Начало
 
 

Н. Пр. Армен Едигарян разказа за Армения пред журналисти в СБЖ

10.12.2020 /20:21 | Автор : Вартануш Топакбашян | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Н. Пр. Армен Едигарян. Снимка: Мари Къналян

Във фокуса на вниманието по време на срещата с посленика на Ереван у нас беше и актуалното развитие около Нагорни Карабах (Арцах), и нивото на двустранните отношения между Армения и България

Извънредният и пълномощен посланик на Армения в България Н. Пр. Армен Едигарян бе гост на клуб „Журналист“ по покана на Съюза на българските журналисти.

Макар че срещата се проведе в камерен състав поради ограниченията, наложени заради епидемиологичната обстановка у нас, тя премина в открита и топла атмосфера в присъствието на журналисти, дипломати, хора на науката и членове на СБЖ.

Посланикът бе приветстван от председателя на СБЖ Снежана Тодорова, която го представи, подчертавайки, че „той е един изключителен дипломат с богата дипломатическа кариера в Канада, САЩ, в постоянната мисия на Армения в НАТО“.

Интересът към гостуването на посланик Едигарян бе разбираем, особено като се вземат предвид последните събития, станали в региона на Южен Кавказ и разразилите се в продължение на 44 дни военни действия между Азербайджан и Планински Карабах, завършили с подписването на тристранно споразумение на 9 ноември т.г. между президентите на Русия - Владимир Путин, и Азербайджан - Илхам Алиев, и премиера на Армения - Никол Пашинян.

Тази тема стана и първият акцент в експозето на посланик Едигарян, а вторият бе насочен към арменско-българските приятелски отношения и тяхното бъдещо развитие.

Спирайки се на започналата в края на септември т.г. азербайджанска агресия спрямо Планински Карабах, посланикът припомни, че на въоръжените сили на непризнатата република им се е наложило да водят бойни действия не само срещу силите на Баку, но и срещу Турция, която открито застана в защита на своите мюсюлмански събратя, подпомагайки ги с военни специалисти и техника, безпилотни самолети и не на последно място – с прехвърлянето на близо 4000 терористи от различни групировки в Северна Сирия и Ливан.

„В продължение на 44 дни Армията за отбрана на Карабах с подкрепата на Армения воюва с превъзхождащия я числено алианс между Азербайджан, Турция и наемници… Арменските сили понесоха огромни загуби, въпреки опитите да бъде прекратен огънят за това време“, посочи арменският посланик.

Той припомни направените три неуспешни опита да бъдат спрени военните действия – на 10 ноември т.г. с личната намеса на руския външен министър Сергей Лавров, на 18 ноември т.г. с посредничеството на френския президент Еманюел Макрон и на 26 ноември т.г. с усилията на САЩ в лицето на държавния секретар Майк Помпео.

Н. Пр. Армен Едигарян се спря и върху конкретните стъпки, които днес арменската страна предприема след спирането на военните действия и след като тристранното споразумение стана реалност. Той посочи, че са документирани извършените от страна на Азербайджанпрез през тези кошмарни 44 дни, а и след това, военни престъпления. И фактите са предадени на съответните международни органи.

Посланикът уточни, че става дума за варварски постъпки, за издевателствата и униженията, на които са подлагани арменските военнопленници и заложници, за публични разстрели, за нечовешкото отношение към тези беззащитни хора.

„Сега въпросът от първостепенна важност за нас е бързото връщане на тези пленени войници и заложници у дома на принципа „всеки срещу всеки“, спасяването им, както и връщането на телата на загиналите. Вече се работи по този въпрос като се отчита сложността и спецификата му, прави се необходимото без излишен шум или пропаганда“, подчерта арменският посланик.

Той говори и за процеса на връщане на намерилите спасение по време на войната карабахски жители – предимно жени, деца и възрастни хора, по родните им домове, в техните изконни земи. Посочи, че вече има завърнали се над 30 000 души, че се мисли за тяхната безопасност и обезпеченост, за да продължи животът им след като се нормализира цялостната ситуация в Арцах – в частта, която остана в арменски ръце.  

В тази връзка посланик Едигарян отбеляза, че ако за Баку „въпросът е закрит“, то за арменската страна това не е така, тъй като проблемът за статута на Арцах далеч не е решен и той стои открит. „За нас е важно да се обезпечи сигурността на карабахското население и развитието му на неговата историческа територия, както и на базата на международното право, на правото им на самоопределение. Стои отворен въпросът и с деокупацията на територията на Карабах в рамките на някогашната автономна област“, посочи Н. Пр. Армен Едигарян.

Посланик Едигарян се спря и върху някои аспекти на понесените от арменците тежки загуби и на причините за фаталното поражение, като каза, че предстои да се извърши детайлен анализ на ситуацията. Посланикът посочи, че водената сега война е била от пето поколение и за нея Арцах не е разполагал нито с нужната техника, нито със съответните ресурси да отреагира адекватно, нито с възможността да закрие въздушното си пространство, за да не бъдат допуснати безпилотните самолети на противника.

На последно място дипломатът упомена усилията, които се полагат за спасяване на арменското културно, религиозно и историческо наследство, за да не последва то съдбата на уникалните арменски каменни кръстове (хачкари) в Джуха (Нахичеван), буквално смлени от азерска тежка техника през 2005 г. и безвъзвратно загубени за цивилизацията. Става дума за паметниците, които днес вече се намират под контрола на Баку.

„Тези църкви, манастири, гробища в най-добрия случай ще бъдат присвоени от т. нар. албанско-удинска християнска общност, ще бъдат преименувани, преиначени. А в най-лошия случай ще бъдат просто разрушени“, заключи Н. Пр. Армен Едигарян.

Спирайки погледа си върху арменско-българските отношения, посланик Едигарян каза, че след като дълги години се е занимавал с многостранни дипломатически отношения, сега се връща в руслото на двустранните и е останал приятно изненадан „от съдържанието и общия комплекс, от многослойността“ на контактите между Армения и България.

Представителят на Ереван подчерта, че те ни връщат далеч назад в историята, базират се и на общи ценности, които двете страни споделят днес, както и на близката им историческа съдба, на моменти печална.

Армен Едигарян посочи, че са набелязани визити на официално равнище, но те зависят от развоя на ситуацията с коронавируса. Спирайки се върху двустранния стокообмен, отбеляза, че той не е лош и възлиза на над 40 милиона долара.

Спомена, че са налице към 60 документа, удостоверяващи двустранните взаимоотношения в различни сфери, както и голям брой меморандуми, показващи взаимодействието не само на институционално равнище, но и на ниво побратимяване между градове. „Надявам се да развия постигнатото от моите предшественици и да продължа задълбочаването и подобряването на арменско-българските връзки. Има планове в областта на търговията, туризма, виждам интерес у някои арменски фирми за това“, ообобщи Н. Пр. Армен Едигарян във финала на изказването си.

Изразявайки благодарност към госта за интересно поднесената информация, председателят на СБЖ Снежана Тодорова не пропусна да подчертае, че има подписано споразумение за сътрудничеството и между журналистическите съюзи на двете държави, което е още едно доказателство за разнопосочността и обема на двустранните контакти. 

Последва поредица от въпроси, които част от присъстващите на срещата отправиха към арменския посланик и на които той отговори в границите на своята компетентност.

Бившият дипломат Огнян Гърков реши да зададе журналистически въпрос, както каза той самият, свързан с това, защо за толкова години Армения не призна Карабах и не установи официални отношения с него.

Посланикът отговори следното: „През всички тези години, започвайки от 1994-а, този въпрос действително стоеше на дневен ред. На моменти по-остро, на моменти – не толкова. Но като цяло разбирането не само на арменската страна, а и на международната общност, в частност ОССЕ, бе, че едностранното признаване на независимостта на Арцах от Ереван, ще постави преговорния процес в задънена улица. Въпросът бе на дневен ред и по време на 44-дневната война, но пак не се предприеха стъпки, тъй като се прецени, че ситуацията може да се задълбочи и действията да се разширят. Но според мен той остава актуален, тъй като ние имаме възможности за определени маневри на дипломатическото поле за признаването на Арцах. Ако сега Ереван го признае, положението с нищо няма да се промени, тъй като Баку ще каже, че не приема решението и ще се получи ситуация, подобна на тази в Северен Кипър, например, признат само от Турция. Но тя е силна държава и може да си позволи подобно поведение, докато с Армения нещата са различни. Признаването може само да ограничи дипломатическите ни маневри“.

Въпроси бяха отправени и от главния редактор на в. „Ереван“ ВартанушТопакбашян във връзка с приетите от френския Сенат и долната палата на Франция резолюции относно Арцах, както и за настоящата ситуация вътре в Армения след подписването на тристранното споразумение.

Ето и отговорът на посланик Едигарян:

„Ние смятаме, че международното признаване на Карабах е много по-важно от това да го направи първа Армения. Разбира се в някакъв момент Ереван ще трябва да го направи също, но същественото е това да се случи в други държави. Решението на френските законодателни органи е сигнал към международната общност, че са налице подобни процеси и те имат своето основание. Виждаме, че призиви и признания идват от различни градове в Италия, в САЩ и други места, защо това да не стане и в България, макар че тук има определени други нюанси. Всичко това, ще повторя, изпраща силен сигнал, че не всичко е приключило…

Що се отнася до втория въпрос, това, което става сега в Армения, е обяснимо. Друго не можеше да се очаква. Но арменският премиер изнесе своята шестмесечна краткосрочна програма за преодоляване и стабилизиране на ситуацията в 15 точки. Случилото се бе огромен шок за арменската общественост, звучат призиви за оставка на премиера Пашинян и на правителството. Ще видим… Но като човек, представляващ държавата тук, в България, аз смятам, че тази премиерска програма трябва да се внедри в живота, да се направи възможното за стабилизиране на вътрешния живот. Налице е сериозен въпрос, свързан с държавната граница между Азербайджан и Армения, която сега стана над 750 км. Необходими са ресурси, за да се защити тази граница, защото вече не става дума за фронтова линия, а за граница между две съседни страни. Така че има неотложни важни въпроси, които да се решават, за да се стабилизира Армения“.

Главният секретар на СБЖ журналистката Анна Заркова зададе малко по-страничен въпрос от темите, които се коментираха и той бе свързан със състоялата се среща на български депутати с европейския комисар по правосъдните въпроси относно спазването на върховенството на закона в България и свободата на словото и собствеността на медиите.

Като представител на чужда страна у нас А. Едигарян посочи, че няма право да коментира вътрешни за страната ни проблеми и че това би било некоректно от негова страна. Що се отнася до медийното пространство, посланикът на Армения посочи, че видимо то е „много интензивно, доста живо“, че от назначаването си досега е дал десетки интервюта във връзка с възникналото напрежение в региона на Арцах, никъде не е срещнал недобронамереност и, както той, така и азерският посланик, са имали възможност да споделят своите мнения.

Към военните действия отново върна разговора един от присъстващите на срещата с въпроса защо арменската отбрана откъм север е била по-силна, докато от юг – по-слаба, и това е позволило на противника да постигне успехи на бойното поле, както и за ролята на Грузия и Иран по време на 44-дневната война.

На тези питания Армен Едигарян се постара да даде разяснения в рамките на своята компетентност, посочвайки, че няма нужния военен опит и познания, за да бъде напълно прецизен. Що се отнася до съседните на Армения две държави той също отговори изключително дипломатично, без да прозвучат нападки или обвинения.

Имаше още няколко въпроса, отнасящи се до езерото Севан и спада на водите му, до други аспекти в живота на Армения, включително и как в страната се справят с Covid-19.

На финала прозвуча и едно предложение – след успокояване на ситуацията с коронавируса в клуб „Журналист“ да се проведе една среща с арменската поезия, на български и в оригинал, и с арменската музика.

Срещата с Н. Пр Армен Едигарян затвърди полезната традиция и дългогодишна практика на СБЖ да кани чуждестранни дипломати и поланици, за да може журналистическата колегия да отправя своите въпроси директно и да се осъществя по-пряк контакт с представителите на съответните държави, включително и с вижданията им за развитие на двустранните отношения.

Сподели в
 

В навечерието на най-българския красив и пълен,носещ много надежди за здраве и късмет празник Баба Марта в клуб „Журналист“ се състоя една много сърдечна и пълна с настроение и усмивки среща под надслов "Традиция, вплетена в българския трицвет". Да подчертая, че тя премина при пълно съблюдаване на необходимите мерки във връзка с вихрещата се пандемия у нас.

24.02.2021/17:42

Каква по-красива вест в навечерието на идващата с бяло-червените мартеници пролет и най-романтичния ден на жената – 8 март, е новината, че се е появило новото специално издание на „Любослов“ „Дъщерите на България по света“. Антология на съвременната българска поезия. В нея със свои шест стихотворения участва и журналистката Маргарита Мартинова.

24.02.2021/14:41

Европейска програма за журналисти, които се занимават с трансгранична разследваща журналистика, обявява конкурс за отпускането на грантове за журналисти от 47-те страни членки на Съвета на Европа. Срокът за кандидатстване е до 11 март 2021 г.

23.02.2021/09:03

На 89 години си отиде ветеранът на врачанската журналистика и легендарен летописец на Северозапада Илия Борисов. Той бе дългогодишен кореспондент на "Работническо дело" и "Дума" във Враца , автор на "Икономически живот", "Строител", "Рудничар", "Учителско дело", "Поглед" и на всички врачански издания. Избиран е и за член на УС на СБЖ. 25 години оглавяваше журналистическото дружество във Враца. Носител на "Златно перо" на СБЖ. Поклон!

19.02.2021/17:19

Преминалите през центъра на София колони скандираха още "Никога вече фашизъм!" и "Фашизмът не е мнение, а престъпление".

13.02.2021/20:46

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След 15 години усилия репортерката Лидия Качо постигна ареста и изправянето пред съда на бившия губернатор на щата Пуебла Марио Марин, заповядал да я арестуват и изтезават през 2005-та заради нейно разследване на мрежа за детска порнография и проституция.

12.02.2021 /19:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Миналата година ни донесе не само тревоги и драматични събития, а и нещо красиво, необходимо и истинско. Своя път към читателите пое книгата „Стефан Продев (1927-2001). Биобиблиография“. Без да прозвучи високопарно, но издателство „Захарий Стоянов“ ни поднася един уникален труд, правен несамо супер професионално, но и с много любов и респект към личността на един от най-значимите публицисти на ХХ век.

10.02.2021 /18:11 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

Журналистите могат да бъдат ваксинирани във фаза III на Националния план за ваксиниране. Желаещите трябва да изпратят на регионалните здравни инспекции данните си в срок до 17 ч. на 16.02.2021 г., известява министърът на здравеопазването в уведомително писмо до председателя на СБЖ.

10.02.2021 /20:09

Управителният съвет (УС) на Съюза на българските журналисти (СБЖ) е сериозно обезпокоен и възмутен от грубите и систематични репресии срещу наши колеги журналисти и независими медии, упражнявани от властите в Беларус, особено след миналогодишните президентски избори в страната и масовите протести в Минск и други градове. Това се казва в декларация на УС на СБЖ по повод започващия на 9 февруари т. г. съдебен процес срещу две беларуски журналистки.

08.02.2021 /21:05

 Мнения

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

По повод предаването на БНТ от 15 февруари в рубриката „История БГ“, посветено на пресата в началото на демократичния преход

18.02.2021 /15:21 | Автор: Офелия Хаджиколева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки