавируса вече показва белези на нормализация. Цялостната оценка за мерките, които властта взема в последните два месеца, е висока. 61% намират мерките на властта срещу коронавируса за достатъчни. Високи, макар и без нов ръст, са страховете и неприятните равносметки за доходите[v].  

Макар в тези социологически изследвания да не е отредено място за поведението на медиите, практиката показа безпрецедентната им активност при отразяването на извънредното положение и на информацията, своевременно съобщавана от Националния оперативен щаб и от институциите, ангажирани с овладяването на спонтанно възникналата ситуация.

Смисълът на публичния дебат през медиите за коронавируса, обаче, не е толкова да оспорва конституционното право на изпълнителната власт за жизненоважни мерки по време на пандемията, нито пък да напътства хората как и дали да спазват предприетите мерки. Смисълът е и да предпази хората от „инфодемията”, т. е. – от диспропорцията при достъпа им до друга важна информация, а и от възможността те също да се включат в публичния дебат относно адекватността на тези мерки и съпътстващите ги санкции, за да не попадат в плен на разпространяваните най-вече чрез социалните мрежи недостоверни послания и слухове.

Така, на 2 март, още преди да бъде обявено извънредното положение,  програмният регулатор Съвет за електронни медии излиза с Позиция за отразяването в радио- и телевизионните програми на актуалната ситуация относно разпространението на вируса COVID 19. Съветът се обръща към доставчиците на медийни услуги с призив отговорно, своевременно и точно да информират гражданите, като избягват сензационност при представяне на информацията и не разпространяват непроверени факти. Регулаторът призовава доставчиците на медийни услуги да спазват високите професионални стандарти и етични норми, като:
• търсят компетентните държавни институции и предоставят ефир за официалната и достоверна информация за ситуацията в страната и в чужбина;
• предоставят точна и проверена информация, без изопачаване на фактите, без разпространението на невярна информация или слухове, без придаването на излишна сензационност на събитията, без подвеждане на обществото, с ясно посочване на източниците на информация
• зачитат личната неприкосновеност на гражданите, доколкото темата за коронавирус има пряко отношение към живота на човека и неговото здравно състояние;
• обръщат особено внимание при отразяване на случаи с деца[vi].

На 15 април 2020 г. Съветът за електронни медии публикува Прессъобщението на Групата на европейските регулатори за аудиовизуални медийни услуги (ЕРГА) относно системното значение на медиите във времена на криза. В него се съобщава, че Групата ще проведе оценка за това как платформите реагират на предизвикателствата, поставени от „инфодемията“, придружаваща пандемията[vii].

В унисон с тази инициатива на ЕРГА, че ролята на медиите в критични и сложни ситуации е да допринася за информираността на гражданите за опазване на общественото здраве и спокойствие, СЕМ подготви и доклад за поведението на националноразпростаняваните радиа и телевизии по време на пандемията.

Особено активно в защита на професионалните стандарти се изяви Асоциацията на европейските журналисти в България. На 17 март 2020 г. тя публикува COVID-19: Насоки за отговорно отразяване. В този документ са събрани на едно място някои от най-полезните указания за работа в условията на продължаващата криза, обхващащи различните й аспекти – от етика и журналистическа отговорност до противодействие на дезинформацията и опазване на личната безопасност – физическа и психическа, като се набляга на експертността и на съблюдаване на професионалните стандарти[viii].

На 25 март 2020 г. АЕЖ подкрепя Апела към председателите на Европейската комисия, на Съвета на ЕС и на Европейския парламент Европа да съхрани журналистиката и свободния поток на информация при справянето с COVID-19[ix]. В този Апел е демострирана и загрижеността на подписалите го организации относно безконтролното следене в някои страни, застрашаващо неприкосновеността на личния живот и защитата на личните данни.

