Начало
 
 

Безотговорността към дискусията за новата преса е неуважение както към ролята, така и към трагедията й

18.02.2021 /15:21 | Автор : Офелия Хаджиколева | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Офелия Хаджиколева

По повод предаването на БНТ от 15 февруари в рубриката „История БГ“, посветено на пресата в началото на демократичния преход

В СБЖ бе получено писмо от известната журналистка Офелия Хаджиколева, която ни препраща друго свое писмо - до БНТ - по повод излъченото на 5 февруави предаване „История БГ“, посветено на вестниците на прехода. Предлагаме и двете писма на Офелия Хаджиколева:

Драги колеги,

Препращам ви писмото си до БНТ по повод дискусията за пресата в началото на демократичния преход в "История Бг".Мисля, че дискусията бе изключително повърхностна и едностранчива и демонстрира пълно непознаване на темата.

Вярвам, че това е впечатлението на всеки по-опитен колега, все едно какви идеи е защитавал в работата си тогава. А на по-младите - каква информация, какво познание, какъв повод за размисъл им даде?

Периодът беше сред най-важните за историята на българската журалистика - и не само на нея! - за да си позволява който и да е да подхожда така непрофесионално и безотговорно към нея. Тази история може да получава различни оценки, но наш дълг е да представим фактите в нея вярно, в пълнота и с колкото се може повече различни гледни точки.

Проблемът засяга всеки в нашата професия, затова ви предлагам да дадета на писмото ми максималната публичност, която ви е възможна.

С поздрав

Офелия Хаджиколева


По повод предаването от 15 февруари в рубриката „История БГ“, посветено на
пресата в началото на демократичния преход



Дами и господа,

Казвам се Офелия Хаджиколева, бях първият главен редактор на възобновения вестник „Свободен народ“, седмичник, от който бяха излезли 5 редовни 16-странични броя преди първия брой на „Демокрация“. Вярвам, че няколкогодишната ми работа в „Свободен народ“, както и дългият ми журналистически опит преди и след това изграждат компетентно мнение по дискутираната тема. Мисля, че то е важно за вярното й осветляване и е въпрос на журналистическа етика мнението ми да получи гласност.

Дискусията не припомни, не обясни, не анализира, не оцени основното, най-важното в т.нар. нова демократична преса –
нейната идейност.

Та представете си януари, февруари, март’90-та, представете си митингите, представете си първите избори! Че такива, каквито сме сега – да не станахме изведнъж?

„Свободен народ“ и „Демокрация“ носеха нови идеи, носеха гигантската промяна, чрез която обществото излизаше от един свят и влизаше в нов. Вестниците и бяха двигател на тази промяна, и бяха движени от тази промяна – не зная друго време, в което общество и преса да са били така плътно преплетени.

Обществото беше вулкан от емоции, конфликти, идейни търсения, падения и възходи. Пресата беше в кратера на този вулкан и влияеше, силно влияеше и на емоциите, и на конфликтите, и на идейните търсения, и на възходите и паденията. Цялото общество и всеки човек бяха пред съдбовен избор и пресата им помагаше - или пречеше! - да го направят.

Старомодно е да се говори за барикади. Но, Бога ми, барикади имаше. И на тия барикади се пишеха и четяха вестници. И журналистите избираха за кои барикадни вестници да пишат. И читателите избираха кои барикадни вестници да четат.
Ако някой вижда в тези редове просто патетика – а не патетиката на онова време, той просто не го е живял и е получил днешния ден наготово.

Нищо от тази основна същност на новата преса нямаше в дискусията в студиото – а като го няма най-важното, какво значение има останалото?

Съвсем естествено и заслужено бе изтъкната появата на „часовите“ вестници, те действително бяха перспективната новост в българския печат. Но предложили ни се някакъв анализ – на каква обществена необходимост отговориха, как се развиха, кои бяха силните и кои слабите им страни, кое беше доброто и кое злото, което донесоха?

Дължим много на тази нова дума в журналистиката – но не й ли дължим и началото на „всички са маскари“ или ниските езикови критерии, например?

Нищо по тези толкова важни за днешното състояние на журналистиката въпроси в дискусията. Едно единствено мнение – на създателите на часовите вестници. Това, мисля, не е съвсем по „New York Time“-ски.

Отделен въпрос бяха силните резерви на едновремешната ни гилдия към декларираната „независимост“ и „чисто пазарен принцип“ на изданията – твърде очевидна бе обвързаността с линията на Луканов в БКП и неговите успешни нови бизнесмени. Фактът, че известен журналист с истинското си име бе в ръководството на „Работническо дело“, а с псевдонима си – водещ автор на „168 часа“, навярно е бил само дребна проява на независимостта. Пък като се види кой ще победи накрая, тогава ще реши как ще се казва… Естествено, гостите в студиото не зададоха някакъв въпрос за всичко това – но водещият?

Гостите в студиото. Няма професионалист, който да разбере защо, при ограничения брой на участниците, са поканени двама представители на един от всичките нови типове преса. Какво да очакваме? Когато единият изкаже дадена теза – другият да я обори? Не е ли предварително ясно, че ще римуват „Бяхме върхът!“ с „Не, не, наистина бяхме върхът!“ Колега от „Чук-чук“ да беше издирен – повече щеше да обогати палитрата.

Мощната „Демокрация“, която продаваше стотици хиляди вестника всяка сутрин, която оформяше мнението на половин България – тя представянето и защитата на „Драги ми Панчо“ ли заслужаваше? Едно късно нейно дете, нямащо нищо общо с възхода на тоя голям вестник и много малко – с падението му.

Присъствието на литературния историк – чуждо тяло на масата, ни той се интересуваше от останалите, ни те от него. А какво се очакваше от професор Знеполски? Да осмисли исторически събитията? Да даде обективната оценка на учения, не на пристрастния пряк участник? Да изведе съвременните изводи – да ни покаже какво сме посели тогава, което жънем сега?

Излъгани очаквания. Неприятно е да гледаш професора толкова дистанциран и апатичен, очевидно усетил, че не е на мястото си, усетил разностилието на цялото предаване. А при разностилие – не знам кое надделява, раздразнението или просто отегчението. И при участника, и при зрителя.

И целият разговор – без център, без водеща нишка, без задълбочаване поне в един проблем, по-скоро с явно непознаване на тематиката, хванати и пуснати въпроси, много минути за маловажното, никакви за важното… На фона на свръх беден изобразителен материал, няколко повтарящи се кадъра за фон.

Рядко един час телевизионно време е оставял усещането за такава повърхностност. И в крайна сметка – за такава безотговорност към обсъжданата тема.

Огромна е ролята на новата преса в развитието на България – огромна беше и трагедията й, след като ролята беше изиграна. Безотговорността към дискусията за новата преса е неуважение както към ролята, така и към трагедията й. Както и към читателите, с които създателите на тази преса живяха общ прекрасен живот.

Като гледам на това предаване като на изключение от успешната ви рубрика, оставам с най-добри пожелания

Офелия Хаджиколева

 

Сподели в
 

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022/12:05

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021/16:00

Тези дни реших да се поразходя из личните си автобиографични страници. Човек прави своя самоотчет и равносметка за изминатия път. Годините на демокрация и Преход силно промениха ценности, реформираха и преобразиха цели сектори в обществената практика, а покрай подмяната на табелките по улиците, площадите, наименованията на училища и предприятия се смениха или изчегъртаха, ако щете, страници от биографиите ни...

29.09.2021/15:01

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021/16:39

Как преди три десетилетия демокрацията настъпваше през телевизията и до какви днешни въпроси ни доведе

05.08.2021/07:45

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

Предлагаме и последната част от трилогията на известния журналист международник Константин Иванов за професионалния му път, излязла във в. "Дума".

30.08.2021 /18:49 | Автор: Константин Иванов | Източник: duma.bg

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 25 гости

Бързи връзки