Начало
 
 

"Традиция, вплетена в българския трицвет"

24.02.2021 /17:42 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Гостите си тръгнаха с уникални мартеници

В навечерието на най-българския красив и пълен,носещ много надежди за здраве и късмет празник Баба Марта в клуб „Журналист“ се състоя една много сърдечна и пълна с настроение и усмивки среща под надслов "Традиция, вплетена в българския трицвет". Да подчертая, че тя премина при пълно съблюдаване на необходимите мерки във връзка с вихрещата се пандемия у нас.

Проявата е организирана съвместно с Ивайло Диманов и наследниците на големия български писател Николай Хайтов – неговата дъщеря писателката и журналистка Елена Хайтова и внучката му художничката Елица Гигова, които всъщност бяха домакини на събитието. За това съобщи в началото на срещата председателят на СБЖ Снежана Тодорова.

Да се докоснат до красотата на тази древна българска традиция гостуваха посланичките на Алжир Н. Пр.Латифа Беназза и на Куба Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан, както и представители на Центъра за българо-азиатско-африканско култура и културно сътрудничество от Мароко.   
Художничката  Елица Гигова представи своята изложба от изработени от нея уникални мартеници, обединени в словата: "Бяло и червено - поздрав от дедите", а писателката Елена Хайтова ни вплете в българския трицвет на родната ни традиция.

„България е малка, но в нея се оглаждат небесата, защото тя прилича на едно красиво езеро, прилича на поток, изпълнен с чистота – така започна своя разказ Елена Хайтова. - В тази страна живееше и продължава да живее един голям българин, който го няма вече на този свят,но, казвам, че живее, защото тези творци, които са създали стойностни творби остават да живеят във вечността.Сътвореното от големия българин и творец Николай Хайтов, наброява 5,5 милионен тираж и е известно в цял свят. Преведен е в 22 страни на 26 езика. За последния превод, който е на фламандски, критиката казва,че няма значение колко е голяма една държава, а е важно колко голяма е нейната литература и колко големи имена има в тази литература.“ Елена Хайтова подчерта,че Николай Хайтов е обичан от стойностните хора по света. Но защото той е обичан? Може би защото е от онези големи писатели, които в творчеството си не са пропуснали да споменат за мъките и тегобите на своята родина. И за нейните традиции и корени. Дъщерята на големия творец припомни,че той е казвал за своето родно селце, че е много малко,но той не можеше без него. Съветвал съселяните си да не продават къщите си,защото един ден в тях ще се върнат децата и внуците им. Тя разказа,че баща й винаги се е дивил и прекланял пред българските традиции, пред българското духовно наследство,свързано с тях. Какъвто е и 1март. Ден, в който всеки българин ще се накичи с красивата българска мартеница. „Ние сме може би единствената страна, в която тази традиция се спазва“ – каза Елена Хайтова. Тя развълнувано си припомни, как с баща й изпратили на преводачката на неговите творби в Япония мартеници и понеже не знаела как се носят, ги закачила на вратата и всеки, който влизал в дома й се чудел какво е това.Преводачката обяснявала, че това е българска традиция, която означава здраве и живот и връзка с нашето минало.

А щом сме свързани с миналото, ние вървим твърдо в бъдещето, е убедена дъщерята на автора на „Диви разкази“,“Мъжки времена“,“Дърво без корен“. За когото не би звучало пресилено ако кажа,че неговите творби са нашата библия,даваща ни сили да оцелеем през всичките ветрища и бури днес, съхранявайки българщината.

И понеже няма нищо по-здраво и истинско от корена, доказателство за това е внучката на големия български магьосник на словото – Елица Гигова, която е дарена от Съдбата да твори изкуство. Та тази майсторица на красивото е изработила красивите символи, вграждайки в тях мислите на дядо си – Николай Хайтов, вграждайки своето сърце, с които всеки един от нас с голяма любов и надежда закичва близките си, дома си и себе си за здраве и късмет. От нейните мартеници, които е изработила специално за срещата в СБЖ, лъхаше на любов,топлота и преклонение пред нашите си обичаи, помогнали ни да се съхраним през вековете на изпитания. Символите, които талантливата художничка е вплела в мартениците ни разказват за българските природни красоти, българското слънце, българските планини, незабравимите легенди и предания и най-вече за нашата вяра в доброто и в красивото. Елица Гигова разказа пред гостите как се е родила тази красива българска традиция, как сестрата на родоначалника на българската държава хан Аспарух - Хуба го проводила в дългия и пълен с неизвестност път в диренето на земя, на която да уседне прабългарското племе. За белия вълнен конец,който тя привързала на врата на сокола на хана, заръчвайки брат й щом стигне земята, да върне обратно с вест, че всичко вече е наред. И как птицата се върнала, но конецът бил обагрен с кръв,защото при водени битки птицата била ранена, но все пак вестта била радостна, че племето е намерило своята земя. Така се ражда традицията за бяло-червената мартеница. И днес на този ден всички българи, пръснати по света, връзват на ръцете си мартеници с надеждата,че по този начин продължават да са свързани с родината. Художничката рецитира развълнувано стихотворение на своя баща – поета Николай Гигов, посветено на Баба Марта.

Идеята за вълнуващата среща в клуб „Журналист“ е на журналистическото дружество в град Пловдив и неговия председател Георги Найденов.

 

Снимки Мари Къналян

Сподели в
 

Събитието е в рамките на европейски проект под надслов „Изграждане на независими медии за противодействие на политическа намеса”. Лектори по време на уебинара ще бъдат експерти по свободата на словото и медиите от Европейската комисия, Европейския парламент, както и от Центъра за медиен плурализъм и свобода на словото. Съорганизатор е „Отворено общество”.

15.04.2021/20:43

Рано сутринта на 1 април, покосен от внезапен инфаркт, на 78-годишна възраст си отиде от нашия свят Тодор Коруев. Изтъкнатият, самородно и самотно блестящ на литературния ни хоризонт наш писател, журналист, публицист, родолюбив деятел и общественик. Вестникарят, „непоправимият Думаджия” по сърце и призвание, както го наричаха колегите му.

02.04.2021/20:19

Журналисти от ПЖД „Европрес“ към СБЖ положиха цветя пред паметника на Г. С. Раковски в Цар-Симеоновата градина в Пловдив. Те почетоха 200-годишнината от рождението на журналиста, писателя, идеолога и стратег на национално-освободителното движение.

02.04.2021/18:54

Поетът Виктор Самуилов припомни във Фейсбук свое удивително актуално и днес стихотворение, посветено още преди години на приятеля му - сатирика Димитър Бежански, който внезапно почина на 31 март т. г., в самото навечерие на „техниия” Ден на хумора 1 април. Заедно със също отдавна напусналия ни Доньо Донев тримата остават като уникалните „Тримата глупаци” - „едничките глупаци в цялата ни умна държава”, както пише сега Самуилов. И още: „Май не случи на време, веселяко Бежански...”

31.03.2021/20:30

Наемателят на Международния дом на журналистите-Варна известява, че първоначално обявеният срок за ранни записвания до 30.03.21 за летни почивки в МДЖ с 5% отстъпка се удължава до 15.04.2021 поради пандемичната обстановка

31.03.2021/17:37

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Журналистката Петя Пейчева повежда читателите през неумиращи емоции, запечатани на старите репортерски ленти

10.03.2021 /15:15 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021 /17:40 | Автор: Тихомир Шолев | Източник: Фейсбук

 Акценти и позиции

СБЖ ще продължи да отстоява свободата на словото и правата на журналистите, като призовава международните организации да дават по-широка и обективна панорама на тежкото положение, в което са поставени у нас медии и журналисти.

21.04.2021 /11:16

УС на СБЖ изразява тревога и възмущение от вербалната агресия на Тошко Йорданов - новоизбран народен представител и зам.-председател на партията „Има такъв народ“, по адрес на журналиста от Нова телевизия Благой Цицелков.

14.04.2021 /20:23

В своя декларация УС на СБЖ заклеймява престъплението като покушение срещу свободата на словото

13.04.2021 /13:32

 Мнения

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021 /17:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 28 гости

Бързи връзки