Начало
 
 

Симеон Василев коментира медиите - между свободата и технологиите

08.03.2021 /12:00 | Източник: БГНЕС Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Текстът на Симеон Василев е публикуван първо в сп. "Философски алтернативи"

Всичко е дигитално, всичко е мултимедийно! Това е новата мантра на медийната система. Интернет и социалните мрежи приютиха медиите, както някога хартията подслони книгата и вестника, а сателитът даде на радиото и телевизията безкрайни възможности за разпространение.

Тиражът се измерва с кликвания, а телевизионните квоти – с броя на гледанията във видео платформите, коментира авторът, цитиран в БГНЕС:  

Дигитализацията е новият инструмент на информацията и може би новото средство на познанието и културата. Тя промени и променя ежедневно масмедиите и професионалните роли в тях – от журналистиката през връзките с обществеността до комуникационния мениджмънт. Тя преобразява и научните подходи в пъстрия интердисциплинарен свят на медиите и науката за тях.

Изследователите все по-често търсят отговора на въпроса за ресурса на медиите, журналистката и техните възможности в съвремието, особено за функционирането на демокрацията и приноса им за стабилността и промяната в обществото. Още социологът Никлас Луман, „царят на теорията“, определя медиите като „прозорец към света“, който изпълнява 3 основни задачи: медиите избират и осигуряват подходящи теми за обществеността, дават аргументи за и против по спорни въпроси, изследват и подготвят по разбираем начин основните познания, необходими за вземане на решения, и ги правят широкодостъпни (Luhmann 1996).

Едва ли Луман е можел да си представи как и колко бързо технологиите преобразиха медиите, а те от своя страна промениха обществото и неговата култура. Но Луман все пак се е застраховал: „Единственото, което знаем за бъдещето, е, че ще бъде различно от миналото“ (Кинг, Торнхил, Луман 2008: 252).

В момента 2 централни теми са във фокуса на дискусиите за бъдещето.  

От една страна, са възможностите и рисковете, които произтичат от новите технологии, поспециално социалните и културните последици от тях. От друга страна, това е екологичната криза и пътищата за трансформация към устойчиво общество.

Колко сериозна е тази криза е видно от безпрецедентния апел на hенералния секретар на ООН Антониу Гутериш, който поиска правителствата да обявят „извънредно положение за климата“. Промените в техническата система, естествено, имат последици освен за климата, но и за културата, и водят до промени и в медийната система.

Това винаги е било така. Изкуството например може да бъде насърчено и да получи нов стимул от техническите изобретения. В своята студия, наречена „Стил и изразни средства в киното“, Ервин Панофски пише следното: „Откриването и постепенното усъвършенстване на новата техника не бяха резултат от някакъв художественотворчески подтик, новото изкуство бе открито и постепенно усъвършенствано благодарение на едно техническо изобретение“.

Според Владимир Игнатовски „големите събития в културната история нерядко идват на бял свят под формата на конкретно изобретение, което след време добива значими размери и разширява периметъра на своето присъствие, но обстоятелствата около раждането на идеята за неговото осъществяване, перипетиите, които обикновено съпътстват „публикуването“ и възприемането му в обществения живот, доказват съществуването на множество, повече или по-малко, обективни причини, свързани с реални потребности, изискващи своето задоволяване“ (Игнатовски 2008: 41). 

Метамедията интернет направи медиите още по-достъпни, темите и подбора им още по-дискусионни. Метамедията сякаш създаде метааудитория, която става трудно различима въпреки спецификата на география, история, култура и социално развитие.

Следователно без да игнорираме теорията на Максуел МакКомз и Доналд Шоу, би следвало да не пренебрегваме възможността самата аудитория от пасивен да се е превърнала в активен субект, да споделя и налага собствени виждания за дневния ред на обществото, да предопределя поведението на масмедиите и да дава посоката при вземането на лидерските решения.

