Начало
 
 

Калин Тодоров: Единствената дума, с която бих определил нашето време, е „фасада“!

22.07.2020 /23:12 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


След като успя да разбуни духовете с книгите си „Зад завесата на соца“ и „Зад завесата на прехода“, журналистът Калин Тодоров сложи завършека на трилогията със „Зад завесата на демокрацията“, която от днес е вече по книжарниците, издадена от „Изток-Запад“.

Сайтът на СБЖ взе първото интервю от автора веднага след появата й. Това беше негово обещание,че първо при нас ще разкаже за това, което е видял „Зад завесата на демокрацията“.

Спазвайки изискванията, че по време на пандемия трябва да се избягват закритите места, с Калин Тодоров разговаряме на едно емблематично за софиянци място – градинката „Св. Седмочисленици“. То се оказа емблематично и по отношение повода за това интервю. Знаем, че храмът, извисяващ се там, е имал тъжната история да бъде известен през петвековното турско робство, като Черната джамия,а след Освобождението и като затвор.В неговите мрачни килии е лежал Петко Каравелов, който е бил изтезаван по нечовешки начин. Журналисти от европейски издания научават, че бившият министър-председател е бил малтретиран там и на фона на слуховете за политическите гонения в България, които се носят из Европа, те очакват сензационни разкрития за методите на българското правителство. При срещата с него в Черната джамия журналистите го питат истина ли е. А Петко Каравелов отсича: "В моята страна подобни работи не стават!

В книгата на Калин се разкриват неизвестни подробности за характера и действията на властниците през последните три десетилетия. Имаха ли те чистото и категорично родолюбие, безкористност на видния премиер в следосвобожденска България – пример, който остана в историята? Отговора може да си го даде сам читателят на тази книга…

Кое е по-различното, което видя „Зад завесата на демокрацията“ от това, което беше „Зад завесата на соца“ и „Зад завесата на прехода“?

Имам един приятел, Любо Шопов, който е може би най-информираният човек в България, син е на Григор Шопов - червения Гешев, с който наскоро говорихме по тези въпроси. Той ме попита знам ли каква е разликата от тогава и днес.Тогава криехме информацията, но което излизаше, беше сто процента вярно, докато сега което излиза и виждаме е 90 процента фейк и само 10 процента са истина. Това е за мен основната разлика.

И какво излиза - че тези, които скачат срещу фалшивите новини, ги произвеждат? Така ли е?

Вероятно е така. Навремето за нас „Ню Йорк Таймс“, Би Би Си, CNN бяха еталон на демокрацията, на честна и смела журналистика. То не беше Уотъргейт, Пулицър и какви ли не още героизми, а сега всичко, що им изнася, е истинско, и всичко, що не им изнася, е фейк. И непрекъснато произвеждат фалшиви новини. Когато Русия каже нещо, е фейк, когато те кажат нещо срещу Русия, винаги е вярно. В България е същата работа.

Но у нас кой произвежда повече фалшиви новини - политиците или медиите?

Сега е много по-сложно от преди. Ние се бяхме научили несамо да пишем на езоповски език, а и да четем по езоповски. Имаше някакви формули на заседанията на политбюро, решенията на ЦК и например зад мирно съвместно съществуване знаехме какво означава. Така че тогава, когато прочетеш „Работническо дело“, между редовете можеше да разбереш каква е била истината. Докато сега фейк новини произвеждат абсолютно всички. За съжаление най-много ги произвеждат властниците, политиците,след тях са медиите, а след това и всички останали. Лошото е, че сме в ерата на фейсбук, интернет, на всеобщото писане. Сега вече всеки пише, докато преди бяхме една група, която пишехме – политици и журналисти, а другите четяха. А днес, който реши пише и всеки, който пише, произвежда фалшиви новини.

В това производство мястото на институцията главен прокурор, нямам предвид конкретна личност, какво е – директор на предприятието, началник цех или работник?

Още Аристотел е казал, че има различни видове държави и един от тях е държавата на олигархията. Според него тя се състои от три етапа. Първият – много силни и лакоми мъже заграбват по-голямата част от общественото богатство и заживяват за сметка на всички останали хора. Вторият – общественото богатство, заграбено вече от олигарсите, не се възпроизвежда, а започва  да намалява и по този начин недостига и на самите олигарси.Те започват да воюват един с друг и започва войната на олигарсите.И третият етап е вече когато вследствие на тази война ресурсите на държавата са се изтощили, че народът ще не ще скача и гони олигарсите. Ние в момента се намираме в края на втория етап и началото на третия. И сега, според мен, два олигархични кръга воюват един срещу друг и главният прокурор изведнъж се намесва на страната на един от двата олигархични кръга, а именно на този, който в момента е взел властта. И бидейки така, най-страшното, което прави главният прокурор, е не толкова, че извращава правото, а че мери с двоен аршин. Още от римското право върховенството на закона казва, че законът е еднакъв за всички. В нашия случай той го прилага със страшно старание и мерак, но само срещу едната група – тази на враговете на неговите олигарси. Безкомпромисен е по отношение на Бобокови, Черепа, Миню Стайков, а в същото време е безкрайно мек и тактичен към Пеевски, Ковачки. Тези хора също са олигарси и до голяма степен са нарушавали законите, и продължават да ги нарушават, само че от страна на прокуратурата цари пълно мълчание. Имаше възможност хиляди пъти да се самосезира за“Росенец“ или ТЕЦ – Варна как Доган ги е придобил и как получава по 20-30милиона от студения резерв, но все едно, че нищо такова не се е случило. Трябваше да се случи скандалът в „Росенец“ и беше на път да взривят етническия мир, той реши да започне да проверява. Това е страшното – фейкнюза, който той произвежда е, че непрекъснато набеждава  виновници. Правото е изградено върху презумпцията за виновност. В момента, в който започнеш предварително да изнасяш доказателства, и то не пред съда, а пред медиите, и то съвсем избирателно, ти вече си производител на фейк нюз, и то огромен.

А какъв е лайтмотивът на годините на демокрацията в България, и то през твоята нова книга?

За съжаление у нас основният е: разграждай, разграждай, разграждай. Това е и едно от подзаглавията на главите в книгата. То започна още от Луканов, продължи през правителството на Филип Димитров, на Костов, царя и завърши при Бойко Борисов. Това разграждане означаваше, че смисълът на промяната беше обществената собственост да стане частна, която трябваше да бъде разделена сравнително справедливо или поне да отиде в ръцете на хора, които биха могли да я развиват и увеличават. Тя не отиде в техни ръце, а в ръцете на бандитската част на обществото. Но да се случи това, трябваше първо да се разгради държавата, което започна още Луканов Филип Димитров го продължи, а Костов го завърши. Трябваше да се разгради имунната система на държавата. Унищожавайки ДС, икономическа полиция, научно-техническите структури и цялата тази система на сигурност, не можаха да създадат нищо на нейно място. Разграждането на имунната система позволи да бъде разградена държавата. За мен това е реалният резултат, пред който се намираме в момента – държава, завладяна от мафията.

Но освен разграждането на държавата през тези години, като че ли се забелязваше и разграждането на личностите, които се захванаха с управлението на България. В книгата спираш ли се на факта защо все по-безлични, все по- неграмотни и негодни, а и дори хора, ангажирани с тъмната страна на бизнеса и живота у нас, заемат все по-високи постове?

Да, това се чете между редовете. Намираме се пред хипотезата, наричана „отрицателен подбор“, което означава, че не непременно най-добрите хора се селектират и ги изправят в управлението на държавата. Във всеки следващ управленчески кръгове по-лоши и неподготвени хора управляват държавата. И това се вижда с невъоръжено око. Ако погледнем състава на ВНС, там имаше поети, философи, инженери, лекари. Най-изявената част от обществото, елитът на нацията беше в управленческите структури. А сега, общо взето, е общата прослойка на случайни и неподготвени хора . Защо се случи така? Според мен, защото тези, които бяха кукловодите на държавата, и то най-вече външните, не искаха тя да е силна и да им бъде достоен партньор, а просто сателит. А да имаш сателит трябва да имаш компрадорски елит, който да слуша. Навремето Махатма Ганди казваше, че първото, което метрополията прави в колонията, е да създаде колониален елит. И това фактически се създаде тук. Колкото един човек е по-негоден, по-некадърен и по-ненаясно с нещата, толкова е по-послушен. И когато на основните властови позиции поставиш този тип хора, можеш да бъдеш убеден, че ще слушат. И ако не се вълнуваш как държавата да се развива, а да те слуша, тогава създаваш компрадорска буржоазия. Мисля, че Плиний Стари беше писал, че римските императори са забелязали, че е много скъпо колониите да бъдат управлявани с твои хора, а много по-евтино е да купиш вождовете на местните племена и те да ти провеждат политиката. В момента това стана в България. Проблемът е, че когато вождовете не са достатъчно образовани или наясно с факта как се управлява държава, начинът, за да се задържат по-дълго на власт е да се обградят с хора по-глупави и по-негодни от тях. Това социологията нарича „обратен подбор“. Тоест слабият ръководител назнача още по-слаби помощници. Например баща ми нямаше образование, но абсолютната максима, по която се движеше, беше епитафията от гроба на Форд: „Тук почива Форд. Той не беше умен човек,но умееше да се обгражда с умни хора.“ Затова в кабинета му имаше професори, академици, най-добрите журналисти. За да си намери добра връзка с обществеността, потърси най-добрия и взе Руси Божанов. Докато сега Борисов прави точно обратното. Ако е възможно най-слабата журналистка ще я сложи да прави Севда.тв.

Тогава кой имаше интерес Борисов да бъде избутан на върха? Пишеш ли в книгата си?

За мен Борисов е чисто медиен продукт и изграден мит. След Иван Костов, който също беше своего рода митология, но така или иначе зад него имаше някаква идеология и привърженици,  царят и Борисов бяха създадени като медийни продукти – спасители на нацията. И те трябваше да отговарят на определени условия от гледна точка на кукловодите. Един мой приятел, който беше неформален говорител на „Монтерей“, ченге, но  изключително умно, по отношение на царя, което абсолютно важи и за Бойко Борисов, го формулира така: „Ако го нямаше, щяхме да го измислим.“ Затова царят беше национален спасител изграден по тази формула. Беше бляскавото имперско минало на България на три морета. В един момент тази притча се изхаби и трябваше да се търси някаква обратна схема и тя беше „човекът от народа“. Навремето в интервю Иван Кръстев каза, че Бойко не дойде нито от дясно, нито от ляво, а отдолу – изскочи от дълбините на народа.  Идеята беше да внушат, че това е народният човек, и че той няма да е като царя, няма да работи за олигарсите, а ще работи за народа. Дълго време Борисов поддържаше тази харизма – вие сте прости и аз съм прост. Ядеше филии с мас, бедно детство… Докато той никога не е бил човек от народа и от низините или антикомунист. Той е съвсем друг – част от силовия апарат на онази държава. Според мен просто го измислиха и знам как се случи. Една ченгесарска група около кръга „Монтерей“ и около кръга на Цветелина Бориславова търсеха модел, а той отговаряше на него.

И тъй като, според теб, тези наши политици са медийни продукти, то тогава каква е ролята на медиите в годините на демокрацията и за формирането на политическия ни елит?

Това е изключително интересен и важен въпрос. Докато преди нашето време, във времето на социализма, пак имаше идеологически модели, но тях ги изграждаше образованието, идеологията, университетите. В момента, и то несамо у нас, а и по целия свят, генералната манипулация на хората я извършват медиите. За това е безкрайно опасно, че в решаващата част тези медии са купени и в по-голямата си част не изпълняват общонародни интереси, а преследват корпоративните и на собствените си издания. И ако свържем фейк нюз с това, виждаме, че чрез фалшивите новини създаваш някаква фалшива идеология, а с нея манипулираш огромна част от обществото и ги създаваш.

Тогава ми хрумва да те попитам в контекста на случващото се в момента у нас, т. е. протестите, се заговори, че те са форма на хибридна война. Смяташ ли, че има нещо вярно в тази трактовка?

И аз, за съжаление, съм на това мнение. Следя много внимателно протестите и смятам,че те по принцип са манипулирани. В България имахме протестърска вълна през 1989 г., 1995-96-та, която свали Виденов, и през 2013-та, свалила Орешарски. И това е петата вълна. Досега всички бяха манипулирани. Първите ги манипулира комунистическата партия. И сега ще ти кажа нещо, което никога не съм го казвал. За първия голям митинг пред БНБ ми казаха, не знам обаче доколко е вярно, но е много интересно, че е организиран от големия немски разузнавач Конрад Волф. Решението е било взето в дома на Анжел Вагенщайн. И един човек, който е присъствал на тази сбирка, ми каза, че в кухнята е имало някой. За него западните издания пишеха, че е Конрад Волф, който се е крил тогава в България при Анжел Вагенщайн. Тази първа протестна вълна в някаква степен беше манипулирана от комунистическата партия. Втората протестна вълна, която свали Виденов, беше изключително интересна, защото беше комбиниран руско-американски вариант. Това съм го обяснил много подробно и точно в книгата си. Тогава Елцинова Русия и американците бяха в добри отношения и действаха тук заедно.Това, с което се е съгласил първо Горбачов още в Малта, а след това и Елцин, да оставят Източна Европа на американците. Постепенно руснаците са отстъпвали позициите си на американците. Уговорката е била американците вземат политическата и военната власт, а икономиката оставят на Русия. И по време на преговорите за цената на газа и собствеността на тръбите между Рем Вяхирев и Жан Виденов българският премиер, който беше изключително наивен и частен, отсича, че няма да се съгласи с руските цени и руснаците да владеят инфраструктурата. А на американците, че Сорос трябва тук да си плаща данъците и няма да получава субсидия от нашия бюджет, която правителството на Филип Димитров му беше гласувал. Така обединява и двете групи срещу себе си. Това може би беше една от много малкото цветни революции, които са американски патент. И така Сорос предизвика хиперинфлацията, а руснаците платиха футболните агитки, които ги водеше на площада Бакърджиев, които свалиха Виденов. А цветната революция през 2013-та си беше чисто платена от Бойко Борисов и зад нея си седяха американците. Сега за първи път имах надеждата, че това е истинска революция и хората са готови да отвеят Бойко Борисов, от който им е писнало. Според мен, а имам и някакви индикации, че започват да манипулират хората.  

Освен анатомията на народното недоволство и протестите какви други моменти  от демокрацията нищиш в последната си книга от трилогията?

В моето съзнание това е завършекът на 70-годишния цикъл, започнал към 1945 г., и който завършва днес с тези протести. Не знам как ще бъде нататък. Какво нищя аз? Основната идея на тази книга е как стана така, че ние искахме да правим демократично общество, надявахме се, че за година-две ще станем Швейцария на Балканите, че ще можем да обединим най-хубавото от социализма и капитализма и изведнъж, как се случи, за 30 години ние станахме една обикновена бананова република с всичките й характеристики. Това, което се опитвам да направя в книгата е да обясня защо се е случило така, защото историческия процес е обективен и в голяма степен се ръководи и от субективни фактори. Обективно се случи, че биде сменена собствеността, попадайки в ръцете на най-лошата част от обществото. Геополитическите сили, най-вече американците, но и руснаците, имаха интерес това да се случи по този начин и след това така биде изградена базата на това общество,а надстройката вече беше съвсем ясна. След като тези най-вредни хора държат в ръцете си икономиката на страната, то те ще си създадат и политическата надстройка. В Сицилия на това му викат Четвъртото стъпало. А то е когато мафията и държавата се слеят. При нас това се случи.

След като през тези 30 години,след свалянето на социализма, градихме демокрация, днес тя е на Четвъртото стъпало. Така ли излиза от книгата ти?                  

