Начало
 
 

Н.Пр. Алехандро Поланко със статия в сп. „Дипломация” за отношенията България-Испания

16.09.2020 /18:14 | Източник: bdi.mfa.government.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Н. Пр. Алехандро Поланко, посланик на Испания в България. Снимка: Мари Къналян

На 110-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Испания е посветена обширната статия на испанския посланик у нас, публикувана в номер 24 за 2020 г. на изданието на Дипломатическия институт към българското МВнР.

„Испания и България: 110 години дипломатически отношения - една възможност да се замислим за бъдещето”. Под това заглавие брой 24 за 2020 г. на списание „Дипломация” - двуезичното (на български и английски) издание на Дипломатическия институт към българското МВнР, публикува обширна статия на испанския посланик у нас Н. Пр. Алехандро Поланко.

Отбелязването на 110-годишнината на българо-испанските депломатически отношения, официално установени на 8 май 1910 г., беше замислено като серия от многобройни събития и прояви през цялата 2020 г. За съжаление, заради разразилата се пандемия от Covid-19, много от предвиденото не можа да се осъществи, а част от програмата се наложи в движение да придобива други формати.

Все пак навръх годишнината - на 8 май 2020 г. - двете ни страни си размениха видеопоздравления от съответните глави на двете външни министерства. В момента начело и на испанската, и на българската дипломация са жени - това са Аранча Гонсалес Лая и Екатерина Захариева.

Статията на посланик Алехандро Поланко на свой ред отдава дължимото на дългата история и на пълноценния съвременен етап на дипломатическите, а и въобще на цялостните отношения между България и Испания. В обширния обзор Негово Превъзходителство чертае и перспективите в двустранното ни сътрудничество.

Той пише: „110-годишнината от установяване на дипломатически отношения между България и Испания ни дава възможност да преосмислим нашата обща история, както и да се замислим за нашето бъдеще като приятелски страни и членове на Европейския съюз в контекста на новите предизвикателства и промяната”.

Посланикът отбелязва и своя стремеж за активизиране на отношенията между двете страни във всички области – политическата, икономическата и културната. Също така - популяризирането на образа на Испания и нейното богато и разнообразно наследство сред българското общество, „и по-специално – сред повече от 21 000 изучаващи испански език в България”.

Статията на Н. Пр. Алехандро Поланко дава подробна картина на историческото развитие във взаимното опознаване и сближаване между българи и испанци. В нея се посочва, че за първи път названието „българи“ се споменава в испанските книги от 13-ти век.

През следващите векове испанската дипломация и официалните ѝ контакти с балканските страни са доминирани от конфронтацията с Османската империя, като чак в края на 18-ти век се създава постоянно испанско дипломатическо представителство в Истанбул. Испанската външна политика пази неутралитет през 19-ти век, когато целият регион се трансформира в политическо отношение.

Посланик Поланко пише: „Все пак, продължава да е налице интерес в някои области, като търговията, дипломацията и военните контакти. В този контекст бих искал да спомена почетното испанско консулство във Варна, основано през 1877 г., мисията на генерал Хуан Прим през 1855 г., творбите на журналиста Хосе Луис Пейисер от 1877 и 1878 г., публикувани в сп. „Илюстрации от Испания и Америка“, както и статиите на последния испански министър-председател – Емилио Кастелар, публикувани в „Международна хроника“.”

След Декларацията за независимост, провъзгласена от българския цар Фердинанд I на 22 септември 1908 г., Испания признава новото българско царство. Официално дипломатическите отношения между България и Испания са установени на 8 май 1910 г. А през януари 1911 г. испанският временно управляващ в Букурещ – Мануел Мултедо и Кортина, който е акредитиран също в царство България и Сърбия, връчва акредитивните си писма в София на Фердинанд I. През октомври 1915 г. Испания открива своя дипломатическа легация в българската столица.

Н. Пр. Алехандро Поланко продължава: „До 1933 г. обаче българската страна не открива свое представителство в Мадрид, въпреки че през 1923 г. Георги Радев е акредитиран като пълномощен министър в Испания, с резиденция в Рим. През 1933 г. Луис Тобио Фернандес е назначен в испанската легация в София, където остава до 1937 г. В своята книга „Спомени на един дипломат с интер-вал в кариерата” (Recuerdos de un diplomático intermitente) той разказва интересни спомени от престоя си в България. Описва също доста интелигентно и с тънко чувство за хумор дипломатическия живот в София”.

Важна фигура също така е испанският посланик Хулио Паленсия, поел мандата си в София през 1940 г. и останал на този пост до 1943 г. През това време той помага на много сефарадски евреи в региона. По-късно Паленсия е признат заради тази си дейност за Праведник сред нациите.

„От 2010 г. насам Софийската община и Испанското посолство в София са почели паметта му с две паметни плочи. А в книгата си „Отвъд служебните задължения” (Más allá del deber) Хосе Антонио Лисбона е описал подробно важната роля на посланик Паленсия,” посочва Н. Пр. Алехандро Поланко.

Нататък той припомня, че дипломатическите отношения между Испания и България са прекъснати на 25 април 1946 г. Реципрочното отваряне на търговски и консулски представителства в Мадрид и София през 1970 г. е първата стъпка към нормализация на отношенията. На 26 януари 1977 г. дипломатическите отношения са възстановени на ниво посолства.

Посланик Поланко припомня още: „През 90-те години на миналия век отношенията между България и Испания бележат значителен напредък. Първият Договор за приятелство е подписан през 1993 г., а от 1997 г. насам отношенията между двете страни получават нов тласък, който съвпада с преговорите за присъединяване на България към ЕС. Испания оказва подкрепа на България и по време на преговорите й за членство в НАТО, ЕС и ОИСР. А след влизането на страната в Европейския съюз Испания въвежда много бързо политика на „свободно придвижване на работници”, която допринася значително за взаимоотношения между двете страни. В рамките на Европейския съюз Испания подкрепя България и за присъединяването й към Шенген и Еврозоната. Освен това, двустранните отношения укрепват допълнително в резултат на редица предприсъединителни „туининг” програми в България. А отделните аспекти на работата в областите „Правосъдие” и „Вътрешни работи” довеждат до създаването на мрежи от безценни контакти между администрациите в областта на съдебната система, прокуратурата, правосъдието и вътрешните работи на двете страни”.

Н. Пр. Алехандро Поланко изрежда и серията от взаимни посещения на български и испански министър-председатели и държавни глави, отбелязвайки специално управлението в качеството му на премиер на Симеон Сакс-Кобургготски - „една личност, толкова силно свързана с Испания”.

В статията се посочва, че „значителното развитие на двустранните отношения се наблюдава особено в областта на консулските отношения”. Изброено е как през 2009 г. България е открила генерално консулство във Валенсия, през 2016 г. – почетно консулство в Севиля, а през октомври 2019 г. – генерално консулство в Барселона. Съответно пък Испания през 2010 г. е отворила отново почетно консулство във Варна.

„Съществуването в Испания на голяма българска общност (според последната официална статистика – повече от 215 000 души, постоянно живеещи в страната, които се увеличават годишно с по 5 000) се счита за голям плюс, тъй като спомага за засилване на интереса в нашата страна както към българите, така и към българския език. А от това могат да се възползват както туризмът, така и търговията,” пише посланик Поланко.

Посочено е, че най-голяма е българската общност във Валенсия, наброяваща 41 643 души, следвана от Кастилия и Леон с 38 521 постоянно живеещи българи, Мадрид – с 32 457, Андалусия – с 22 082 и Каталуния – с 18 542.

Според Н. Пр. Алехандро Поланко „тези числа са причината за увеличаване броя на българските консулски представителства в Испания”. Той добавя: „Последното консулство, открито в Барселона, включва регионите Каталуния и Арагон. В момента в Барселона живеят 15 000 българи, а годишно около 90 000 други българи пътуват на почивка там”.

Посланикът изнася още важни данни: „В резултат на всичко това, Испания – заедно с Германия и Съединените щати, се превърна в третия по големина източник на парични преводи за България. А през 2018 г. обемът на тези преводи достигна 2.100 милиона евро (3,8% от БВП на страната)”.

Н. Пр. Алехандро Поланко изтъква, че „Испания е един от основните търговски партньори на България и един от водещите инвеститори в страната, а в същото време представлява и една от най-важните дестинации за икономическа емиграция от страна на българите”.

В статията е отбелязано: През 2018 г. Испания беше осмият по големина доставчик и деветият по големина клиент на България. Общият обмен вече надхвърли 2.000 милиона евро; испанският износ за България е на стойност 1 327.96 милиона евро, а вносът от България възлиза на 718.35 милиона евро. Що се отнася до инвестициите – в смисъл на натрупани запаси, испанските нетни натрупани инвестиции за периода 2004-2018 г. се увеличиха до повече от един милиард евро. Водещите в това отношение сектори включват недвижимите имоти, промишленото про-изводство, услугите и възобновяемите източници на енергия”.

Посланикът описва и в кои икономически сектори Испания е представена в България: „Най-голям интерес представляват железопътната инфраструктура и туризмът.В България оперират няколко испански хотелиерски фирми, както и няколко пътни агенции. От еднакво значение са както туристическите потоци, така и честотата на полетите между двете страни (през 2018 г. 181 000 български граждани са посетили Испания, а през същата година 96 000 испански граждани са пътували до България). Един от най-древните културни маршрути в света – Камино де Сантяго (Пътят на Св. Яков) представлява голям интерес за българската общност в Испания. Испания е представена в България също и в областта на енергетиката, най-вече – ядрената енергетика. В миналото няколко испански фирми за доставка на енергия, пряко свързани с ядрената енергия, участваха в различни проекти за преработка и третиране на радиоактивни отпадъци, както и за енергийна ефективност”.

Статията на посланик Поланко посочва още: „Според данни на Агенция InvestBulgaria, един от 100-те основни чужди инвес-титори в България е испанската фирма ROCA. Мостът над река Дунав при Видин-Калафат, който свързва България с Румъния, бе разработен от испанската фирма FCC и е известен със своето голямо значение (най-големият проект в областта на обществените поръчки, спечелен от Испания)”.

Негово Превъзходителство се спира и върху сътрудничеството в областта на отбраната чрез разработването на съвместни проекти в областта на Постоянното структурно сътрудничество (PESCO), както и чрез Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP).

„Освен това следва да споменем и някои други сектори от интерес за испанските компании, като например текстилната промишленост, жилищното строителство и водния сектор. В тези сектори Испания вече е доказала своя опит, който може да се окаже полезен за българските фирми,” добавя посланикът.

В статията е отделено внимание и на стабилните двустранни връзки в областта на културата. „Класическата и модерна музика, езиците, киното, ТВ сериалите и спортът – всичко това са области от интерес за нас, в които испанската продукция е високо ценена. Литературата и преподаването на испански език остават основните елементи в нашето културно сътрудничество,” посочва посленик Поланко.

Той припомня: „През 1882 г. Христо Самсаров преведе на български език „Дон Кихот”, през 1961 г. испанският език бе вече включен в университетското образование, а през 1992 г. бе създадена и първата испанска двуезична секция в българска гимназия”.

Спортното сътрудничество също не е пропуснато в обзора на посланика, който пише: „И двете страни са запалени по спорта, но най-вече – по футбола. В течение на дълги години български футболисти участваха успешно в наши испански отбори. А Фондация „Реал Мадрид” вече откри своето първо социално и спортно училище в България. „Испанската лига” също присъства във вашата страна”.

Н. Пр. Алехандро Поланко пише още: „Чрез своя отдел „Образование” испанското посолство, заедно с Института „Сервантес” – представен в София още от 2006 г., участва редовно в организирането на културни събития. А благодарение на интереса, който обучението по испански език събужда у българите, вече над 20 000 младежи изучават езика в различни училища. В цяла България има 14 испански езикови гимназии, 150 училища с преподаване на испански език, както и 6 университета с катедра по испански език. През годините тези катедри по испански език вече са придобили изключителна значимост.”

Българо-испанското научно сътрудничество и особено съвместните проекти в Анктартида също са застъпени в статията, в която е посочено: „Това сътруд-ничество започва през 1988 г. с първите български проучвания на континента и продължава да е все така активно благодарение на екипа на проф. Христо Пимпирев (испанската база „Хуан Карлос I” се намира само на 4 км. от българ-ската база „Св. Климент Охридски”). Поддържа се здрава традиция, изразяваща се в сътрудничество в научната област (климатичните промени, геология и метеорология), логистиката и транспорта”.

Спирайки се на отбелязването през 2020 г. на 110-годишнината от установяването на дипломатически отношения между двете страни, посланик Поланко отбелязва, че е „разработена богата програма с културни събития в различни области (музика, литература, театър, кино, конференции и спортни събития), планирани да се проведат в някои от по-големите градове на страната (София, Варна, Бургас, Велико Търново)”.

Той продължава: „Поради ограничаването обаче на публичните събития тази година заради наложените санитарни мерки за борба с COVID-19, се наложи да отложим или да преструктурираме някои от тези дейности. Например, адаптирахме традиционното четене на „Дон Кихот”, което винаги се провежда на 23 април – Световния ден на книгата, и го проведохме като виртуално събитие, благодарение на приноса на известни български личности от различни области, които прочетоха фрагменти от световно известната творба на Мигел де Сервантес. А официалната дата на установяване на дипломатическите отношения – 8 май, бе отбелязана със съвместна декларация на външните министри на двете страни – г-жа Захариева и г-жа Гонсалес Лая.”

Посланик Поланко чертае и перспективите пред двустранните отношения: „И двете страни гледат към бъдещето с оптимизъм. Ние сме наясно, че имаме общи интереси като държави членки на ЕС и НАТО, както и като страни, разположени в двата географски края на Европа. Бившият председател на Европейската комисия, Жан-Клод Юнкер, беше казал, че Европа се простира от Виго на Атлантическия океан – в най-западната част на Европа, чак до Варна на брега на Черно море – в най-източната част на Европейския съюз. И двете страни представляват външна граница на Съюза и поради тази причина са „за” обща миграционна политика, която да включва страните на произход, транзитните страни и страните на крайна дестинация. В това отношение общият отговор, както и сътрудничеството между всички държави членки на ЕС, стават все по-належащи, тъй като този въпрос може да излезе извън правомощията на отделните държави членки”.

Статията се спира и на успешното оперативно полицейско сътрудничество между България и Испания най-вече в областта на борбата срещу трафика на наркотици и хора, срещу нелегалната търговия на културни ценности, както и по отношение на процедурите по екстрадиция.

Посланикът отбелязва: „Съществуват и други области на сътрудничество. Испания разполага с богат опит в контрола на трафика, борбата срещу тероризма и гражданската защита. А испанското Звено за спешна военна намеса (UME), което има добра репутация на европейско равнище, може да послужи за модел на България. Както вече споменахме, и в миналото Испания е допринасяла за работата на българската съдебна система. България може да разчита на такова сътрудничество и в бъдеще. Затова насърчаването на посещения с учебна цел от страна на испански и български специалисти в съдебни институции на другата страна в рамките на т.нар. „триъгълно съдебно сътрудничество” с Европейската комисия, или обменът на добри практики между съдебните органи на двете държави, могат да се окажат от изключителна полза”.

В статията се изтъква специално: „Но за да успеем да се справим с днешната безпрецедентна здравна и икономическа криза, причинена от COVID-19, ще са ни нужни сътрудничеството и солидарността на всички държави членки на ЕС. Това е глобална криза, обхванала всички страни по света, поради което се нуждае от общ и добре координиран отговор от страна на всички европейски партньори. Затова е необходим амбициозен план за възстановяване от страна на ЕС, финансиран заедно от всички. Фондът за възстановяване трябва да се съсредоточи най-вече върху туризма, тъй като това е секторът с изключително важна роля за икономиката и на двете страни (около 12% от БВП и 13% от заетостта), а самият фонд би трябвало да работи най-вече въз основа на грантове и трансфери, а не на заеми”.

Посланик Поланко подчертава: „При обсъждането на новия бюджет на ЕС за периода 2020-2027 г., Многогодишната финансова рамка би трябвало да се заеме с корона-кризата, но и да запази в същото време европейските приоритети, включващи борбата срещу климатичните промени, цифровата стратегия на ЕС, както и една по-социална Европа. Тя трябва да се насочи също и към укрепването на здравните и социални системи, към инвестиции в научната дейност, към развитие и иновации (RDI), както и към задвижване на Европейския план в подкрепа на икономиката и заетостта”.

Негово Превъзходителство акцентира още: „Като членове на Групата „Приятели на сближаването”, изключително важно е да поддържаме и подкрепяме две основни политики: Общата селскостопанска политика и Кохезионната политика. Различията в доходите, както и регионалните различия в рамките на ЕС са ясни. И точно затова тези две политики трябва да заемат водещо място в следващия бюджет на Съюза. И не на последно място, финансирането на енергийния преход към неутралност на климата през 2050 г. не трябва да бъде за сметка на тези две политики. Нашите две страни са за справедлив енергиен преход, който да запази конкурентоспособността на всички засегнати икономически сектори”.

В статията се подчертава: „В Испания и България вярваме, че Европейският съюз ще остане някак незавършен без присъединяването на региона на Западните Балкани, в който всички страни кандидатки следва да бъдат третирани според собствения им напре-дък. И това е важно не само за сигурността и стабилността на този регион, но и за цяла Европа. Както вече споменахме, Испания подкрепи присъединяването на България към ЕС и, според мен, това беше едно чудесно решение. Тъй като показва, че общите интереси и близостта между нашите два народа са видими всеки ден, а още повече в това време на изпитание, в което живеем в момента”.

Н. Пр. Алехандро Поланко се спира и на следния важен аспект: „Конференцията за бъдещето на Европа беше отложена заради пандемията и е още прекалено рано да се предвиди как тази криза ще се отрази на между-народните отношения. Въпреки това Испания би искала да направи някои първоначални разсъждения – в подкрепа на по-силното вътрешното сближаване в рамките на ЕС, както и в отговор на новите предизвикателства в следните ключови сектори:

• В светлината на днешната обща тенденция срещу мултилатерализма, много по-важно от всякога е да заздравим ангажимента си, поет към него. Освен това, мултилатерализмът представлява наш основен фундамент. А споразуменията за партньорство и свободна търговия имат важна роля в това споделено усилие.

• Трябва спешно да засилим нашето сътрудничество за постигане на по-ефективна глобална стратегия в областта на общественото здраве, която би довела до нови политики и инициативи на международно, европейско и национално равнище.

Мобилността и туризмът са основните предизвикателства, преодоляването на които ще запази целостта на Общия пазар. И единствено от нас зависи той да продължи да функционира.

• Принципът на концентриране на производството там, където е най-ефикасно, което пък води до сложни вериги на стойността, ще бъде най-силно предизвикан от настоящата криза.

• Европейският съюз би следвало да извърши цялостна ревизия на цифровата рамка с цел разработване на съвременни технологични стандарти за съхранение на данни, гарантиращи защитата на личния живот и на гражданските права.

Заедно, ЕС и държавите членки би трябвало да осигурят необходимата политическа рамка за постигане на споразумение по всички тези предизвикателства, което пък ще изисква съвместни действия и общ отговор”.

Н. Пр. Алехандро Поланко пише в заключение: „Не бих искал да завърша тези страници преди да благодаря сърдечно на всички дипломатически представители и държавни служители – както българи, така и испанци, които благодарение на своите усилия, призвание и личен анга-жимент са допринасяли, даже и в критични моменти, за историята на нашите взаимоотношения през тези 110 години. И са направили възможно днес те да са повече от отлични. Тази непрекъсната отдаденост, заедно с афинитета, обичта и приятелството, споделяни между нашите две нации, са най-добрата гаранция за запазване на нашите постоянни и силни връзки в едно дълго и обе-щаващо бъдеще.”

Сподели в
 

Със заповед на ректора на Медицинския университет в Плевен проф. д-р Славчо Томов студентите минаха към обучение в електронна среда от днешния 19 октомври 2020 г. за срок от 2 седмици.

19.10.2020/17:13

СБЖ честити рождения ден на изтъкнатия киносценарист, писател и общественик и му пожелава още много сили и жизнена енергия, творческо вдъхновение и непобедим боен дух!

17.10.2020/16:54

Посланичката на Острова на свободата Каридад Ямира Куето Милиан събра приятели на страната си, прочете министерско приветствие за юбилея и прие като скъп дар сборника „С Куба в сърцата”, издаден от Асоциацията за приятелство „България-Куба” в чест на годишнината.

17.10.2020/14:34

На 6 ноември от 19 часа в зала „Емил Димитров“ на читалище „Съгласие“ в Плевен под диригентството на Владимир Бошнаков ще бъда представен концертът „Вокалисимо” със солисти Васил Петров и Русалина Мочукова.

17.10.2020/13:52

Произведения на ярки испански автори като Хуан Ариага, Исак Албенис, Хоакин Турина и Мануел де Файя ще изпълни Quarto Quartet на 13 октомври в Зала "България". Концертът е поздрав и за 110-годишнина от установяването на дипломатически отношения между двете ни страни.

12.10.2020/19:58

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020 /15:36 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: newmedia21.eu

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател в Катедра „Радио и телевизия” на Факултета по журналистика и масова комуникация в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020 /18:57 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020 /17:39 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тези пълни с толкова разнополюсен заряд дни за България и българската журналистика,в които ЕК пусна своя доклад за върховенството на закона и ЕП гласува резолюция за страната ни и случващото се в нея, потърсих известната журналистка Лили Маринкова да сподели за сайта на СБЖ как приема констатациите за медиите у нас.

16.10.2020 /11:11 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование, съобщават специалисти от Държавния архив в Плевен. Още през 70-те години на миналия век градът е един от първите у нас, в които се използвали дистанционни техники в обучението, което днес обсъжда постоянно.

08.10.2020 /20:41 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

С тържествен ритуал полагане на военна клетва от първите два випуска на възроденото Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ бе открита новата учебна година във висшето учебно заведение.

01.10.2020 /08:03 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Това се разбра на онлайн дискусията „Свобода на медиите в България”, проведена едновременно в Брюксел и София по инициатива на Елена Йончева и с участието на еврокомисар Вера Йоурова, „Репортери без граници”, Съвета на Европа и български журналисти. Бе очертана тревожна картина за състоянието на журналистиката у нас. Председателката на СБЖ Снежана Тодорова оповести организирането на протест на 1 ноември под надслов „Не убивайте журналистиката в България”.

12.10.2020 /20:48

ЕП прие резолюцията за принципите на правовата държава и основните права в България, в която наред с другото се изтъква, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото. Решително са осъдени случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании. Българските власти са призовани да възпрепятстват тези недемократични практики, да защитават журналистите и тяхната независимост

08.10.2020 /19:34

Данните в документа са събрани по информация от 44 страни, подадена от организации, членуващи в Европейската федерация на журналистите. Отчетена е както финансовата помощ за медиите и журналистите в Европа по време на пандемията, така и сигналите за посегателства и нарушения на медийната свобода. От България са отразени 6 сигнала.

08.10.2020 /17:03

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 19 гости

Бързи връзки