В този смисъл проблемите на медиатизацията несъмнено ще станат още по-дискусионни с появата на новия герой – хомо дигиталис, с неговата дигитална култура, дигитална икономика, дигитална политика, дигитална демокрация и дигитални медии.

Реалността е мултимедийна, пространството е глобалната мрежа, а времето? Античните философи наивно са вярвали, че времето е част от структурата на вселената. Така, както всяка епоха интерпретира по свой начин характеристиките на времето и пространството, по този начин наивно и ние може да повярваме, че времето е част от новата дигитална вселена – мрежата.

Като всяка друга система, и медийната система е множество от обекти и връзките между тях, възниква и се определя от дадена среда. Радикалната промяна на медийната среда определя съвременните медии, създава новите им характеристики, налага ново медийно съдържание.

Променя се и ролята на медията като посредник, защото нейното място е погълнато от метамедията интернет, която рационализира създаването и разпространението на информацията.

Традиционните медии като печат, радио и телевизия не само отстъпват на социалните мрежи огромна територия от медийната среда, но и съществуват чрез и във тях. Социалните мрежи станаха част от структурата и средата на медийната система. Те са част и от системността, която конкретизира вътрешната определеност на медийната система.

Системността е присъща и най-важна черта на системата в нейното взаимодействие със средата и величина, която фиксира взаимоотношенията „система-среда“ в неговата двупосочност (Кючуков 1990: 102). Традиционните и новите медии са обвър зани все още с аналогови и дигитални елементи в структурата на съвременната медийна система.

За Съвета на ЕС от първостепенно значение за обществото са устойчивостта, плурализмът и надеждността на медиите като 3 стълба на европейската медийна система. Изводът от документа на Съвета на ЕС, приет през ноември 2020 г., е, че „масата“ на политиката продължава да е гравитационната сила за медиите, от която зависят на първо място плурализмът и свободата на словото – висши ценности в условията на демокрация.

Наред, разбира се, с другите ценности от фундамента – свободата на изразяване, която е особена отговорност на медиите, правото на проверена и достоверна информация, както и спазването на човешките права. Според Европейския съюз за радиоразпръскване (EBU), световен алианс на обществени медии, основните ценности на обществените медии са: универсалност, независимост, професионални стандарти (достойнство), многообразие, социална отговорност, иновация.

Медиите като посредник в едно общество и между обществата са най- добрият пример за това, че свободата може да се постига само във и чрез общността с другите. Индивидуалната, а и обществената свобода добиха нови измерения, защото намериха израз освен в традиционните медии и в социалните мрежи.

От гледна точка на комуникационната наука е важно винаги да се подчертава възможността, която медиите дават за социална и културна ориентация, макар и като опосредстван процес. Това е една от най-важните функции на медиите наред с функцията им да информират и създават нагласи.

Новият пространствено-времеви континуум на медиите е невъзможен без свобода на словото и права на човека. И ако човекът има някакъв опит с медиите – от „галактиката Гутенберг“ до „вселената Интернет“, – той учи, че тези ценности не са даденост веднъж и завинаги, независимо че всичко е ди- гитално и мултимедийно. (Със съкращения)

-----
* Автор на анализа е Симеон Василев, доц. д-р. в СУ "СВ.Климент Охридски", Факултет по журналистика и масови комуникации.

Свързани:   Симеон Василев: Журналистите са незаменими за достоверното обяснение на света

За връхлитащата ни събитийност, за журналистите – онези бойци, които винаги са на първа линия, за школата, оставена от знакови имена в този нелек труд и мисията да го упражняват, говорим със Симеон Василев. Поводът е неговата нова книга „Дописки от хаоса на времето“.
Дата: 02.05.2020

Симеон Василев: Журналистите обръщат историята

Симеон Василев е дългогодишен преподавател по журналистика, бил е програмен директор на Канал 1 и директор "Информация" в БНТ, един от създателите на тв "Европа".
Дата: 21.04.2020


 

Сподели в
 

Известната журналистка коментира пред БНР дейността на парламентарната комисия за проверка на досегашното управление и отзвука в обществото и медиите.

11.05.2021/13:55

Връщане в начална точка за Фейсбук - Надзорният му съвет, натоварен да решава трудните въпроси за свободата на словото, отново постави пред компанията дилема, олицетворена от Доналд Тръмп, и поднови по-общия дебат за саморегулацията на социалните мрежи.

08.05.2021/14:16

Тв “Европа” става “Евронюз България” и така посрещна 20-ата годишнина от създаването си, която чества през април. Международният новинарски канал е подписал партньорско споразумение с българската телевизия да стартират съвместно новия информационен канал, който ще се излъчва на български език от септември.

01.05.2021/16:27

Оценката за България в годишния доклад за страни в преход (Nations in Transit) на американската фондация “Фрийдъм хаус” е понижена заради проблеми с качеството на демокрацията - основно, но не само - проблемите са в медиите, борбата с корупцията, съдебната система и работата на институциите.

29.04.2021/15:25

Известни италиански водещи се озоваха във вихъра на нападки, критики и дори на заплахи заради шега по телевизионна програма, изтълкувана като расизъм.

17.04.2021/17:15

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-възрастният според Гинес 97-годишен радиоводещ, участник в щурма за Нормандия, не иска да се пенсионира. Мнозина го познават по лице. Той играе вълшебника в два от филмите за Хари Потър: „Хари Потър и философския камък“ и „Хари Потър и тайната стая“, а по-старото поколение го помни в ролята на Дарвин – в сериала за големия учен и на Карл Велики в друг сериал, а също и на Дядо Коледа.

05.05.2021 /22:27 | Автор: От Йерусалим специално за сайта на СБЖ Феня и Искра Декало, кореспондентски пункт на БНР | Източник: СБЖ

Близките на известния санктпетербургски журналист Матвей Фролов, известен като блокадния репортер, преди дни предадоха за съхранение в Централния държавен архив за исторически и политически документи в Санкт Петербург, неговия личен архив. Уникалната документална колекция беше представена в архива, като в събитието участваха и представители на най-голямата информационна агенция в Русия – ТАСС,в която Фролов е работил през целия си живот.

29.04.2021 /06:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Репортерът Давид Бериаин с богат опит от горещи точки като Афганистан, Ирак, Либия, разобличавал мафии в Мексико, Колумбия, Албания, и операторът Роберто Фрайле, оцелял след раняване в Сирия, бяха застреляни в западноафриканската страна при нападение над конвоя им. Те пътували към природен резерват, за да снимат филм против бракониерството. Загинал е и придружавалият ги правозащитник ирландец Рори Йънг. В района на убийството действат джихадистки групировки

28.04.2021 /09:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: elperiodico.com

Журналистката Петя Пейчева повежда читателите през неумиращи емоции, запечатани на старите репортерски ленти

10.03.2021 /15:15 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021 /17:40 | Автор: Тихомир Шолев | Източник: Фейсбук

 Акценти и позиции

Навършват се 30 г. от приемането на Декларацията от Виндхук, дала повод на ООН да обяви 3 май за Световен ден на печата. СБЖ напомня: законовите гаранции за правата журналистите са носещ стълб за тази свобода. В страната, класирана на 112-то място по същия показател, знаем това болезнено добре...

03.05.2021 /09:48

В интервала 14:00-17:00 ч. в посочените дни всички делегати за насроченото на 15 май Общо събрание на СБЖ ще могат да се запознаят с материалите за него в отдел „Организационен” на Съюза

27.04.2021 /19:43

Известната и по света порочна практика SLAPP у нас се прилага вече не само от овластени политически или икономически фактори, но дори и от лица, които сами са осъдени за криминални прояви. Настояваме законодателите час по-скоро да осигурят правна регламентация, която да предпазва журналистите от подобни посегателства.

27.04.2021 /15:48

 Мнения

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021 /10:05 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021 /17:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки