Начало
 
 

Лили Маринкова: Слабото място на журналистиката не е в позицията, а в поведението

16.10.2020 /11:11 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


В тези пълни с толкова разнополюсен заряд дни за България и българската журналистика,в които ЕК пусна своя доклад за върховенството на закона и ЕП гласува резолюция за страната ни и случващото се в нея, потърсих известната журналистка Лили Маринкова да сподели за сайта на СБЖ как приема констатациите за медиите у нас.

Лили Маринкова е от онези журналисти, които не се нуждаят да бъдат представяни, защото нейната дългогодишна работа в БНР като водеща на предаванията „Разговор с вас“, „Хоризонт преди всички“ и „Неделя 150“ говорят за нея. Тя беше сред най-обичаните от слушателите радиожурналист, защото нейните предавания винаги имаха какво да кажат и какво да се научи от тях. Винаги с ясна и открита гражданска позиция, със силно и точно слово, Маринкова е позната и на зрителите от телевизионния екран, защото в най-бурните, но пък и най-интересни години на т. нар. преход беше лице на Ефир 2 на БНТ, където правеше предаванията „Открита линия“ и „Очевидци“. По-късно тя беше водеща и на авторското си предаване по Канал 3 „Вън от рая“. В момента е водеща на „Алтернативата“ по ТV1, предаване, което вече набира популярност и става все по-търсено и гледано от зрителите.  

За нейните заслуги към българската журналистика говорят несамо многобройните и авторитетни награди „Репортер на годината“, „Сирак Скитник за радиожурналистика“, както и на „Голямата награда на Българската медийна коалиция за цялостен принос към независимостта на медиите и утвърждаването на принципите на гражданското общество“, а и обичта на хората и признанието на колегите журналисти.
 

Според доклада на ЕК свободата на медиите в повечето държави от ЕС се влошава,  което е свързано с върховенството на закона и със съществуването на ЕС.  Как си обясняваш това и приемаш ли тази констатация за меродавна?

„ Всеки гражданин заслужава да се радва на свободни и плуралистични медии.“ Вера Юрова. „ Всеки гражданин има право на топла храна.“Билла.“ В „Билла“ не предлагат даром това, което препоръчват. Витрината на Вера е доста по-достъпна, но пък носи рискове за увреждания. Стомашни не, но ментални? Медийната ни среда е токсична. Твърдите частици на пропагандата се стелят като смог. Подобен витиеват доклад  не вдига пелената. Затова бе определен като положителен и обективен. Докато резолюцията на Европарламента със своя категоричен език ги извади от равновесие. А и двата документа стъпват върху едни и същи основания, решения, препоръки и факти от приемането ни в ЕС досега.Тоест проблемът не е в това, дали докладът е меродавен. Той е, в гальовния му език .

В частта за медиите в доклада се казва: „Липсата на прозрачност на собствеността върху медиите се счита за източник на безпокойство. Правната рамка срещу политическата намеса в медиите не забранява изрично на политиците да притежават издания и са установени връзки между политически актьори и някои медии. Няколко асоциации, свързани с медийната свобода, съобщават за физически или онлайн атаки срещу журналисти.“ Смяташ ли, че след тази констатация на ЕК нещата в медийната сфера у нас ще се променят, или това е само на книга?

Книгата е първата стъпка. И изглежда не е малка, след успешния край на проблемната телевизионна сделка. А дали въпросната телевизия ще се еманципира достатъчно, за да не си позволяват бивши вицепремиери да заплашват водещи с изстиване на столчето, бъдещето ще покаже. Не виждам проблем политици да притежават медии. Недопустимо е политици да се крият зад медии. В това отношение българският принос е колосален. В продължение на десет години българският премиер успя да групира и да се барикадира зад поне дузина медии. Колкото до така наречените онлайн атаки, те са неизменна част от журналистическата съдба. Журналистът  греши, ако очаква признателност и благодарност само.

Пандемията увеличи не само аудиторията на сериозните медии, но и на фалшивите новини. Според Вера Йорува ЕК ще упражнява своя натиск над платформите, които разпространяват невярна информация. Може ли да се каже че коронавирусът е „Добре дошъл“ да се разправят с неудобните медии и журналисти?

От така наречената пандемия пострада само един промил от световното население, а 99 процента от останалата част промениха поведението си, твърдят някои специалисти по геополитика. След повече от половин година крайно противоречиви информации кой ще отсее истината от лъжата? Не става въпрос за лъжи, а за злоупотреба със страх. И кого ползва канонадата с числа? И ако все пак има някаква безспорна истина, то тя е, че българското здравеопазване има тежки проблеми. За журналистиката опасността е пренебрежимо малка, защото тя беззаветно отразяваше пандемията, докато голямата опасност е за образованието. А още по-голямата опасност е, че носени от вихъра, разпръскващ ужас, медиите губят представа в какво участват и на кого служат.

Днес ври и кипи от протестни емоции - гневен народ, а младите хора на България са двигател на протестите. Но каква е ролята и мястото на медиите в тези събития? Само да ги отразяват ли и как го правят?

Записи, снимки, прокурорска бруталност, просташки изказвания, хипертрофирани функции на полицията, непоправимо делигитимираха властта. Тя обаче като един  освиркан клоун продължава да се пъчи и не слиза от сцената. Колкото и да я замерят с яйца и домати, тя няма да се почувства достатъчно унизена, за да приеме студеният душ на извънредните избори. Засега. Оказа се обаче, че далеч по-неприятни от позорния омлет са верните думи, които чу в „Панорама“ от младия режисьор Димитър Косев- Шошо. Заслугата обаче не беше на БНТ 1. Тя просто допусна грешка. Какво ли са очаквали? Вероятно безобидно запознаване с претенциите на интелектуалците. Както се правеше до въпросната „Панорама“. Слабото място на журналистиката не е в позицията, а в поведението.

Нашият колега Калин Тодоров, чиято книга „Зад завесата на демокрацията“ излезе наскоро, сподели в интервю пред мен, че „Фейк новини произвеждат абсолютно всички, а за съжаление най-много властниците, политиците, а чак след тях са медиите“. Ти как се отнасяш към фалшивите новини?

Самото понятие е лъжливо. Можем да говорим за дезинформация. Не е задължително тя да съдържа само лъжи. Перфидната дезинформация си служи и с истини. Ако обърнем мотото на Гьобелс, може ли истината, повторена сто пъти, да започне да се възприема като лъжа. Калин е прав. Днешният имитатор на Живков, употребява без мяра лъжата и не държи да му вярваме, освен ако не търси трагична аура.

Снимки Иван Василев и личен архив

 

 

 

Сподели в
 

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020/12:06

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020/19:35

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020/11:54

През десетилетията, в които бе хроникьор на ужасите на войната, големият британски журналист никога не се свенеше да търси отговорност от властимащите. Той си отиде на 30 октомври т.г. на 74-годишна възраст.

11.11.2020/20:10

Стойността на един писател се измерва с качествата на книгите, които е създал. Но и с думите, които споделя и отправя към всички в дни на големи изпитания, когато намира истинските опори в „миналото незабравимо и пресвещените старини“.

30.10.2020/08:00

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020 /12:06 | Автор: Велислава Дърева | Източник: СБЖ

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020 /19:35 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020 /11:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

През десетилетията, в които бе хроникьор на ужасите на войната, големият британски журналист никога не се свенеше да търси отговорност от властимащите. Той си отиде на 30 октомври т.г. на 74-годишна възраст.

11.11.2020 /20:10 | Автор: Белен Фернандес | Източник: baricada.org/middleeasteye.net

 Спомени и архиви

Със Стойчо Банчев бяхме колеги във в.”Народна младеж”. Беше недъгав: като дете го прегазила каруца и гръдният му кош беше деформиран. Но струваше колкото 10 „нормални”.

24.11.2020 /12:00 | Автор: Константин Иванов | Източник: nabore.bg

"168 часа" припомня емоционалното отразяване от пратеничката на БНТ на първенството по художествена гимнастика в Страсбург през 1983 г.

24.11.2020 /09:02 | Автор: Хортензия Маркова | Източник: 168 часа

 Акценти и позиции

Талантът и моралът на големия български публицист, „безследно изчезнал” заради острото си перо и гражданската си съвест при „белия терор” през 1925-та, вдъхновяват и мотивират и днес Съюза на българските журналисти. Девизът „Никому в угода, на никого напук” е девиз и на СБЖ.

20.11.2020 /11:29

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова гостува в предаването „Делници” на телевизия „Евроком” и отговори на въпроси на водещия Николай Колев по актуални теми от дейността и позициите на СБЖ.

18.11.2020 /21:35

По повод лансирания от правителството Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява следното становище:

17.11.2020 /17:27

 Мнения

Предложените промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) приличат и са адекватни на политиката и практиката на управляващата коалиция у нас. Все едно здравният министър да проверява качеството на пътищата от джипката на премиера, а министърът на културата да дава указания за здравеопазването и промени в правилата за предпазване от коронавируса...

15.11.2020 /07:05 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

С предложените поправки ЗРТ заприличва отново на многократно кърпен и с петна асфалт от медийната мрежа.

14.11.2020 /11:08 | Автор: Проф. д-р Петко Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 30 гости

Бързи връзки