Днес е 8 март - Международният ден на жената. Ден за защита на правата на жените. Ден на социална борба. Ден, родил се в решимостта на американските работнички, излезли да демонстрират против лошите условия на труд и ниското заплащане на 8 март 1857 г. Върху тях се стоварват арести и гонения, но въпреки всичко по-късно те създават и първия синдикат, отстояващ женските трудови права.

След над век и половина неспирни, всеотдайни, разраснали се из цял свят борби оттогава насам са извоювани много по-достойни нива на равноправие мeжду половете. Но въпреки всичко все още живеем в дискриминационна и в много отношения уязвяваща жените система. Има още много за какво да се борим. Включително и при упражняването на журналистически труд.

Професията ни е силно феминизирана, особено в български условия. Изглежда така, сякаш „всички врати са отворени” за жените в нашата гилдия. Но това е болезнена илюзия.

За да „пробие” една жена или за да не бъде уволнена при все по-масовите съкращения в медийния сектор, тя трябва да е няколко степени по-добра от всеки конкуриращ я мъж. За да се утвърди в професионален план, се налага да жертва много от личния си живот. Майчинството и отглеждането на деца се оказва рискован лукс за журналистките, защото работодатели особено в частни медии допускат те лесно да бъдат изместени от други медийни служител(к)и, по-млади и без „отежнения”.

Съчетаването на семейство с тази професия се оказва все по-голямо изпитание за жените, особено в сегашните широко прилагани условия на дистанционен труд. Журналистите в дигиталните издания трябва да се „доказват”, като са на разположение за онлайн задачи практически нон-стоп, без лимит в работния ден или работната седмица.

Много експерти вече алармират за повишена експлоатация на журналистите в тези условия, като проблемът рефлектира особено тежко върху жените.

Сексисткият подход спрямо женския журналистически труд също не се е дянал никъде и направо боде очите, особено в телевизиите. Ако водещата не е с перфектен, младеещ външен вид, тя просто не е допускана до екран - и няма никакво значение нейният професионален и интелектуален капацитет.

Същевременно всяка „по-серт” проява от жена журналистка неизменно отприщва и словесна агресия към нея - отново с неизменен секс-контекст - в социални мрежи и медийни платформи. Систематичен тормоз с такива характеристити, плюс открити заплахи, се изсипват и върху много разследващи журналистки.

И всичко това е само бегъл преглед на проблемите, които тежат на жените в нашата професия. Естествен дълг на жените журналистки е не само да се мобилизират в защита на своите права, но и да отстояват в работата си изобщо женските права във всички професионални и социални сфери - защото само така може да напредва едно истински демократично и хуманно общество.

Ето защо по цял свят 8 март е ден именно за такава мобилизация и борба. Съюзът на българските журналисти като синдикално-творческа организация, обединяваща и много жени журналистки, твърдо крачи в тези световни редици, редом до Международната федерация на журналистите и Европейската федерация на журналистите.

Онова, което празнуваме днес, е решимостта ни да продължим по тази социалноотговорна траектория и занапред.

Снежана Тодорова,

председател на УС на СБЖ

Сподели в