С оглед подпомагането на журналистите при отразяването на COVID-19, АЕЖ организира различни инициативи за журналисти и работещи в медийния сектор, като: онлайн курс за журналисти на тема “Отразяване на коронавируса” (на 10 април), безплатен уебинар на тема “Статистика, данни и лъжи” с лектор Боян Юруков (на 24 април) и др. Обучението представя практически инструменти, техники и съвети, необходими за справяне с “инфодемията” и за достоверно отразяване на проблемите, свързани с COVID-19, като: как и защо се разпространява невярна информация; как да се следи за свързана с коронавируса информация в социалните мрежи; основни инструменти и техники за онлайн проверка на съдържанието; добри практики за забавяне на разпространението на дезинформация; каква да е грижата за собственото психично здраве, докато се отразява пандемия и др.[x]

Съюзът на българските журналисти – организацията, непримирима към битността на фалшивите новини, изрази готовност да допринесе с конкретни експертни предложения за разработването на специална европейска програма за подкрепа и защита, включително и финансова, на медийната независимост и на социалните и професионалните права на журналистите. Тази позиция бе изразена в специално писмо, изпратено от името на СБЖ на 10.04.2020 г. от Председателя на Управителния съвет на Съюза до ръководителите на Европейския съвет, Европейската комисия, Европейския парламент и до всички национални правителства на държавите членки на Европейския съюз с настояване във възстановителните планове за Европа след кризата с коронавируса да бъде включено и подпомагането на медиите, журналистите и свободата на словото[xi].

 

Допитване относно някои ефекти на виртуалната комуникация в условията на социална изолация

Основната цел на допитването е да проследи нивото на адаптивност и начина, по който респондентите са се справили в социално, психологическо, комуникационно и здравно отношение по време на изолацията, свързана с пандемията от коронавирус, както и да се провери кои са каналите на информация и комуникация, работа и обучение онлайн, използвани от интервюираните през този период. Изследва се нивото на доверие в медиите (традиционни, електронни онлайн медии, социални мрежи, социални медии), като се проверява в количествено отношение честотата на тяхното използване, а като качествено измерение – предпочитанията и гласуваното доверие от страна на респондентите.

Допитването бе осъществено по метода на отзовалите се чрез пряка анкета, съставена от 28 въпроса. Бяха използвани и допълващи техники за набиране на информация и анализ. Събрани бяха отговори от 185 участници на възраст от 12 до 85 г. с достъп до традиционните медии (телевизия, радио, печат) и интернет, като по-голямата част - с висше образование или настоящи студенти от специалностите „Журналистика” и „Комуникационен мениджмънт”. Поради възрастовата разлика на респондентите, отговорите варират, което представя сравнително пъстра картина за обществените нагласи по отношение на начина, по който медиите отразяват ситуацията с коронавируса в страната. Анкетата е направена в периода 12.04.2020 – 12.05.2020 г., във втората половина от периода на обявеното извънредно положение в България. Общият дял на отговорите на всички респонденти в процентно съотношение превишава сто, тъй като всеки един от тях е имал право да посочи повече от един отговор, а мнозинството от анкетираните са се възползвали от това.

Цели 86% от анкетираните споделят, че имат възможност да работят и/или учат онлайн. Разбира се, тук трябва да се подчертае, че преобладаващият брой на анкетираните е съставен от студенти от хуманитарните науки, които получават нови познания от преподавателите си посредством платформите Zoom или Moodle. Безспорно живият контакт със студентите не може да бъде изцяло заменен от компютърното обучение, тъй като естеството на онлайн интеракцията е по-различна и непосредственият контакт с аудиторията е по-ограничен. 11% от анкетираните сочат, че нямат технологичната възможност да работят/учат онлайн от дома. Сред тях са оператор на машина, продавач в хранителен магазин в столичен мол, управител на бизнес, банков служител.

Въпросите от анкетата целят да изследват и дали от началото на извънредните мерки в страната работодателите/преподавателите подкрепят дистанционната работа/обучение. С положителен отговор са откликнали 65% от респондентите. Отговор „От време на време“ са дали 15%, докато 13% са посочили „Това е невъзможно за моята професия/образование“. Само 0,5% от анкетираните сочат, че работодателят не ги подкрепя да работят от дома, въпреки че имат такава възможност.

