Начало
 
 

Проф. Марко Семов: Народ с нашите качества не заслужава нашата съдба!

17.01.2021 /11:05 | Източник: epicenter.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Марко Семов

На 17 януари се навършват 14 г. откакто между нас не е големият чародей на българското слово проф. Марко Семов. Той даде огромен принос в съвременната наука за народопсихологията и е един от създателите на телевизионна публицистика в БНТ от началото на 70-те години. Помним го като изключително смел и ярък журналист, публицист и общественик.

Автор е на 67 книги, сред които добилите огромна популярност „За Япония като за Япония” (смятана за най-търсената българска книга през 20-и век), „И за Америка като за Америка”, „Китай – какво си всъщност ти”, „Цената” (за живота на новите български емигранти), „Когато сами си сваляме гащичките” и много други, отбелязва epicenter.bg. В последните години от живота си проф. Марко Семов беше един от създателите на Комитета за защита на АЕЦ „Козлодуй” и на Сдружението за национално съхранение.

Напусна ни едва на 67-годишна възраст. На негово име бе учредена „Награда за ярко присъствие за духовния живот на нацията”, чиито носители през годините са Недялко Йорданов, Гергина Тончева, проф. Дойно Дойнов, акад. Людмил Стайков и Българската академия на науките.

За Марко Семов epicenter. bg разговаря с неговия син Атанас Семов, професор по право на Европейския съюз в Софийския университет и носител на Катдера „Жан Моне” на ЕС. Ето интервюто с Атанас Семов:

Добре е да припомним каузите в живота на Марко Семов.

Докато беше активен журналист каузата му беше истината. В БНТ през 1973 година направи първите публицистични предавания по актуални политически теми, в които се говореше за „отрицателните явления” при социализма. На това бе посветена и първата му дисертация. Затова и през 1986-а бе уволнен от Живков за първи път (по повод изречението „Приехме ненормалното в живота си за нормално”). Като остана без работа, по съвет на Минчо Драганов, се посвети на изучаването на българските традиции и нрави и написа книги за нравите в българското село („Шарени сенки”), за българските пословици и поговорки („Баба знае две и двеста”), за новопоявили се и недъгави „обичаи” (като изкелифещване на имената на децата – в „По стъпалата на живота”).

От там тръгна и заниманието му с народопсихология – написа 7 тома и посвети 30 години на създаването и утвърждаването на цялостна съвременна наука, въведе я като задължителна дисциплина (уви, вече не…) във Факултета по журналистика, прокарваше я като императив за всяко изучаване на обществото.

Но истинска кауза – нещо в което убедено вярваше и за което не пестеше сили – беше окуражаване на българския народ и утвърждаване на неговите положителни качества! Затова Марко Семов написа „Добродетелите на българина” и „Какви трябва да влезем в новото хилядолетие”. Дори предателствата в българската история той изследваше като антитеза на героизма, примерите за които доказваше, че са много повече!

Марко Семов винаги казваше, че особеностите на българската народопсихология трябва да се познават и посочват – но на нашия народ трябва да се дава кураж! Да се посочват и утвърждават изключителните му качества – на първо място находчивост и фантазия, проявени както в изумителния български фолклор, така и в изобретателността му. Защото българският народ има много силни, много красиви качества! Но днес той болезнено се нуждае от окуражаване, от доверие – в неговите качества, но и той да може да покаже доверие: на личности, на институции, на работещи правила, които не може да бъдат заобикаляни от всеки случаен властник.

Едно от изконните български качества беше преклонението пред знанието и знаещия човек. Това качество непременно трябва да бъде съживено! Както с всяческо насърчаване на образованието, науката и културата, така и с извеждане напред на знаещи и можещи хора. Дори мисля, че за българина това е по-важно от морала! Той е наясно, че властникът, щом е българин, навярно ще си клъвне нещичко за себе си. Но иска от него и да върши работа – да си открадне, ама да създаде повече за нас! Затова и се дразни не толкова на огромната корупция, колкото на огромната некомпетентност на днешната власт!

Често сте казвали, че Марко Семов си е отишъл с голяма болка за България. Болка от какво отнесе той?

От това, че сами си съсипваме държавата! Не без външна помощ – но сами, с крадливост и некадърност… Че избираме все повече случайни хора – все по-често необразовани, все по-често видимо неграмотни… И че рушим националната си памет!

Кои от чертите в българския национален характер, на чието изследване който Марко Семов посвети голяма част от живота си, смятате Вие за най-важни днес?

От положителните: българската издръжливост – ние сме народ много видял, много изтърпял и много надживял! И българската изобретателност, която – ако политичетата позволят да се създадат поне малко по-добри условия – може да ни издърпа от унизителната мизерия.

От отрицателните: липсата на страх от Бога, в който не вярваме, и от закона, който не се колебаем да нарушаваме. Този наши кусур избуя в годините на формална демокрация и се превърна в най-големия проблем на „прехода”: усещането за безнаказаност.

В последните десетилетия то се разрасна в усещане за всепозволеност: всеки може да превишава скоростта както и където си иска – защото няма никакъв контрол и санкции, всеки може да качи 10-годишното си „тарикатче” на волана или с пистолет в ръка, защото на „тарикатите” пистолетът им е на нощното шкафче.

„Тарикакът” е личността на прехода! И не разбираме, че тези пистолети – и двата! – ежедневно застрелват смисъла на закона, смисъла на държавата изобщо! Държава, в която всичко е позволено – поради което и всичко е възможно – не е държава, а землище… Държава, в която актьорите умират в мизерия, не е „държава на духа”, каквато си бяхме повярвали, че сме. Държава, в която лекари умират, за да има абитуриентски балове и уж традиционни хора и кукери, е държава на умиране! Държава, в която „тарикатлъкът”, „шмекерията”, това да излъжеш началника или да заобиколиш закона, да си „гепнеш” – от завода или от държавната хазна – е станало единствен механизъм за успех и всъщност смисъл на съществуването, е обречена държава. И народ, който търпи, харесва и прави всичко това, е угасващ народ…

Затова ние днес драматично се нуждаем от светлинка! От водачи, които сами да носят и да насърчават светлите качества на характера ни. От механизми, които да позволят моженето да ни води напред – защото сме много можещ народ! Това е другият огромен парадокс на прехода: смятаме се за един от най-първите в света по коефициент на интелигентност народи, а позволяваме да ни управляват все по-неуки хора! И третият парадокс на прехода е драматичното засилване на българския индивидуализъм. Спасяването по единично е заложено много дълбоко в нрава ни от Турското робство. Следосвобожденската ни демокрация е кратка и недорасла, хайдушка. Социализмът, с малоумната си колективизация, която откъсна българина от земята и собствеността, вместо да насърчи колективното социално действие, отврати хората от него.

И днес ние сме драматично неспособни на колективна реакция, колективна съпротива, още повече съвместен градеж. Дай му на днешния българин да дели: имущество, власт, организации. Остана ли нещо неразделено: че дори и църквата по някое време. 

Вместо това – нека е четвърти парадокс – у нас колективните органи раждат предимно безотговорност и безнаказаност – от малката община до парламента!

Затова многократно казвате, че 30-годишният преходе „провал” и дори, че „българската демокрация убива българската нация”... Ако Марко Семов днес можеше да напише само едно изречение, какво според Вас би било то?

Допуснете в ръководството на държавата учени и почтени хора!

(със съкращения)

Сподели в
 

Актрисата Роси Русева представи в Клуб "Журналист" на СБЖ театрално-музикалния спектакъл "Изповед на една актриса", осъществен с подкрепата на Национален фонд "Култура".

27.02.2021/20:31

Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан покани български медии на срещата в посолството с 18-годишната ученичка от Етрополе - една от победителките в конкурса „Посланик за един ден”.

26.02.2021/19:08

Книжният пазар на площад "Славейков" в столицата ще се възражда със седем щанда тип "библиотека". Всеки от ще струва по над 40 000 лева, а общата цена ще е 276 000 лева без ДДС.

26.02.2021/09:07

"Все едно аз да напиша едно писмо, че след като господин Хекимян е станал директор, това ще доведе до по-голяма корупция. Представете си колко е абсурдно". Така реагира в студиото на bTV министърът на културата Боил Банов на въпрос по повод подписката с искания за промени в закона за киното.

23.02.2021/20:05

Най-голямото и най-старо плевенско читалище „Съгласие 1869“ съхранява грижливо старопечатна книга, притежание на Апостола на свободата Васил Левски. Тя е издадена през 1865 година във Виена и се нарича “Описание на светия град Йерусалим“.

23.02.2021/14:30

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки