Начало
 
 

Защо Борисов пришива и посланици към медийния закон?

22.07.2020 /20:05 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Къдринка Къдринова

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

Не спира канонадата от шеметни изявления на прогресивно губещия връзка с реалността премиер Бойко Борисов, който явно така се опитва да контраатакува изнервящите го вече от две седмици протести с искания за оставката му, а всъщност постига точно обратния ефект - колкото повече неадекватности изговаря, толкова повече разпалва уличния гняв.

То не бяха внезапни прекъсвания на телевизионни програми в късни вечерни часове с невнятни премиерски пророкувания за „счупване” на държавата... То не бяха абсурди за спрели чужбинското му учене дядовци комунисти, чернобилско маршируване, червени връзки на 27 години и тям подобни фантасмагории - само и само да се омаловажи случаят с безобразно полицейско насилие над протестиращи... То не бяха 29 милиарда евро, които лично ТОЙ бил изстръгнал от Брюксел за България...

Никак не е чудно, че сред това изобилие от диагнозни изблици публиката не успява да обърне достатъчно внимание на всеки от тях и някои просто отлитат недочути, недоразбрани, недовъзмутили.

Така се разсея някак „между капките” и една емблематична реплика на Борисов, изречена от него на 16 юли, по време на срещата му с направилата у нас работно посещение министърка на отбраната на Германия и лидер на ХДС Анегрет Крамп-Каренбауер. Тогава премиерът изтърси пред нея, че „под егидата на немския посланик и на американската посланичка... заедно подготвяме и един медиен закон в парламента, за да няма никакви съмнения в чистотата на медийната ни среда”.

Репликата мина и замина - почти никой не й обърна внимание в информационния поток от онзи ден. Тогава фокусът беше върху предшествалия брифинг на Борисов и коалиционните партньори от неговото правителство, на който се разбра, че уж нарочените по-рано за оставки трима министри няма да ги подадат, защото „патриотите” не били съгласни.

Окуражен така от партньорите си, Борисов за пореден път пред камерите се скара на протестиращите и приключи изавата си с резолюция, че нямал повече време за губене, понеже работа го чакала. Малко по-рано на същия брифинг вече беше подхвърлил, че след него отива да се среща с шефката на ХДС. И отиде. И ръсна там вече цитираната фраза за медийния закон и посланиците. И никой нататък вече не се сети за нея.

А тя е скандална. Конституционно скандална. Дипломатически скандална. Международноправно скандална. Тя в прав текст чрез устата на българския премиер оповестява, че чуждестранни посланици са поканени да участват в изработването на българското законодателство. Нещо абсолютно недопустимо, откъдето и да го погледнеш.

Ако това е вярно, то означава брутална намеса на тези посланици в святая светих на вътрешните работи на България - създаването на български закони. Ако са се съгласили да вършат това (което, разбира се, никак не е сигурно, защото целият сюжет вероятно се развива единствено като пожелание в богатото въображение на Борисов), въпросните посланици незабавно би трябвало да бъдат обявени за персони нон грата.

Наред с това от репликата излиза още, че в съзнанието на българския премиер привличането на посланиците към законотворчество в Народното събрание е начинът „да няма никакви съмнения в чистотата на медийната ни среда”. У кого да няма такива съмнения? У въпросните посланици и техните държави? Или в докладите на „Репортери без граници”?

Дали Борисов разбира, че „Репортери без граници” е международна неправителствена организация, която не се влияе от мненията на отделни държави и посланици, а следва обективни критерии относно свободата на словото и независимостта на медиите?

Осъзнава ли Борисов нещо още по-важно - че най-големите „съмнения в чистотата на медийната ни среда” всъщност изпитва българското общество, от чието мнение той като български премиер най-силно би трябвало да се интересува? И че това общество отдавна е отвратено от обслужващите властта „мисирки” в толкова много подчинени или направо присвоени от властовата мафия медии? И че това също е един от поводите така гневно да се иска сега оставката на отгледалото тази отровна среда правителство?

Допускам, че скандалната реплика за посланиците и медийния закон се е хлъзнала покрай общественото внимание без да го разтърси, просто защото то е претръпнало вече към такива изпълнения и не ги взима насериозно. Свикнало е, че премиерът редовно дърдори врели-некипели, само за да се перчи колко е близък с чужденците и как те му сътрудничат, как го подкрепят, колко „заедно” с него са. Отговорът на подобни хвалби тия дни се върти из Фейсбук във вид на смешни снимки и видеа от последното заседание на Европейския съвет, които без думи показват доколко всъщност „свой” е там Борисов...

Има обаче и нещо парадоксално. Същото това кипнало сега с протести нашенско общество до голяма степен носи същия синдром като Борисов - и то да се доказва през чужбина и чужденците. Прекалено дълго и прекалено отдавна все се вторачва навън, за да търси там ориентир, опора и някакъв добър и справедлив батко (или кака), кой(я)то да дърпа ушите на самозабравилата се власт у нас.

Това обаче е крайно инфантилно и направо деструктивно. Няма такава външна сила, която благодетелно и безвъзмездно да дойде и да ни помете страната вместо нас. Всяка от тях си има собствени интереси и би се занимавала с нас, само като с инструменти за осъществяването им. Редно на етапа, в който сме днес, това най-после да се прозре. Да запретнем ръкави и сами да си поправим каруцата, вместо до безкрайност да викаме отсам или оттатъкоеканската неволя.

Трагикомично беше онова площадно ръкопляскане на част от протестиращите на 13 юли вечерта, когато до тях стигна вестта за двусмисленото „изявление” на посолството на САЩ у нас, което уж хем приветстваше протестите (затова бяха и аплаузите), хем завършваше с любимата реплика на главния прокурор Иван Гешев, че „никой не е над закона” - и Гешев още на следващия ден се възрадва, прочитайки в това подкрепа и за себе си.

Последвалите действия на титулярката от въпросното посолство недвусмслено показаха, че тя с удоволствие продължава да си работи с правителството на Борисов, вълнувайки се само от важни за САЩ въпроси във военната и газопроводната сфера.

Що се отнася до двусмисленото посолско „изявление”, което само разпали противостоящите си страсти във вътрешнополитическото напрежение у нас, то не е нищо друго, освен недопустима намеса във вътрешните работи, независимо кой как го тълкува.

На фона на всичко това със страшна сила за цялото ни общество и особено болезнено за журналистите продължава да виси енигмата около все същия крайно непрозрачен и крайно притеснителен проект за медиен закон, закичен сега така фриволно от Борисов и с дипломатическа брошка. Само посланици още не бяха включени в няколкото работни групи фантоми, които уж се занимаваха с този закон, докато всъщност доста от членовете на въпросните групи още от края на миналата година изобщо не са били събирани на нито едно заседание.

Да напомним - сътвореният в такава мъгла законопроект с много спорни предложения набързо бе депозиран за разглеждане от председателя на Комисията по културата и медиите в НС Вежди Рашидов насред разгара на сегашните протести. И скоропостижно беше изтеглен пак от него, след като журналистическата гилдия, включително и СБЖ, реагира остро срещу опита за прибързано прокарване на проекта, без да е преминал през широко обществено обсъждане.

Липсва нова информация за по-нататъшната му съдба - с изключение на репликата на Борисов за включване на посланици в подготовката му. Която изобщо не бива да бъде подценявана, още по-малко пропускана и отминавана. Тя е звънка аларма за повишено внимание и мобилизация на цялата журналистическа колегия. Защото спорният и мътен законопроект очевидно е гласен за прокарване на всяка цена, в суматохата на политическата криза, която едва ли ще свърши скоро, и настоящият парламент - с комисиите му - може дълго още да работи и да одобрява спорни и мътни закони.

В конкретния случай за медийния проект явно се готви някакво чуждестранно партньорство. Едва ли ще е посланическо, никой посланик не би се хванал на такъв пряк ангажимент - има други благовидни форми.

Но така, както при протестите трябва да осъзнаем, че ничия чужда сила няма от чист алтруизъм да ни издейства оставката на това правителство и да ни каже какво да правим нататък, а ще постигнем промяна само със собствени усилия и отговорност като общество, по същия начин и ние, журналистите, сме длъжни да спасим професията си и свободата на словото с наша действена, ефективна, солидарна мобилизация. И една от посоките й е да извадим под ярки прожектори всичко, което се случва около нашумелия медиен законопроект.

А също така и да се преборим най-после за защита на журналистическите права и труд - акцент, който се съдържа във внесените от СБЖ още преди три години в Комисията по културата и медиите на НС предложения за законодателни промени, непридвижени и до днес, оставени от Рашидов да събират прах из незнайни чекмеджета.

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото...

Сподели в
 

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020/16:20

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020/20:05

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020/16:29

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020/15:44

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020/18:36

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

14.09.2020 /08:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Лъчeзар Еленков отлетя към звездите на 6 септември - Деня на Съединението на България. А го изпратихме в безсмъртието навръх друга символна дата - 9 септември, деня, в който той винаги отдаваше почит към падналите за свобода и справедливост поети антифашисти по света и у нас. Така дори в пътя си към вечността големият поет се сля със светлината на идеалите, които зареждаха и живота му, и творчеството му...

10.09.2020 /09:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково отбеляза 125 г. от рождението на Тома Измирлиев (1895-1935 г.). Роден в Кукуш, той учи в гимназиите в Солун и Битоля.

26.09.2020 /11:57 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Наричат 21-ото столетие след Христа „век на информацията”, защото е време, в което почти всеки човек в цивилизационния свят казва „без мобилен телефон и интернет не мога”. Респективно без месинджър, електронна поща, вайбър и други актуални форми за виртуално общуване, на практика с целия свят и в реално време.

21.09.2020 /20:49 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Новоизбраният председател на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното по повод Деня на независимостта на България:

22.09.2020 /15:12

Публикуваме доклада, изнесен на 19 септември т. г. пред Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ от Снежана Тодорова, председател на СБЖ. Пак тук, по-надолу, може да се види и отчетът на Контролния съвет на СБЖ за март 2015-септември 2020 г., представен от председателя на КС Венка Ризова, както и обзор за дейността на Комисията по етика за същия период, направен от председателя на КЕ Мария Нецова.

21.09.2020 /20:50

Вторият ден от Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ продължи с избор на Управителен съвет, Контролен съвет, председател на КС и Комисия по етика на Съюза. Необходимите 50% плюс 1 гласа събраха само част от кандидатите. За попълване на позициите, за които все още няма избрани титуляри, ще бъде свикано допълнително заседание на Общото отчетно-изборно събрание

21.09.2020 /08:32

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 19 гости

Бързи връзки