Две загуби попариха и смразиха търновското вестникарство пред Коледа
06.12.2020 /09:07 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ |
Големина на шрифт: a a Отпечатай:  |
Николай Томов и Петър Борсуков  Един подир друг са си отишли двама от най-заслужилите градски журналисти – 73-летният Николай Томов и 12 години по-големият от него Петър Борсуков. И единият, и другият - от „Борба”. Радвам се, че ги познавах.
В началото на 70-е на отминалия век редакцията на единствения по онова време вестник в града – „Борба”, бе в къща точно срещу театъра „Константин Кисимов”. На главната улица. Там отидох за първия си едномесечен стаж като студент по журналистика в Софийския университет.
Николай Томов бе постъпил на работа година-две преди лятото на 1973-та. Но вече бе шеф на отдел „Селско стопанство”.
Засмян, млад – душата на една редакционна троица,
от която неспирно бликаха шеги, ведрост и закачливост. Заедно с Веселин Долчинков (Весю) и Иван Русков (Руския) те мигом разсейваха и най-малкото облаче на монотоние и тягост, което дръзваше да се появи над всекидневната работа.
Петър Борсуков пък оглавяваше отдела за хумор и сатира. И всяка седмица – десетилетия! – правеше съботната хумористична страница на изданието. Сигурен съм, че и той никога не е знаел колко са карикатурите, шаржовете, рисуваните заглавия, илюстрациите, които е нарисувал...
Подписани с името му, а и с немалкото му псевдоними, най-често използваните от които бяха П. Етър и БОР. Не са чак безчет, но наистина много са и сценариите му за естрадно-сатирични спектакли, за филми, правени още от младежките му години.
Бе книголюбец, не само заклет запалянко на „Етър”, но и спортист, добър приятел с Антон Дончев, с бай Косю Кисимов... Тъкмо за нарицателната му работливост и монашеска отдаденост на занаята, а също и за ренесансовата енциклопедичност на проявленията си е сред първите, удостоени с наградата „Велико Търново”. Още при учредяването й.
...Сетне редакцията се озова в нов дом – на територията на някогашните казарми. Там Николай вече бе главен редактор, а Петър Борсуков – освен с всичко друго – заедно с Христо Медникаров правеше чудесното приложение на „Борба” за литература, изкуство и култура „Светлик”.
Подир синорната 1989-а и двамата продължиха дружния си труд на новия, пореден адрес на вестника – до Съдебната палата, до търновския пазар.
Николай Томов, който открай време обичаше да лети и до София със самолет от някогашното летище Горна Оряховица, се отдаде и на чуждоземни пътешествия. А домошарят,
най-големият карикатурист на Велико Търново
до края си рисуваше за най-обичния си вестник... Една от мечтите му бе да отвори собствена художествена галерия на улица „Гурко”, ала не успя да я сбъдне.
Заобаждаха се и при двамата болежки, неволи...
Трогателна снимка отпреди няколко дни във Фейсбук ги показва прегърнати в последния дом на вестника: по-младият Николай - понапълнял, по-възрастният – Петър, поотслабнал, леко приведен от тежестта на времето връз плещите на изпънатата инак като дръжка на знаме снага.
Пак тъй прегърнати и си отидоха от тоз свят, наричан „белия”. Оставяйки почернен не само вестника, но и цялото старопрестолно вестникарство.
Половинвековният труд на всеки от двамината оставя след тях диря, която е добър и все по-рядко срещан урок за искащите да се учат в занаята ни.
Помнете и тачете ги!
Свързани: Търново и в. „Борба“ останаха и без карикатуриста Петър Борсуков
На 4 декември на 85-годишна възраст е починал Петър Борсуков – невероятен карикатурист, талантлив художник и за тези, които го познаваха – незаменим житейски мъдрец. Той си е отишъл броени часове след главния редактор на в. „Борба“ Николай Томов. В памет на Петър Борсуков припомняме посветен нему текст на Иван Тодоров.
Дата: 05.12.2020
Сподели в
|
За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.
За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.
02.03.2021/19:16
Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.
Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.
28.02.2021/11:16
Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.
Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.
24.02.2021/17:16
Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.
Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.
20.02.2021/12:48
След 15 години усилия репортерката Лидия Качо постигна ареста и изправянето пред съда на бившия губернатор на щата Пуебла Марио Марин, заповядал да я арестуват и изтезават през 2005-та заради нейно разследване на мрежа за детска порнография и проституция.
След 15 години усилия репортерката Лидия Качо постигна ареста и изправянето пред съда на бившия губернатор на щата Пуебла Марио Марин, заповядал да я арестуват и изтезават през 2005-та заради нейно разследване на мрежа за детска порнография и проституция.
12.02.2021/19:48
|
|
СБЖ внесе в Народното събрание предложения за законодателни промени, които да направят по-прозрачна собствеността на медиите и тяхното финансиране, както и да защитят журналистическия труд. Целта им е да гарантират по-голяма сигурност на журналистите, да помогнат за закрила на медийната среда чрез нов механизъм за подкрепа на печатните издания.
Предложенията и мотивите за тях могат да се видят тук.



Представяме ви
За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.
02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ
Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.
28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ
Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.
24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ
Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.
20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ
Спомени и архиви
Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.
23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел
На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.
28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net
Акценти и позиции
По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.
03.03.2021 /00:30
Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.
01.03.2021 /09:04
В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”
19.02.2021 /15:30
Мнения
Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.
02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ
Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!
21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ
В момента онлайн: 31 гости
|