Начало
 
 

125 г. от рождението на Иван Добровски, издателя на сп. „Мирозрение“

28.01.2021 /11:05 | Автор : Атанас Коев | Източник: desant.net Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Бр. 1. на сп. „Мирозрение“

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

Видният български възрожденец Иван Добровски е роден в Сливен на 1 април 1812 г. в родолюбиво българско семейство, пише desant.net. Първоначално момчето учи в елинското училище на родния си град, а след Руско-турската война (1828-1829 г.), заедно със семейството си заминава за Влашко.

Оттам жаждата му за знания и пътешествия го отвежда в Одеса, а след това и в турската столица Цариград. Накрая младежът се установява на гръцкия остров Андрос при известния по това време педагог Теофилос Каирис.

В продължение на четири години той учи в прочутата елинска школа, намираща са на острова. По време на учението си там основава „Славянобългарско ученолюбиво дружество“, поставящо си като своя основна цел патриотичното пробуждане на българското население по пътя на просвещението.

Когато училището на Каирис е закрито, продължава образованието си в гръцката столица Атина. След като приключва с обучението си, Добровски се отпрая за Болград, Бесарабия, с намерение да открие там Българско централно училище, но не успява да осъществи това свое начинание.

Завърнал се в родния си град, не се застоява дълго там и отново се насочва към Цариград, където установява тесни контакти с Георги Сава Раковски. След това за около три години той е на остров Самос, като се отдава на учителската професия. 

Именно тук у него се заражда идеята да издава списание на български език. Този свой замисъл осъществява във Виена, където през 1850 г. започва да списва  списание „Мирозрение“ – второто българско списание. Изданието намира добър прием сред славянските политически и културни среди, а Добровски установява добри контакти с П. Шафарик и А. Бек.

С мисълта да продължи да издава списанието той се отправя за Букурещ и Цариград, за да осигури абонати за изданието си.

През 1853 г., във връзка с политическата обстановка и прдстоящата война мужду Русия и Турция, у сливенския публицист назрява мисълта да предприеме пътуване до тогавашната руска столица Санкт Петербург, за да подаде мемоар до императора, в който да поиска автономия за България.

Още с пристигането си той посещава управляващия Азиатския департамент и му връчва писмено изложение по българския въпрос. Поради неблагоприятния за Русия развой на Кримската война (1853-1856 г.) този мемоар остава без последствия. Разочарован от това, Добровски предприема задокеанско пътуване, стигайки чак до Ню Йорк.

През юни 1855 г. сливенския възрожденец се завръща в България и се отправя веднага за Цариград, но поради продължаващата Кримска война се озовава във Виена. Там той получава писмо от д-р Петър Берон, в което му се предлага учителско място в Котел.

Веднага си тръгва за Родината, като в Крайова сключва договор с котленските чорбаджии да преподава в Главното елинско училище на Котел в продължание на 3 години. Като даскал с по-способните ученици започва да води обучението на гръцки език, а с останалите тълкува и превежда на български език гръцките текстове.

През април 1861 г. Иван Добровски се завръща в Сливен, но наскоро след това е изпратен от своите съграждани за около 3 месеца в турската столица, за да подпомогне борбата на цариградските българи за назависима българска църква.

Тук у него назрява идеята да поднови издаването на списание „Мирозрение“. За тази цел се отпавя за Влашко, където успява да осъществи намеренията си. През 1871 г., заедно с д-р Петър Берон издават последните 2 броя на списанието.

След като изданието е спряно, Добровски предприема ново пътуване да руската столица, където на 2 февруари 1872 г. подава изложение, а на 10 януари 1873 г. подробен Мемоар до императора във връзка с българския национален въпрос. В тях видният наш възрожденец настоява „за освобождаването на заддунавските славяни от турско робство“. Във връзка с това посещава и Москва, където се среща с поддръжника на неговите идеи Михаил Погодин и му излага своите виждания.

В 1873 г. Иван Добровски се завръща в родния си град. Там той остава за кратко, след което се отправя отново за Цариград. В турската столица го заварва избухването на Руско-турската война (1877-1878 г.) и освобождението на българските земи от османско владичество.

Добровски заминава за Пловдив, центъра на Източна Румелия, където в продължение на година е първи помощник на областния библиотекар в града на тепетата. През 1885 г. той се пенсионира, като след това прекарва последните години от живота си в пълна самота и забрава. Умира на 28 януари 1896 г. в Пловдив, на 84-годишна възраст.


 

Сподели в
 

Изданието тръгва като "ежедневен работнически вестник" на 5 май 1912 г.

05.05.2022/16:17

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022/13:10

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021/19:06

Предлагаме и последната част от трилогията на известния журналист международник Константин Иванов за професионалния му път, излязла във в. "Дума".

30.08.2021/18:49

Известният ас на международната журналистика Константин Иванов представи във в. "Дума" поредица от три части с разкази от 60-годишата си история в професията.

29.08.2021/15:51

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

През годините на демокрация у нас може все още и да липсва свобода на словото, но пък разцъфтява книгоиздаването. И всеки реши, че може да бъде писател, а не читател, както се казваше в един виц за чукчите. Но никой не се сеща да пита какво им е на продавачите на книги, които някои с огромен респект наричат още и продавачи на светове. Такъв е и моят гост, с когото разговаряме пред най-светлия ни празник – Деня на писмеността и културата. Нида Аббасс е сред малкото млади хора, още от дете закърмени с любов към книгите. И днес може да се каже, че е сбъднал мечтата си да е продавач на книги и то в една от книжарниците с душа и традиции - „Нисим“.

23.05.2022 /20:58 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В навечерието на 24 май разговаряме за бъдещето на Студентската телевизия „Алма матер“ с доц. д-р Светлана Божилова, която е сред нейните създатели и дългогодишен ръководител.

23.05.2022 /17:10 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Тодор Попов е журналист от Самоков, дългогодишен председател на дружеството на СБЖ там. На него дължим инициативата да има паметник на Константин Фотинов – създателят на първото българско списание ,,Любословие", в родния му град.

21.05.2022 /08:28 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Протести избухнаха в Сантяго, след като на 12 май почина Франсиска Сандовал, работила за известна алтернативна телевизия. Тя бе простреляна в лицето, докато отразяваше избухнали безредици след Първомайската демонстрация в чилийската столица. Ранени бяха още двама журналисти от същата медия. Подозренията са, че стрелялият е дребен мафиот, свързан с карабинерите – репресивна структура, която новият президент Габриел Борич така и не реформира.

15.05.2022 /12:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Изданието тръгва като "ежедневен работнически вестник" на 5 май 1912 г.

05.05.2022 /16:17 | Източник: СБЖ

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Нека поднесем цветя и се поклоним пред великото дело на светите братя Кирил и Методий, дарили ни с азбуката и с извисяващата сила на просветата.

23.05.2022 /15:54

СБЖ изразява възмущение и осъжда бруталните убийства на четири журналистки в рмките на четири дни в три различни страни. Съболезнования и солидарност за близките и колегите на убитите Йесения Мойинедо, Шейла Хоана Гарсия, Ширин Абу Акле, Франсиска Сандовал, както и на всички журналисти, станали жертви на жестоки разправи където и да е по света. Посегателството срещу всеки един колега е посегателство срещу всеки от нас.

15.05.2022 /12:40

Какви размисли буди новият доклад на „Репортери без граници” с внезапното скачане на България с 21 позиции нагоре по медийна свобода и докъде стигнахме след миналогодишната декларация „Виндхук+30”?

03.05.2022 /16:03

 Мнения

Размисли по повод два телевизионни концерта в празничните дни.

26.04.2022 /15:08 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Министерството на културата отказа да подпомогне с 2000 лв. издаването на сборник с лирика на поета, написал „Една българска роза”, по повод неговата 95-годишнина, защото там не са чували за него.

19.04.2022 /20:09 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки