Начало
 
 

На думата ни как ще се откликне…

07.06.2020 /19:44 | Автор : Анатолий Шчелкунов | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Анатолий Шчелкунов

Бившият генерален консул на Руската федерация във Варна и почетен гражданин на морската ни столица Анатолий Шчелкунов е известен не само като дипломат, но и като писател, чиито книги се ползват с голям интерес. Той е член на Съюза на писателите на Русия и на неправителствената организация Съюз на приятелите на България. Специално за сайта на СБЖ Анатолий Викторович сподели свои размисли относно българо-руските отношения в контекста на едно от последните събития, свързани с делото на равноапостолните братя Кирил и Методий - посветената на това дело изложба в РКИЦ, разбунила патриотичните духове у нас и зад пределите на страната ни.

По повод статията, която публикуваме по-долу, професорът от Самарския университет Людмила Карпенко споделя, че „написаното от Анатолий Шчелкунов е много своевременно, проникновено и професионално. Написано от сърце и с дълбоко познаване на историята на българо-руски хилядолетни духовни връзки. Историята на отношенията на два кръвно съединени народа не е история на  безграмотни прояви на случайни хора“.

 

                                           ***

   

Не ни е дадено да предугадим

на думата ни как ще се откликне…

Получим ли съчувствие –

То сякаш ни осеня благодат…

 

Тези думи са написани преди сто и шейсет години от гениалния руски поет  и дипломат Фьодор Иванович Тютчев. Съчетал в себе си висок поетичен дар и като много опитен дипломат, той като никой друг осъзнаваше здравата връзка между дипломацията и изкуството.

Защо си спомних за това? Защото, въпреки негласната корпоративна етика – да не критикуваме колегите си по професия, не мога да не реагирам на реакцията в българското общество по повод изложбата в София, уредена от Руския културно-информационен център на 24 май 2020 г. по повод празника на славянската писменост и култура. Веднага ще направя уговорка. Макар и да не съм видял изложбата с очите си, но от многобройните публикации и снимки в българските медии се разбира, че на нейните табла няма нито дума за приноса на българите за създаването на кирилицата като основа на цялата цивилизационна парадигма на славянството.

Преди десет години подарих на РКИЦ моята книга „Духовното единение”, която излезе във Варна със съдействието на Дружеството за дружба с народите на Русия и страните от ОНД (Варна) и Славянската литературна и художествена  академия.

(Който иска да се запознае с книгата, написана въз основа на голям документален материал за историята на руско-българските духовни връзки, може да я прочете в библиотеката в София, която носи името на светите равноапостоли Кирил и Методий).

Ако организаторите на изложбата си бяха направили труда да погледнат в нея, те щяха да намерят в главите „Славянската духовност в глобализиращия се свят” и „При изворите на свидетелствата” свидетелства за това, каква роля за развитието на православието, образованието и  културата на Русия е изиграл първият митрополит на руската православна църква Михаил Българин, заедно с когото са пристигнали в Киев и други свещеници българи, донесли със себе си и църковни книги, написани на кирилица. Биха научили за огромния принос за духовния живот на нашия народ на митрополита московски и на цяла Русия свети Киприян. Времето на неговата пастирска дейност някои родни (руски - б. пр.) историци наричат епоха на „второто българско влияние”. Двамата митрополити са вписани от руската православна църква като светии. Биха научили и за други руски йерарси с български произход, служили за нашето духовно единение. За съжаление, за това дори не са се замислили руските „народни дипломати” от РКИЦ, причинили с акцията си значителна вреда на руско-българското културно сътрудничество.

Широко известен е изразът

„Дипломацията – това е изкуството на възможното”

Това изцяло се отнася и за „народната дипломация”. Също както и във всяка сфера на изкуството, дипломатът, включително и човекът, който се занимава с тази дейност в културната, научно-образователната, публицистичната и други области с изява на международната арена, за постигането на положителни резултати трябва да притежава необходими качества. Бидейки по своето същество творчество или свързващо звено между духовното начало и самия живот, между политиката и нейната практическа изява, между нравствеността и властта, дипломатът често се оказва пред избора между доброто и злото. На практика границата между тях е толкова тънка, че никаква, дори най-мощната „оптика” не може да я определи. В изкуството това се нарича чувство за мярка или чувство за хармония. Бележитият съветски учен и писател Иван Еремов го сравняваше с „острието на бръснача”, като озаглави така свой роман. И действително: една нота в музиката, една мазка в живописта, една дума или буква в литературното творчество, едно движение в балета могат да променят смисъла или да развалят произведението. Поради това дипломатът, включително на нивото на „народната дипломация”, за да улови тази граница, трябва да притежава широка ерудиция, тънко чувство за мяра, гъвкав интелект, голям опит, развито въображение, проницателна интуиция и силна аналитичност, за да може да предвижда резултата от действията си.

В България добре знаят, че в историята на руската дипломация, а това може да се каже и за историята на световната дипломация, може да се приведат примери, когато благодарения на таланта на един дипломат са се постигалит такива резултати, за каквито при други обстоятелства загиват хиляди и хиляди съотечественици. И обратно: блестящи победи в жестоки битки са били проигравани на масата на дипломатическите преговори.

Бих искал да кажа още, че при четенето на многобройните публикации в българските медии ми направи впечатление, че почти във всички проличава преди всичко обида или засегнато национално честолюбие. Но в тях няма загриженост за съдбата на нашите двустранни отношения в духовната сфера. Разбира се, не говоря за безчетните блогъри, които използваха възможностите на съвременните социални мрежи, за да излеят цялото си безкултурие. Великият Пушкин предупреждаваше: ”…хвалба и клевета приемай равнодушно и не спори с глупака”.

Само едно издание, според мен, постъпи мъдро: публикува откъс от забележителната книга на Георги Йорданов „Срещи”. В него в прекрасна литературна форма с използването на документи се разкрива вълнуващата картина на нашето духовно взаимодействие, както в далечното минало, така и в края на ХХ век. Разказва се за приноса на академик Д. С. Лихачов при изследването на тези сложни и противоречиви проблеми. Имах щастието да се познавам с Дмитрий Сергеевич и да присъствам при посещението му в Софийския университет. Той дойде в България по случай награждаването му с най-високата награда – орден „Георги Димитров”. Облечен в мантията на почетен доктор на науките на университета и развълнуван от дружеската среща, световноизвестният учен в своята лекция за средновековна България я нарече „Държава на духа”. Оттогава това на пръв поглед метафорично понятие е напълнено с конкретно историческо съдържание, отразяващо безпримерния духовен подвиг на българския народ, който пренесе през вековете своя национален код.

Разбира се, аз обърнах внимание и на това, че в многобройните публикации се припомнят и други примери на нескопосани изказвания на някои руски политици и общественици на тема приемствеността от Русия на кирилската писменост. Тези примери се интерпретират нашироко, представят се като проява на руската имперска политика, като великодържавно високомерие и т. н. Искам да успокоя авторите на подобни конспирологични предположения. Всичките те имат една причина и бих казал, тази причина е далече от конспирологията.

Тя има системен характер и е свързана със сериозни пропуски в нашето родно историческо образование и възпитание

Дълго време в руската историография господстваше така наречената „нормандска” теория в историческата наука, която се опитваше да изключи всякакво друго влияние на историческото развитие на нашата страна, освен романо-германското. С тази теория водиха многолетна борба руските учени. Нейното начало е положено още от М. В. Ломоносов. Но поради много обстоятелства нейните рудименти не са преодолени и досега. Навремето А. И. Солженицин наричаше такива хора с повърхностно образование „необразованци”. Така че някои от тях допускат изказвания, които се разминават с историческата истина. За съжаление в днешното руско училище историческото образование е далеч от изискванията на времето. Дори има такъв анекдот. На изпити един ученик пита друг: кога в Русия бе отменено крепостното право? Той отговаря: през май в 61-ва. Не, заявява първият. В 61-ва Гагарин полетя в Космоса. Е, точно за това са го отменили, казва вторият.

В българския език има пословица: „Една лястовица пролет не прави”.

Точно така не бива поради изказвания на един или друг деец, какъвто и висок пост да заема, или поради някаква изложба, някаква книга или статия да се съди за отношенията на целия наш народ към народа на България или за политиката на цялата държава. Писаха ми писма и ми се обаждаха във връзка с изложбата мнозина български приятели с тревога – защо Русия е допуснала такъв недружествен акт по отношение на България? Повярвайте, скъпи приятели,

това не е Русия, а някои недостатъчно професионални руски чиновници

Много подобни обвинения прозвучаха от екраните на българската телевизия. Бих искал да кажа на техните автори: ако желаете да научите как в миналото руските хора са се отнасяли към България, то покажете по телевизията новия филм „Руският граф на българите”, който бе представен неотдавна от посланик А. Макаров  в същия този РКИЦ. В създаването му участват известни в България хора: посланик Бойко Коцев, големият съвременен историк Андрей Пантев и видната писателка и журналистка Калина Канева и редица други.

А сред примерите как днес руските граждани се отнасят към България, аз бих назовал един, свидетел на който бях по време на моето консулство във Варна. Когато един от предшествениците на сегашния руски посланик – Анатолий Потапов, беше на посещение в черноморската столица, към 11 часа вечерта в събота му позвъни тогавашният министър на вътрешните работи Румен Петков и помоли да помогне да се изпрати в България самолет за потушаване на пожара, който заплашваше Стара Загора.

(Между другото, неотдавна в едно българско издание се появи твърде интересно интервю с Р. Петков за българо-руските отношения).

В разговора с Потапов министърът добави, че със свои сили не могат да се справят с тази природна катастрофа. Те се обърнали към Австрия и Германия, но им отговорили, че трябва предварително да преведат парите. И посочили не малка цена. Положението у нас е безизходно, каза министърът. Ако Русия спешно не ни помогне, то древният град ще изгори, както някога го били запалили турците. В онова сушаво лято пожарите причинили много беди на българите. Потапов веднага се обади на дежурния по Министерство на извънредните ситуации на Русия и помоли да го свържат си министър Шойгу, който тогава ръководеше това министерство. Но дежурният отговори, че министърът е в командировка. Посланикът разказа за молбата на българите и помоли спешно да доложат на министъра. На сутринта Потапов сподели с мен, че не е могъл да мигне цяла нощ. Въображението му рисувало жестоки картини как стихията все повече приближава града. На сутринта, в неделя, дежурният се обади на посланика и каза, че въпросът се решава. Във втората половина на деня специалният самолет се приземи на летището в Пловдив. Руският министър помолил само да се настани екипажът в хотел и да се осигури прехраната. Трябва да се има предвид, че за да излети специален самолет зад граница, това може да стане само с решение на правителството. Всички технически въпроси бяха уредени без протакане. Изказвайки се на митинга по случай спасяването на града, Потапов спомена че Русия за втори път през последните сто и четиридесет години идва на помощ на жителите на  Стара Загора.

Не мога да не отбележа, че темата за руско-българските отношения има особен смисъл. Историята подари на нашите народи заедно уникално богатство: еднаква писменост и такъв безценен дар, като дружбата. Това общо наше богатство ние сме длъжни да предадем на бъдещите поколения. Затова да си разменяме някакви мимолетни меркантилни аспекти е неуместно и недостойно за богатата история на нашите свободолюбиви народа и тяхното бъдеще.

Наложи ми се много години да работя в България в съветските и руски дипломатически учреждения. Поради службата посетих много краища на вашата забележителна и бих добавил, благословена земя. Имах незабравими многобройни срещи с българи на различни възраст и социални групи. Най-забележителното при тези срещи бяха дружеските чувства на българския народ към Русия и руския народ, уважението към руската култура, грижливото отношение към многобройните паметници на руските воини, загинали за освобождението на България. Винаги с благодарност си спомням думите на моя стар и голям приятел, капитана на далечно плаване Васил Дачев: „Аз обичам Русия, защото обичам България”.

Иска ми се да завърша с думите на друг известен руски поет, Константин Балмонт, който много пъти е бил в България и добре познава нейната история и култура:

В тысячелетие случается так много,

Что позабыть легко, где был когда-нибудь,

Но из Болгарии – в Россию есть дорога,

А из России – до Болгарии есть путь.

Когда вливалась Русь в великие размеры,

Что выткались поздней в бескрайний пышный сказ,

Отсюда к нам пришел огонь той верной веры,

Что скрепой верности спаял навеки нас.

 

Превод Иван Василев

 

Сподели в
 

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021/10:05

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021/17:00

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021/12:56

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021/09:45

По повод предаването на БНТ от 15 февруари в рубриката „История БГ“, посветено на пресата в началото на демократичния преход

18.02.2021/15:21

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-възрастният според Гинес 97-годишен радиоводещ, участник в щурма за Нормандия, не иска да се пенсионира. Мнозина го познават по лице. Той играе вълшебника в два от филмите за Хари Потър: „Хари Потър и философския камък“ и „Хари Потър и тайната стая“, а по-старото поколение го помни в ролята на Дарвин – в сериала за големия учен и на Карл Велики в друг сериал, а също и на Дядо Коледа.

05.05.2021 /22:27 | Автор: От Йерусалим специално за сайта на СБЖ Феня и Искра Декало, кореспондентски пункт на БНР | Източник: СБЖ

Близките на известния санктпетербургски журналист Матвей Фролов, известен като блокадния репортер, преди дни предадоха за съхранение в Централния държавен архив за исторически и политически документи в Санкт Петербург, неговия личен архив. Уникалната документална колекция беше представена в архива, като в събитието участваха и представители на най-голямата информационна агенция в Русия – ТАСС,в която Фролов е работил през целия си живот.

29.04.2021 /06:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Репортерът Давид Бериаин с богат опит от горещи точки като Афганистан, Ирак, Либия, разобличавал мафии в Мексико, Колумбия, Албания, и операторът Роберто Фрайле, оцелял след раняване в Сирия, бяха застреляни в западноафриканската страна при нападение над конвоя им. Те пътували към природен резерват, за да снимат филм против бракониерството. Загинал е и придружавалият ги правозащитник ирландец Рори Йънг. В района на убийството действат джихадистки групировки

28.04.2021 /09:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: elperiodico.com

Журналистката Петя Пейчева повежда читателите през неумиращи емоции, запечатани на старите репортерски ленти

10.03.2021 /15:15 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021 /17:40 | Автор: Тихомир Шолев | Източник: Фейсбук

 Акценти и позиции

Навършват се 30 г. от приемането на Декларацията от Виндхук, дала повод на ООН да обяви 3 май за Световен ден на печата. СБЖ напомня: законовите гаранции за правата журналистите са носещ стълб за тази свобода. В страната, класирана на 112-то място по същия показател, знаем това болезнено добре...

03.05.2021 /09:48

В интервала 14:00-17:00 ч. в посочените дни всички делегати за насроченото на 15 май Общо събрание на СБЖ ще могат да се запознаят с материалите за него в отдел „Организационен” на Съюза

27.04.2021 /19:43

Известната и по света порочна практика SLAPP у нас се прилага вече не само от овластени политически или икономически фактори, но дори и от лица, които сами са осъдени за криминални прояви. Настояваме законодателите час по-скоро да осигурят правна регламентация, която да предпазва журналистите от подобни посегателства.

27.04.2021 /15:48

 Мнения

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021 /10:05 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021 /17:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки