Начало
 
 

Хирошима, моя любов!

06.08.2020 /13:33 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Заглавието на този филм на режисьора Ален Рене по сценарий на Марьорит Дюрас е може би най-човешкото и точно определение, което споделя чувствата на милиони по света към японския град. Дори и на тези, които никога не са стъпвали там. А днес се навършват 75 години от онзи зловещ акт, който все още не можем да вярваме, че е извършен от разумни хора, колкото и диво да са желаели някакво отмъщение. На 6 август в 8,15 ч. сутринта американският пилот Пол Тибетс пуска над града първата атомна бомба с кодово име „Малчугана“.

Той е командир на 509-та обединена ескадрила и изпълнява кървавата си задача от борда на бомбардировача Б-29, носещ името на майка му „Енола Гей“. Взривът, който е еквивалентен на 12 500 тона тринитротолуол (12.5 килотона ТНТ), предизвиква веднага смъртта на около 100 000 души. Жертвите до края на 1945-та са около 140 000, а пет години по-късно броят им надхвърля 200 000 души. 

За някои това е може би суха статистика, но за японците е кървяща рана в сърцата им, която няма никога да зарасне. Много деца и до днес си остават такива,много млади хора не срещат голямата си любов, много възрастни без време си отиват от живота, пометени от ядрения смъртоносен взрив. А Пол Тибетс заради извършения „подвиг“ е произведен в бригаден генерал и доживява до своите 92 г. до 1 ноември 2007 г. когато умира в дома си.   

И до днес японците плащат скъпата цена от последиците на „Малчугана“.

Много са разтърсващите истории, вързани с пометения от атомния взрив град

и мирното население, което в мислите си и представите си никога не е предполагало, че зловещ взрив ще изпепели живота му. Но нито една от тях не е забравена до днес. Една от тях е за 12-годишната Садако, което в момента на взрива е на около 2 км от мястото, където бомбата се е взривила. Ще си позволя да ви я припомня.

Повечето от съседите й загиват, а тя дори не е ранена, или поне не било видно нараняване. До 1955 г., докогато била едно нормално и щастливо дете, тя внезапно след състезание, в което печели, се почувствала отпаднала и замаяна.  Но това й състояние преминава, като обаче остава спокойна, че всичко е временно, ще отмине.

Започват продължителни дни на изтощение и замайване. В един такъв ден, когато тя припада в училище и я откарват в болница на Червения кръст, се разбира, че малката Садако е развила левкемия, която по това време всички наричат „болестта на атомната бомба“. Почти всеки, който е диагностициран, умирал, а това изплашило много Садако.

Момиченцето искало много да се върне в училище, но лекарите не й позволявали. И тогава нейната най-добра приятелка Чизуко я посетила в болницата, като й донася оригами, за да може Садако да има с какво да се занимава. Чизуко разказва на приятелката си една древна японска история за птицата жерав, която живяла 1000 години.

Според легендата, ако болен човек направи 1000 оригами жерави, то той ще оздравее. Чувайки тази легенда, малката Садако започва да изработва от хартия птицата на надеждата. Семейството й, което често идвало в болницата при нея, също помагало в изработването на книжните жеравчета.

След като Садако направила 500 от тях, се почувствала по-добре и лекарите разрешили тя да се прибере за една седмица у дома. Но скоро тя се почувствала зле и отново се върнала в болницата. Там тя, без да губи надежда, продължила да майстори жерави. Но скоро сърцето й не издържало и тя умира. До последния си дъх Садако изработила 644 хартиени жеравчета.

Нейните 39 съученици скърбели много за нея и в нейна памет основават Клуб на хартиените жерави. Скоро вестта за това се разпространила и ученици от 3100 училища от 9 държави даряват средства за тази благородна кауза. За три години от смъртта на Садако са събрани средства за паметник в нейна чест. Сега този монумент се намира в центъра на Парка на мира в Хирошима, близо до мястото, над което е била хвърлена атомната бомба. И до днес японците плащат цената на зловещия акт, извършен от ръката на американците. Хората, изложени на смъртоносната радиация, но оцелели след това, в Страната на изгряващото слънце наричат хикабуша. Мнозина от са подлагани на дискриминация и предразсъдъци.

Наред с историите и спомените за кървавото злодеяние, които не бива да се забравят днес, ще припомня и

за журналиста, който след като американците изпепеляват Хирошима с атомната бомба, влиза в града пръв

и от неговия репортаж светът научава за случилото се. Това е Уилфред Бърчет, в живота на който има и българска следа. Това е неговата съпруга  журналистката Веса Осиковска, която обяснява,че негово качество е „всеотдайността му към каузата, на която се е посветил и избрал сам“, а това са „националноосвободителните движения, правото на народите на национална свобода и справедлив живот“. Според близките му, той се е чувствал истински щастлив само тогава, когато неговата кауза побеждава.

Ще си позволя да цитирам думите на Веса Осиковска, които като че ли най-точно дават представа за журналиста Уилфред Бърчет и неговите твърди правила като професионалист: „Първо – да бъде на мястото, за което пише. Второ – да е открил всичко важно. Той се ориентираше много добре, винаги намираше извори на информация, интервюираше много хора. Смяташе, че важното е да се поднесат фактите, истината. Също така не криеше възгледите си,становището си, симпатиите си и в един конфликт беше ясно на чия страна стои. Беше много независим човек.“

Вероятно това го е водило и когато първи влиза в призрачните градове само дни след престъплението на века. Репортажите на  Уилфред Бърчет карат света да настръхне от ужас. Той е потресен от видяното - превърналият се в една огромна руина град по-скоро напомня на призрак. Навсякъде,  докъдето погледът му стига, гледката е потресаваща – отломки, грамади от руини, и всичко потънало в злокобна тишина.

„Седейки на грамада от развалини, издигаща се от пепелището, което по-рано беше Хирошима, на един дъх написах на моята старичка пишеща машина за видяното – започва репортажа си Бърчет . – Боях се, че няма да мога да изпратя оттук няколко статии и затова изложих всичко в една единствена. Разбира се, не мислех, че моят живот, професионалната ми работа и мирозрението ми ще претърпят коренни промени. За мен да попадна в Хирошима не беше никак лесно и дори беше съпроводено с много рискове и опасности.“

И когато се обръща към ръководителя на групата, пристигнала в града със специален военен самолет, с молба да го вземат обратно до Токио, получава… отказ. Отказват му дори да отнесат в пресслужбата в японската столица репортажа за Хирошима и да го предадат на колегата му от „Дейли експрес“. По-късно Бърчет разбира, че журналисти, с които е работил по време на операции в Тихи океан, са протестирали срещу отношението към него.

„В отговор на отказа, аз вътрешно се усмихнах – припомня си той,- и намерих изхода в най-обикновения Морзов апарат, на който буква по буква „натраках“ статията си до Токио. Наистина не знаех колко време ще е необходимо, за да попадне тя по предназначение. Дори наум не ми идваше, че моят репортаж ще стане предизвикателство за висшите представители на политическата и военна власт в САЩ.“

А този репортаж той започва с изречението: „Аз пиша това като предупреждение към света.“ И сега си мисля,че всеки журналист, който иска да е верен на професията, трябва да носи тези думи на Бърчет дълбоко в себе си – като чувство за дълг и готовност да ги следва, каквото и да му струва…

Такъв бе и животът на големия журналист Бърчет, преминал в сложни и опасни времена.  Преживяното от него е достойно за филм.

http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=40675

А днес, 6 август, е обявен за Световен ден за борба за забрана на ядреното оръжие, а Хирошима е един от лидерите в света на движението за мир. И у нас на 6 август се отбелязва Денят на милосърдието, посветен на състраданието към жертвите на атомните бомбардировки, войните и тероризма и на усилията на милиони хора на Земята за изграждане на свят на устойчиво развитие, в който хората ще живеят в хармония с природата и помежду си. Само на този ден в залата на Гигантските кристали на Националния музей „Земята и хората“ в София се експонира "Камъкът от Хирошима", който музеят получи през 1997 г. от Президентството на Република България. Гранитният камък е част от трамвайната настилка, която е била изложена на въздействието на атомния бомбен взрив в 8:15 часа сутринта на 6 август 1945 година. На него е изобразена релефно Богинята на Милосърдието. Изображението е гравирано на общо 188 къса, събрани от трамвайния участък в близост до моста Айпи, на 200 метра северно от кота нула на атомния взрив и изпратено до 188 държави в света от Асоциацията "Камък за мир", Хирошима.

Сподели в
 

По повод 160-годишнина от подписването на Пекинския договор, документът, който определя официалната граница между Русия и империята Цин, в с. Игнатиево, Благовещенски район в Русия, най-после откриха първия паметник на дипломата граф Н. П. Игнатиев.

27.09.2020/11:32

Чаровната Хилда Казасян с Васил Петров заедно с нейните фантастични музиканти и Плевенска филхармония очароваха града с великолепен концерт.

24.09.2020/17:39

Каква по-хубава вест в сегашното време на протести и скандали от тази, че се появи ново гнездо за култура и литература, и то не къде да е, а в реставрираната и ремонтирана къща-музей „Христо Смирненски“. Събитието е включено в програмата на провеждащите се на 19 и 20 септември Европейски дни на наследството – София 2020, чието мото за България е „Опознайте културното наследство за цял живот“. В духовния празник участва и Националният литературен музей, отваряйки врати на центъра „Да бъде ден!“.

19.09.2020/18:44

Новият исторически роман "Тервел Богоравният" на журналиста Драгни Драгнев ще бъде представен пред читателската публика в Добрич, съобщават от общината, с чието съдействие се организира премиерата.

18.09.2020/15:25

Излезе от печат албумът „Почетни граждани на Димитровград” .Изданието на на Историческия музей с помощта на доброволци е финансирано от Виолета Желева - народен представител.

18.09.2020/11:44

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

14.09.2020 /08:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Лъчeзар Еленков отлетя към звездите на 6 септември - Деня на Съединението на България. А го изпратихме в безсмъртието навръх друга символна дата - 9 септември, деня, в който той винаги отдаваше почит към падналите за свобода и справедливост поети антифашисти по света и у нас. Така дори в пътя си към вечността големият поет се сля със светлината на идеалите, които зареждаха и живота му, и творчеството му...

10.09.2020 /09:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково отбеляза 125 г. от рождението на Тома Измирлиев (1895-1935 г.). Роден в Кукуш, той учи в гимназиите в Солун и Битоля.

26.09.2020 /11:57 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Наричат 21-ото столетие след Христа „век на информацията”, защото е време, в което почти всеки човек в цивилизационния свят казва „без мобилен телефон и интернет не мога”. Респективно без месинджър, електронна поща, вайбър и други актуални форми за виртуално общуване, на практика с целия свят и в реално време.

21.09.2020 /20:49 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Новоизбраният председател на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното по повод Деня на независимостта на България:

22.09.2020 /15:12

Публикуваме доклада, изнесен на 19 септември т. г. пред Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ от Снежана Тодорова, председател на СБЖ. Пак тук, по-надолу, може да се види и отчетът на Контролния съвет на СБЖ за март 2015-септември 2020 г., представен от председателя на КС Венка Ризова, както и обзор за дейността на Комисията по етика за същия период, направен от председателя на КЕ Мария Нецова.

21.09.2020 /20:50

Вторият ден от Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ продължи с избор на Управителен съвет, Контролен съвет, председател на КС и Комисия по етика на Съюза. Необходимите 50% плюс 1 гласа събраха само част от кандидатите. За попълване на позициите, за които все още няма избрани титуляри, ще бъде свикано допълнително заседание на Общото отчетно-изборно събрание

21.09.2020 /08:32

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 23 гости

Бързи връзки