Начало
 
 

Безотговорността към дискусията за новата преса е неуважение както към ролята, така и към трагедията й

18.02.2021 /15:21 | Автор : Офелия Хаджиколева | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Офелия Хаджиколева

По повод предаването на БНТ от 15 февруари в рубриката „История БГ“, посветено на пресата в началото на демократичния преход

В СБЖ бе получено писмо от известната журналистка Офелия Хаджиколева, която ни препраща друго свое писмо - до БНТ - по повод излъченото на 5 февруави предаване „История БГ“, посветено на вестниците на прехода. Предлагаме и двете писма на Офелия Хаджиколева:

Драги колеги,

Препращам ви писмото си до БНТ по повод дискусията за пресата в началото на демократичния преход в "История Бг".Мисля, че дискусията бе изключително повърхностна и едностранчива и демонстрира пълно непознаване на темата.

Вярвам, че това е впечатлението на всеки по-опитен колега, все едно какви идеи е защитавал в работата си тогава. А на по-младите - каква информация, какво познание, какъв повод за размисъл им даде?

Периодът беше сред най-важните за историята на българската журалистика - и не само на нея! - за да си позволява който и да е да подхожда така непрофесионално и безотговорно към нея. Тази история може да получава различни оценки, но наш дълг е да представим фактите в нея вярно, в пълнота и с колкото се може повече различни гледни точки.

Проблемът засяга всеки в нашата професия, затова ви предлагам да дадета на писмото ми максималната публичност, която ви е възможна.

С поздрав

Офелия Хаджиколева


По повод предаването от 15 февруари в рубриката „История БГ“, посветено на
пресата в началото на демократичния преход



Дами и господа,

Казвам се Офелия Хаджиколева, бях първият главен редактор на възобновения вестник „Свободен народ“, седмичник, от който бяха излезли 5 редовни 16-странични броя преди първия брой на „Демокрация“. Вярвам, че няколкогодишната ми работа в „Свободен народ“, както и дългият ми журналистически опит преди и след това изграждат компетентно мнение по дискутираната тема. Мисля, че то е важно за вярното й осветляване и е въпрос на журналистическа етика мнението ми да получи гласност.

Дискусията не припомни, не обясни, не анализира, не оцени основното, най-важното в т.нар. нова демократична преса –
нейната идейност.

Та представете си януари, февруари, март’90-та, представете си митингите, представете си първите избори! Че такива, каквито сме сега – да не станахме изведнъж?

„Свободен народ“ и „Демокрация“ носеха нови идеи, носеха гигантската промяна, чрез която обществото излизаше от един свят и влизаше в нов. Вестниците и бяха двигател на тази промяна, и бяха движени от тази промяна – не зная друго време, в което общество и преса да са били така плътно преплетени.

Обществото беше вулкан от емоции, конфликти, идейни търсения, падения и възходи. Пресата беше в кратера на този вулкан и влияеше, силно влияеше и на емоциите, и на конфликтите, и на идейните търсения, и на възходите и паденията. Цялото общество и всеки човек бяха пред съдбовен избор и пресата им помагаше - или пречеше! - да го направят.

Старомодно е да се говори за барикади. Но, Бога ми, барикади имаше. И на тия барикади се пишеха и четяха вестници. И журналистите избираха за кои барикадни вестници да пишат. И читателите избираха кои барикадни вестници да четат.
Ако някой вижда в тези редове просто патетика – а не патетиката на онова време, той просто не го е живял и е получил днешния ден наготово.

Нищо от тази основна същност на новата преса нямаше в дискусията в студиото – а като го няма най-важното, какво значение има останалото?

Съвсем естествено и заслужено бе изтъкната появата на „часовите“ вестници, те действително бяха перспективната новост в българския печат. Но предложили ни се някакъв анализ – на каква обществена необходимост отговориха, как се развиха, кои бяха силните и кои слабите им страни, кое беше доброто и кое злото, което донесоха?

Дължим много на тази нова дума в журналистиката – но не й ли дължим и началото на „всички са маскари“ или ниските езикови критерии, например?

Нищо по тези толкова важни за днешното състояние на журналистиката въпроси в дискусията. Едно единствено мнение – на създателите на часовите вестници. Това, мисля, не е съвсем по „New York Time“-ски.

Отделен въпрос бяха силните резерви на едновремешната ни гилдия към декларираната „независимост“ и „чисто пазарен принцип“ на изданията – твърде очевидна бе обвързаността с линията на Луканов в БКП и неговите успешни нови бизнесмени. Фактът, че известен журналист с истинското си име бе в ръководството на „Работническо дело“, а с псевдонима си – водещ автор на „168 часа“, навярно е бил само дребна проява на независимостта. Пък като се види кой ще победи накрая, тогава ще реши как ще се казва… Естествено, гостите в студиото не зададоха някакъв въпрос за всичко това – но водещият?

Гостите в студиото. Няма професионалист, който да разбере защо, при ограничения брой на участниците, са поканени двама представители на един от всичките нови типове преса. Какво да очакваме? Когато единият изкаже дадена теза – другият да я обори? Не е ли предварително ясно, че ще римуват „Бяхме върхът!“ с „Не, не, наистина бяхме върхът!“ Колега от „Чук-чук“ да беше издирен – повече щеше да обогати палитрата.

Мощната „Демокрация“, която продаваше стотици хиляди вестника всяка сутрин, която оформяше мнението на половин България – тя представянето и защитата на „Драги ми Панчо“ ли заслужаваше? Едно късно нейно дете, нямащо нищо общо с възхода на тоя голям вестник и много малко – с падението му.

Присъствието на литературния историк – чуждо тяло на масата, ни той се интересуваше от останалите, ни те от него. А какво се очакваше от професор Знеполски? Да осмисли исторически събитията? Да даде обективната оценка на учения, не на пристрастния пряк участник? Да изведе съвременните изводи – да ни покаже какво сме посели тогава, което жънем сега?

Излъгани очаквания. Неприятно е да гледаш професора толкова дистанциран и апатичен, очевидно усетил, че не е на мястото си, усетил разностилието на цялото предаване. А при разностилие – не знам кое надделява, раздразнението или просто отегчението. И при участника, и при зрителя.

И целият разговор – без център, без водеща нишка, без задълбочаване поне в един проблем, по-скоро с явно непознаване на тематиката, хванати и пуснати въпроси, много минути за маловажното, никакви за важното… На фона на свръх беден изобразителен материал, няколко повтарящи се кадъра за фон.

Рядко един час телевизионно време е оставял усещането за такава повърхностност. И в крайна сметка – за такава безотговорност към обсъжданата тема.

Огромна е ролята на новата преса в развитието на България – огромна беше и трагедията й, след като ролята беше изиграна. Безотговорността към дискусията за новата преса е неуважение както към ролята, така и към трагедията й. Както и към читателите, с които създателите на тази преса живяха общ прекрасен живот.

Като гледам на това предаване като на изключение от успешната ви рубрика, оставам с най-добри пожелания

Офелия Хаджиколева

 

Сподели в
 

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021/17:00

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021/12:56

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021/09:45

По повод предаването на БНТ от 15 февруари в рубриката „История БГ“, посветено на пресата в началото на демократичния преход

18.02.2021/15:21

Застигна ни нов удар срещу свободата на мненията и публичното слово

16.02.2021/15:41

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Журналистката Петя Пейчева повежда читателите през неумиращи емоции, запечатани на старите репортерски ленти

10.03.2021 /15:15 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021 /17:40 | Автор: Тихомир Шолев | Източник: Фейсбук

 Акценти и позиции

СБЖ ще продължи да отстоява свободата на словото и правата на журналистите, като призовава международните организации да дават по-широка и обективна панорама на тежкото положение, в което са поставени у нас медии и журналисти.

21.04.2021 /11:16

УС на СБЖ изразява тревога и възмущение от вербалната агресия на Тошко Йорданов - новоизбран народен представител и зам.-председател на партията „Има такъв народ“, по адрес на журналиста от Нова телевизия Благой Цицелков.

14.04.2021 /20:23

В своя декларация УС на СБЖ заклеймява престъплението като покушение срещу свободата на словото

13.04.2021 /13:32

 Мнения

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021 /17:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 26 гости

Бързи връзки