Начало
 
 

145 г. от рождението на Йосиф Хербст - първия председател на Дружеството на журналистите

20.11.2020 /11:29 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Талантът и моралът на големия български публицист, „безследно изчезнал” заради острото си перо и гражданската си съвест при „белия терор” през 1925-та, вдъхновяват и мотивират и днес Съюза на българските журналисти. Девизът „Никому в угода, на никого напук” е девиз и на СБЖ.

На 20 ноемвври се навършват 145 години от рождението на легендата на българската журналистика, символа на винаги изострената гражданска съвест Йосиф Хербст. Той е и първият председател на Дружеството на столичнит журналисти - првообраза на днешния Съюз на българските журналисти, който и до днес свято следва неговото верую - „Никому в угода, на никого напук”.

Йосиф Хербст е роден на 20 ноември 1875 г. в Одрин, Османската империя, в еврейско семейство, преселнило се от Австро-Унгария още през 1848 г. Баща му Якоб Хербст е инспектор по Хиршовата железница и при строежа на отсечката Вакарел-София след края на Руско-турската освободителна война - през 1879 г., се установява за постоянно в България, когато Йосиф е едва 4-годишен.

Момчето завършва Военното училище в София. Още като ученик проявява блестящи способности, заради които всички го гледат с особена възхита. А преподавателят му по български език и история Добри Ганчев, учител на Фердинанд и княжеските деца, е удивен е от усета на младежа към богатствата и тънкостите на българската реч. Малко са онези, които дръзват да влязат в полемика с Йосиф Хербст, страхувайки се да не ги направи за смях.

След училището Хербст служи в Първи пехотен полк и статистическо-топографското отделение на военното министерство. Работи в редакцията на „Военни известия“. Сътрудничи в български и чужди вестници.

Тъй като владее свободно основните европейски езици, през годините Хербст е кореспондент на различни чуждестранни издания, сред които The Daily Mail, Die Zeit, Neue Freie Presse, Fosiche Zeitung.

През 1899 записва право в Софийския университет, където на лекциите се запознава с Елин Пелин. След няколко месеца и двамата се отказват да посещават юридическите лекции. Стават близки приятели и в следващите години, когато Хербст списва своя вестник „Софийска свободна трибуна“, почти във всеки брой публикува разкази на младия и все още непризнат писател. Публицистичната фигура на Хербст добива все по-голяма авторитетност сред българския печат и през 1903 година става главен редактор на големия столичен ежедневник „Дневник“.

През 1908 г. Хербст работи в „Български търговски вестник”. Назначен е и за първи директор на печата по времето на управлението на Демократическата партия от 1908 до 1911 г. Заедно с Александър Балабанов и Александър Гиргинов през същата 1908-ма редактира стартиралия неофициален правителствен орган вестник „Време“.

Участва в Балканската и Междусъюзническата война. Ранен е. Получава орден „За храброст. От 1913 г. до 1918 г. оглавява Дирекцията на печата - първообраза на днешната БТА.  

Напуска този пост, след като влиза в конфликт с правителството на Васил Радославов. Хербст отказва да публикува спуснато му от кабинета съобщение, че Симеон Радев е уволнен като пълномощен министър. Хербст заявява, че такова съобщение няма да пусне, че Дирекцията на печата не можела да лъже, тъй като всички знаели, че Радев сам си бил дал оставката с телеграма до правителството. Още по-голям е сблъсъкът му с властта заради информациите, които ДП разпространява за извършената в Русия болшевишка революция. Отговорът, който дава Хербст на упреците към него по тази тема, е следният: „Господин министър-председателю, когато избухне вулкан, може ли някой да скрие това събитие или да го представи за къртичина. Ще стане за смях! Дирекцията на печата изпълни дълга си, като осведоми обективно българската общественост за събитията в Петроград.“

След уволнението си през 1918 г. Хербст известно време работи в армейска разузнавателно-информационна секция и пряко става свидетел на пълния срив в бойния дух на армията в месомелачката на Първата световна война - което и описва в свой разтърсващ военен доклад.

След Войнишкото въстание и националната катастрофа, с която България излиза от войната, Хербст за известно време се отказва напълно от публицистични изяви и се заема с бизнес. Това негово кратко отстъпление от същността му завършва, след като през 1921 г. сключва втори брак - с пламенно обичаната от него Виола, дъщеря на политика Петко Каравелов. Междувременно първата му съпруга - германката Елвира, е починала след дълго боледуване.

Хербст се връща с особена сила в журналистиката и публицистиката след Деветоюнския преврат от 1923 г. и Септемврийското въстание същата година. Острото перо на Хербст разобличава безпощадно репресиите на режима на Александър Цанков на страниците на списание „Вик за свободни хора”. През 1924 г. списанието е спряно, но Хербст веднага стартира две други свои издания „АБВ” и „Ек” - и двете излизат до 1925-та.

При убийството на комунистическия деец Вълчо Иванов през нощта на 12 срещу 13 февруари 1925 г. видният журналист става и пряк свидетел на изхвърлянето на трупа на жертвата от извършителите – група офицери, начело с капитан Кочо Стоянов. На следващия ден Хербст описва видяното във вестниците си. С това окончателно си спечелва омразата, а несъмнено и решението за разправа на първото правителство на „Демократическия сговор”.

След като следобедното издание на поредния нов вестник на Йосиф Хербст - „Днес”, първо съобщава за извършения на 16 април 1925 г. страховит атентат в църквата „Св. Неделя” в София, още същия ден големият журналист и публицист първо е извикан „за справка” в полицията, а после „безследно изчезва“... Както и толкова много други жертви на тогавашния „бял терор”, погубил и Гео Милев, и Христо Ясенов, и Сергей Румянцев...

Нека днес, в деня на 145-годишнината от рождението на Йосиф Хербст, отново си припомним неговата трагична съдба и неговата честна журналистическа съвест - нашата професия и нашето общество имат остра нужда тази памет винаги да е жива! Поклон!

Свързани:

145 години от рождението на Йосиф Хербст: Публицистът и глутницата

Откъс от книгата на Велислава Дърева "Атентатът'25. Денят, в който се отвориха портите Адови"

Дата: 20.11.2020

Сподели в
 

В писмо до генералния директор Андон Балтаков и до членовете на УС на БНР е изразено очакване за прецизиране и синхронизиране с Колективния трудов договор на предлаганите проектоправила за оценка на трудовото представяне на служителите в Българското национално радио.

13.01.2021/09:02

Да внимаваме за подмяната. Тя вече изкарва и Делян Пеевски борец за медийна прозрачност

12.01.2021/16:02

Дали съумяхме да извлечем от ударите, загубите и сътресенията достатъчно мъдрост и просветление, за да излезем на верен път към промяната?

31.12.2020/07:32

Изявен преподавател бе освободен заради политическа некоректност. Споделяме опасенията, че с отстраняването на уважавания учен, социолога и политолога проф. Михаил Мирчев, могат да се отворят вратите за цензура и автоцензура не само в академичните среди. Това пишат в отвореното си писмо Снежана Тодорова, председател на УС съвет на СБЖ, и Мария Нецова, председател на Етичната комисия на СБЖ

20.12.2020/21:05

По повод грубите нападки на депутата в Европейския парламент Александър Йорданов срещу водещата на предаването "Политически НЕкоректно" по БНР Силвия Великова заради отправени към него въпроси по време на интервю, председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова заяви следното пред сайта на СБЖ:

07.12.2020/21:17

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Доминиращата медия днес са социалните мрежи, а онази класическа медия, която не се приспособи към тази нова екосистема, изчезва. Но приспособяването не означава оприличаване, защото мрежите са и територия на манипулацията. Класическите медии трябва да отговорят, засилвайки своите качества и наблягайки върху проверената истина, сочи известният френско-испански журналист

13.01.2021 /20:10 | Автор: Маурисио Висент | Източник: baricada.org

В края на миналата година още едно заглавие допълни списъка на изданията, посветени на годините на прехода. Известната преводачка и журналистка Ина Филипова е автор на книгата „Нажежените площади“, чийто издател е „Слънце“ на Надежда Кабакчиева.

12.01.2021 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Известният ерудит и колумнист на в. "Сега" Димитри Иванов е роден на 31 декември 1931 г., но свидетелството му за раждане е от 1 януари 1932 г., тъй като в новогодишната нощ не е имало кой да го впише в регистъра.

01.01.2021 /18:44 | Източник: dimitriivanov.com

Навършват се 125 години от рождението на легендарната вдъхновителка на републиканците в Испанската гражданска война Долорес Ибарури, която бе и изявена журналистка, оглавявала вестник "Мундо обреро". Какъв бе пламенният ѝ и драматичен живот?

10.12.2020 /19:06 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021 /12:17 | Източник: Старият мост

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021 /16:16 | Източник: moreto.net

 Акценти и позиции

В писмо до генералния директор Андон Балтаков и до членовете на УС на БНР е изразено очакване за прецизиране и синхронизиране с Колективния трудов договор на предлаганите проектоправила за оценка на трудовото представяне на служителите в Българското национално радио.

13.01.2021 /09:02

Да внимаваме за подмяната. Тя вече изкарва и Делян Пеевски борец за медийна прозрачност

12.01.2021 /16:02

Дали съумяхме да извлечем от ударите, загубите и сътресенията достатъчно мъдрост и просветление, за да излезем на верен път към промяната?

31.12.2020 /07:32

 Мнения

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021 /20:15 | Автор: Начо Халачев | Източник: СБЖ

Добре, че е националната телевизия да ни върне и в онова „непоносимо” и „престъпно време”. Как навреме ни дойдоха около Новата 2021 година старите ленти... Една песен възкреси спомени. Щастливи пред камерите, пееха Митко Цонев, Величко Скорчев, Живка Гичева с колегите си новинари...

06.01.2021 /14:13 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 33 гости

Бързи връзки