В опит да проследи тази динамична ситуация, която търпи непрестанно развитие и до днес, в допитването бе зададен следният въпрос: „Пандемичната ситуация отразява ли се отрицателно на работния/учебния Ви процес?“ Преобладаваща част от респондентите (40%) са дали положителен отговор. Опцията „По-скоро да“ са посочили 19%, колкото са дали за отговор и „Не, не се отразява отрицателно“. За 17% пандемичната ситуация по-скоро не се отразява негативно, 5% са посочили друг отговор. Ето защо анкетираните отговаряха и на въпрос, свързан с притеснението от загуба на работното място или провал в сферата на образованието. Отговори „Да, притеснявам се“ и „По-скоро се притеснявам“ са дали както следва - 16% и 10%. Най-много - 42% от респондентите, са посочили, че не се притесняват, докато 25% „По-скоро не се притесняват“. Различен отговор са дали 7% от респондентите, например, тези, които са безработни или са в майчинство.

Принудителният отпуск за някои от анкетираните е ясен сигнал за настъпващата несигурност. Наближаващата пенсионна възраст също е сред причините, които притесняват тази група работещи.

В условията на пандемия най-рисковата група са хората над 60 години. В редица страни, както и в България, беше приета мярката тази възрастова група единствено да пазарува в определени часове в магазините. Грижата по време на изолация и карантина за възрастните хора е друг социален проблем. За справянето му редица доброволци осигуряваха безплатни доставки до вратата им. Анкетираните, спадащи към тази група, споделят, че могат сами да се грижат за себе си или разчитат на семейството и близките си.

Преобладаващото мнение на участниците в допитването е, че справянето със ситуацията, която променя познатото, разрушава статуквото и установеното спокойствие, изисква солидарност, съпричастност и полагане на грижа към по-слабите и рискови групи на нашето общество. Те разглеждат кризата като възможност членовете на това общество да се замислят, да осъзнаят редица причинно-следствени връзки, свързани с все по-застаряващото население или екологичните проблеми, които и преди бяха на дневен ред, но в забързаното ежедневие като че ли често неглижирахме. 

На първо място като най-масово използван информационен източник по време на пандемията се оказват традиционните медии. Това е мнението на 78% от всички анкетирани. Най-много от тях уточняват, че са предпочитали телевизията като източник на информация, по-малко са слушали радио, а още по-малък дял посочват, че са се информирали през периода на пандемията от печатните медии. По-голямата част от тях, обаче, са конкретизирали, че комбинират източниците си на информация, тъй като желаят да сравняват данните с повече от една медия, преди да изградят своята представа за случващото се.

Освен в количествено отношение, традиционните медии са на първо място и по отношение на гласувано доверие. Повече от половината респонденти са категорични, че най-много вярват на традиционните медии – това са посочили 65,9% от анкетираните. Отново телевизията е предпочитана медия, като цели 22,1% от тях посочват, че най-много се доверяват на БНТ, бТВ, Нова ТВ, и по-рядко - на ТВ он Еър и ТВ Алфа. Друга част споделят, че най-много вярват на документални филми, представящи конкретни факти, както и становищата на специалисти, интервюирани по темата за коронавируса. 12,2% от хората, доверяващи се най-много на традиционните медии, предпочитат радиото, като предпочитанието е към БНР и по-конкретно – към  програма „Хоризонт“, следвано от Дарик радио. 9,8% от доверяващите се на традиционните медии предпочитат да се информират от вестниците, посочвайки в. „Капитал“, в. „Дневник“, в. „Банкеръ“ и в. „Телеграф“.

На второ място от всички източници на информация се нареждат електронните информационни агенции и сайтове. Цели 62,2% от анкетираните са заявили, че се информират от тях, като внимателно подбират конкретни агенции и сайтове. Въпреки това, за разлика от резултатите при традиционните медии, тук доверието не е толкова голямо. Едва 23,7% заявяват, че вярват на електронните информационни агенции и сайтове.

На трето място след традиционните медии и информационните агенции и сайтове се подреждат социалните мрежи по брой на хората, които са ги използвали по време на пандемията. Почти половината от всички респонденти (48,1%) са се информирали за ситуацията с коронавируса от Facebook, Tweeter, Instagram, Linkdin, т.н., като посочват, че са използвали подбрани профили за това. Доверието в тях, обаче, е по-ниско дори от това, което респондентите са посочили, че имат към информацията, получавана от приятели и роднини в страната и/или чужбина, намиращи се до или извън „горещите точки“ по света. 12,4%, заявяват, че се доверяват на социалните мрежи, а 13,5% - на разказите на познати и приятели.

На последно място като източник на информация се нареждат социалните медии (блогове, влогове, YouTube, т.н.) с едва 9,2%. Въпреки това доверието в тях реално е по-голямо от това в социалните мрежи и разказите на очевидци, тъй като е 14,5%.

Любопитно е обяснението на онези 3,7 %  от всички анкетирани, които категорично не вярват на традиционните медии. Те са на мнение, че медиите са „неграмотни“, „некомпетентни“ и съобщават това, което „им се спуска отгоре“. Някои посочват, че преди години журналистите са правели собствени задълбочени разследвания, докато сега просто транслират информацията. Други близки мнения са, че национално разпространяваните телевизии не винаги казват цялата истина за вируса, не представят мнението на опозицията. Някои респонденти смятат, че традиционните медии са склонни да преувеличават информацията или да представят само малка част от нея, която е по-въздействаща.

По въпроса дали има разминавания в данните за ситуацията с коронавируса, разпространявани в различните информационни канали (традиционни медии, електронни информационни агенции и сайтове, социални медии, социални мрежи, разкази на очевидци), 38,3% от участниците в допитването са категорични, че такива разминавания има, а 27,5% по-скоро подкрепят такава констатация. Няма единно мнение за причините за тези твърдения. Част от анкетираните вярват, че медиите в различна степен са зависими от институционалната гледната точка и от властимащите. Друга група респонденти смятат, че в някои телевизионни канали умишлено данните се завишават, за да се стряскат хората. Подобно е мнението, че някои от платформите се опитват да наберат повече популярност, посещения и гледания, като се възползват от критичната ситуация и „украсяват“ дадена информация, изкривяват я или я хиперболизират. Недостатъчно ясната и конкретна информация и наличието на противоречия и разминавания в представяните данни ражда редица конспиративни теории, подкрепяни от малка част от анкетираните. Броят на респондентите, които са убедени, че няма разминавания в информациите, е доста по-малък. Едва 7% са на това мнение, а други 25,9% смятат, че по-скоро няма разминавания в данните.

Едва 21% от участниците в допитването са уверени, че медиите в България обективно отразяват ситуацията с коронавируса, а 27,5% по-скоро са склонни да вярват в тяхната обективност. Според тях медиите, които имат високи професионални стандарти и са в голяма степен независими, са обективни, а останалите проявяват субективизъм и склонност към манипулация. От друга страна, 31,3% са по-скоро на мнение, че българските медии не са обективни, а 9,7% са категорични в това. Според тях журналистите не подбират правилните въпроси по време на брифингите и остават неизяснени важни въпроси за аудиторията, не всички проверяват източниците си и са склонни да представят частична информация само и само да въздействат на аудиторията.

Голяма част от анкетираните са впечатлени от нивото на мобилизация на българските медии, винаги в готовност за извънредни включвания и създаване на нови и нови материали, както и от професионализма и търпението, които проявяват в извънредната ситуация. Според тях около коронавируса сме свидетели на някои наистина добри критични репортажи, интервюта и документални филми.

Сред негативните мнения относно отразяването на извънредното положение от страна на средствата за масово осведомяване са пирамидалният военизиран модел на информиране, както и недостатъчната критичност към официалната информация и ограниченият дебат с различни мнения около коронавируса. Част от респондентите обясняват, че най-силно впечатление им правят усилията на всички медии да предоставят информация за карантината – те правят специални размествания в програмата, рекламните блокове и т.н., прекъсват филми, за да пускат извънредни пресконференции на щаба и премиера. Други смятат, че медиите прекаляват с информация относно разпространението на вируса и не обръщат достатъчно внимание на останалите фактори, последващи пандемията, като, например, икономическото състояние на България и света. Масово анкетираните твърдят, че силно впечатление им прави натрапчивостта на медиите, с която отразяват основно негативни новини по отношение на вируса - за хора, които са се разболели или са починали, но не и за такива, които са оздравели. Оскъдни са интервютата с хора, преболедували вируса, или с такива, които са в процес на възстановяване, за да се вдъхне надежда или да се дадат съвети, коментират анкетираните. Така медиите, като че ли изчерпват отговорността си със слогана „Стойте си вкъщи!“, но така спомагат за насаждане на страх в обществото.

Най-неприятно впечатление у някои респонденти оставя търсенето на сензации на всяка цена, при което често се стига до подклаждане на омраза - към църквата, към ромите, към българските гастарбайтери, завръщащи се от чужбина и т.н. Тези респонденти  критикуват множеството неадекватни журналистически въпроси по време на брифингите, както и превръщането на новините в своеобразно риалити шоу, фокусирано върху негативното и търсещо скандала.

Така, на въпроса как оценяват медийното отразяване на пандемията от COVID-19, най-голям е процентът на отговорилите, че преобладават негативните новини и това стряска хората. Цели 51,6 % са на това мнение. За 46,2% от респондентите медиите отделят твърде много внимание на ситуацията с вируса и стават натрапчиви.

По отношение на влиянието върху психиката им, най-голям брой респонденти са отговорили, че пренасищането с информация за вируса ги потиска и напряга – 59,7% са на това мнение. 16% са заявили, че информацията е противоречива и това ги обърква. По-малък дял са на мнение, че информацията е навременна и полезна и затова се чувстват информирани и спокойни – 13,4%. А едва 1,6% заявяват, че тя е прекалено стресираща и ги плаши.

 

Неочаквани предизвикателства и възможности за телекомуникационните компании

За множество сектори в бизнеса (например, туризъм, ресторантьорство, търговия на дребно, транспорт и логистика, медийна, развлекателна индустрия и филмопроизводство) периодът на принудително наложени противоепидемични мерки имаше неблагоприятен ефект, който се изразяваше във временно/окончателно прекратяване на дейност, освобождаване на служители, финансови загуби, реорганизиране на веригите за доставка и дистрибуция, обявяване на фалит. За телекомуникационната индустрия, обаче, предизвикателствата бяха с обратен знак. Още в първите дни на периода на социална изолация мобилните оператори и доставчиците на интернет се оказаха в условията на пиково потребление. Рязък скок на телефонните обаждания (32%, спрямо средните стойности за предишните неделни дни) е регистриран още на 8 март, когато са оповестени първите потвърждения на заразяване с коронавирус. Обяснението е в наложената принудителна социална изолация, спирането на почти всички дейности и опитите те да бъдат осъществявани дистанционно (например, работа и обучение от вкъщи, пазаруване и плащане на сметки онлайн, медицински консултации по телефона). Високите нива на стрес у хората от резките промени в живота им, както и забраната за пътувания в страната без уважителна причина също допринасят за натоварване на мобилните и фиксираните мрежи.  Това доведе, от една страна, до свръхнатоварване на капацитета на преносните мрежи и обслужващите ги звена за осигуряване не само на свързаността на техните абонати, но и на възможността за функциониране на цялата образователна система, държавната администрация, всички цифрови услуги и работата на огромен брой хора от вкъщи. От друга страна, обаче, пандемичната обстановка донесе на мрежовите оператори по-високи приходи и ръст на потреблението на цифрови услуги. Регулаторът на пощенските услуги и електронната комуникация Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) следи с тревога работата на преносните мрежи и отправя призив за разумно ползване и приоритизиране на трафика, за да се избегне срив[xii].

          Приспособяването към новите условия на българските мобилни оператори се характеризира с бързина и гъвкавост на адаптиране към неочакваните за мнозина промени в обществения и стопанския живот. Във връзка с това могат да се откроят няколко направления на тяхната реакция:

- гарантиране на безопасността на служителите и клиентите и насърчаване на използването на съществуващи и разработването на нови дигитални услуги. Осигуряването на допълнителни възможности за общуване, свързаност, забавление и обучение за потребителите по време на принудителната изолация бе обединяваща политика и за трите водещи мобилни оператори в България (А1, Vivacom и Telenor). Базовото предложение включваше безплатен пакет от: допълнителни минути за разговори, мобилен интернет и телевизионни канали за всички клиенти в периода на извънредното положение. Активирането му бе максимално улеснено – чрез мобилно приложение или изпращане на sms. Телекомуникационните компании се възползваха от принудителния период на социална изолация, за да промотират онлайн покупките на устройства, джаджи и аксесоари, чрез ползване на мобилни приложения, отстъпки, подаръци, поощрения. Освен това, периодът бе благоприятен за популяризиране на собствените им мобилни платформи за извършване на платежни операции от всякакъв вид (A1 Wallet, Pay by Vivacom). Така, вложените усилия за промотиране на онлайн услугите от мобилните оператори дават резултат. От Telenor отчитат удвоен брой покупки през Електронния магазин и 59% ръст на плащанията през мобилното приложение MyTelenor през април, спрямо февруари[xiii]. А1 съобщава за 300% ръст на обажданията във видеомагазина и около 200% увеличение на потребителите, които се свързват със служители на компанията през чат и социални мрежи[xiv].

- социална солидарност и онлайн безопасност по време на изолация. В сътрудничество с Националния оперативен щаб, всички мобилни оператори поддържат безплатно мобилното приложение ViruSafe за ежедневно установяване на клинични симптоми и проследяване на заболели пациенти. Освен това, полагат усилия за повишаване на осведомеността на своите потребители, чрез полезни статии на актуални теми, например, „Как да дезинфекцираме телефона си“, „Как да разпознаваме фалшивите новини“, „Вредно ли е 5G“(А1)[xv]; За улеснение на бизнес клиентите са разработени дигитални услуги за ръководене на работата от вкъщи, например, Виртуална телефонна централа за дистанционно обслужване на клиенти, приложение за обмен на фактури и документи Хартии.оnline, приложение за дистанционно заявяване и одобрение на отпуски Otpuski.com (Теленор)[xvi]. Виваком предлага достъп до облачната услуга VivaCloud[xvii] за изграждане на собствен виртуален център за данни на преференциални цени до края на май 2020 г. През април А1 разработва и предлага първото в България приложение за превенция на телефонните измами. А1 Guard може да се използва безвъзмездно от клиенти на всички оператори у нас и клиенти на фиксирани телефони на А1[xviii]. Пускането му е в съзвучие с предупрежденията на МВР за активизиране на телефонните измамници в условията на социална изолация.

- дарителство по време на карантина – споделена отговорност. Телекомуникационните компании в България разгръщат мащабна дарителска дейност по време на извънредното положение. Дарителските кампании са организирани в две направления – директно подпомагане на здравните власти и болниците за ефективно справяне с коронавирусната инфекция и подкрепа за училищата и учениците в приспособяването им към дистанционна форма на обучение от дома. Помощта за образователната система е под формата на таблети и компютри, предназначени за училища в отдалечени райони на страната и за центровете за настаняване от семеен тип, както и осигуряване на високоскоростна и надеждна интернет връзка за поддържане на нормален учебен процес от дистанция. От телекомуникационните компании съобщават за предоставяне на значителни средства в полза на здравната система по време на въведеното извънредно положение. Отчитат се дарения на медицински маски и консумативи, смартфони за болничния персонал, дихателни апарати, термокамери за отчитане на телесна температура, дезинфекциращ робот. Общата сума на оповестените дарения от телекомуникационните компании за борба с COVID-19 надхвърля един милион лева (1 320 000 лв.)[xix]. Дарителските кампании, събрали внушителни суми в подкрепа на здравната система, са построени на принципа на споделената отговорност. Потребителите „инвестират“  средства в компанията, а тя „споделя“ спечеленото с обществото за преодоляване на кризата. Размерът на дарените средства е косвен индикатор за увеличението в приходите на телекомуникационните компании по време на принудителната социална изолация в България.

По време на извънредното положение те работят под засиления контрол на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и в сянката на отворената (отново) законова възможност за използване на мобилни данни за масово и безконтролно следене.

*     *     *

Проучването на двумесечния период на извънредното положение доведе до някои изводи:

- Положителното за медийния свят по време на извънредното положение в България е, че коронавирусът повиши авторитета на професионалната журналистика, която иначе се смяташе за скучновата, присъща по-скоро за обществените медии.

- Независимо от някои негативни мнения относно начина, по който медиите отразяваха пандемията в страната, в крайна сметка има положителен резултат от медийното отразяване. Макар и с редица слабости, средствата за масово осведомяване успяха да информират обществото до определена степен за опасността от заразата и да изградят определени представи за това какво трябва да бъде направено, за да се предпазят от опасността.

- Периодът на принудителна социална изолация предоставя възможност на телекомуникационните компании да убедят обществото в своята значимост, отговорност и солидарност.

В ситуации на кризи, като тази с коронавируса, предизвикала обявяването на извънредно положение, са показателни ефектите на виртуалната комуникация при социални изолация.

.....................................................................................

* Проучването е осъществено с финансовата подкрепа на изследователските проекти на ФНИ: KП-6-КОСТ/5-18.06.2019, подкрепящ COST Акция CA 16226: SHELD ON и КП-06-М35/4 „Аудиторийно посредничество в дигиталните общества (DATASOC)" от 18.12.2019 г. „Аудиторийно посредничество в дигиталните общества (DATASOC)" - фундаментално научно изследване на млади учени и постдокторанти, както и програмата на МОН „Млади учени и постдокторанти“.

....................................................................................

Бележки:

[ii] Държавен вестник. Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. бр. 28, 24. 03. 2020 г. https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=147150

[iii] Alpha Research. Отражение на първия етап от кризата с коронавируса върху политическата картина в страната [05. 2020] https://alpharesearch.bg/post/969-otrajenie-na-purvia-etap-ot-krizata-s-koronavirusa-vurhu-politicheskata-kartina-v-stranata.html

[iv] Novini.bg. "Тренд": 68% от българите имат притеснение да посещават места с много хора [8. 05. 2020]. https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/597366

[v] Gallup International. Център за обществени и политически изследвания. Масовите нагласи към ситуацията с коронавируса: Белези на нормализация [20. 05. 2020]. https://www.gallup-international.bg/43323/%d0%b0ttitudes-towards-the-coronavirus-situation/

[vi] Съвет за електронни медии. Позиция за отразяването в радио- и телевизионните програми на актуалната ситуация относно разпространението на вируса COVID 19. [2. 03. 2020].  https://www.cem.bg/actbg/5882

[vii] Съвет за електронни медии. Прессъобщение: Европейските регулатори призовават Европейската комисия: Системно значение на медиите във времена на криза. [15. 04. 2020]. https://www.cem.bg/displaynewsbg/657

[viii] Асоциация на европейските журналисти в България. Черешева Мария. COVID-19: Насоки за отговорно отразяване [17. 03. 2020]. http://new.aej-bulgaria.org/covid-19-resources/

[ix] Асоциация на европейските журналисти в България. Апел към Европа да съхрани свободния поток на информация при справянето с COVID-19. [25 март, 2020]. http://new.aej-bulgaria.org/call-europe-covid/

[x] Асоциация на европейските журналисти в България. First Draft провежда онлайн курс за “инфодемията” от коронавирус [10. 04. 2020]. https://new.aej-bulgaria.org/first-draft-covering-coronavirus/

[xi] СБЖ с писмо до ЕС: Включете и медиите, журналистите и свободата на словото във възстановителните планове. [10. 04. 2020]. https://sbj-bg.eu/index.php?t=45956

[xii] КРС. Комисията за регулиране на съобщенията препоръчва на потребителите да се съобразят с тенденциите в интернет трафика [2. 04. 2020]. https://crc.bg/bg/novini/1304/komisiqta-za-regulirane-na-syobshteniqta-preporychva-na-potrebitelite-da-se-syobrazqt-s-tendenciite-v-internet-trafika

[xiv] А1 дарява по 1 лев на МЗ при всяко плащане на сметка онлайн [24. 03. 2020]. https://www.a1.bg/medien-tsentar-informatsia-za-mediite/mc/index/ma/view/infoblock_id/2731

[xviii] Технологиите в борба с телефонните измамници. [1. 04. 2020]. https://www.investor.bg/telekomunikacii/457/a/tehnologiite-v-borba-s-telefonnite-izmamnici-301664/

 

Сподели в
 

В СБЖ бе получено становището на експертна група, изпратено до министерството на културата във връзка със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, публикуван на Портала за Обществени консултации на 19 октомври 2020 г. Предлагаме пълния текст на становището.

21.11.2020/15:27

Председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова отбеляза рождения си ден на своето работно място в Съюза, където мнозина от колегията дойдоха да я поздравят. Изпратени и изразени бяха и многобройни приветствия от организации, институции, посолства.

16.11.2020/20:35

Наскоро четирима журналисти от Силистра и Тутракан получиха за своите житейски юбилеи най-голямата награда на СБЖ - почетна значка „Златно перо“.

16.11.2020/11:05

На презентация в Клуб „Журналист” на СБЖ по повод 110-годишнината от установяване на дипломатически отношения между Испания и България Н. Пр. Алехандро Поланко специално отбеляза ролата на СБЖ и на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България за българо-испанското сътрудничество и приятелство.

14.11.2020/08:28

Н. Пр. Алфредо Атанасоф разказа на среща с медиите в СБЖ за външната политика на своята страна, за икономиката й, за казуса с Малвинските (Фолклендски) острови, за двустранните връзки с България, за предстоящата 90-годишнина от установяването на дипломатически отношения между двете ни държави.

07.11.2020/19:22

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020 /12:06 | Автор: Велислава Дърева | Източник: СБЖ

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020 /19:35 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020 /11:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

През десетилетията, в които бе хроникьор на ужасите на войната, големият британски журналист никога не се свенеше да търси отговорност от властимащите. Той си отиде на 30 октомври т.г. на 74-годишна възраст.

11.11.2020 /20:10 | Автор: Белен Фернандес | Източник: baricada.org/middleeasteye.net

 Спомени и архиви

Тази година сп. „Златорог“ отбелязва своя 100-годишен юбилей. По този повод на книжния пазар се появи специално издание на списанието, публикувано от издателството на НБУ.

29.11.2020 /14:57 | Автор: Елка Трайкова, Михаил Неделчев | Източник: Култура

Със Стойчо Банчев бяхме колеги във в.”Народна младеж”. Беше недъгав: като дете го прегазила каруца и гръдният му кош беше деформиран. Но струваше колкото 10 „нормални”.

24.11.2020 /12:00 | Автор: Константин Иванов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

Талантът и моралът на големия български публицист, „безследно изчезнал” заради острото си перо и гражданската си съвест при „белия терор” през 1925-та, вдъхновяват и мотивират и днес Съюза на българските журналисти. Девизът „Никому в угода, на никого напук” е девиз и на СБЖ.

20.11.2020 /11:29

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова гостува в предаването „Делници” на телевизия „Евроком” и отговори на въпроси на водещия Николай Колев по актуални теми от дейността и позициите на СБЖ.

18.11.2020 /21:35

По повод лансирания от правителството Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява следното становище:

17.11.2020 /17:27

 Мнения

Предложените промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) приличат и са адекватни на политиката и практиката на управляващата коалиция у нас. Все едно здравният министър да проверява качеството на пътищата от джипката на премиера, а министърът на културата да дава указания за здравеопазването и промени в правилата за предпазване от коронавируса...

15.11.2020 /07:05 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

С предложените поправки ЗРТ заприличва отново на многократно кърпен и с петна асфалт от медийната мрежа.

14.11.2020 /11:08 | Автор: Проф. д-р Петко Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 36 гости

Бързи връзки