Запазената марка на Лари бяха тирантите и очилата с рогови рамки

Предлагам ви малки фрагменти от нея, чрез които Лари Кинг открехва вратата към всеки събеседник и дава ключа, с който можете да превърнете всекиго в свой приятел. Това не е единствената негова книга, посветена на занаята. През 2010 г. той издава и „Какво правя тук? Журналистически път ”.

Но преди това

малко думи за един от най-популярните водещи в Америка,

който успя да интервюира най-известните държавници, бизнесмени, актьори и спортисти. Наистина той беше легендарен журналист и шоумен, със собствен стил – винаги с емблематичните тиранти и очилата с рогови рамки.

По време на журналистическата си кариера Лари Кинг е направил над 60 хиляди интервюта, което му оотрежда място и в Книгата за рекорди на Гинес.

Сред изправилите се очи в очи с легендарния журналист са Доналд Тръмп, Бил Клинтън, Владимир Путин, Хю Грант, Арни Шварценегер, Франк Синатра, Джорд Буш-младши, Марлон Брандо и други. През юни 2010 г. Кинг обяви, че напуска шоуто, като Арнолд Шварценегер е последният му гост. Както казва самият Лари, най-любимите му гости са били Франк Синатра и Бил Клинтън.

Главният редактор на тв канала RT Маргарита Симонян нарича Кинг „легенда в нашата професия, световната телевизия, най-разпознаваемото телевизионно лице и име в целия свят“. Тя добавя, че се гордее с факта, че през последните осем години Лари Кинг работи за RT. Самият той винаги е казвал, че докато е работил за тв канала, е получил много повече награди, отколкото по време на работата си в CNN.

За американския журналист всички бяха единодушни,че той е  гласът на хората. Искрено се интересуваше от историите както на най-обикновените хора, така и на личности като Ицхак Рабин или Ясер Арафат. Дейностите му обхващаха всички възможни медийни платформи и всички категории от населението.

Лари Кинг беше част от онова поколение журналисти, което вече не съществува, са категорични много негови приятели и колеги. Той разговаря с гостите по начин, по който обикновено общува с човек, с който току-що се е срещнал на улицата. Държеше зрителите и слушателите  да научат повече за него, поради което интервютата му бяха изключително добри и перфектни.

Своята кариера като журналист започва през 1957 г. в радиостанцията WAHR (сега WMBM). Дебютът му е успешен и собствениците на медията му осигуряват непрекъснато ефирно време.

През 1978 г. той започва да води собствено предаване „Шоуто на Лари Кинг“ по радиостанцията „Взаимно излъчване“, което му носи широка популярност, а през 1985 г. стартира предаването си „Лари Кинг наживо“ по CNN.

„Добро интервю е, когато знаете повече за интервюирания след края на разговора, отколкото преди да започнете - казва Лари Кинг в едно от многобройните интервюта, които дава. – А и може би след него някои от възгледите ви трябва да се променят. Определено трябва да му се насладите. Интервюиращият също е шоумен.“

След като напуска CNN, Лари Кинг основава Ora TV, а през 2013-та  подписва договор с телевизионния канал RT America, според който по RT се излъчват две журналистически програми - Larry King NOW и Politic King. Гости на водещия са ярки личности на нашето време от различни области - от политиката и науката до шоубизнеса и спорта. Гост на програмата Politic King три месеца преди президентските избори през 2016 г. беше и Доналд Тръмп.

Два пъти - през 2012 и 2016 г. - Лари Кинг ръководи дебата на независими американски кандидати за президент по RT. Лари Кинг е получил десетки професионални награди през цялата си кариера, включително наградите Peabody и Emmy за телевизия.

Интересни факти за Лари:

Кинг никога не е водил здравословен начин на живот. След излъчването на предаването си Лари редовно пиеше чаша уиски и пушеше до 4 кутии цигари на ден.

Лари Кинг искаше, след като си отиде от този свят, тялото му да бъде замразено. Дори веднъж в ефира на CNN той обявява собствените си посмъртни планове.

А ето и фрагменти от книгата му

„КАК ДА ВОДИМ РАЗГОВОР – БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ С КОГО, КОГА И КЪДЕ“

Щем – не щем – налага се да говорим

Затова съм написал тази книга – да изкореня тръните по пътя ви. Изкарвам си прехраната с говорене от 37 години насам. По време на предаванията си по радиото и телевизията съм водил разговори с кого ли не – като се започне от Михаил Горбачов и се стигне до Майкъл Джордан. Редовно се налага да говоря пред големи групи от хора, като се започне от шерифи и се стигне до разносни търговци на стоки по домовете. В страниците, които следват, ще ви разкажа какво съм научил по въпроса, как се говори, независимо дали пред един-единствен човек или пред стохилядно множество.

Според мен говоренето е едно от върховните удоволствия в живота. Винаги съм обожавал да го правя. Един от ранните ми детски спомени от Бруклин е как стоя на ъгъла на „86-та улица“ и “Бей Паркуей“ и обяснявам на всеослушание марките на преминаващите покрай мен коли. Бил съм на седем години. Приятелите ми ме бяха кръстили Лапацалото. Оттогава не съм спрял да говоря.

