Начало
 
 

Проф. Атанас Семов: Медиите вече не са посредник, а фактор

25.10.2020 /15:15 | Автор : Николета Атанасова | Източник: БНР Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Проф. Атанас Семов

Конституционният съдия коментира в предаването "Мрежата" по БНР споровете около проекта за промени в ЗРТ и посочва: "Законите, които уреждат медийната реалност, не могат и не трябва да се пишат от политици. Това е закон, който може и трябва да бъде писан само от хората, които работят в медиите и познават проблемите, и разбират значението на медиите".

Какви трябва да бъдат медийните закони у нас и по-специално Законът за радио и телевизия? От какви промени се нуждаят, тъй като технологиите се развиват, а този закон е морално остарял? Рецепта за закон, който да удовлетворява и политиците, и медиите, все още няма.

Не само че няма промени, но и всеки опит да бъдат направени такива, води след себе си и скандали, и накрая се оказва неуспешен. Така проф. Атанас Семов, конституционен съдия и преподавател в СУ "Св. Кл. Охридски", коментира темата в предаването "Мрежата" по БНР:  

Напрежение около идеята за медийна регулация  

"От медийните теми никой не е дистанциран, защото живеем в медийно време. Време, в което, ако нещо не е съобщено в големите медии, значи не се е случило.

Краткият отговор на това защо винаги има проблеми, напрежение, вълнение, страсти, конфликти около идеята за медийна регулация и конкретните ѝ проявления, може да бъде само един: В наши дни целият обществено-политически живот е пряко зависим от медиите. Медиите вече не са посредник (каквото означава самото им име), а са фактор. Медиите формират обществения живот, те не го отразяват".  

Властите в модерната държава  

"Властите в модерната държава не са 3, а 4. И медиите не са четвъртата власт, а по своя инструментариум за въздействие върху обществото са в най-лошия случай втората власт. Само изпълнителната власт, може би, разполага с по-големи механизми за пряко и бързо въздействие върху обществото.

На второ място несъмнено са медиите. Медиите са по-голяма сила от законодателната власт и за съжаление, а може би не, и от съдебната власт". 

Как трябва да се правят и пишат медийни закони 

"Законите, които уреждат медийната реалност, не могат и не трябва да се пишат от политици. Това е пример за закон и правна уредба, която трябва да се създава задължително от тези, които осъществяват медийното покритие. Това е закон, който може и трябва да бъде писан само от хората, които работят в медиите и познават проблемите, и разбират значението на медиите.

В този смисъл ролята на т.нар. "работни групи" не може да бъде друга, освен определяща. Ние, като общество, трябва да имаме изключително висока нетърпимост към политическото шмекеруване. Често сме свидетели, и Конституционният съд се е произнасял по тези въпроси, че в НС се приемат текстове на закони, които не са били предмет на никакво предварително обществено обсъждане, понякога без обсаждане и в самия парламент". 

Сегашният медиен скандал  

"Той е свързан с това, че един обсъден проект, създаден с участието на представители на медийната общност, по един или друг начин е подменен на официален сайт и в нормотворческия процес с друг необсъден и още повече, ако правилно разбирам, неподготвен от самите медийни представители проект.

Това не може и не бива да се допуска. Лошото е, че по отношение на медиите властта прокарва, в повечето случаи успешно, политиката от Древен Рим "Разделяй и владей". Нещо много вредно за обществото.

Нещо, което превръща медиите не просто във фактор на властта, а във фактор, контролиран или притежаван от властта. Това един добър медиен закон трябва да направи напълно невъзможно. Механизмите за политическо въздействие в медиите трябва да бъдат сведени до санитарния минимум. 

Националните медии  трябва да са отчетливо обществени в своята природа. Първо – икономическа, и след това в своята дейност. Механизмите за намеса на властта в работата на медиите ги обричат на тежка зависимост".

Оставката на генералния директор на БНР  

"Оставката е съвсем отделен въпрос от въпроса за съдържанието на медийния закон. Оставката може да бъде знак на реакция, на несъгласие.

Всеки ръководител трябва да бъде готов да подаде оставка, когато онова, което се случва с правната уредба на ръководеното от него звено, не съвпада с неговата ценностна система. Подобни реакции на съпротива срещу политическата деформация на правната уредба, според мен, трябва да бъдат окуражавани".  

Рашение на казуса  

"Такива казуси като този между БНР и Министерство на културата се разрешават само с активното участие на медийната общност. Професионалната медийна общност има тази привилегия, че може да бъде чута. За разлика от други професионални общности, като тази на лекарите, например.

Журналистите могат да изговорят бързо и веднага проблема, но е много важна и тяхната неотстъпчива активност – на цялата общност срещу политическия произвол. Независимо дали този произвол се обективира във формална глупост и недомислени политически предложения, или в съзнателно прокарвани нормативни решения. 

Реакцията трябва да е категорична и устойчива във времето – упорита и до резултат. Това е единственото, което може да предпази журналистите от политическите грешки, ако можем да се изразим най-деликатно“. 


 

Сподели в
 

Кампанията на Фондация „Медийна демокрация“ е част от инициативата „От нас зависи“ на Гражданско обединение „Равни БГ“.

30.11.2020/15:25

Програма „Хоризонт“ на БНР спазва своята обществена мисия. Това е основното заключение в приетия с 5 гласа „за“ от СЕМ доклад от дирекция „Мониторинг и анализи“ относно спазването на законовото изискване за плурализъм на гледните точки в програмата.

27.11.2020/15:25

Бившият собственик на спрялата телевизия Би Ай Ти коментира изследването на Международния център по журналистика и Колумбийския университет на тема „Журналистиката и пандемията“.

26.11.2020/14:05

Детският радиохор спечели първа награда в международния конкурс "Ян Сибелиус фест" (Финландия), съобщиха от БНР. Събитието е било организирано дистанционно.

25.11.2020/20:10

Европейската комисия съобщи, че е открила наказателни процедури срещу 23 държави от ЕС и Великобритания за това, че не са приели новите правила за аудиовизуалните медии, включително обичайните телевизии, доставчиците на съдържание по заявка и онлайн платформите за споделяне на видео.

23.11.2020/15:19

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Те са различни по съдба, националност, възраст, професионален път – но ги обединява едно: приели са нелеката участ на българите като своя мисия, отдали са най-добрите си години да им помагат в изстрадани, най-решаващи за бъдещото им времена.

30.11.2020 /16:23 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020 /12:06 | Автор: Велислава Дърева | Източник: СБЖ

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020 /19:35 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020 /11:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Има такова печатно издание у нас. Излиза вече век и половина. Едва ли неговите създатели са си представяли, че ще оцелее толкова дълго, през толкова различни епохи и събития. Още повече, че тогава, когато се появява, животът на българските вестници и списания в повечето случаи е бил твърде кратък.

30.11.2020 /16:51 | Автор: Боян Бойчев | Източник: Дума

Тази година сп. „Златорог“ отбелязва своя 100-годишен юбилей. По този повод на книжния пазар се появи специално издание на списанието, публикувано от издателството на НБУ.

29.11.2020 /14:57 | Автор: Елка Трайкова, Михаил Неделчев | Източник: Култура

 Акценти и позиции

Талантът и моралът на големия български публицист, „безследно изчезнал” заради острото си перо и гражданската си съвест при „белия терор” през 1925-та, вдъхновяват и мотивират и днес Съюза на българските журналисти. Девизът „Никому в угода, на никого напук” е девиз и на СБЖ.

20.11.2020 /11:29

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова гостува в предаването „Делници” на телевизия „Евроком” и отговори на въпроси на водещия Николай Колев по актуални теми от дейността и позициите на СБЖ.

18.11.2020 /21:35

По повод лансирания от правителството Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява следното становище:

17.11.2020 /17:27

 Мнения

Предложените промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) приличат и са адекватни на политиката и практиката на управляващата коалиция у нас. Все едно здравният министър да проверява качеството на пътищата от джипката на премиера, а министърът на културата да дава указания за здравеопазването и промени в правилата за предпазване от коронавируса...

15.11.2020 /07:05 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

С предложените поправки ЗРТ заприличва отново на многократно кърпен и с петна асфалт от медийната мрежа.

14.11.2020 /11:08 | Автор: Проф. д-р Петко Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 22 гости

Бързи връзки