Така е. И фактически това е основната идея на тази моя книга.

И в края на разговора ни ако можеш с една дума да определиш основната нишка на демокрацията в България, която си видял зад завесата, коя ще е тя?

Основната нишка която е как и защо допуснахме всичко това да се случи, защото можехме и да не го допуснем, но за това са виновни до голяма степен обективните обстоятелства, геополитическите реалности, но сме си виновни и самите ние. Прекалено много вярвахме, че нещата ще се оправят от само себе си и ги проспахме. Допуснахме мафията и държавата да се слеят. А единствената дума, с която бих определил това време, е „фасада“!

Разговаряме на педя разстояние и в сянката на МВР. Смяташ ли,че има любопитни, които слушат нашия разговор?

Онзи ден прочетох един виц за това как се говори по телефона. Като натискаш бутоните, попадаш на оператор, който казва, че ако искате да се свържете с техническия отдел, натиснете 1, ако искате да се свържете с връзки с обществеността, натиснете 2,ако искате да се свържете с Цветанов, не натискайте нищо. Така че сигурен съм, че ни записват, но в момента те са в положение да мислят за собствената си кожа, а не за нашата…

Снимки Иван Василев       

Сподели в
 

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020/12:35

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020/07:32

„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

14.09.2020/08:49

Лъчeзар Еленков отлетя към звездите на 6 септември - Деня на Съединението на България. А го изпратихме в безсмъртието навръх друга символна дата - 9 септември, деня, в който той винаги отдаваше почит към падналите за свобода и справедливост поети антифашисти по света и у нас. Така дори в пътя си към вечността големият поет се сля със светлината на идеалите, които зареждаха и живота му, и творчеството му...

10.09.2020/09:41

Първата журналистка, получила Нобелова награда за литература с книги с документална публицистика, е и член на Координационния съвет на опозицията в Беларус. Повикана да свидетелства в Минск пред разследващите дейността на този съвет, тя отказа да дава показания, но преди това направи изявления пред медите отвън. Какъв е бил пътят ѝ до международната слава?

27.08.2020/10:41

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

14.09.2020 /08:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Лъчeзар Еленков отлетя към звездите на 6 септември - Деня на Съединението на България. А го изпратихме в безсмъртието навръх друга символна дата - 9 септември, деня, в който той винаги отдаваше почит към падналите за свобода и справедливост поети антифашисти по света и у нас. Така дори в пътя си към вечността големият поет се сля със светлината на идеалите, които зареждаха и живота му, и творчеството му...

10.09.2020 /09:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково отбеляза 125 г. от рождението на Тома Измирлиев (1895-1935 г.). Роден в Кукуш, той учи в гимназиите в Солун и Битоля.

26.09.2020 /11:57 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Наричат 21-ото столетие след Христа „век на информацията”, защото е време, в което почти всеки човек в цивилизационния свят казва „без мобилен телефон и интернет не мога”. Респективно без месинджър, електронна поща, вайбър и други актуални форми за виртуално общуване, на практика с целия свят и в реално време.

21.09.2020 /20:49 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Новоизбраният председател на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното по повод Деня на независимостта на България:

22.09.2020 /15:12

Публикуваме доклада, изнесен на 19 септември т. г. пред Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ от Снежана Тодорова, председател на СБЖ. Пак тук, по-надолу, може да се види и отчетът на Контролния съвет на СБЖ за март 2015-септември 2020 г., представен от председателя на КС Венка Ризова, както и обзор за дейността на Комисията по етика за същия период, направен от председателя на КЕ Мария Нецова.

21.09.2020 /20:50

Вторият ден от Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ продължи с избор на Управителен съвет, Контролен съвет, председател на КС и Комисия по етика на Съюза. Необходимите 50% плюс 1 гласа събраха само част от кандидатите. За попълване на позициите, за които все още няма избрани титуляри, ще бъде свикано допълнително заседание на Общото отчетно-изборно събрание

21.09.2020 /08:32

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 22 гости

Бързи връзки