Начало
 
 

Е. Трайкова и М. Неделчев представят сп. „Златорог“ в kultura.bg

29.11.2020 /14:57 | Автор : Елка Трайкова, Михаил Неделчев | Източник: Култура Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Главният редактор на „Златорог“ Владимир Василев

Тази година сп. „Златорог“ отбелязва своя 100-годишен юбилей. По този повод на книжния пазар се появи специално издание на списанието, публикувано от издателството на НБУ.

То включва 2 книжки – едната възкресява фототипно първия брой на „Златорог“ от месец „януарий” 1920 г., а другата включва студията на доц. д-р Елка Трайкова и проф. Михаил Неделчев, посветена на делото на Владимир Василев и придружена от избрана и анотирана библиография.

Предлагаме ви откъс от изследването на двамата литературоведи, озаглавено „Списание „Златорог” и неговият редактор Владимир Василев”, посочват авторите в kultura.bg:   

За всичките 240 книжки на „Златорог“ редактор (по същество „главен редактор“) е неизменно критикът Владимир Василев.

През годините към него като съ-редактори се присъединяват по различно време поетът и преводач Николай Лилиев и художникът-изкуствовед Сирак Скитник, а за съвсем кратки периоди и философът проф. Спиридон Казанджиев, както и младият тогава литературен критик Георги Константинов.

Без да натрапва свои естетически възгледи, критически пристрастия и политическа ориентация в изданието, „Златорог“ в много отношения безспорно е сложна опосредствана проекция на многостранната литературната личност на Владимир Василев.

Роден през 1883 г. в крайморския Бургас, завършил право в София, работил дълги години като съдия, Владимир Василев няма традиционната за българските критици филологическа школовка.

Но това – макар често да му е припомняно като образователен дефицит – не му пречи да се впише съвсем успешно в групата на младите около менторите на „Мисъл“, да стане близък приятел и изпълнител на предсмъртната воля на Яворов. И да се превърне в една от централните фигури на културния ни живот от 20-те до 40-е години на ХХ век не само като редактора на „Златорог“, но и като директор на Народния театър – няколко пъти.

Имало е и идеологическа цензура    

Той се оказва не само изключителна обединителна творческа личност – съвсем не безконфликтна, но и отличен организатор и ръководител и в списанието, и в храма на Мелпомена.

Би било непочтено, ако водени от закъснели разкаяния, започнем да изграждаме един канонизиран образ на критика-редактор, защото всеки, който е изпитал магията на докосването до пожълтелите вече страници на „Златорог”, е открил и другото лице на Владимир Василев – не това на спокойния, обективен, аналитичен критик, а на темпераментния, пристрастен, артистичен полемист.

Веднъж в Института за литература разказваха как преди години идеологическата цензура забранила да се спомене името на Вл. Василев в някакво издание. Тогава един от колегите предложил то да се замени с „редактора на „Златорог”. Тази наглед дребна случка е поне двузначно маркирана.

От една страна – в нея е кодирана трагичната съдба на критика, а от друга – тя е символ на това рядко единение между редактор и издание, при което те се превръщат в синоними на стил и позиция. Защото списанието е най-свидното, най-изстраданото и най-значимото произведение на Владимир Василев, в което най-достоверно се експонира както неговата личност, така и литературнокритическата му система.

Като редактор той е обединяващата фигура на един елитарен кръг, но като критик смята, че тенденцията за обособяване на затворени периметри в литературното пространство има „най-пакостна роля за насърчаване на празни амбиции и мании”.

Затова в списанието критикът налага високия художествен вкус и никога не прави компромис в името на кокетно ухажване на масовия читател чрез публикуване на сензационни текстове, с коментар на пикантни проблеми и злободневни теми. Дистанцирането от преходното, поставянето на акценти върху безспорното и ценното, върху смисъла и формата – това са не само същностни характеристики на „Златорог”, но и основни кодове в критическата система на Вл. Василев.

В списанието той помества своите най-значителни коментарни статии, ретроспективни обзори, задълбочени изследвания на отделни автори. Без да проявява пристрастие към определена философска школа и литературнотеоретично направление, без да принадлежи към политическа партия, Вл. Василев е един от най-освободените от каквито и да било канони и догми български критици. 

Отделяйки внимание само на талантливи явления в българската литература – П. П. Славейков, П. К. Яворов, Й. Йовков, Д. Дебелянов, Н. Лилиев, Д. Бояджиев, Е. Багряна и др., толерантен към техните идейни и естетически позиции, той анализира не само поетиката на художествения текст, а прецизно и аргументирано ситуира тяхното творчество в контекста на един национален и европейски културен модел.

Оценките му са изведени като запомнящи се словесни формули. Похвалите му са пестеливи, без метафорични игрословици или високомерно суетене в изграждането на йерархични (без значение светски или естетически) пирамиди. Вл. Василев разчита скритите механизми, създаващи художествената творба, критически интерпретира многозначните послания на текста.

Работи по всички жанрови образци   

Това e разгадката на почти неоспоримата точност на неговите тълкувания, върху които времето полага само благородната патина на универсалността. Критикът придава на своите съждения внушение за истинност чрез максимално оттласкване от субективните пристрастия. Това превръща Вл. Василев в признат създател на литературния вкус в продължение на десетилетия, слава, предизвикала твърде много завист и злоба и с това донеслa му повече огорчения, отколкото удовлетворение.

В обзорните златорожки студии „От пет години насам” (1928), „От 1920 г. до днес” (1932), „Поети на смирението”, „Нови опити в романа” и др., но и в ранната творба „Мотиви из нашата любовна лирика“, публикувана още в сборника „Мисъл“ (1910), Вл. Василев поставя ключови проблеми и чрез задълбочен многоаспектен анализ – естетически, социален, психологически, той проследява теми, породени от обществено-политически събития, развитието на мотиви в контекста на авторовата поетика.

В своите студии Вл. Василев изгражда един многозначен културологичен модел, в който литературните явления са анализирани, фактите са назовани точно, без алегорични намеци, пошлостта е изобличена и осъдена. А позицията на критика винаги е монолитна в своята категоричност и убедителност.

Цялостното критическо творчество на Владимир Василев представя всички възможни жанрови образци – от критическото есе до тематичния обзор, от задълбочената проблемна рецензия до яростния памфлет, от текстологическата разработка до персоналистическия поетов синтез.

Не само съвместната редакторска работа, но и близко приятелство свързва Владимир Василев с неговите съ-редактори Николай Лилиев и Сирак Скитник. Той пише няколко пъти проникновено за тях (дори и един съвсем ранен отрицателен отзив за поетическите опити на Сирак Скитник).

Запазена е огромна кореспондеция с Николай Лилиев, свидетелстваща не само за общите им литературни увлечения, но и за приятелската им обич и неизменна съпричастност. Рядко появяващите се стихотворни цикли и поеми от късното поетическо творчество на големия фин лирик Николай Лилиев са печатани в „Златорог“.

Той дава за списанието отлични преводи на значителни поети като Хуго фон Хофманстал, Петър Безруч, Райнер Мария Рилке, Стефан Георге, откъси от драматургическата творба „Сид“ на Пиер Корней.

И до последните години при списването на изданието пълноценно се „експлоатират“ пословичните му редакторска и коректорска свръхпрестижност и скрупульозност (така често поетите не само на „Златорог“ се възползват от неспособността му да отказва приятелски услуги, за да подготвя цялостно стихосбирките им).

Мотивира да пишат художници и скулптори  

Николай Лилиев като артистичен секретар е и незаменим помощник на Владимир Василев при директорстването му в Народния театър. Но и „Златорог“ ревниво охранява поета Лилиев от варварските нападки на воюващите със символизмите.

Безценни са приносите и на другия основен съ-редактор Сирак Скитник за отварянето на списанието към съвременната българска модерна живопис – не само със собствените му толкова силни работи за творчеството на Никола Петров, Борис Георгиев, Владимир Димитров-Майстора, за приказните „видения“ на Иван Милев, за мъдрите карикатури на Александър Божинов.

Но и за ролята му да мотивира, вече именно като редактор, за списанието да пишат художници и скулптори като Николай Райнов, Кирил Цонев, Вера Лукова, Иван Лазаров, Николай Шмиргела, за привличането за сътрудници на изкуствоведи и историци на изкуството като Никола Мавродинов, Андрей Протич, Кирил Кръстев.

Именно Сирак Скитник има най-силен усет за актуалните цивилизационни проблеми – за благородни и варварски провокации на улицата, за раждането и победоносното навлизане в ежедневието на радиото, за предизикателствата на съвременната урбанистика, за явяването на дизайна и нарастването на значимостта на приложните изкуства, за новоосъзнатите магии на киното, за пределното политизиране на почти всички изкуства, за завоюването на нови и нови терени от масовата култура.

Траурната книжка от март 1943 г. е ярко колективно свидетелство за грандиозната празнина, която смъртта на Сирака оставя в средата на златорожци.

И кратковременният съ-редактор проф. Спиридон Казанджиев има своите важни приноси за разширяването на тематичния диапазон на изданието. Заниманията му със социална психология, включително и по-конкретно с проблематиката на войната като гигантско преобразуване на етнически и национални общности, като радикални промени в социалните структури, безспорно дава тласък за общата равносметка след катаклизма на 17-а и 19-а години за културата, литературата и цялостното българско общество, която „Златорог“ последователно върши.

Самите названия на неговите златорожки студии и научни есета говорят за тези направени приноси: „Пред извора на живота“, „Психология на възрастите“, „История и народ“, „Колективният човек“, „Духът на нашето образование“, „В перспективите на времето“.

Когато през 1943 г. проф. Спиридон Казанджиев публикува в „Хемус“ второто издание на представителната си книга „Пред извора на живота“, тя е посветена на Владимир Василев и се оказва, че голямата част от текстовете са печатани преди това именно в „Златорог“ (тя включва и знаменитата му обобщаваща студия от 1942 г. „Отечествен ландшафт и народна психика“).

Композицията на книжките е „класическа“    

Същевременно проф. Казанджиев е един от най-близките приятели на Йордан Йовков – канонизираният в списанието белетрист. Като негов изповедник той печата тук след смъртта му в 24-тата годишнина свои „Разговори с Йордан Йовков“ – фрагмент от класическата му книга върху психология на творчеството.

Георги Константинов, също кратковременен съ-редактор е един от по-новите активни златорожци, но със съществен принос за всеобхватната рецензентска практика на списанието със своите статии и студии за големите класици от близкото минало. Той поставя в своята „История на българската литература“ сп. „Златорог“ на едно от централните места – и като институция, и като възможности за пълноценна творческа изява, и като пространство за срещи и ползотворен сблъсък на авторски почерци и стилови насоки – в съвременната българска литературна култура.

Позиция, която споделя и създателят на друга монументална история на българската литература – Малчо Николов.

Важна литературноисторическа задача е да се направи опит за реконструкция как е протичал редакционният живот на списанието: къде са били през годините мигриралите редакционни помещения (например дълги години като редакционен адрес е посочен: „Издание на „Хемус“, А.Д. – София, ул. „Солун“ 2); наистина ли редактирането е ставало предимно в домашния кабинет на Владимир Василев и по кафенетата; каква е била степента на редакционните намеси?

И какъв е общият стил на приятелски и колегиални взаимоотношения? А и как се е появило толкова сполучливото име на списанието? Плътно изплетената епистоларна мрежа от разменяните с десетилетия писма между редактори и най-близки сътрудници свидетелстват за усложняването на издателските стратегии, за мотивирането на нови и нови сътрудници за активно участие, за отстояването на позиции и гледни точки в полемики и литературноисторическо утвърждаване.

През десетилетията на своето съществуване „Златорог“ не променя структурата на своите книжки, нито формата и оформлението си. (Да си припомним, колко често това се случва с „Везни“ например!) Всичко това излъчва благороден консерватизъм.

Някои от опонентите говорят, че „Златорог“ е „скучен“, но днес знаем, че не е така. Литературната история го е показала: и композицията на книжките, и списанието като цяло са „класически“.

