Начало
 
 

„Македония” е най-влиятелният български вестник през Възраждането

04.12.2020 /14:05 | Източник: Банкеръ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


"Македония" от 3 декември 1866 г.

През 1866 г. Петко Рачов Славейков основава в. "Македония" в Цариград. "Македония" е български вестник, който излиза в османската столица от 3 декември 1866 до 25 юли 1872 г.

С тиража си от 3600 броя е най-разпространеният и най-влиятелният български вестник през Възраждането. Главен редактор е Петко Рачов Славейков, припомня "Банкеръ"

Вестникът е основан от Славейков и съдружника му караманлията (турскоезично население, което изповядва гръцко източно православие) Йоаким Каръягдъ.

Печата се в едноименната печатница "Македония", закупена в 1866 г. от Славейков. Тя е оборудвана технически от инвентара на печатницата на "Цариградски вестник" - български седмичник, излизал в Цариград от 1848 до 1862 г., едно от най-сериозните издания на български език от възрожденския печат, основано от Иван Богоров след спирането на "Български орел".

"Български орел" (оригинално име "Бѫлгарскый орелъ") пък е първият български информационен и общообразователен вестник.

Има високопатротични цели  

Вестник "Македония" излиза седмично, а в четвъртата годишнина известно време и 2 пъти седмично. Той често излиза с притурски като „Малкият лист на Македония“ („Малка Македония“).

Подзаглавието на вестника се променя няколко пъти – "Вестник политический и филологический. Ще излязва всяка събота. Ред. П. Р. Славейков", "Вестник за народа", "Лист за политика, книжевност и търговия" и други.

Мотото е "Твърде лошо нещо да ся поместя някои от началата си, когато са прави! Ако не върви напред, а то поне назад да не върви, трябва да бъде високата аксиома на разумността".

Сред основните сътрудници на вестника са Гаврил Кръстевич (по-касно става главен управител на Източна Румелия от 1884 до Съединието през 1885 г.), Марин Дринов, Тодор Икономов, Тодор Шишков, Захари Княжевски, Кузман Шапкарев, Светослав Миларов, Никола Пърманов, Стефан Бобчев. 

Вестникът носи заглавието "Македония", тъй като задачата му е: "да приведе в съзнание заблудените в тази страна гъркомани". Затова Славейков печата и текстове на македонски говори с гръцки букви, единствено познатите на много македонски българи.

Спиран е 5 пъти от властите  

Вестникът взима активно участие в борбата за самостоятелна църква и за утвърждаване на българското образование. Стои на радикални позиции за пълно скъсване с Цариградската партриаршия и създаване на самостоятелна, демократично устроена, българска църква. Най-важните статии по църковния въпрос се печатат и на гръцки.

Позициите му по просветния въпрос също са крайни - вестникът отхвърля категорично проекта на Митхад паша за сливане на българските и турските училища и се стреми към утвърждаване на българската култура в Македония и Тракия срещу ширещата се гъркомания.

В редица статии в. "Македония" защитава появяващото се женско образование, женските дружества и равенството на жените. Разглеждат се и икономически въпроси като вестникът се застъпва за модернизация на селското стопанство и развитие на земеделското образование. Вестникът отразява и политиката на европейските държави.

Вътрешнополитическата линия на вестника е максимално радикална в условията на османската столица. В редица дописки се описва лошото положение на българите, подложени на произвола на османската администрация. Изказва се против туркофилите и дори препечатва някои статии от вестник "Свобода" на Любен Каравелов.

Вестникът е спиран 5 пъти от властите. През юли 1872 г. заради статията "Двете касти и власти" на Светослав Миларов (български писател, историк и публицист, сътрудник и съредактор на Славейков) по заповед на Митхад паша вестникът е спрян, а Славейков затворен за един месец. След арестуването му печатницата е конфискувана и разпродадена от кредиторите.


 

Сподели в
 

Изданието тръгва като "ежедневен работнически вестник" на 5 май 1912 г.

05.05.2022/16:17

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022/13:10

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021/19:06

Предлагаме и последната част от трилогията на известния журналист международник Константин Иванов за професионалния му път, излязла във в. "Дума".

30.08.2021/18:49

Известният ас на международната журналистика Константин Иванов представи във в. "Дума" поредица от три части с разкази от 60-годишата си история в професията.

29.08.2021/15:51

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

През годините на демокрация у нас може все още и да липсва свобода на словото, но пък разцъфтява книгоиздаването. И всеки реши, че може да бъде писател, а не читател, както се казваше в един виц за чукчите. Но никой не се сеща да пита какво им е на продавачите на книги, които някои с огромен респект наричат още и продавачи на светове. Такъв е и моят гост, с когото разговаряме пред най-светлия ни празник – Деня на писмеността и културата. Нида Аббасс е сред малкото млади хора, още от дете закърмени с любов към книгите. И днес може да се каже, че е сбъднал мечтата си да е продавач на книги и то в една от книжарниците с душа и традиции - „Нисим“.

23.05.2022 /20:58 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В навечерието на 24 май разговаряме за бъдещето на Студентската телевизия „Алма матер“ с доц. д-р Светлана Божилова, която е сред нейните създатели и дългогодишен ръководител.

23.05.2022 /17:10 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Тодор Попов е журналист от Самоков, дългогодишен председател на дружеството на СБЖ там. На него дължим инициативата да има паметник на Константин Фотинов – създателят на първото българско списание ,,Любословие", в родния му град.

21.05.2022 /08:28 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Протести избухнаха в Сантяго, след като на 12 май почина Франсиска Сандовал, работила за известна алтернативна телевизия. Тя бе простреляна в лицето, докато отразяваше избухнали безредици след Първомайската демонстрация в чилийската столица. Ранени бяха още двама журналисти от същата медия. Подозренията са, че стрелялият е дребен мафиот, свързан с карабинерите – репресивна структура, която новият президент Габриел Борич така и не реформира.

15.05.2022 /12:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Изданието тръгва като "ежедневен работнически вестник" на 5 май 1912 г.

05.05.2022 /16:17 | Източник: СБЖ

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Нека поднесем цветя и се поклоним пред великото дело на светите братя Кирил и Методий, дарили ни с азбуката и с извисяващата сила на просветата.

23.05.2022 /15:54

СБЖ изразява възмущение и осъжда бруталните убийства на четири журналистки в рмките на четири дни в три различни страни. Съболезнования и солидарност за близките и колегите на убитите Йесения Мойинедо, Шейла Хоана Гарсия, Ширин Абу Акле, Франсиска Сандовал, както и на всички журналисти, станали жертви на жестоки разправи където и да е по света. Посегателството срещу всеки един колега е посегателство срещу всеки от нас.

15.05.2022 /12:40

Какви размисли буди новият доклад на „Репортери без граници” с внезапното скачане на България с 21 позиции нагоре по медийна свобода и докъде стигнахме след миналогодишната декларация „Виндхук+30”?

03.05.2022 /16:03

 Мнения

Размисли по повод два телевизионни концерта в празничните дни.

26.04.2022 /15:08 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Министерството на културата отказа да подпомогне с 2000 лв. издаването на сборник с лирика на поета, написал „Една българска роза”, по повод неговата 95-годишнина, защото там не са чували за него.

19.04.2022 /20:09 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 40 гости

Бързи връзки