…

Надявам се тази книга да помогне страхът да ви напусне. Едно от нещата, които съм установил е, че няма човек,с когото да неможеш да водиш разговор, стига да имаш правилната нагласа.След като прочетете тази книга, вие сигурно ще сте в състояние уверено да се впускате в какъвто и да е разговор, ще знаете как да представяте мнението си професионално и убедително. Ще говорите по-добре – и това ще ви доставя удоволствие.

….

Говори до 101!

Върху какво се гради един успешен разговор:

Честност

Правилна нагласа

Интерес към събеседника

Откритост спрямо себе си

Воденето на разговор е като да играеш голф, да караш автомобил или да имаш магазин – колкото повече се занимаваш с него, толкова по-лесно ти става и толкова повече започва да ти харесва. Най-напред обаче трябва да се разберат най-основните неща.

Аз извадих късмет и постигнах определен успех във воденето на разговор. Може би достатъчно, че четейки тази книга, да си помислите – да бе, да, той може да каже, че говоренето било приятно. Нали го може!

Вярно е, че говоренето при мен е дарба по рождение, но дори и на хората с природна дарба им се налага да се потрудят, за да я развият. Така талантът се превръща в умения. Тед Уилямс, най-великият нападател в бейзбола, когото съм виждал, и човек с повече природен талант от когото и да било другиго, също е ходил на тренировки да удря с бухалката, както всеки друг. Лучано Павароти се е родил с прекрасен глас, но въпреки това е ходил на уроци по пеене.

Имам природна дарба и наклонности да приказвам. Но в много случаи е било страшно трудно да водя разговор.  

….

В книгата си Лари Кинг дава

Идеи за водене на разговор при различни обстоятелства

Най-великият въпрос на всички времена

Помнете, тайната на успешния разговор се крие в умението да задавате въпроси.Аз съм любознателен човек. Често на коктейли задавам въпроса „Защо?“. Той е любимият ми въпрос. Ако някой ми каже, че ще се мести със семейството си в друг град, аз веднага реагирам със „Защо?“. Ако някоя дама ще си сменя работата – „защо?“. Ако някой крещи за отбора на „Метц“ – защо?“.

В телевизионното си шоу използвам тази дума може би повече от всички останали. Това е най-великият задаван някога въпрос. И ще продължи да бъде такъв и занапред. И ще бъде най-сигурна гаранция един разговор да продължава да бъде интересен и оживен.

Как да останеш плеймейкър в един разговор

Избери тема, интересна за всички

Ще стане дума и за въпросите от типа „Ами ако…“

Те по същество са хипотетични, по които всеки от гостите има свое мнение. По-добре е да се започне с някой от тях, отколкото с въпрос от тежката артилерия, да речем за политика.

Постарайте се да избягвате въпроси, по които един или двама от присъстващите са експерти. Така ще изолирате останалите.

Тук очевиден е примерът за разговорите по служебни въпроси. Ако сте събрали четири двойки на вечеря,от които четиримата съпрузи са колеги в една и съща правна кантора, започнат ли да говорят за работа, бедните им съпруги или съпрузи ще прекарат вечерта мъчително, защото няма да им е много интересно да слушат какво става всеки ден във фирмата.

Търсете мнението на околните

Не налагайте само вашето мнение. Хората ще ви мислят за по-добър събеседник, ако търсите мнението и на околните. Хенри Кисинджър като един друг майстор на общуването – та нали през целия си живот е правил само това! – е много умел в контролирането на разговора. Даже и когато е експерт по някои теми – а те са много, както можете да се досетите, той винаги задава въпроса: „А вие какво мислите?“

Не узурпирайте разговора  

Има опасност да се увлечете да говорите толкова дълго,че без да се усетите да узурпирате разговора. По този начин от умен събеседник ще се превърнете в досадник. Дайте възможност на околните да се включат в разговора – и следете да разпределяте времето поравно – както е по телевизията.

…“Прекаленото“ приказване – това е мой термин – не оставя добро впечатление у вашите слушатели. Така сами разваляте представата на другите за себе си.

Не се отнасяйте със събеседника си като със заподозрян в престъпление

Не е нужно да изкопчите всичко от събеседника си и да обсъдите всичко, което той е преживял. Както и не е редно да изпадате в протяжни монолози, не бива ида превръщате разговора в разпит.

(Колко е прав Лари Кинг, но за съжаление в днешната ни медийна реалност някои наши колеги, водещи на сутрешни блокове, по-скоро са се вживели в ролята на следователи, Търсете мнението на околните

Търсете мнението на околните

Търсете мнението на околните

 отколкото на журналисти, беседващи с гостите си, които са поканили да чуят какво мислят по актуалните теми (бел.автора)

Какво би станало, ако…  

Въпросите от типа „Какво би станало, ако…“ нямат край. Те винаги могат да бъдат свързани с актуални събития от новините,за които събеседниците ни сигурно са чували.

Добра работа вършат и въпросите „Какво ли би станало, ако…“ и на морални и философски теми. Добри са тези, които надхвърлят образователните и социологични граници, интересите на едно поколение.

Това са само малка част от безценните препоръки и съвети на Лари Кинг, които са много важни несамо за журналистите, а и за онези, които застават срещу тях. Книгата му е безценна библия за всички, които искат да разберат как се върви към върха на журналистическия занаят и за онези, които живота изправя пред микрофоните и камерите в ролята на гости.

Сподели в