Начало
 
 

Напусна ни големият журналист от Враца Илия Борисов

19.02.2021 /17:19 | Автор : Тодор Коруев | Източник: Фейсбук Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Дълбок поклон пред паметта на Илия Борисов!

На 89 години си отиде ветеранът на врачанската журналистика и легендарен летописец на Северозапада Илия Борисов. Той бе дългогодишен кореспондент на "Работническо дело" и "Дума" във Враца , автор на "Икономически живот", "Строител", "Рудничар", "Учителско дело", "Поглед" и на всички врачански издания. Избиран е и за член на УС на СБЖ. 25 години оглавяваше журналистическото дружество във Враца. Носител на "Златно перо" на СБЖ. Поклон!

В памет на големия журналист Илия Борисов колегата Тодор Коруев написа в своя профил във Фейсбук следното:

Починал е бай Илия Борисов, няколко месеца не му стигнаха да стигне до 90-те. Няколко думи за него:
 
Илия Борисов е роден на 10 юли 1931 г. в ломското село Брусарци (сега град). Завършил е ломската гимназия “Найден Геров”. Известен врачански журналист, общественик, културен и читалищен деец.
 
Повече от 60 години журналистиката е негова съдба и участ – смисъл на живота му. Работил е в окръжния вестник “Отечествен зов”, бил е кореспондент на в. “Народна младеж” за Врачански окръг, и близо 30 години – кореспондент на “Работническо дело” и “Дума”.
 
Двадесет и пет години Илия Борисов е председател на Врачанското журналистическо дружество, дългогодишен член на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти. Отличаван е два пъти с наградата на СБЖ “Златно перо”.
 
В продължение на 15 години е председател на Клуба на дейците на културата във Враца. Носител е на Наградата на Враца за журналистика. Почетен гражданин на Враца от юни 2011 г.
 
Поклон пред човека, журналиста и приятеля! Аз ще си припомня какво написах по повод 80-годишнината му в моите "Животописи" в "Дума" на 13 юли 2011 г.:
 
КОРЕСПОНДЕНТЪТ
Тодор Коруев
 
Журналист, който поне за кратко не е бил кореспондент, да знаете, много е загубил. И за това причините са най-малко две.
 
Първата е, че кореспондентът се докосва до всичко в заобикалящия го свят – от икономиката до спорта, от политиката до бита, от местното самоуправление до културата и пр. и в някакъв смисъл е всестранна личност (ако е личност, естествено).
 
Втората е, че кореспондентът има повече свободно време, защото не е обременен с ръкописи и редакторска работа, и ако използва пълноценно това предимство, може да ври истински в котела на живия живот и от общуването с хора от различен калибър да оплодява непрекъснато творчеството си.
 
Илия Борисов, най-пълно покрива представата, може да река дори „идеала” за кореспондент на вестник, и това няма да са думи на юбилеен възторг, още повече, че бай Илия, както го наричаме, не е от тия, които не знаят цената на похвалата и укора.
 
Той носеше три десетилетия тежкия кръст на кореспондент на „Работническо дело”, опита и от меда и от жилото на партийния орган. Авторитетът си на журналист бай Илия градеше не заради това, че беше човекът на „Дело” във Враца и окръга, а с публикациите във вестника – информациите (това което наричаме помежду си дописки), кореспонденциите (някога имаше и такъв вестникарски жанр), интервютата, репортажите, очерците и пътеписите, в които, дори свързаните с официални събития, той не забравяше хората – неговите съграждани или съселяни.
 
Илия Борисов е човек от оная порода журналисти, които не биха могли да гледат съседите си в очите – ако украсяват, лустросват събитията и явленията, ако злоупотребяват с фактите, ако се доверяват на измислици, ако не търсят истината. Затова неговото журналистическо и публицистично творчество, ако се събере вкупом, би се превърнало в истинска, реална история на Врачанския край в последните петдесет години. Не случайно книгата за 80-годишния му юбилей е онасловена „Врачански летописи”.
 
Спецификата на кореспондентската професия не превърна Илия Борисов в журналист пенкилер. Трудно е едно перо да бъде вещо във всичко, но той успяваше да пише по всички теми компетентно – за атомната централа и „Химко”, за Ботевите празници, за селското стопанство и кметските проблеми, за образованието и културата…
 
Противоядието за това бяха неговият талант и задълбочеността, с която като изследовател подхожда към темата. А още повече, перото му е с писателска осанка. Белетристичната му дарба се прояви най-ярко в пътеписните очерци за Черепишкия манастир (където търси и дирите на Иван Вазов) , за Вратцата, за Рашов дол, за изчезналото селище Коритенград, за Ритлите, за Люти брод и др. Илия Борисов е от тия журналисти, за които казваме, че е роден за занаята. Той и до днес си остана истински, перото му не остава сухо.
 
Май не съм хванал пряка пътека към юбиляря, а съм се залутал по завоите със подробностите около нашия занаят и кореспонденството, вместо да се изправя срещу този светъл, прям, открит, благ, сговорчив, мъдър и трезвомислещ човек и да го прегърна братски от името на неговите колеги в „Работническо дело” и „Дума”, а преди това - от „Граничар”, „Народна младеж” и „Отечествен зов”, а и от името на цялата българска журналистическа колегия и да му благодаря за достойно извървения житейски път и огромното му публицистично и журналистическо творчество.
 
Никой не ме е упълномощавал да правя това, но знам, че за бай Илия няма да се намери човек, който да се противи на моето желание да го поздравя от всички.
 
Стане ли дума за Враца, първото, което ми щуква в акъла, е Илия Борисов. Той беше човекът на този северозападен край в управата на СБЖ - 25 години бе председател на дружеството на врачанските журналисти. Славата на някогашния знаменит Клуб на дейците на културата във града е неотделима от усилията на бай Илия, който 15 години ръководеше този клуб.
 
След „нежната революция”, както изопачено наричат „промяната”, той не загуби своя авторитет и влияние на журналист и общественик, макар че не изостави идеите си, както направиха дори някои партийни велможи. Може би, защото е човек на принципите и винаги е мислел и действал за доброто на своя град и родния си край. И го познава повече от историците и музейните работници. Чувал съм похвални думи за бай Илия от всички кметове, те не бяха от един цвят, от дядо Калиник, от местни общественици, развяващи различни партийни знамена, от врачанските журналисти, от приятелите му, а той е богат на приятелства и почитателите на неговото творчество също са много. А това е богатство, което не се придобива току така.

Свързани:
   Ветеранът на врачанската журналистика Илия Борисов става на 89. Честито!

Дългогодишен кореспондент на "Работническо дело" и "Дума" във Враца , автор на "Икономически живот", "Строител", "Рудничар", "Учителско дело", "Поглед", както и на редица врачански издания, той и до днес спазва девиза си "Нито ден без ред".
Дата: 10.07.2020

Кой е сред българските журналисти Илия Борисов?

На 10 юли 2016 г. дългогодишният кореспондент на в. "Работническо дело" и в. "Дума" Илия Борисов навършва 85 години. В предговор към книгата му "Врачански летописи", която излезе от печат през 2011 г., съм писал:
Дата: 10.07.2016

Бай Илия Борисов - да старееш като добрите хора...

Открит, трудолюбив, упорит, честен и добър човек. Това са част от думите, които обрисуват Илия Борисов, според многобройните приятели, които журналистът събра в понеделник във Враца за 80-годишния си юбилей.
Дата: 13.07.2011

Негово величество кореспондентът: Илия Борисов

Журналист, който поне за кратко не е бил кореспондент, да знаете, много е загубил. И за това причините са най-малко две.
Дата: 13.07.2011


 

Сподели в
 

Събитието е в рамките на европейски проект под надслов „Изграждане на независими медии за противодействие на политическа намеса”. Лектори по време на уебинара ще бъдат експерти по свободата на словото и медиите от Европейската комисия, Европейския парламент, както и от Центъра за медиен плурализъм и свобода на словото. Съорганизатор е „Отворено общество”.

15.04.2021/20:43

Рано сутринта на 1 април, покосен от внезапен инфаркт, на 78-годишна възраст си отиде от нашия свят Тодор Коруев. Изтъкнатият, самородно и самотно блестящ на литературния ни хоризонт наш писател, журналист, публицист, родолюбив деятел и общественик. Вестникарят, „непоправимият Думаджия” по сърце и призвание, както го наричаха колегите му.

02.04.2021/20:19

Журналисти от ПЖД „Европрес“ към СБЖ положиха цветя пред паметника на Г. С. Раковски в Цар-Симеоновата градина в Пловдив. Те почетоха 200-годишнината от рождението на журналиста, писателя, идеолога и стратег на национално-освободителното движение.

02.04.2021/18:54

Поетът Виктор Самуилов припомни във Фейсбук свое удивително актуално и днес стихотворение, посветено още преди години на приятеля му - сатирика Димитър Бежански, който внезапно почина на 31 март т. г., в самото навечерие на „техниия” Ден на хумора 1 април. Заедно със също отдавна напусналия ни Доньо Донев тримата остават като уникалните „Тримата глупаци” - „едничките глупаци в цялата ни умна държава”, както пише сега Самуилов. И още: „Май не случи на време, веселяко Бежански...”

31.03.2021/20:30

Наемателят на Международния дом на журналистите-Варна известява, че първоначално обявеният срок за ранни записвания до 30.03.21 за летни почивки в МДЖ с 5% отстъпка се удължава до 15.04.2021 поради пандемичната обстановка

31.03.2021/17:37

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Журналистката Петя Пейчева повежда читателите през неумиращи емоции, запечатани на старите репортерски ленти

10.03.2021 /15:15 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021 /17:40 | Автор: Тихомир Шолев | Източник: Фейсбук

 Акценти и позиции

СБЖ ще продължи да отстоява свободата на словото и правата на журналистите, като призовава международните организации да дават по-широка и обективна панорама на тежкото положение, в което са поставени у нас медии и журналисти.

21.04.2021 /11:16

УС на СБЖ изразява тревога и възмущение от вербалната агресия на Тошко Йорданов - новоизбран народен представител и зам.-председател на партията „Има такъв народ“, по адрес на журналиста от Нова телевизия Благой Цицелков.

14.04.2021 /20:23

В своя декларация УС на СБЖ заклеймява престъплението като покушение срещу свободата на словото

13.04.2021 /13:32

 Мнения

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021 /17:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки