Начало
 
 

Василий Верешчагин и Едуард Кинг: още имена в Освободителната война

02.03.2021 /19:16 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Неизвестен фотокореспондент е увековечил къщата и ритуала приподписването на Санстефанския мирен договор.Снимка интернет

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

Но в началото ще припомня, че дори българският голям политик и държавник Стефан Стамболов освен поборник за свобода е били военен кореспондент по време на Руско- турската война, като такъв той е упражнявал занаята за в. „Новое время“. Стамболов е оставил силна публицистика, писана в годините преди и след Освободителната за България война. Неговите статии „Ако някой ме попита“, „Размишленията на един честит български гражданин“, „Печатът е свободен“ показват,че Стамболов е владеел перото  и неговите анализи си заслужават да бъдат прочетени. Между другото той е преводач на книгата на Джанюариъс Макгахан „Турските зверства в България“, известна като „Писма от Ада“, към която написва и предговора. Преводът му е от руски език.

На война, като на война

Малко хора знаят, че освен гениален художник, Василий Верешчагин е бил и прекрасен писател. Неговата документална книга "На война. Спомени за Руско-турската война 1877 г. на художника В. В. Верешчагин“", издадена през 1902 г. "в памет на двайсет и петата годишнина от Освободителната война", се чете на титулната й страница. За съжаление от тогава до ден днешен книгата не е преиздавана и отдавна се е превърнала в библиографска рядкост.

 „Вече запознат с характера на азиатските кампании, - пише Верешчагин, - исках да се запозная с европейската война, с оглед на която моят приятел, бившият генерален консул в Париж Кумани, незабавно чрез нашия общ приятел барон Остен-Сакен се свърза с командирите на щаба на събраната в Бесарабия армия, и на мен ми беше предложено да бъда прикрепен към главнокомандващия." В резултат на това Руско-турската война 1877-1878 г. беше запечатана върху платна, при това с невероятен реализъм за времето си, който може да се каже,че беше далеч от всякаква парадност и блясък. В своите спомени в книгата си „На война“ Василий Верешчагин също описва военните действия, позовавайки се отново на натурализма. На страниците на неговите

Впечатления и спомени от Освободителната война

намира място и дейността на военните кореспонденти, като между временно и той много често е бил вземан за репортер, отразяващ бойните действия, а не за художник. „Един млад офицер ме посрещна срещна ме на портата и ме попита дали съм кореспондент, и когато разбра, че не съм от пресата, едва ме удостои с отговор – пише в книгата си Верешчагин. -  По-късно разказах на брат си за това отношение на неговия подчинен към кореспондентите и той през смях призна, че младежът е обиден от малкото официално внимание към техния полк и решил да намери какъвто и да е  кореспондент, за да го затрупа с информация.“ Василий Верешчагин разказва как след едно от поредните сражения командири и войници го отрупали с въпроси, като най-често повтаряния сред лавината от думи бил дали е кореспондент и на кое издание. „Със съвсем прегракнали след боя гласове и надвиквайки се с различна сила, към мен полетяха викове: „Господин кореспондент! Позволете да узная наистина ли сте кореспондент?!“ – пише в спомените си жудожникът. – И тогава разочарованието им беше огромно, когато разбираха, че аз не се занимавам с журналистика, като дори понякога ме осъждаха много строго, а понякога ме ласкаеха, разбирайки,че това не е моя работа." В книгата „На война“ Василий Верешчагин отделя особено място на военните кореспонденти и тяхната нелека работа, струваща им понякога и живата. Според него те са изиграли също не по-малко важна роля от руската армия. Той отделя специално място на американския журналист Джанюариъс Макгахан, който отразява бойните действия в Руско-турската война за  Daily News. Верешчагин акцентира върху факта, че американският журналист толкова талантливо описва в статиите си клането на мирното българско население от турците  по време на Априлското въстание, като неговите разтърсващи статии стават  една от причините, принудили император Александър II да се застъпи за братята славяни и да обяви война на Турция. „Случайно се натъкнах - пише Верещагин, - на известния американски кореспондент на Daily News Макгахан, един от непосредствените „виновници“ за Освободителната война за българите, чието потисничество и клане той така трогателно и живо описва... Старикът Скобелев наричаше този кореспондент, както всички останали, „мошеник“, но тогава, а и след това, за мен той беше и си остава изключително скромен, правдив човек и добър другар. Без съмнение Макгахан симпатизираше на руснаците , за разлика от почти всички останали, които са писали за чужди вестници... Много малко знаеха, че Макгахан беше женен за рускиня - Елагина от Тула и самият той усърдно прикриваше това обстоятелство, за да не подкопае вярата в посланията си в Европа и Америка."

Това е само малка част от книгата на великия художник Василий Верешчагин, която за съжаление до днес сякаш никой не се престрашава да преиздаде отново. А в нея има изключително ценна информация за бойните действия по време на Руско-турската война 1877-1878 година. И то,

 както се казва, от извора. Така че той ни е оставил несамо своя поглед към тази война, която за нас е освободителна, върху платната си, а и в своите мемоари, които ни подсказват, че той блестящо се е справял и като журналист.

Друг не по-малък майстор на журналистическото слово е американският журналист Едуар Кинг. У нас беше издаден в бутикова книга „Руско-турската война през погледа на един американски журналист“, която е откъс от книгата „Европа в буря и покой“, излязла през 1888 година. В оригинала Кинг разказва за своите впечатления от видяното по време на Руско-турската война 1877-1878 г. в глава LXXXV. Без обаче американският публицист да има намерение да поставя България в центъра на своето описание на обхваната от национални революции, войни и социални сривове Европа, в частта за Руско-турската война непропуска да размишлява върху българския въпрос. Тези негови разсъждения обхващат пет от всичките 95 глави на книгата, като умело се вписват в написаното за Балканите и Източна Европа. Написаното от Едуард Кинг за България, свидетелския му разказ е ярък израз на това, което са преживели нашите предци преди 143 години. Авторът описва всичко не под формата на сухи и скучновати факти, а като пряк участник в събитията военните му репортажи са сякаш писани на един дъх и се четат като приключенски роман. И всичко това е така,защото не са създадени по думите на този рекъл, онзи казал, а Кинг ги е писал в движение и като пряк участник в тях.

Ще си позволя да цитирам какво е написал за Едуард Кинг и неговата книга „Руско-турската война през погледа на един американски журналист“ уважавания професор историк Пламен Митев,защото то дава ясна представа за оставеното от американския журналист: „За разлика от добре познатите ни от тогавашните телеграфни агенции, а и от днешните глобални информационни мрежи кореспонденции, които позволяват на читателя да следи, макар и от дистанция, ден след ден, „на живо“, в „реално време“, развоя на бойните действия, младият (само на 29 години) американец представя една добре премислена и „изчистена“ от спонтанните и първосигнални емоции хронология на войната – от стъпването на българския бряг до подписването на Берлинския мирен договор. Не бих си позволил да отнема удоволствието на бъдещите читатели сами да последват Едуард Кинг в неговото пътуване по друмищата на войната. Няма да влизам и в ролята на съдник, доколко наблюденията, констатациите и оценките на американския журналист за един или друг герой или епизод от бойните действия са добре обосновани и правдиви. Ще отбележа само,че в сравнение с някои руски кореспонденти, като Немирович-Данченко например, който разобличава с конкретни аргументи недъзите на некадърните руски генерали и далаверите на корумпирани военни чиновници, Кинг е несамо пестелив в критиките си, но и определено е добронамерен към подвига и саможертвата на хилядите войници и офицери, които правят възможна победата на Русия над Високата порта.

Сред безспорните достойнства на Едуард Кинг ще откроя умението му да изготвя кратки и добре обосновани психопортрети на държавници и политици, на висши военни и на случайно срещнати представители на местното християнско и мюсюлманско население. Показателно в това отношение са редовете, посветени на императора Александър ІІ, на великия княз Николай Николаевич, на генералите Радецки, Драгомиров, Скобелев, на редовите казаци и войници. Специално внимание заслужава и способността му открие красотата на природата, уюта на българските домове, специфичния и неповторим облик на възрожденските градове (Свищов, Търново, Габрово, Русе), скромността и трудолюбието на българите. Едуард Кинг успява да долови дори такива щрихи от многоликото ежедневие на войниците, които често убягват на професионалния историк, като песните на руските войници, смеха на девойките, наредили се с кобилиците си за вода, „парфюма на розите“, стоицизма и твърдостта на пострадалите от набезите на башибозука, плача и тъгата в очите на търсещите спасение бежанци.“

За съжаление излизането на български език на прекрасната книга та Едуард Кинг, което се е случило по предложение и съдействие на българина от САЩ Милен Петков, някак си се случи без шум и небеше огласено. За жалост. Пиша за жалост, защото тази книга би било редно да бъде поставена до другите, посветени на тази война, донесла ни освобождението от петвековния турски гнет, в дома на всеки българин, който милее за България.

Кой е Едуард Кинг

Когато прочетох „Руско-турската война през погледа на един американски журналист“ аз се разрових да науча повече за този американски журналист, който направо ме завладя с приятния си език и увлекателен разказ за една война. Никъде не открих негова снимка,а и сведенията са твърде оскъдни, което отдавам на скромността му и предпочитанието написаното да говори за неговия автор. И все пак,роденият през 1848 г. американски писател и журналист се оказва един от кореспондентите популяризирали българската кауза и истината за Руско-турската война. Неговите фронтови дописки зав. „Бостън джърнъл“ се отличават с дълбок анализ и умението да разказва за това, което е преживял на Балканите. Книгата „Европа в бури и покой“,в която са главите за България, излиза през 1888 г. в САЩ и включва неговите репортажи от Стария континент, на който той живее дълги години.        

        

Сподели в
 

Журналистката Петя Пейчева повежда читателите през неумиращи емоции, запечатани на старите репортерски ленти

10.03.2021/15:15

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021/19:16

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021/11:16

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021/17:16

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021/12:48

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Журналистката Петя Пейчева повежда читателите през неумиращи емоции, запечатани на старите репортерски ленти

10.03.2021 /15:15 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021 /17:40 | Автор: Тихомир Шолев | Източник: Фейсбук

 Акценти и позиции

СБЖ ще продължи да отстоява свободата на словото и правата на журналистите, като призовава международните организации да дават по-широка и обективна панорама на тежкото положение, в което са поставени у нас медии и журналисти.

21.04.2021 /11:16

УС на СБЖ изразява тревога и възмущение от вербалната агресия на Тошко Йорданов - новоизбран народен представител и зам.-председател на партията „Има такъв народ“, по адрес на журналиста от Нова телевизия Благой Цицелков.

14.04.2021 /20:23

В своя декларация УС на СБЖ заклеймява престъплението като покушение срещу свободата на словото

13.04.2021 /13:32

 Мнения

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021 /17:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки