Начало
 
 

Убийство с дъх на „бадеми”

21.02.2021 /09:45 | Автор : Валентин Колев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Валентин Колев

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

Сега, толкова години след ликвидацията им, този някой пак се муши някъде, ако е още жив и продължава да се смята за невинен, да смърка кротко праха на забравата, пък бил той и чисто бял! За предателството няма давност, въпреки че не е подсъдно деяние по законите, щом не е към държавата. А не бе ли?

Има косвени ликвидатори на вестник „Младеж“. Силно сини и меки червени, плодове на революционната пяна, замаяла съдби и страсти. Те бяха фон.

Има преки физически ликвидатори на вестник „Младеж“. Това е организацията, наследила Комсомола, нарекла себе си Българска демократична младеж. Греша – бяха ги нарекли така, защото съвсем не бяха млади, още повече демократи, но поне имаха български документи за самоличност. Не вярвам да съществува и днес, освен ако не е прилепена към някоя управляваща партия.

Ръководителите на БДМ и преки виновници се наричат Росен Карадимов, Иван Атанасов, Атанас Мерджанов и Чавдар Райчев.

Едва ли много хора са чували или си спомнят имената им, още повече физиономиите им, макар Мерджанов да престоя дълги години в Народното събрание като депутат от БСП, Карадимов да се изявява понякога по БНТ като студиен политически коментатор, а другите двама да се хвърлиха в студените води на големия бизнес.

Трябва да съм справедлив – макар Райчев да бе назначен официално със заповед на НИС на БДМ за председател на така и непроработилата ликвидационна комисия, той бе от хората, които съчувстваха на редакцията за случващото се.

Малки, но знакови прояви на подкрепа към нас демонстрираха колегите му Спас Колев, Любомир Кючуков и още няколко лидери в „бадемските“ среди, както бяха популярни по онова време.

Но думата ми днес не е за тях. Когато се връщам в спомените си за времето на вестник „Младеж“, това са хората, които останаха или се присъединиха към екипа му. Истински Човеци!

Марин Клюнков (лека му пръст) и Пламен Лазаров, които и сега чувствам повече от побратими, защото не се огънаха под огромния натиск отвсякъде, от чужди и от „свои“.

Богиня Матеева и Бранислава Бобанац, железни момичета и способни пера! Весела Донева, Галина Рулева, Стефка Иванова, Яна Мавродиева, Елена Трифонова, Нася Найденова, Магдалена Видева, Светлана Тарашоева, талантливата амазонска гвардия на младежката идея.

Мартин Кръстев и Орлин Костов – най-младите двама, Коста Цонев и Димитър Поломски (лека им пръст) - най-опитните в целия младежки печат.

Поклон пред паметта на починалите, дълбоко съчувствие и към семействата на останалите, които преживяваха заедно с нас случващото се! Тези бяха имената на журналистите от първата линия срещу ликвидаторите.

Имаше и още хора с нас, служителите от документацията, техническите сътрудници, дописниците на вестника, или дори симпатизанти, такива, които идваха само да питат с какво биха били полезни. Особено в деня на ликвидацията – 28 февруари 1991 г.

Лично за мен бе безкрайно тъжен ден – сутринта издъхна дядо ми. За редакцията също бе особен ден. Отблъсквахме емисарите на БДМ, продължаващи да обикалят из петия етаж на Полиграфическия комбинат в опит да ни спрат.

Из останалите стаи безмълвно наблюдаваха случващото се наши колеги, от бившия вече „Народна младеж“, които бяха направили своя личен и различен избор.

Ние, обаче, подготвяхме за печат поредния брой. Въпреки решението на Националния изпълнителен съвет на БДМ за преустановяване издаването на вестника, през този ден бях провел три много важни срещи.

Първата бе с председателя на Комитета по печата Владимир Симеонов, великолепен човек и впоследствие доцент и дългогодишен преподавател във факултета по журналистика. С две думи разбраситуацията и на база копие от това решение на „бадемите“ презаписа в регистъра изданието „Младеж“ като частно, както го заявих и веднага получих документ, че лично аз ще го представлявам занапред.

С това писмо отидох при директора на печатницата на Полиграфическия комбинат „Димитър Благоев“. Бай Кольо Балабанов го изчете, изпуфтя тежко, наричайки с любимия си израз „хитряги“ бившите ни работодатели и като прие, че ще заложа в полза на печатницата личния си дом, реши да удари едно рамо, дори с риска след това да го ударят „отгоре“. Голям приятел!

Оставаше шефът на Разпространение на печата, с когото нямах никакви проблеми. Тошков прибра копие от документа ми, не беше и чувал, че нещо подобно се гласи с вестника, веднага се съгласи, защото нищо в логистиката му не се променяше. Абонатите на „Младеж“ щяха да получават изданието с това име в пощенските си кутии, по павилионите на РП отиваха същите бройки.

Вестник „Младеж“ продължи да излиза за ужас на активистите на демократичния преход, който вече беше направил първите си стъпки. Видяхме го докъде достигна, остана в съзнанието на повечето обикновени хора само като „прехода“ в отрицателното му значение.

Един от тези активисти, който нахално влетяваше с дружината си в дежурната стая и ми крещеше в лицето да се махам, се казваше Емил Кошлуков. Той се казва така и сега, само дето показва средни пръсти от екрана и ръководи Българската национална телевизия. И ще повика охраната, ако днес аз му се разкрещя да се маха. Нито ще се занимавам с него, нито той сам ще се махне!

Друга една начеваща репортерка-демократка, надъхана от идеите на вестника си „Демокрация“, ме следваше неотлъчно където и да отидех, та дано намери кръст, на който да ме разпънат. Сега е актуална активистка в свободната телевизия на БСП-то, нямам представа зад кого души днес, не гледам тази телевизия, не ползвам фейсбук и социални мрежи, предпочитам да чета книги, а тя книги не пише, нито е автор, към когото ще проявя интерес...

Като ви споделям всичко това, не мога да си кривя душата, че сме били само обругавани. Президентът Желю Желев беше въвел практика главните редактори на големите вестници да ни посреща по вечерно време веднъж месечно в ресторанта на хотел „България“. Наред с „Демокрация“ и „Труд“ бяхме канени „Дума“ и „Младеж“.

Интересни разговори се водеха, нормални, между хора, непримирими в своите позиции, но осъзнаващи своята отговорност! Нямаше протокол, въпреки че в тях участваше и началникът на кабинета му Ивайло Трифонов, който донякъде бе изкушен (но не съгласен) от раздумките ни.

Помня поне пет поредни вечери, а съдбата ме поставяше на масата срещу Йордан Василев, главния редактор на вестник „Демокрация“, с когото си споделяхме любопитни случки като дългогодишни познати, а не като тенекиено дрънкащи идейни рицари.

Един ли, двама ли бяха жадуващите ликвидациятана вестник „Младеж“, че да ги запомня. Помня обаче, че отидох в СБЖ да потърся колегиална подкрепа. Като съпричасност  към съхраняването на национален капитал, който вече изтичаше през едрите пръсти на майсторите на подмяната.

Ние бяхме от бѝтата страна, защитаващи неудобна за времето кауза. Най-добре да се бяхме събудили в един ден както останалите демократи, нали и ние семейства имахме, малки деца гледахме, електричество и вода, хляб, сирене и мляко плащахме, ако ги имаше в магазина.

Та в СБЖ имах тежък разговор с тогавашния председател на Управителния съвет Стефан Продев. Настоявах да застанат зад нас, като членове на съюза, каквито бяхме, поне морална подкрепа да заявят. Нищо подобно, дори след като подробно му обясних нашата позиция, Стефан отказа.

Тръгнахме заедно след двучасовия тегав разговор в кабинета му. Пред входа на сградата, на трамвайната линия, му казах: „Знай, че ти си следващият! “ - и продължихме в различни посоки, макар да отивахме да правим любимите си вестници на едно и също място – в Комбината.

(След време той стана следващият, своите го погубиха хладнокръвно и безпощадно, от враговете си умееше да се пази! А на мен ми бе само тъжно, той беше ми оперирал лично съчувствието отпреди...)

Няколко дни след този разговор вестник „Младеж“ продължаваше да излиза с редовни броеве, а вместо поне да замълчи, Продев публикува в „Дума“ размишленията си, озаглавени „Кой стои зад вестник „Младеж“?“. Грозен ход! Като какъв се питаше? Какво деляхме с него, та да го разчепква? Отговор не бе намерил, надявам се да го е дочакъл приживе.

Времето показа, че зад вестника наистина стои някой! Стоеше сдружен колектив от съмишленици, които искаха да има младежки вестник, които да не правят партийна пропаганда, а да търсят заедно с връстниците си пътищата в променящото се време. Журналисти с изградени имена, с лява идея в сърцето и с младежки ентусиазъм. Как иначе ще издържиш цяла седмица, в която всички са против теб, а ти продължаваш да издаваш за своя сметка младежкия всекидневник в многохиляден тираж.

Подкрепяха ни млади хора, които идваха привечер на стълбите пред Комбината, не помня имената им, но никога на ще забравя лицата им, тази излъчена от тях и от писмата на читателите ни енергия ни държеше.

Когато слизахме в печатницата, а там линотиперите и метранпажите се помайваха дали да работят, та някак да изпуснем графиците на разпространението, пак бяхме повече хора от необходимия екип. Показвахме, че не ни е все едно дали ще ни спират.

Правеха се на слуги на демокрацията срещу старий гнилий строй, както им се струвахме, може би. Един от тях ми каза: „Вместо да лежа до топлото дупе на жена си, ще ти бачкам цяла нощ тук“, сякаш го правеше за мен и то безвъзмездно. Дали и сега бленуваната дамска топлота го грее още, дано? Помня имената им, но ми е неприятно да ги произнасям, камо ли да ги изпиша, те в спомените си днес вероятно съжаляват за тогава, защото си останаха пак слуги. Не работници, не пролетарии от нашата страна, а просто слуги!

Онези извънредни броеве след официалната ликвидация на вестник „Младеж“, които издадохме, също бяха кръв от нашата кръв. Пламен Лазаров бе получил отнякъде копие на концепцията за вестник „Факс“, който бе определен от БДМ да приеме активите и пасивите на „Младеж“.

Активите бяха много, пасивите – нашето възнаграждение, но по-интересното бяха „вижданията“ на Димитър Шумналиев, ръководен кадър на „Дума“ и главен редактор на другия ликвидиран по същото време и с активно негово съучастие вестник „Пулс“.

Сложих подписа си „за печат“на концепцията му в подготвяния брой, та нашите читатели да научат кой и какво смята да им праща по „факса“... По това време машинката факс не бе популярна, а институциите още си общуваха главно по телекс. Имало е „перспективно“ виждане поне за заглавието, макар факс днес почти да не се ползва.

Публикувахме на челно място така наречената „концепция“, няма да забравя пребледнялото лице на автора ѝ, ако ги нямаше характерните му мустаци, щеше да е съвсем невидимо. И за възмездие върху хонорарния брой му написах 30 стотинки възнаграждение, колкото са наброявали библейските сребърници.

Марин и Пламен, заместник-главните редактори, тогава ме убедиха сумата да е поне 5 лева, колкото бе най-ниската цена на дописка в ценовата хонорарна таблица. За да не се хванат после да ни съдят и за това...

Чест прави на тогавашната юристка на СБЖ, че се яви заедно с нас на съдебното дело, което заведохме срещу БДМ за неправомерното уволнение, и благодарение на нейната подкрепа го спечелихме. Някои хора дори си взеха полагащото се обезщетение, за мен лично остана удовлетворението, че сме били прави!

Вероятно изпускам много имена на съмишленици. Извинявам им се и се покланям и на тях! Да ми се обадят - ще им даря по една бяла риза, израз на пожеланието ми да живеят дълго! Зло да ги забрави! Да са здрави! И да не съжаляват за тогавашните времена!

Правихме каквото трябва според нас, а стана каквото ще – още няма читаво младежко издание, „бадемите“ осребриха отдавна престъплението си и потънаха в своето безвремие. Уникално богатата документация на „Младеж“ дали е съхранена още, за да се ползва? А картинната галерия на „Народна младеж“ дано не краси стените на някои частни домове! Защото след като можеш да откраднеш вестник, какво остава за другото?

Гибелта на вестник „Младеж“ бе резултат на груба политическа сделка. Времето отся нейните главни герои, второстепенните се отсяха сами, загуби професията ни.

Колко добри идеи бяха пропиляни през времето от некадърни собственици, на колко журналисти биографиите им са всъщност библиографска справка на загинали издания? На бяла, розова и синя хартия, жълто и кафявосъдържателни, стандартни, континентални, класови, тематични, за възрастни, за дебили, за доку-... и за судоку...

Надежда има, има и хора, готови да издават заглавия като Дисплей, Тостер и Абсорбатор – заглавията им са още свободни! И поредното поколение, което сигурно знае как се прави вестник...

Валентин Колев, член на СБЖ

Извинавам се, ако съм разбудил или разгневил нечия заспала съвест, но пожелах да споделя как са се запечатали в мен последните дни на вестник „Младеж“. Като негов главен редактор не съжалявам за нищо, което направихме! Съжалявам в живота си само за неща, които не съм направил. Този вестник в годините на съществуването си имаше своите върхове, роди множество приятелства и предателства, страдаше и от сърдечна недостатъчност, но винаги проявяваше достатъчна сърдечност към читателите си. Те ще го помнят такъв, ако са останали с вдигната глава!

Сподели в
 

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022/12:05

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021/16:00

Тези дни реших да се поразходя из личните си автобиографични страници. Човек прави своя самоотчет и равносметка за изминатия път. Годините на демокрация и Преход силно промениха ценности, реформираха и преобразиха цели сектори в обществената практика, а покрай подмяната на табелките по улиците, площадите, наименованията на училища и предприятия се смениха или изчегъртаха, ако щете, страници от биографиите ни...

29.09.2021/15:01

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021/16:39

Как преди три десетилетия демокрацията настъпваше през телевизията и до какви днешни въпроси ни доведе

05.08.2021/07:45

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

Предлагаме и последната част от трилогията на известния журналист международник Константин Иванов за професионалния му път, излязла във в. "Дума".

30.08.2021 /18:49 | Автор: Константин Иванов | Източник: duma.bg

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 18 гости

Бързи връзки