А отделилите се в края на второто десетилетие сътрудници, които създават „Изкуство и критика“, с главен редактор литературният критик Георги Цанев, всъщност издават списание, което в много отношения повтаря модела на „Златорог“… 

Свързани:   Фототипно издание на сп. „Златорог“ представя в Бургас Михаил Неделчев

За златната диря на сп. „Златорог“ в българската критика и литература – по повод представянето в Дома на писателя в Бургас на новото юбилейно фототипно издание „100 години сп. „Златорог“ – разказва проф. Михаил Неделчев:
Дата: 20.10.2020


 

Сподели в
 

Изданието тръгва като "ежедневен работнически вестник" на 5 май 1912 г.

05.05.2022/16:17

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022/13:10

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021/19:06

Предлагаме и последната част от трилогията на известния журналист международник Константин Иванов за професионалния му път, излязла във в. "Дума".

30.08.2021/18:49

Известният ас на международната журналистика Константин Иванов представи във в. "Дума" поредица от три части с разкази от 60-годишата си история в професията.

29.08.2021/15:51

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

През годините на демокрация у нас може все още и да липсва свобода на словото, но пък разцъфтява книгоиздаването. И всеки реши, че може да бъде писател, а не читател, както се казваше в един виц за чукчите. Но никой не се сеща да пита какво им е на продавачите на книги, които някои с огромен респект наричат още и продавачи на светове. Такъв е и моят гост, с когото разговаряме пред най-светлия ни празник – Деня на писмеността и културата. Нида Аббасс е сред малкото млади хора, още от дете закърмени с любов към книгите. И днес може да се каже, че е сбъднал мечтата си да е продавач на книги и то в една от книжарниците с душа и традиции - „Нисим“.

23.05.2022 /20:58 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В навечерието на 24 май разговаряме за бъдещето на Студентската телевизия „Алма матер“ с доц. д-р Светлана Божилова, която е сред нейните създатели и дългогодишен ръководител.

23.05.2022 /17:10 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Тодор Попов е журналист от Самоков, дългогодишен председател на дружеството на СБЖ там. На него дължим инициативата да има паметник на Константин Фотинов – създателят на първото българско списание ,,Любословие", в родния му град.

21.05.2022 /08:28 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Протести избухнаха в Сантяго, след като на 12 май почина Франсиска Сандовал, работила за известна алтернативна телевизия. Тя бе простреляна в лицето, докато отразяваше избухнали безредици след Първомайската демонстрация в чилийската столица. Ранени бяха още двама журналисти от същата медия. Подозренията са, че стрелялият е дребен мафиот, свързан с карабинерите – репресивна структура, която новият президент Габриел Борич така и не реформира.

15.05.2022 /12:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Изданието тръгва като "ежедневен работнически вестник" на 5 май 1912 г.

05.05.2022 /16:17 | Източник: СБЖ

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Нека поднесем цветя и се поклоним пред великото дело на светите братя Кирил и Методий, дарили ни с азбуката и с извисяващата сила на просветата.

23.05.2022 /15:54

СБЖ изразява възмущение и осъжда бруталните убийства на четири журналистки в рмките на четири дни в три различни страни. Съболезнования и солидарност за близките и колегите на убитите Йесения Мойинедо, Шейла Хоана Гарсия, Ширин Абу Акле, Франсиска Сандовал, както и на всички журналисти, станали жертви на жестоки разправи където и да е по света. Посегателството срещу всеки един колега е посегателство срещу всеки от нас.

15.05.2022 /12:40

Какви размисли буди новият доклад на „Репортери без граници” с внезапното скачане на България с 21 позиции нагоре по медийна свобода и докъде стигнахме след миналогодишната декларация „Виндхук+30”?

03.05.2022 /16:03

 Мнения

Размисли по повод два телевизионни концерта в празничните дни.

26.04.2022 /15:08 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Министерството на културата отказа да подпомогне с 2000 лв. издаването на сборник с лирика на поета, написал „Една българска роза”, по повод неговата 95-годишнина, защото там не са чували за него.

19.04.2022 /20:09 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки