Начало
 
 

ЕФЖ публикува обзора си „Картографиране на медийната свобода” за периода с COVID-19

08.10.2020 /17:03 | Автор : Ивета Балевска | Източник: ЕФЖ/СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Данните в документа са събрани по информация от 44 страни, подадена от организации, членуващи в Европейската федерация на журналистите. Отчетена е както финансовата помощ за медиите и журналистите в Европа по време на пандемията, така и сигналите за посегателства и нарушения на медийната свобода. От България са отразени 6 сигнала.

Шест месеца след началото на пандемията от COVID-19 през март 2020 г., Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) публикува свой обзор с данни за финансовата помощ, получена от медии и журналисти в Европа във връзка с извънредната ситуация, както и за общото състояние на медийната свобода.

Заглавието на обзора, подготвен по информация, подадена от организации, членуващи в ЕФЖ от различни европейски страни, е „Картографиране на медийната свобода” (Mapping Media Freedom).

Здравната криза отново показа, че съществува жизненоважна нужда от надеждна и правдива информация, а медиите и журналистите са изправени пред двойно предизвикателство, се посочва в анонса към обзора, публикуван на сайта на ЕФЖ.  

От една страна, всички медии отбелязаха рязко увеличение на търсене от страна на аудиторията. Репортери и медийни работници бяха на предната линия - те бяха общите уши и очи, когато повечето граждани трябваше да останат в самоизолация у дома.

От друга страна, европейските медии са изправени пред огромен спад в приходите, което влоши и без това исходящата тенденция, особено при  вестниците, периодичните издания и радиото. Това се изрази в намаляване на заплащането на журналистите, най-вече на онези, които са на свободна практика. На много места бяха регистрирани затруднения в достъпа до информация, физически нападения и дори задържане за много журналисти.

Обзорът на ЕФЖ „Картографиране на медийната свобода” регистрира 37 сигнала, свързани с пандемията, от 13 европейски държави. От България са отразени 6 сигнала.
От март до юни 2020 г. ЕФЖ нееднократно призова националните правителства и институциите на ЕС да подкрепят журналистите с извънредни облекчения и планове за възстановяване, тъй като в условията на пандемията залогът бе самата демокрация.

Бюджетът на ЕС и Многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г. все още се обсъждат, но много правителства предприеха спешни мерки за ограничаване на социалната и икономическа криза в медийния сектор. Какви бяха тези мерки? Всички журналисти ли получиха такава подкрепа, независимо от техния трудов статус? Ще продължи ли медийният сектор в дългосрочен план към по-здрава, по-плуралистична и жизнеспособна среда?
С помощта на своите филиали в 44 европейски държави, ЕФЖ очерта извънредните помощни пакети за спешни случаи, директната финансова подкрепа и дългосрочните мерки, доколкото ги има. Всичко това е включено в обзора „Картографиране на медийната свобода”. Той е изготвен в партньорство с организацията „Бърз отговор за медийна свобода” (Media Freedom Rapid Response - MFRP), занимаваще са се мониторинг на този показател в страните членки и кандидатки за ЕС.
ЕФЖ апелира разполагащите с най-нова информация за подкрепа за медиите в различните страни да я съобщават на електронната поща camille@europeanjournalists.org. Таблицата в обзора ще се актуализира редовно.

Предлагаме текста на частта за България в обзора.

„Между март и юни 2020 г. партньорите от MFRR наблюдават няколко случая, свързани с физически нападения и правни заплахи срещу журналисти в България, където ситуацията със сигурността на журналистите остава проблематична при правителството на премиера Бойко Борисов и управляващата му партия ГЕРБ.

През този период продължават и съдебните заплахи и нападения срещу представители на независими медии. В страна, в която корупцията и тайното договаряне между медиите, политиците и олигарсите са широко разпространени, разследващите журналисти, разследващи предполагаема корупция, са потопени в особено трудни условия.

В контекста на постановлението си за извънредно положение заради COVID-19 от март 2020 г., правителството се опита да измени Наказателния кодекс и да въведе присъди, включително и затвор, заради разпространение на информации, които смята за „фалшиви новини“. Предложените санкции бяха до три години затвор или глоба до 5000 евро.

Тази част от законопроекта за извънредни ситуации получи бързо вето от президента Румен Радев. Въпреки това ВМРО, българска националистическа партия, внесе в парламента още един законопроект на 19 март, който, ако бъде приет, ще предостави на властите по-големи правомощия за спиране на уебсайтовете за разпространение на „дезинформация в мрежата”.
През последните месеци има няколко случая на сплашване или нападения срещу български журналисти. На 17 март главният редактор на български вестник („168 часа” - б.пр.) Слави Ангелов бе намерен в безсъзнание на улицата, след като е бил нападнат от маскирани мъже, въоръжени с метални тръби, пред дома му в столицата София. Министерството на вътрешните работи на страната потвърди, че побоят е „свързан с работата му“. И Международният институт на пресата (IPI - International Press Institute), и ЕФЖ излязоха с декларации, призоваващи властите в София да осигурят бързо и прозрачно разследване за установяване на отговорните лица. На 23 април трима души бяха арестувани и обвинени за нападението.

На 18 юни разследващият журналист Николай Стайков започва да получава заплашителни телефонни обаждания като част от така наречената от него „координирана“ кампания на тормоз, която според него е свързана с подготвян от него разследващ документален филм за предполагаема държавна корупция.

На 20 май друг разследващ журналист - Димитър Пецов, беше арестуван по обвинение за незаконно притежание на наркотици. Пецов постави под въпрос легитимността на ареста си и обвини местните власти, че са го следили.

Междувременно Иво Прокопиев, един от най-големите медийни издатели в България и собственик на групата „Икономедиа“, беше изправен пред наказателно обвинение по дело за измама, за което организациите за свобода на пресата и медиите предупредиха, че може да е политически мотивиран опит да се заглушат критичните публикации  срещу правителството в неговите издания. На 28 юни Прокопиев в крайна сметка бе оправдан.”

 

Сподели в
 

Талантът и моралът на големия български публицист, „безследно изчезнал” заради острото си перо и гражданската си съвест при „белия терор” през 1925-та, вдъхновяват и мотивират и днес Съюза на българските журналисти. Девизът „Никому в угода, на никого напук” е девиз и на СБЖ.

20.11.2020/11:29

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова гостува в предаването „Делници” на телевизия „Евроком” и отговори на въпроси на водещия Николай Колев по актуални теми от дейността и позициите на СБЖ.

18.11.2020/21:35

По повод лансирания от правителството Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява следното становище:

17.11.2020/17:27

Председателят на УС на СБЖ опровергава медийни интерпретации на твърдения от социалните мрежи.

13.11.2020/17:28

На 4 ноември 2020 г. се проведе първото заседание на новоизбрания Управителен съвет на СБЖ. За главен секретар бе избрана Анна Заркова. Обсъдено бе сформирането на нови комисии, които да отговарят по-пълноценно на дейността на СБЖ.

04.11.2020/18:05

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020 /12:06 | Автор: Велислава Дърева | Източник: СБЖ

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020 /19:35 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020 /11:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

През десетилетията, в които бе хроникьор на ужасите на войната, големият британски журналист никога не се свенеше да търси отговорност от властимащите. Той си отиде на 30 октомври т.г. на 74-годишна възраст.

11.11.2020 /20:10 | Автор: Белен Фернандес | Източник: baricada.org/middleeasteye.net

 Спомени и архиви

"168 часа" припомня емоционалното отразяване от пратеничката на БНТ на първенството по художествена гимнастика в Страсбург през 1983 г.

24.11.2020 /09:02 | Автор: Хортензия Маркова | Източник: 168 часа

Изложбата по повод 150 години от издаването на „Периодическо списание“ е разположена в Западното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София и може да бъде видяна до 30.11.2020 г.

03.11.2020 /14:02 | Източник: nationallibrary.bg

 Акценти и позиции

Талантът и моралът на големия български публицист, „безследно изчезнал” заради острото си перо и гражданската си съвест при „белия терор” през 1925-та, вдъхновяват и мотивират и днес Съюза на българските журналисти. Девизът „Никому в угода, на никого напук” е девиз и на СБЖ.

20.11.2020 /11:29

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова гостува в предаването „Делници” на телевизия „Евроком” и отговори на въпроси на водещия Николай Колев по актуални теми от дейността и позициите на СБЖ.

18.11.2020 /21:35

По повод лансирания от правителството Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява следното становище:

17.11.2020 /17:27

 Мнения

Предложените промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) приличат и са адекватни на политиката и практиката на управляващата коалиция у нас. Все едно здравният министър да проверява качеството на пътищата от джипката на премиера, а министърът на културата да дава указания за здравеопазването и промени в правилата за предпазване от коронавируса...

15.11.2020 /07:05 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

С предложените поправки ЗРТ заприличва отново на многократно кърпен и с петна асфалт от медийната мрежа.

14.11.2020 /11:08 | Автор: Проф. д-р Петко Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 28 гости

Бързи връзки