Начало
 
 

Миряна Башева обичаше непримиримите хора

15.07.2020 /20:39 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Миряна Башева. Снимка: Сп. "Жената днес"

Вечната бунтарка с тежък характер и с ироничен поглед зад очилата не си е отишла - тук е някъде, и тя крачи „по булеварда с лиричния ритъм” срещу лъжата.

Днес изпратихме Миряна Башева.

Събрахме се колеги и приятели, поети, писатели, певци, композитори, журналисти, фотографи, артисти, преподаватели, шофьори, лекари, инженери и т.н. Известни и не толкова. Просто хора, които я обичахме.

Някои не се бяхме виждали от години, други - от месеци, заради коронавируса. Казахме си, че ето, тя ни събра. Че винаги ще е с нас. Че никога няма да си отиде. Чухме официални съболезнователни послания от президента, вицепрезидента, кмета на София. Изредихме се във върволицата с цветя край ковчега - и някои дори не посмяха да погледнат към него. Защото наистина там нашата Миряна я нямаше.

Вечната бунтарка с тежък характер и с ироничен поглед зад очилата вече беше избягала от тягостната траурност и офицалност - някъде навън, в светлосенките под дърветата, в димните струйки от недопушената цигара на ръба на пейката,  в градския шум оттатък гробищната ограда... В живота. В нашия живот.

На много погребения често се повтаря, че отишлият си човек завинаги остава със скъпите си същества - и чувството винаги е силно и искрено.

За Миряна това важи дваж по-силно, защото така го усещаме не само ние, които сме имали щастието физически да бъдем край нея и да знаем какъв страхотен човек беше тя и откъде извираше талантът й. Миряна остава своя и за всички, които са си тананикали песните по нейни стихове, които са чели дръзките й строфи, които първо са се смели, а после са се замислляли над саркастичните коментари в създадената тъкмо от нея легендарна страница „После” във вестника, в който тя работеше до последно.
Сигурна съм, че повечето от тези хора днес са на протестите с искания за оставка на правителството на Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев.

И изобщо не се съмнявам, че невидимата Миряна, която винаги остава с нас, също е там, сред множеството.

Истината е, че във физическия живот тя не беше по масовите прояви. Но никога нито за миг не се е откъсвала от обществения пулс - кипеше и гореше в страстите му, от нашите ширини до най-далечните точки на планетата. Влизаше във всевъзможни виртуални дискусии, в реално време следеше всичко важно, което се случва на България и човечеството. Интернет беше нейният вечно отворен прозорец.

А и истинските й прозорци, надвесени над Орлов мост, я правеха практически пряк участник в какви ли не блокади и протести на възловото кръстовище. Винаги знаеше какво и защо става там - каквото не виждаше пряко, интернетският прозорец ѝ го доразкриваше. И имаше ясно мнение и отношение. Коментарите ѝ бяха убийствно точни.

Така се случи, че преди няколко години, когато й се наложи да претърпи операция, временно ограничаваща движението й, при мен пък семейните ангажименти се бяха разхлабили - отишли си родители, отраснали деца... И можех да си позволя вечери наред след работа да наминавам при нея, просто за да си говорим, да провокирам чувстгвото й за хумор, докато отмине трудният период.

Преките необходими грижи за нея се полагаха от семейството й и най-близките й. Моежо включване беше главно за разтуха.

Тя не допускаше лесно до себе си. На мен ми беше провървяло, че се разбирахме с нея, „имахме си приказката” и се блазня, че бяхме приятелки. Работили сме зедно с Миряна в два вестника в продължение на 8 години. Поддържахме връзка и след като аз отидох да работя другаде, но беше предимно по телефона преди да се заредят онези вечери след операцията й.

Беше невероятна. Как не чух едно физическо оплакване от нея! Затова пък колко ме е разсмивала - с характерните й филипики по иначе много сериозни, главно политически въпроси, които винаги живо я вълнуваха. Уж аз се оптивах да я „разсейвам”, а всъщност тя с неукротимия си дух, с непобедимото си чувство за хумор и с неизбродните теми от литературата, историята, политиката, из които ме повеждаше в разговорите ни, ме зареждаше всяка вечер с идеи и вдъхновения... Винаги ще съм ѝ благодарна за огромното богатство на тези преживявания...

Когато тя се стабилизира, контактите ни продължиха главно по телефона, макар и по-нарядко, разбира се. Чувахме се винаги, когато имаше някакви сътресения у нас или по света - и тя всекиго от участващите в събитията герои заковаваше на мястото му само с няколко заострени думи.

Помня и коментарите ѝ за протестите срещу тогава все още само номинацията на Иван Гешев за главен прокурор. Затова нямам и капка съмнение, че ако Миряна сега беше физически с нас и в състояние да излиза, щеше да загърби фобията си към масовки и да тръгне с протестиращите по „булеварда с лиричния ритъм” - тя винаги знаеше къде е истината и лъжата и никога не мълчеше за тях.

Дано повече хора продължат да я усещат тук, в живота ни, като неизменен морален ориентир. Защото талантливото й писане идваше главно от това - от морала й.

Не искам да потъвам в многословие за Миряна Башева. Тя няма нужда от това. Ние сме тези, които имаме нужда от нея. Особено сега. Но и не само.

Ако поне мъничко се опитаме всекидневно да приличаме на онези непримирими хора, които тя харесваше, ако обичаме и животните така, както тя ги обичаше, ех, ще започне такъв живот, че само да си викаме: „Дано!”...

 

НЕПРИМИРИМИТЕ

Миряна Башева

Много са малко.
Все пак ги има.
А пък аз точно такива харесвам -
дето ги няма.
Непримирими.
И към земята строго отвесни.
Биват прочути
и забранени.
Те са измислили дясно и ляво
и мислят
петото измерение.
Непримирими към бог и дявол.
Все са поети -
без варианти.
И политици да ги направиш,
В своите черни
служебни чанти
ще носят само лирични държави!
Обикновено
не са щастливи.
(В простия смисъл, прост като "здрасти".)

А им завиждат,
и то - красиво -
всички, които си имат щастие.
Още са малко.
Чакаме нови!
Трябва да дойдат, ако сме хора!
Ако сме дух,
материя, слово -
с божествена аудитория.

И кой ги знае
отде се взимат...
Е, пак оттам, отдето и всички.
Но и с природата
са НЕПРИМИРИМИ!
А пък аз точно такива обичам.

...........................................................

Оригиналът на статията е публикуван в baricada.org

Сподели в
 

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020/12:06

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020/19:35

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020/11:54

През десетилетията, в които бе хроникьор на ужасите на войната, големият британски журналист никога не се свенеше да търси отговорност от властимащите. Той си отиде на 30 октомври т.г. на 74-годишна възраст.

11.11.2020/20:10

Стойността на един писател се измерва с качествата на книгите, които е създал. Но и с думите, които споделя и отправя към всички в дни на големи изпитания, когато намира истинските опори в „миналото незабравимо и пресвещените старини“.

30.10.2020/08:00

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020 /12:06 | Автор: Велислава Дърева | Източник: СБЖ

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020 /19:35 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020 /11:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

През десетилетията, в които бе хроникьор на ужасите на войната, големият британски журналист никога не се свенеше да търси отговорност от властимащите. Той си отиде на 30 октомври т.г. на 74-годишна възраст.

11.11.2020 /20:10 | Автор: Белен Фернандес | Източник: baricada.org/middleeasteye.net

 Спомени и архиви

Тази година сп. „Златорог“ отбелязва своя 100-годишен юбилей. По този повод на книжния пазар се появи специално издание на списанието, публикувано от издателството на НБУ.

29.11.2020 /14:57 | Автор: Елка Трайкова, Михаил Неделчев | Източник: Култура

Със Стойчо Банчев бяхме колеги във в.”Народна младеж”. Беше недъгав: като дете го прегазила каруца и гръдният му кош беше деформиран. Но струваше колкото 10 „нормални”.

24.11.2020 /12:00 | Автор: Константин Иванов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

Талантът и моралът на големия български публицист, „безследно изчезнал” заради острото си перо и гражданската си съвест при „белия терор” през 1925-та, вдъхновяват и мотивират и днес Съюза на българските журналисти. Девизът „Никому в угода, на никого напук” е девиз и на СБЖ.

20.11.2020 /11:29

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова гостува в предаването „Делници” на телевизия „Евроком” и отговори на въпроси на водещия Николай Колев по актуални теми от дейността и позициите на СБЖ.

18.11.2020 /21:35

По повод лансирания от правителството Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява следното становище:

17.11.2020 /17:27

 Мнения

Предложените промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) приличат и са адекватни на политиката и практиката на управляващата коалиция у нас. Все едно здравният министър да проверява качеството на пътищата от джипката на премиера, а министърът на културата да дава указания за здравеопазването и промени в правилата за предпазване от коронавируса...

15.11.2020 /07:05 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

С предложените поправки ЗРТ заприличва отново на многократно кърпен и с петна асфалт от медийната мрежа.

14.11.2020 /11:08 | Автор: Проф. д-р Петко Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки