Начало
 
 

170 г. след рождението на Иван Вазов - да си припомним и публицистиката му

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Словото на Иван Вазов продължава да вълнува и вдъхновява и 170 години след рождението му

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

 

КАРАВЕЛОВА ИЗГУБИХМЕ!

Иван Вазов

Литератор, публицист, поет, революционер, идеалист, Любен Каравелов умря на 21 януари в Русе. Преди три месеца нещо той донесе в тоя град печатницата си, дето я настани с цел да захване да издава вестник „Начало“. Но една фатална, неумолима болест, на която семето носеше още от години, го възпря от намеренето му; тя го хвърли на постелята, отдето се той вдигна само за да иде в гроба.
При всичко че страданията му бяха упорити и лицето му носеше отдавна бледния печат на смъртта, но Каравелов не губеше дух. Надеждата като една невидима богиня му се усмихваше и му разтваряше едно бъдеще, подобно на преминалото му: пълно с тревоги, с трудове, с борба; а той борбата обичаше. Тя беше за него живот. Един месец преди смъртта му, когато го посетих, той ме уплаши със своят смъртнобледен и сух вид: очите му бяха хлътнали, но още светеха с виражение и сила; бузите му се бяха слепили о кокала и устните му имаха един досущ безжизнен цвят. Той силно кашляше и аз в смущението си не знаех какво да му кажа за утешение. Но той ме погледна доверчиво и ме му успокои с тия думи:
- Това вече не е нищо... минуваме още малко дни и ний ще можем да почнем вестника.
 Тая надежда го крепеше и до последните дни на живота му.
 Три дена преди да издъхне, аз отидох да го посетя. Заварих го, че четеше лежешком: той четеше Бокля.
  - Какво има ново? - попита ме той.
  - Новото е, че народното събрание ще се събере вече в Търново - отговорих аз.
  - Що думаш! Ах!... сега трябва да се пише, трябва да се работи, а пък аз, дявол го взел, още лежа... А кога ще стане събранието?
 - На десети февруари!
 - Ах - отговори той, - дотогава ще успея и ще вървя право в Търново... Сега е време за работа, прибави той, като се позамисли малко. И за да ме увери в скорото си оздравяване, той си повдигна главата от възглавницата, подпря си лактите и ръцете на постелята и се помъчи да седне, но пак си отпусна главата на възглавницата, силно дишашщ...
На 21 още заранта се захвана агонията му, мъчителна, тежка. На 12 и половина часа през деня той изпусна дух, обиколен от сродници и приятели.
Днес, на 23 того, биде погребението му.
Главните улици на града се обкичиха с черни флагове.

Скръбта беше национална.
На опелото му в черковата „Св. Троица“ присъствуваха н. пр. губернатора генерал-майор Акимов, Балабанов, барон Тугенгаузен, началника на българските дружини, братът на Каравелова, съпругът му, много руски офицери, солдати и граждани.
Н. в. пр. митрополита изрече там над смъртните останки на Любена едно слово, с което силно и кратко изобрази заслугите и трудовете на усопшият, чрез той сдоби право на безсмъртие. От черковата погребалното шествие се отправи към Силистренските порти, а оттам към полето за гробищата. Най-напред вървяха всичките ученици. Зад тях беше хорът. Той се съставляваше изключително от сърби, хървати, далматинци и чехи, които бяха дошли да заявят своята скръб и уважение на човекът, който в продължение на двадесет години в Москва, в Нови Сад, в Белград, в Букурещ с перото и със словото прокарваше идеята за славянската солидарност.
Печално и мълчаливо се движеше шествието по снега, който покриваше полето.
Най-после стигнаха до мястото, дето беше назначено нямо и вечно жилище на оногова, който беше роден за борба.
Ямата се чернееше вече в снега и зееше като дълбока рана.
Таз минута беше тягостна.
Каравелов лежеше на носилото си ням и студен. Сухото му лице се почти губеше в брадата му. Само челото му, широко и голо, се виждаше. На него бяха още видни следите на някакви смели мечти и кроежи, които смъртта беше смразила там с хладната си ръка.
До ухото му беше положена неговата обична и оригинална шапка, с широки крила.
Един от учителите, Тодор Станчов, произнесе реч с малко красноречие и связ и с много повторения.
Но после генерал Арански произнесе по руски друга реч, която произведе силно впечатление. Жално ми е, че не мога сега да се вместя тука. Той най-напред каза, че три неща свързват и сродяват народите: религията, едноплеменността и словото. Българите и русите чрез тях са свързани. Каравелов бе един от ония редки и силни деятели, които най-много уякчиха тия връзки. Той еднакво работѝ в българската, руската и сръбсаката литература, затова той принадлежи както на българите, тъй и на русите, и на сърбите. Особено у вторите той и списанията му са твърде уважаеми и ценени; затова неговата смърт е загуба не само за българите, но и за всички славяни...
Както казах по-горе, в погребалното шествие имаха представители всичките славянски народи.
Преди да сложат Любена в гроба, един стар българин, дълго време живял и отрасъл във Влашко и сега наскоро завърнал се в родний си град, целуна няколко пъти студеното му тяло и леейки сълзи, хвана да милва Каравелова по лицето.
Какво означаваше това?
Последнята молитва се запя и едни хърватин с благоговение тури до ръцете на усопшия   п е р о   и един брой на   З н а н и е.
Каравелов го свалиха в гроба и ний за последен път, като го посипахме с пръст, казахме простѝ и вечная памят на человекът, който ще живее повече от всинца нас.
Каравелов го закопаха близо до гробът на Стефан Караджа.

Русе, 23 януари 1879 г.

Вестник „Българин“, Бр. 120 от 2 февруари 1879 г.

 

БЪЛГАРСКИЙ НАРОДЕН ТЕАТЪР

Иван Вазов

От няколко време насам съглеждаме едно странно нещо в наший периодический печат.
Всичките вестници имат го за мода или за закон да посвещават цели колони, за да хвалят успехите на трупата Фасуляджиян или да й приготвят по-нови.
А вярно е, че г. Фасуляджиян играе артистически.
И всички ръкоплещим.
Ний даваме на театърът на г. Фасуляджиян най-разточително, не говоря нашите пари, но нашите задушевни чувства, наший искрен смях, нашите скудни сълзи. И сме доволни.
Но никой не се замислюва, не продумва, не споменува, не попитва:   А м и   н и й   к о г а?   А м и   н а ш е т о   д е   е?
Ония, които мислят, не мислят за това.
Г. Груев, какво правите? Имате отпуснати 75 000 гр. за спомагание организуванието една българска трупа, имате съчувствието, съдействието на всинца ни. Знаете ли, че ако направите   с а м о   това, то ще струва повече от 20 000 предписания и циркуляри, които ща занумерувате в изходящите регистри на канцеларията си?
Журналисти! Вий се губите в областта на високата политика. Слезнете близо при нашите нужди: има една жажда да се утоли, има един позор да се премахне. Замислете се малко: защото около вас взеха да мислят.
Народът жадува за свое: вий му поднасяте чуждото.
Не настръхнувате ли, като чувате, че ни се казва пред целий свят:   б о л г а р с к а я   и н т е л и г е н ц и я   о м е р з и л а с ь!   Утре друг един благодетел ще каже:   б о л г а р с к и й   н а р о д   н е   с у щ е с т в у е т!   Какво имате да отговорите на това? Какво имаме ний   Н а ш е,   С в о е,   В е ч н о?   Вашите витийски членове ще умрат и г. Фасуляджиян, кога да е, ще ни остави, за да дойде г. Паскалидис или, ако щете, Паскалеску. Ний не правим нищо, за да разлюлеем ония велики струни на човешкото сърце, които се наричат: народна гордост.
Мръднете малко де, кажете нещо де!   Т о   н е   е   с р а м о т н о   и   за бългр. народен театър.
Що се рервите от такъва нищожна задача?
Ний се червим от нея, а историята се черви от нас.
Знаете ли какво значи това смешно, това малко нещо:   о с н о в а н и е   н а   б ъ л г а р с к и й   н а р о д е н   т е а т ъ р?
То значи: преврат.
 Ако вий способствувате в една хилядна част за осъществление на тоя преврат, то вий сте изпълнили една свята мисия.

 Вестник „Народний глас“, Бр. 368 от 12 февруари 1883 г.

 

ВЪПРОСЪТ ЗА СЪЕДИНЕНИЕТО

Иван Вазов

ВЪПРОСЪТ ЗА СЪЕДИНЕНИЕТО, както се и предполагаше, стана предмет, който занимава днес печатът, духовете и разговорите в цялото българско отечество. Отрадно чувство обладава читателят, като гледа с каква горещина, съчувствие и патриотизъм органите на общественото мнение в Княжество България се сезираха с това голямо явление в народний ни политически живот. С тъжното изключение на един вестник в София всичките остали в Княжеството вестници без разлика на партии високо се прогласиха в полза съединистическото движение, на което първата импулзия се даде в Пловдив, и поканиха населението да изяви безтрепетно своите истински чувства по тоя предмет. Няколко големи митинги, които станаха в Княжеството и без съмнение има още да станат, не можаха освен дълбоко да възрадват душата на българинът. Може би от всичките тия общенародни и тържествени заявления да не последва тозчас изпълнението на заветното желание на българский народ; може би европейската дипломация, по разни сметки и свои съображения, да не счита още минутата сгодна за удовлетворение нашите пламенни желания. Но онова, което остая, и то е твърде много като резултат от движението, то е светлото пробуждение на сърцата всред мъртвящите и тъпяющи въздействия на партизански борби, които убиват всичко, каквото има благородно и добро в младото си поколение. Това внезапно пробуждание на народний ни дух е явление отрадно и хубаво и новата ни история, която фатално придоби доста черни страници, с гордост ще ги предаде на бъдещето. Ний и друг път сме говорили, че са необходими някакви големи сътресения, някакви неожидани и силни вълнения, за да се възродят упадналата българска душа. Настоящето голямо съединистическо движение е едно, а може би и самичкото, от указаните двигателни средства. Само то може да възвиси един българин по-горе от катадневните страсти и борби, които егоизмът поражда и партизанското население храни. Прочее, повтаряме, и да не направиха нищо друго тия движения, все ще имат безкраен резултат за нас в нравствено отношение. Но освен това и друга една мисъл, не по-малко утешителна, радва душата: това движение ни дава увереността, че наший народ е млад и способен за великите чувства и ламтения; че у него не е загаснала искрата на благородните ония самопожертвования, с които така трагически се украси най-новата му история; че нашите неприятели вече не щат да имат право да ни наричат народ неспособен за политическа свобода и съществование. Няма човек, който да носи българско сърце и да се не вълнува днес - от радост. Напразни са заплашванията на една-две газети с гарнизони, катастрофи и беди в страната. Всякой видя и се увери, че митингите се извършиха по един начин, достолепен за самата цел, която ги произвожда. Народът се движи вече не от партизанските страсти, които са много низки и дребни, за да го възвулнуват до такъва висока степен, а от една идеална мисъл. Той нямаше нужда, за да я изрази, да прибягва до подземните и недостойни средства на водителите на една чисто партизанска политика. Той открито, без хули, без клевети, без маневри изказа, че желае да се съедини. На тоя силен и тържествен глас никой не можеше да не обърне внимание. Европейските кабинети вече взеха акт от това изразено желание и мисълта за нерешений въпрос за бъдещето на България се освежи в умовете на европейските дипломати. Ний смело можем да утвърдим, че през тия мирни манифестации осъществлението на историческата задача се ускорява и улеснява до една голяма степен. Ний никога не можем и не трябува да изпущаме случаят, колчем той ни се представи, за да изкажем, че не сме благодарни от това разцепление на нещастното си отечество. Търпеливото покорство и оглушките към гласът на бъдещето са равносилни със самоубийството за един народ.

Вестник „Народний глас“, Бр. 472 от 31 март 1884 г.

Сподели в
 

Те са различни по съдба, националност, възраст, професионален път – но ги обединява едно: приели са нелеката участ на българите като своя мисия, отдали са най-добрите си години да им помагат в изстрадани, най-решаващи за бъдещото им времена.

30.11.2020/16:23

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020/12:06

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020/19:35

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020/11:54

През десетилетията, в които бе хроникьор на ужасите на войната, големият британски журналист никога не се свенеше да търси отговорност от властимащите. Той си отиде на 30 октомври т.г. на 74-годишна възраст.

11.11.2020/20:10

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Те са различни по съдба, националност, възраст, професионален път – но ги обединява едно: приели са нелеката участ на българите като своя мисия, отдали са най-добрите си години да им помагат в изстрадани, най-решаващи за бъдещото им времена.

30.11.2020 /16:23 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020 /12:06 | Автор: Велислава Дърева | Източник: СБЖ

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020 /19:35 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020 /11:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Има такова печатно издание у нас. Излиза вече век и половина. Едва ли неговите създатели са си представяли, че ще оцелее толкова дълго, през толкова различни епохи и събития. Още повече, че тогава, когато се появява, животът на българските вестници и списания в повечето случаи е бил твърде кратък.

30.11.2020 /16:51 | Автор: Боян Бойчев | Източник: Дума

Тази година сп. „Златорог“ отбелязва своя 100-годишен юбилей. По този повод на книжния пазар се появи специално издание на списанието, публикувано от издателството на НБУ.

29.11.2020 /14:57 | Автор: Елка Трайкова, Михаил Неделчев | Източник: Култура

 Акценти и позиции

Талантът и моралът на големия български публицист, „безследно изчезнал” заради острото си перо и гражданската си съвест при „белия терор” през 1925-та, вдъхновяват и мотивират и днес Съюза на българските журналисти. Девизът „Никому в угода, на никого напук” е девиз и на СБЖ.

20.11.2020 /11:29

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова гостува в предаването „Делници” на телевизия „Евроком” и отговори на въпроси на водещия Николай Колев по актуални теми от дейността и позициите на СБЖ.

18.11.2020 /21:35

По повод лансирания от правителството Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява следното становище:

17.11.2020 /17:27

 Мнения

Предложените промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) приличат и са адекватни на политиката и практиката на управляващата коалиция у нас. Все едно здравният министър да проверява качеството на пътищата от джипката на премиера, а министърът на културата да дава указания за здравеопазването и промени в правилата за предпазване от коронавируса...

15.11.2020 /07:05 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

С предложените поправки ЗРТ заприличва отново на многократно кърпен и с петна асфалт от медийната мрежа.

14.11.2020 /11:08 | Автор: Проф. д-р Петко Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 20 гости

Бързи връзки