Начало
 
 

Актрисата и поетеса Мара Чапанова: Моята първа школа е Радиото

06.08.2020 /18:35 | Автор : Мария Спасова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Мара Чапанова. Снимка: Иван Добромиров

Вълнуващи спомени от първите си артистични прояви в детски радиопредавания разказва известната актриса и поетеса в специално интервю пред Мария Спасова, подчертавайки: „Там се срещнах с хора, които са мой университет за цял живот. Преди всичко това са Валери Петров, Ангел Вълчанов, Леда Милева”.

Мара Чапанова е поетеса и актриса, чиито първи артистични изяви пред микрофона на Радио София започват, когато е само на 9 години. Родена е на 5 април 1935 г. в гр. Бургас. Завършва през 1959 г. ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов", специалност актьорско майсторство. Работи в Драматичен театър Видин и в Народния театър за младежта до 1991 г. Участва в предаванияна БНР, пее в хор „Бодра смяна" и в хора на Софийските девойки. Има многобройни участия в БНТ. Членува в Дамския литературен салон „Евгения Марс". Има издадени книги със стихове, детски приказки, монография за композитора Георги Тутев и др.

Интервюто на Мария Спасова с Мара Чапанова е направено на 14.07.2018 г. при лична среща в дома й по повод първото й участие в детските предавания на Радио София през октомври 1944 година.

Мария Спасова: Как и кога започнахте да участвате в Детския радиочас?

Мара Чапанова: Любовта ми към радиото и специално към Детските радиочасове започна още в моята ранна възраст. Преди 9-ти септември 1944 година имах щастието да притежаваме радиоапарат, което беше една фантастична загадка за мен като малко, 4 – 5-годишно дете. Тогава слушах приказки и Детски радиочас с Лили Попиванова и Никола Балабанов. Изключителни, формиращи фантазията и развитието на едно дете бяха тези предавания.

Вече след края на бомбардировките и войната, в т.нар. свободна следвоенна България постъпих направо в трето отделение. И тогава дойде Голямата случка в моя живот. В един светъл ден в една ранна есен се отвори вратата и госпожа Йорданова каза: „Деца, тук е дошла голямата артистка Мара Пенкова, за да пита някой кой иска ли да каже няколко стихотворения”.

Аз знаех „Пролет” на Елисавета Багряна и станах да го рецитирам. Оказа се, че Мара Пенкова е тръгнала по училищата, за да събира деца за новосформиращия се Детски час. И ме извикаха. Тка от трето и четвърто отделение аз бях почти като частна ученичка в училище, защото ние практически живеехме в старата бяла къща на Радиото.

Там се срещнах с хора, които са мой университет за цял живот. Преди всичко това са Валери Петров, Ангел Вълчанов, Леда Милева. Но важното беше, че тези хора ни научиха на правилен говор, на изразително четене – което  е специфично в радиото. И всички ние, които сме минали през тази школовка, станахме актьори, които говорим добре. Това са Петьо Петков, Надя Топалова, Ицко Финци, Асен Кисимов и други.

М. С.: Как се подготвяше едно предаване? 

Мара Чапанова: Много е интересен  процесът на подготовка. Всичко е на живо! Ние, децата, се събираме – затова и живеем изцяло там - с приготвените текстове и всеки си подчертава с различно моливче какво има да чете и го репетираме с Леда Милева, с Мара Пенкова. Интонации, ударение, правоговор, степен на сила на гласа - всичко това се уточнява. Репетира се много пъти и чак тогава се влиза в студиото. Като светне първо зелено, поемаш си дъх. Като светне после червено - на една лампичка, на една стойка - вече започваш да говориш.

Също така се репетираха много песни. Освен Леда Милева, там работеше и Боян Икономов – големият композитор. Много хора, интелектуалци, артисти работеха за Радиото почти без пари в първите години, доколкото знам,. Те поканиха Сашо Райчев и Петьо Ступел – съвсем млади хора. Те започнаха в радиото да пишат песнички по текстове на Леда Милева. И аз, понеже имах щастието да притежавам едно много красиво тънко гласче, успях да бъда от първите изпълнители на „Зайченцето бяло” на Петьо Ступел и на „Тихо се сипе първия сняг” на Сашо Райчев.

М.С.: По това време сте си водили ученически дневник. Какви са спомените Ви за Радиото в него?

Мара Чапанова: Ето някои извадки.

„Месец май, 1947 г., четвъртък. Аз съм на 12 години. Мили мой дневнико, от днес, май, 47 година, 1-ви май, аз започвам да споделям с теб радостите и скърбите, които изживявам. Колко много съм радостна! Днес е Първи май – празникът на всички трудещи се по цял свят. Ставам рано. Времето е прекрасно, на небето няма ни едно облаче. След закуска тръгвам радостно към Студиото, заедно с моите другарчета Вальо и Росето. Там ни чакат другите ни другарчета. След малко тръгваме заедно с всички служещи в Радиото, за да манифестираме. Колко много хора, плакати, знамена – всичко е така хубаво! Всеки е радостен! Ние вървим, заловени за краищата на разноцветни панделки. Ружка-Дружка – Цонка Митева, ги държи в двете си ръце. Така се образува голямо цветно ветрило. Ето, наближаваме площада пред Народното събрание. На трибуната са официалните лица и говорители и артисти от Радио София. Другарят Димитров, Другарката Драгойчева и много други радостно ни приветстват. След като минахме площад „Девети септември”, се отправяме радостни към Студиото, където ще обядваме. На обяда е така весело! Всички се смеят и подхвърлят шеги. Петър или Живко Стрелата намери от някъде един кокал, с който започна да свири. Всички избухват в неистов смях. „Хайде да се качим в нашата стая и да си поиграем!”, обажда се някой. В нашата стая започва боричканицата, в която всички премираме от смях. После играем на „Сляпа баба”. Изморена се прибирам вкъщи. Мили дневнико, за днес стига толкова. Скоро пак ще те отворя!”

Ето още оттам:

„4-ти май, Мили дневнико, тази сутрин ставам пак рано. Имам репетиция в Драматичната школа. Вземам чантата си и тръгвам. След като свършихме репетицията, аз и още няколко деца се отправяме към студиото. Тук правим малко упражнения на някои песни. В 3 и половина часа ще имаме забава в Камарата на народната култура. След малко ни пускат, аз радостно си тръгвам за дома. В 2 часа съм пак в Радиото. От тук хванати по двама тръгваме към Камарата на народната култура. В малкия салон е мило и уютно. Правим репетиция. След това публиката бавно заема местата си. „Внимание, деца!”, се обръща към нас госпожа Милева (Леда Милева). Тя обявява програмата – Ружка-Дружка и Живко казват едно стихотворение. После Ружка разказва една приказка. Ние пеем няколко песнички. Идва ред и на песента „Пилот” – там аз и Павел пеем дует. Отпърво всичко върви добре, но накрая аз забравям думите и преставам да пея. После ми казаха, че никой нищо не е забелязал. След забавата председателят господин Славински ни поканва да останем да похапнем нещо. (Вечно бяхме гладни, защото нямаше почти никакви продукти.) На мене много ми се яде, но имам предаване в 6 часа. Аз имам участие. Вземаме трамвая и стигаме навреме. Правим репетиция и оставам 15 минути за игра. Аз и Росица се чудим къде да се заврем.”

М.С. Какво е специфичното от актьорска гледна точка за работата в Радиото?

Мара Чапанова: Беше много интересно, че още една практика добихме, благодарение на нашите прекрасни режисьори тук, в Радиото. Ние играехме по няколко роли и се научихме на индивидуализиране на героите чисто гласово. Това, което за радиото е задължително, защото там играе само гласът.

Това страшно ми е помагало и в театъра, особено в детските пиеси в Младежкия театър, защото ти трябва да се превъплътиш от един образ в друг. Но театърът все пак е друго. А в Радиото на едно място, в кратко време, ти четеш по няколко героя – малко детенце, жена, която минава, или някоя бабичка, която се обажда, или едно момиченце, което притичва с тънкото си гласче, или някое джудженце, което се появява изпод земята. Всичко това се типизира гласово.

Това нещо беше абсолютно ежедневие в детските радиочасове. И наистина слушателите се забавляваха, без да подозират, че един човек, едно човече малко може да направи толкова много неща. Но това го правеха и възрастните актьори, които участваха. И беше голяма школа. Наистина.       

Сподели в
 

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково отбеляза 125 г. от рождението на Тома Измирлиев (1895-1935 г.). Роден в Кукуш, той учи в гимназиите в Солун и Битоля.

26.09.2020/11:57

Наричат 21-ото столетие след Христа „век на информацията”, защото е време, в което почти всеки човек в цивилизационния свят казва „без мобилен телефон и интернет не мога”. Респективно без месинджър, електронна поща, вайбър и други актуални форми за виртуално общуване, на практика с целия свят и в реално време.

21.09.2020/20:49

Тая нелепица се повтаря, потретя, преживя от десетилетия. От хора, които не си дават труда да четат внимателно. И да мислят. А говорят и пишат, носени от бързея на инерцията...

04.09.2020/14:31

Талантливият актьор и дългогодишен директор на столичния театър „Сълза и смях“ Стойчо Мазгалов (починал през 2006 г.) е първият почетен гражданин на община Любимец.

25.08.2020/10:23

Авторът на първата българска печатна книга Филип Станиславов бе почетен в скромна церемония в град Никопол, съобщиха от местното читалище „Напредък”.

08.08.2020/11:27

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

14.09.2020 /08:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Лъчeзар Еленков отлетя към звездите на 6 септември - Деня на Съединението на България. А го изпратихме в безсмъртието навръх друга символна дата - 9 септември, деня, в който той винаги отдаваше почит към падналите за свобода и справедливост поети антифашисти по света и у нас. Така дори в пътя си към вечността големият поет се сля със светлината на идеалите, които зареждаха и живота му, и творчеството му...

10.09.2020 /09:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково отбеляза 125 г. от рождението на Тома Измирлиев (1895-1935 г.). Роден в Кукуш, той учи в гимназиите в Солун и Битоля.

26.09.2020 /11:57 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Наричат 21-ото столетие след Христа „век на информацията”, защото е време, в което почти всеки човек в цивилизационния свят казва „без мобилен телефон и интернет не мога”. Респективно без месинджър, електронна поща, вайбър и други актуални форми за виртуално общуване, на практика с целия свят и в реално време.

21.09.2020 /20:49 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Новоизбраният председател на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното по повод Деня на независимостта на България:

22.09.2020 /15:12

Публикуваме доклада, изнесен на 19 септември т. г. пред Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ от Снежана Тодорова, председател на СБЖ. Пак тук, по-надолу, може да се види и отчетът на Контролния съвет на СБЖ за март 2015-септември 2020 г., представен от председателя на КС Венка Ризова, както и обзор за дейността на Комисията по етика за същия период, направен от председателя на КЕ Мария Нецова.

21.09.2020 /20:50

Вторият ден от Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ продължи с избор на Управителен съвет, Контролен съвет, председател на КС и Комисия по етика на Съюза. Необходимите 50% плюс 1 гласа събраха само част от кандидатите. За попълване на позициите, за които все още няма избрани титуляри, ще бъде свикано допълнително заседание на Общото отчетно-изборно събрание

21.09.2020 /08:32

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 20 гости

Бързи връзки