Начало
 
 

125 г. от рождението на Иван Добровски, издателя на сп. „Мирозрение“

28.01.2021 /11:05 | Автор : Атанас Коев | Източник: desant.net Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Бр. 1. на сп. „Мирозрение“

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

Видният български възрожденец Иван Добровски е роден в Сливен на 1 април 1812 г. в родолюбиво българско семейство, пише desant.net. Първоначално момчето учи в елинското училище на родния си град, а след Руско-турската война (1828-1829 г.), заедно със семейството си заминава за Влашко.

Оттам жаждата му за знания и пътешествия го отвежда в Одеса, а след това и в турската столица Цариград. Накрая младежът се установява на гръцкия остров Андрос при известния по това време педагог Теофилос Каирис.

В продължение на четири години той учи в прочутата елинска школа, намираща са на острова. По време на учението си там основава „Славянобългарско ученолюбиво дружество“, поставящо си като своя основна цел патриотичното пробуждане на българското население по пътя на просвещението.

Когато училището на Каирис е закрито, продължава образованието си в гръцката столица Атина. След като приключва с обучението си, Добровски се отпрая за Болград, Бесарабия, с намерение да открие там Българско централно училище, но не успява да осъществи това свое начинание.

Завърнал се в родния си град, не се застоява дълго там и отново се насочва към Цариград, където установява тесни контакти с Георги Сава Раковски. След това за около три години той е на остров Самос, като се отдава на учителската професия. 

Именно тук у него се заражда идеята да издава списание на български език. Този свой замисъл осъществява във Виена, където през 1850 г. започва да списва  списание „Мирозрение“ – второто българско списание. Изданието намира добър прием сред славянските политически и културни среди, а Добровски установява добри контакти с П. Шафарик и А. Бек.

С мисълта да продължи да издава списанието той се отправя за Букурещ и Цариград, за да осигури абонати за изданието си.

През 1853 г., във връзка с политическата обстановка и прдстоящата война мужду Русия и Турция, у сливенския публицист назрява мисълта да предприеме пътуване до тогавашната руска столица Санкт Петербург, за да подаде мемоар до императора, в който да поиска автономия за България.

Още с пристигането си той посещава управляващия Азиатския департамент и му връчва писмено изложение по българския въпрос. Поради неблагоприятния за Русия развой на Кримската война (1853-1856 г.) този мемоар остава без последствия. Разочарован от това, Добровски предприема задокеанско пътуване, стигайки чак до Ню Йорк.

През юни 1855 г. сливенския възрожденец се завръща в България и се отправя веднага за Цариград, но поради продължаващата Кримска война се озовава във Виена. Там той получава писмо от д-р Петър Берон, в което му се предлага учителско място в Котел.

Веднага си тръгва за Родината, като в Крайова сключва договор с котленските чорбаджии да преподава в Главното елинско училище на Котел в продължание на 3 години. Като даскал с по-способните ученици започва да води обучението на гръцки език, а с останалите тълкува и превежда на български език гръцките текстове.

През април 1861 г. Иван Добровски се завръща в Сливен, но наскоро след това е изпратен от своите съграждани за около 3 месеца в турската столица, за да подпомогне борбата на цариградските българи за назависима българска църква.

Тук у него назрява идеята да поднови издаването на списание „Мирозрение“. За тази цел се отпавя за Влашко, където успява да осъществи намеренията си. През 1871 г., заедно с д-р Петър Берон издават последните 2 броя на списанието.

След като изданието е спряно, Добровски предприема ново пътуване да руската столица, където на 2 февруари 1872 г. подава изложение, а на 10 януари 1873 г. подробен Мемоар до императора във връзка с българския национален въпрос. В тях видният наш възрожденец настоява „за освобождаването на заддунавските славяни от турско робство“. Във връзка с това посещава и Москва, където се среща с поддръжника на неговите идеи Михаил Погодин и му излага своите виждания.

В 1873 г. Иван Добровски се завръща в родния си град. Там той остава за кратко, след което се отправя отново за Цариград. В турската столица го заварва избухването на Руско-турската война (1877-1878 г.) и освобождението на българските земи от османско владичество.

Добровски заминава за Пловдив, центъра на Източна Румелия, където в продължение на година е първи помощник на областния библиотекар в града на тепетата. През 1885 г. той се пенсионира, като след това прекарва последните години от живота си в пълна самота и забрава. Умира на 28 януари 1896 г. в Пловдив, на 84-годишна възраст.


 

Сподели в
 

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021/11:30

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021/17:40

Колко файлове сме изтрили или безвъзвратно загубили? Колко имейла – ценни за нас – не сме принтирали?

03.04.2021/11:55

Журналистката Магдалена Видева, работила навремето във в. "Народна младеж", а днес издател на сайта "По-здрави днес", разказа следната история на страницата на "Народна младеж" във Фейсбук

31.03.2021/20:01

Известният от няколко български медии журналист Петър Бойчев радва приятелите си във Фейсбук - където се подвизава като Петър Вълков - с колоритни разкази за свои житейски и професионални истории. Една от най-четените е озаглавил "Йеменският принц и войната с Румъния".

16.03.2021/09:24

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Журналистката Петя Пейчева повежда читателите през неумиращи емоции, запечатани на старите репортерски ленти

10.03.2021 /15:15 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021 /17:40 | Автор: Тихомир Шолев | Източник: Фейсбук

 Акценти и позиции

СБЖ ще продължи да отстоява свободата на словото и правата на журналистите, като призовава международните организации да дават по-широка и обективна панорама на тежкото положение, в което са поставени у нас медии и журналисти.

21.04.2021 /11:16

УС на СБЖ изразява тревога и възмущение от вербалната агресия на Тошко Йорданов - новоизбран народен представител и зам.-председател на партията „Има такъв народ“, по адрес на журналиста от Нова телевизия Благой Цицелков.

14.04.2021 /20:23

В своя декларация УС на СБЖ заклеймява престъплението като покушение срещу свободата на словото

13.04.2021 /13:32

 Мнения

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021 /17:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки