Начало
 
 

БТА на кръстопът?

14.01.2021 /20:15 | Автор : Начо Халачев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Начо Халачев

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

Начо Халачев се борел срещу избора на Кирил Вълчев за генерален директор на БТА! Вятър и мъгла или „фейк нюз“, както би казал популярен политик отвъд океана. Получава се обаче. Явно меракът за интрига в някои колеги е силен, та избива над други качества.

Но, да, боря се, по-точно – борих се Законът за БТА да бъде променен, преди да бъде направен изборът на нейния нов шеф.

Защо ли? Защото този закон е недоизкусурен, да не кажа кьопав. При това с много пробойни и създава проблеми от различни гледни точки. И подех инициатива за промяната му, далеч преди да разбера кои ще се кандидатират за въпросния пост. И продължавам да съм привърженик на тази последователност - промяна и след това избор, макар с Кирил Вълчев да сме в голяма степен съмишленици.

Защо? Защото аз не вярвам в „добрия цар“. Аз не искам като колегите да се надявам, че новоизбраният генерален директор ще се прояви като добър мениджър. На мен упование и обещания не са ми достатъчни, не ми вършат работа. Аз искам законът ДА ЗАДЪЛЖАВА мениджърът на БТА да действа ЦЕЛЕНАСОЧЕНО И ТО В ПРАВИЛНАТА посока. Тъй като и Максим Минчев, светла му памет, беше според мен много добър мениджър, но не водеше БТА в правилната посока.

Но да почнем с дупките в Закона. Законът не предвижда приемственост. Ама как е възможно. Ами на, възможно е. Така че новият бетеански шеф може спокойто да задраска големите инициативи на Максим Минчев и никой не може законово да му възрази. Защото те не бяха свързани с информационната дейност на БТА и за тях националният бюджет пари не отпуска. И международните форуми, които организираше, и мрежата от пресцентрове са финансово бреме за агенцията. И да, липсата на приемственост създава нестабилност в институцията.

Друго недоглеждане. Генералният директор е формално безконтролен. Специализираната комисия в парламента само изслушва един път годишно доклад за неговата дейност (добре разбрахте – за неговата дейност, а не за дейността на БТА) и без задълбочен анализ, парламентът взема формално решение по него. Толкова.

За сметка на това генералният директор утвърждава структурата и правилника за дейността на БТА, утвърждава щата и длъжностните характеристики на бетеанци и т.н. Това означава, че не само той може да ги промени във всеки един момент, но така може да постъпи и новият генерален директор. Без да се допитва и съобразява с когото и да било.

Волунтаризъм и нестабилност? Да, ама какво от това! А на министерствата не министрите, а министерският съвет им утвърждава правилниците за дейността.

Проблематичен е и начинът за избор на генералния директор. Както със закона, така и преди приемането му, той следва една и съща процедура – избира се от просто мнозинство в Народното събрание. А това прави този избраник чувствителен и зависим от избралата го група депутати, въпреки давания му от Закона 5-годишен мандат. И не само. Начинът на избор, на практика назначаване, дава основание БТА да се възприема не като обществена, а като държавна медия.

Като последствие шефът на агенцията се стреми да води комфортна за себе си и за избралите го информационна политика. Дали съзнателно или по схемата проба-грешка, но Максим Минчев е стигнал до този комфорт, като, меко казано, не е стимулирал репортерите да бъдат първи при отразяването на събитията.

В скоба да припомня, че навремето, включително и за закъснение, репортерите, поне във ВИНФ, бяхме санкционирани. Да, не е възможно винаги да си първи, но това трябва да бъде стремеж, начин на мислене, политика, професионална настройка. Защото това е същността на една информационна агенция – да бъде винаги първа. И поведението на представителите на световните информационни агенции го потвърждава. В обратния случай тя се обезсмисля.

Към това вървеше БТА при Максим Минчев, това се забелязваше отвън и е в основата за неласкавата оценка за нейната работа. И това не е нито субективна, нито само моя оценка. В изразено във Фейсбук отпреди два дни мнение Евелина Андреева, която няма нужда от представяне, пише: „В момента БТА не съществува в дигиталното пространство. Според Gemius тя заема между 350 и 400 място по посещаемост, поради ниския трафик. А достойното й място би било сред топ 10 на информационните платформи.“

А аз тогава бих добавил риторичния въпрос: как БТА осъществява „основно присъствие на медийния пазар“ в страната и кой би тръгнал да я краде, след като слабо се интересуват от нея!?

Новият й шеф трябва да обърне тенденцията. Разбира се, ако иска да я запази и развие като ИНФОРМАЦИОННА, а не като някаква друга агенция. Но дали ще получи подкрепа отвътре и дали ще устои на обратния натиск отвън?! Аз не съм уверен.

За да не загуби пък агенцията социалните си позиции, Максим й извоюва друг престижен имидж – на организатор на международни прояви и прес центрове. Престижно и полезно, но позиционира БТА в друга категория, а не в категорията на ИНФОРМАЦИОННИТЕ агенции. Това в резюме.

Дадените правомощия на генералния директор и формалният надзор над дейността му очертават, от друга страна, БТА като изключително авторитарна, недемократична институция, в която редовият журналист не е независим и е принуден да се съобразява с визията и информационната политика на генералния директор, а не със законите и постулатите в работата на една информационна агенция. И това не е от вчера.

Да се удивляваме ли при това, че и заради Закона за БТА България е на последно място по свобода на словото в ЕС и през 2019 г. - на 111-то място по свобода на медиите от общо 180 страни в класацията на „Репортери без граници“.

Какво би могло да бъде лечението? БТА е уникална, но подходът към нея може да е в стила на СЕМ за БНТ и БНР. Предложеният обаче с тази цел 3-членен, условно наречен, „Надзорен съвет“ среща в БТА безпринципни, но силно аргументирани възражения. Защо? Защото опитът със СЕМ бил лош и защото политиците по традиция раздували такива органи и вкарвали в тях паразитиращи „калинки“. А ние нямаме нужда от повече чиновници, казват ми от БТА, те и сега са ни много.

Поведението на колегите може да се чете и от друг ъгъл – ние не вярваме на българската демокрация и предпочитаме „добрия цар“. И не искат да чуят, че един 3-членен „Надзорен съвет“ от колеги с над 20-годишен журналистически стаж, избиран от парламент, президент и гилдия, би стабилизирал БТА, би гарантирал правилното управление и приемствеността, би създал по-спокойни условия за работа и на генералния й директор. И, за жалост, са прави, разбирам техния избор.

Трябва ли обаче да се отказваме от борбата за по-добра демокрация! Трябва ли след такава позиция да се сърдим, че лесно ни слагат чатал на врата!?

..........................................................

Авторът Начо Халачев има 22 години в БТА из основните й редакции, включително кореспондент в Алжир и в Москва, с опит из почти всички видове медии към днешна дата

Сподели в
 

Как преди три десетилетия демокрацията настъпваше през телевизията и до какви днешни въпроси ни доведе

05.08.2021/07:45

Това стана по Коледа – преди няколко месеца. И появата на изданието – като факт, бе отбелязано в сайта на СБЖ . Съпроводено от разговор с автора. Струва си обаче да се сподели мнение за книгата, след като бъде прочетена внимателно...

21.06.2021/14:18

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021/10:05

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021/17:00

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021/12:56

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

„Усмивката/със свойта нишка лека/човека тя привързва към човека.“ Така се пее в една песен на легендарната група „Трамвай № 5“. Песента важи с пълна сила за сутрешния екип на „Денят започва“ в БНТ и най-вече за водещата Христина Христова. Колкото и да си сънен или кисел, не можеш да останеш безразличен щом Хриси със заразяващата си усмивка ти каже: „Добро утро. Първи сме!“

20.09.2021 /07:21 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 10 септември от 20:30 ч.в зала „България“ в София световноизвестният руски диригент Валерий Гергиев и солисти на симфоничния оркестър на Мариинския театър (Санкт Петербург, Русия) със Софийската филхармония, ще изнесат Благотворителен концерт в подкрепа на инициативата за изграждане на нов акустичен музикален център в България, който да се превърне в духовен и културен храм за възпитание на поколения млади хора, а също да постави българската столица редом до големите културни центрове на света.

09.09.2021 /20:13 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 5 септември се навършват 125 г. от рождението на Сергей Румянцев - ярък поет, работил във в. "Земеделско знаме", съосновател на хумористичното земеделско списание "Див дядо". Отвлечен и убит по време на "белия терор" през 1925 г.

05.09.2021 /20:02 | Автор: Богомил Колев | Източник: СБЖ/Дума

Тези дни колегата ни Калин Тодоров заяви, че „Завесата падна“. Това е неговата пета книга от поредицата за това, какво се случва зад завесата по времето на соца, в годините, когато уж се наливаха основите на демокрацията, уж вървяха някакви промени и се стоварваха върху народа, който в последно време в името на шоуто измислени политици започнаха да наричат суверен.

01.09.2021 /23:21 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021 /09:31 | Автор: Иван Бакалов | Източник: Фейсбук

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

Днес председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изнесе годишното обръщение за състоянието на Съюза пред членовете на Европейския парламент. В речта си тя подчерта необходимостта от по-добра защита на журналистите, независимостта на медиите и правото на обществото на информация. Обяви и две важни за свободата на медиите и за защитата на журналистите инициативи.

15.09.2021 /15:30

Нека бъдем достойни за завета на легендарния Юлиус Фучик "Хора, обичах ви, бдете!". Именно паметта на Фучик увековечава отбелязваният всеки 8 септември Ден на международната журналистическа солидарност.

08.09.2021 /08:27

Поздравявайки колегията с празника на Съединението, председателят на СБЖ Снежана Тодорова апелира към журналистическата гилдия непрестанно и гръмко да напомня на политическата класа, че родината ни се е развивала успешно, само когато наистина сме били единни и увлечени от високи, етични и достойни цели.

06.09.2021 /08:35

 Мнения

Как преди три десетилетия демокрацията настъпваше през телевизията и до какви днешни въпроси ни доведе

05.08.2021 /07:45 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Това стана по Коледа – преди няколко месеца. И появата на изданието – като факт, бе отбелязано в сайта на СБЖ . Съпроводено от разговор с автора. Струва си обаче да се сподели мнение за книгата, след като бъде прочетена внимателно...

21.06.2021 /14:18 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 25 гости

Бързи връзки