Начало
 
 

Дистанционно обучение е имало у нас още преди половин век

08.10.2020 /20:41 | Автор : Иван Каневчев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Някогашното основно училище "Коста Златарев". Днес то носи името "Йордан Йовков"

В България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование, съобщават специалисти от Държавния архив в Плевен. Още през 70-те години на миналия век градът е един от първите у нас, в които се използвали дистанционни техники в обучението, което днес обсъжда постоянно.

През 1971 г. за истинска сензация било обявено откриването на кабинет за кодирано дистанционно обучение в училище „Коста Златарев” в  Плевен,  днешното Основно училище „Йордан Йовков”. В пресата наричали създаването му „Кабинет на бъдещето”. Мотивацията дошла след министерско нареждане да се въведат в образованието експериментално нови техники на обучение. 30 училища у нас получили това право и едно от първите било  плевенското „Коста Златарев“.

През XX век телевизията започва да играе важна роля за осъществяване на дистанционни курсове на обучение. По-късно дистанционното обучение, базирано на кореспондеция по пощата и телевизионни курсове, се сблъскало със сериозната конкуренция на новите информационни системи и комуникации. Разбира се, най-забележителната от тези нови технологии е Интернет.

Запленен от техническия прогрес началният учител Георги Трифонов се заел да направи учебния процес по-увлекателен като използвал дистанционна техника. Като всяко подобно начинание имало нужда от финансиране.

По време на среща с родителите на учениците от IIIa клас, чийто класен ръководител е Георги Трифонов, споделил идеята си за отварянето на подобен кабинет и срещнал пълна подкрепа. Родителите събрали средства и с труда си се включили в оборудването на кабинета. Помощ оказало и Държавно предприятие „Нефт и газ” – Плевен.

За естетическото оформяне и изчисленията се включил и художникът Никола Бенковски, който имал дете в класа на Георги Трифонов по това време. Закупени били аспектомат, магнетофон, грамофон, телевизор, диаскоп, киномашина за учебни филми и други уреди, с които се обзавел „кабинета на бъдещето“. Само за няколко месеца кабинетът  бил готов и можел да се използва в часовете за обучение.

В началото учителят Трифонов изнесъл няколко открити урока. В кабинета имало командно табло, монтирано до учителската катедра, бяла дъска служела за екран, а катедрата на учителя била като команден пулт. Децата стояли на банки и пред всяко имало радиослушалки. Учениците получавали задача от учителя чрез радиослушалките, а на таблото той получавал отговори. На това как работи учителят станали свидетели присъствалите на откритите уроци.

Така че всъщност „новото” е добре забравено старо.

Сподели в
 

"168 часа" припомня емоционалното отразяване от пратеничката на БНТ на първенството по художествена гимнастика в Страсбург през 1983 г.

24.11.2020/09:02

Изложбата по повод 150 години от издаването на „Периодическо списание“ е разположена в Западното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София и може да бъде видяна до 30.11.2020 г.

03.11.2020/14:02

На днешната е основан Българският революционен централен комитет - организацията, чрез която България се освобождава от турско робство.

31.10.2020/16:06

Гостуваща изложба на Народна библиотека „Иван Вазов”, Пловдив, се открива утре в Хасково. Домакин е Регионалната библиотека „Христо Смирненски“, а поводът - Денят на будителите.

29.10.2020/12:41

Във Военния клуб на Плевен бе представена нова книга по повод 143 години от боевете за освобождението на село Горни Дъбник, които са били важа част от битката за Плевен по време на Руско-турската освободителна война.

24.10.2020/12:05

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020 /12:06 | Автор: Велислава Дърева | Източник: СБЖ

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020 /19:35 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020 /11:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

През десетилетията, в които бе хроникьор на ужасите на войната, големият британски журналист никога не се свенеше да търси отговорност от властимащите. Той си отиде на 30 октомври т.г. на 74-годишна възраст.

11.11.2020 /20:10 | Автор: Белен Фернандес | Източник: baricada.org/middleeasteye.net

 Спомени и архиви

"168 часа" припомня емоционалното отразяване от пратеничката на БНТ на първенството по художествена гимнастика в Страсбург през 1983 г.

24.11.2020 /09:02 | Автор: Хортензия Маркова | Източник: 168 часа

Изложбата по повод 150 години от издаването на „Периодическо списание“ е разположена в Западното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София и може да бъде видяна до 30.11.2020 г.

03.11.2020 /14:02 | Източник: nationallibrary.bg

 Акценти и позиции

Талантът и моралът на големия български публицист, „безследно изчезнал” заради острото си перо и гражданската си съвест при „белия терор” през 1925-та, вдъхновяват и мотивират и днес Съюза на българските журналисти. Девизът „Никому в угода, на никого напук” е девиз и на СБЖ.

20.11.2020 /11:29

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова гостува в предаването „Делници” на телевизия „Евроком” и отговори на въпроси на водещия Николай Колев по актуални теми от дейността и позициите на СБЖ.

18.11.2020 /21:35

По повод лансирания от правителството Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява следното становище:

17.11.2020 /17:27

 Мнения

Предложените промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) приличат и са адекватни на политиката и практиката на управляващата коалиция у нас. Все едно здравният министър да проверява качеството на пътищата от джипката на премиера, а министърът на културата да дава указания за здравеопазването и промени в правилата за предпазване от коронавируса...

15.11.2020 /07:05 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

С предложените поправки ЗРТ заприличва отново на многократно кърпен и с петна асфалт от медийната мрежа.

14.11.2020 /11:08 | Автор: Проф. д-р Петко Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки