В „Корени“ (издателство „Авангард Прима“) са публикувани материали от Илия Пехливанов в периода от 1990 до 2020 г., излизали във в. „За буквите – О писменехь“, „Дума“, „Земя“, „Словото днес“, „100 вести“ – Габрово, сп. „Пламък“ и „Везни“, сборници и личния му блог, както и непубликувани до сега. Публикациите са подредени в шест тематични раздела, като към съответните материали има и приложения с автографи на именити българисти от различни страни, факсимилета на старобългарски страници, илюстрации от Кирило-Методиевския вестник „За буквите – О писменехь“, на който Илия Пехливанов е съосновател (1979 г.) и дългогодишен главен редактор до 2016 г. , в. „Антени“. „Корени“ отразява срещите на Илия Пехливанов, който като един Матей Миткалото броди през годините и трудностите, за да се среща с видни български и чуждестранни учени и писатели, учители и културни деятели, разговорите с които превръща в прекрасни и запомнящи се есета, кореспонденции от научни конференции и спомени.

Както написах по-горе по някакъв начин „Илия Пехливанов напомня на своя любим герой Отец Матей Преображенски-Миткалото: вечно зает, забързан, понесъл в натежалата чанта книги или броеве от току-що излезлия вестник „За буквите - О писменехь”, на който бе главен редактор - е написал Иван Василев. - Това е уникален, необходим вестник, но и досега не съм разбрал защо трябваше да е елитарен – безплатен, но в малък тираж. Спокойно можеше да бъде „масов”. И ми се струва, щеше да е един от най-търсените. Подобно на Миткалото и Илия е всеотдаен към идеята, същински безсребърник.“

Книгите, които издава, изпраща на читалищата и училищата в родния си край безплатно. И сега отново: „Книгата не се продава – казват в обръщение към читателите и приятелите Пепа и Илия Пехливанови. - Подаряваме я предимно на читалища, училища и малкото останали за нас и приятели. Така направихме с първите две, „Веселете се небеса“ и „Съплести венец“. Не са се продавали по книжарниците , нито ги представихме официално, защото в тези времена няма издателство, което да поеме издаването на книга, от която няма да има печалба. Това е по-лесният начин, който избрахме с възможностите , които имахме.“

За делото и за личността на Илия Пехливанов ще разказват през годините неговите книги и съхраняваните в архивите медии. В едно обаче вярвам, че само силни характери могат да се шегуват със себе си. Почувствах го, когато прочетох и кратката му автобиография: „Роден съм на Игнажден през 1941 г. на Върпища. Кръстен съм в Дряновския манастир. Завършил съм Априловската гимназия и Българска филология в Софийския университет. Работих във в. "Народна младеж" и "Антени". Участвах в списването на в. "За буквите" от началния му брой през 1979 г. Познавам най-големите съвременни учени - слависти и техните ученици. Печатал съм в наши и чужди издания, а също в сп. "Куриер ЮНЕСКО" на 32 езика. Членувах в управителния съвет на СБЖ до 1989 г. През 2010 г. бях приет за член на Съюза на българските писатели. Прякори: Бачо Илия, Смахнатият Апостол, Осмият Седмочисленик. Blogmasters: Деница Пехливанова и Пепа Манастирска”. (Обърнете внимание на прякорите, които сам си посочва или измисля).

Ето това е той Илия Пехливанов за когото без да се замисля казвам,че е съвременният будител и пазител на историята и словото българско.

На добър час на новата му книга,която съм убедена,че ще пусне здрави корени в сърцата на българите.

Снимките са от новата книга на Илия Пехливанов

Сподели в