Начало
 
 

Няколко европейски истории за свободата на медиите

12.03.2021 /17:03 | Автор : Йовка Димитрова | Източник: dnevnik.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


На 10 март Европейският парламент проведе един от онези дебати, които никой не желае, защото са репутационни, но и не може да подмине - защото са същностни. Това са дебатите за престъпването на демокрацията в страните членки.

Този път в центъра бяха опитите на властите в 3 държави - Унгария, Полша и Словения, да заглушат независими медии, коментира авторката в dnevnik.bg:

Трите случая  

Дебатът беше предизвикан от опозиционни евродепутати от трите държави и подкрепен от големите парламентарни групи, по 3 скорошни случая, придобили международна известност.

Най-старият от тях е от есента на 2020 г., когато правителството в Любляна блокира държавното финансиране на Словенската телеграфна агенция (STA) под предлог, че не е предоставила информация за бизнес модела си на управление и че не се справя с обществените си функции. Правителството настоява, че агенцията не изпълнява обществената си роля, работи неточно и непрофесионално и така мотивира отказа си да финансира дейността ѝ.

Тъй като държавната субсидия (2 млн. евро) е половината от бюджета на агенцията, това би сложило край на съществуването ѝ. Скандалът съвпадна със създаването на нова информационна агенция - Национална пресагенция, зад която според публикации стоят лоялни на премиера Янез Янша хора.

Премиерът лично задава тона на противостоянието, като атакува в стила на своя политически кумир Доналд Тръмп, журналисти в Twitter акаунта си, оставяйки на пресслужбата си да се обяснява.

Проблемът надхвърля съдбата на публичната медия, тъй като тя захранва с новини множество по-малки издания, които не могат да си позволят да ги отразяват поради икономически трудности. 

Журналистите от агенцията се противопоставиха на опита за задушаване, а директорът ѝ Боян Веселинович се превърна във враг на властта. Пред дни агенцията публикува писмо от пресслужбата на правителството, в което се поставя под въпрос качеството на работата ѝ по повод интервю с рапъра Златко, оказало се по-дълго от новините за правителството. То доведе до искане за оставката на Веселинович от страна на премиера на 9 март.

В туита си, с който го анонсира, Янша нарича директора "политически инструмент на крайната левица". Правителствената пресслужба отказа коментар. Любляна настоява делегация от Еврокомисията и Европарламента да я посети и да арбитрира конфликта.

В Унгария на 14 февруари замлъкна една от последните независими радиостанции - KLUB radio, заради отказ на властите да подновят лиценза ѝ за излъчване. Те се позовават на ненавременно подаване от страна на радиото на документите, изисквани за продължаване на разрешителното. Радиото, което е известно с критичното си отношение към управлението на Виктор Орбан, загуби обжалването на решението на медийния регулатор пред съда и трябваше да премине от ефирно към онлайн разпространение.

Заради критичността си към Орбан радиото дълго време работеше с краткосрочни лицензи, което според ръководството му е пречило да привлича големи рекламодатели, а работата му е съпътствана с участие в различни правни битки след идването на партията "Фидес" на власт през 2010 г. 

В Полша десетки частни медии излязоха на 10 февруари с черни първи страници, а телевизионни и радиостанции престанаха да излъчват новини, в знак на протест срещу подготвяните от правителството промени в данъчното законодателство. Те са приети на първо четене от парламента и предвиждат облагане на приходите от реклама.

Формално законът цели да обложи големите интернет компании, работещи в Полша, които не плащат данъци в страната, но медиите, които зависят от приходите от реклама, ще бъдат най-силно засегнати от новия данъчен ред. Междувременно законът беше върнат за преразглеждане, след няколко телефонни разговора с Брюксел.

По принцип Европейската комисия не коментира законопроекти и стана обект на критики от представителите на управляващата партия "Право и справедливост" по време на парламентарния дебат. 

Според Адам Михник, главен редактор на Gazeta Wyborcza, "обществените медии бяха трансформирани в инструменти за безсрамна пропаганда, подобна на тази, наемана от Реджеп Ердоган в Турция".

Eдин от лидерите на "Солидарност", Адам Михник, който е начело на вестника от 32 г., публикува статия във водещи световни медии, сред които Financial Thimes, в навечерието на парламентарния дебат, в която казва, че "Полша и още няколко държави в Европа са свидетели на пълзящ авторитарен преврат", при който "върховенството на правото е превърнато в котерийно право на една партия". 

Европейският отговор   

Европейската комисия, която трябваше да информира депутатите по повод тревогите им, очаквано обяви, че не разполага с възможности да повлияе на опитите за превземане отвътре на независими медии заради ограничени правомощия.

Еврокомисарят за европейските ценности Вера Юрова заяви, че "имаме нужда от инструмент, който разпознава медиите като ключов фактор в демократичните общества", а не само като икономически субект в общия пазар. Тя определи третирането на медиите като пазарен участник като "фатална грешка" и обеща Комисията да работи върху създаването на възможности за защита и подпомагане на независимите медии.

Юрова подчерта, че проблемът не засяга само Полша, Унгария и Словения, а че наблюдението върху плурализма в медиите показва "тренд към влошаване почти навсякъде". Основната причина за политическия натиск върху медиите според нея са отслабените икономически позиции на медиите, когато те трябва да оцеляват при еднакви условия с останалите играчи на пазара.

Еврокомисарката добави, че моделът към преминаване от демократични към авторитарни режими е сходен и включва разрушаването на предпазните клаузи на демокрацията като независимите медии и независимото правосъдие, изтикването на неправителствените организации от обществения живот и поощряването на пасивността у гражданите, чиято роля властите виждат единствено в гласуването на избори.

Юрова съобщи, че състоянието на медиите в страните членки, остава в полезрението на докладите за върховенството на правото, които Европейската комисия подготвя и тази година ще публикува през юли. Тя подкрепи искането на изказали се в пленарната зала евродепутати Съветът да вземе отношение по наказателните процедури по член 7 от Лисабонския договор, които се водят от години срещу Полша и Унгария.

"Заседнали сме от твърде дълго време и се нуждаем от някои действия", заяви Юрова, давайки знак, че Комисията би искала най-сетне да види страните членки да гласуват по това дали съществува сериозен риск от нарушаване на върховенството на правото в Полша и Унгария.

Португалското председателство на Съвета на ЕС потвърди, че се подготвя да постави въпроса за проточилите се процедури по чл.7, ако епидемичната обстановка позволи на министрите да се съберат в Брюксел през май и да се произнесат. Присъственото гласуване се изисква за легитимност в случай, че засегнатите страни искат да подадат жалби пред Съда на ЕС.

Множество други идеи да се укрепи независимата журналистика бяха развити от парламентарната трибуна. Сред тях и за създаване на европейска обществена медия с клонове във всички държави членки, която да се издържа от бюджета на ЕС. Депутатите смятат за удачно и да се подадат искове пред европейския съд срещу правителства, които притискат медиите, като за основание се използва спазването на основните права на гражданите за информация. 

Като цяло обаче парламентарните групи не се включиха с председателите и най-видните си оратори, оставяйки съмнението, че темата е от особена важност за тях. Макар че кръгът от изказали се географски надхвърли представителите на трите засегнати държави, нито един председател на парламентарна група не взе отношение, и само един от 14-те заместник-председатели на европарламента.

Две парламентарни групи - крайнодясната "Идентичност и демокрация" и консерваторите и реформистите, въобще обявиха дискусията за ненужна, базирана върху недоказани предположения и движена от партийни интереси.

Къде е България?   

Едночасовият дебат за свободата на медиите в Европейския парламент мина без споменаването на България. Изказалите се депутати се придържаха към темата, почти без да си позволяват разширяването към други проблемни държави. С едно изключение - евродепутатката от БСП Елена Йончева заяви, че "българското правителство вече и не прави опити да заглуши медиите, както в Полша, Унгария и Словения, защото отдавна ги е заглушило". 

Тя настоя за европейско законодателство за медиите с "ясни правила и конкретни стандарти" и призова Комисията и Съвета да минат от констатации към действия.

Свързани:   Докладите на ЕК за медиите ще бъдат представени през юли

Новите доклади на Европейската комисия за върховенството на закона в ЕС ще бъдат представени през юли, съобщи зам.-председателят на ЕК Вера Юрова пред Европейския парламент при обсъждането на състоянието на медиите в Полша, Унгария и Словения.
Дата: 11.03.2021


 

Сподели в
 

Известната журналистка коментира пред БНР дейността на парламентарната комисия за проверка на досегашното управление и отзвука в обществото и медиите.

11.05.2021/13:55

Връщане в начална точка за Фейсбук - Надзорният му съвет, натоварен да решава трудните въпроси за свободата на словото, отново постави пред компанията дилема, олицетворена от Доналд Тръмп, и поднови по-общия дебат за саморегулацията на социалните мрежи.

08.05.2021/14:16

Тв “Европа” става “Евронюз България” и така посрещна 20-ата годишнина от създаването си, която чества през април. Международният новинарски канал е подписал партньорско споразумение с българската телевизия да стартират съвместно новия информационен канал, който ще се излъчва на български език от септември.

01.05.2021/16:27

Оценката за България в годишния доклад за страни в преход (Nations in Transit) на американската фондация “Фрийдъм хаус” е понижена заради проблеми с качеството на демокрацията - основно, но не само - проблемите са в медиите, борбата с корупцията, съдебната система и работата на институциите.

29.04.2021/15:25

Известни италиански водещи се озоваха във вихъра на нападки, критики и дори на заплахи заради шега по телевизионна програма, изтълкувана като расизъм.

17.04.2021/17:15

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-възрастният според Гинес 97-годишен радиоводещ, участник в щурма за Нормандия, не иска да се пенсионира. Мнозина го познават по лице. Той играе вълшебника в два от филмите за Хари Потър: „Хари Потър и философския камък“ и „Хари Потър и тайната стая“, а по-старото поколение го помни в ролята на Дарвин – в сериала за големия учен и на Карл Велики в друг сериал, а също и на Дядо Коледа.

05.05.2021 /22:27 | Автор: От Йерусалим специално за сайта на СБЖ Феня и Искра Декало, кореспондентски пункт на БНР | Източник: СБЖ

Близките на известния санктпетербургски журналист Матвей Фролов, известен като блокадния репортер, преди дни предадоха за съхранение в Централния държавен архив за исторически и политически документи в Санкт Петербург, неговия личен архив. Уникалната документална колекция беше представена в архива, като в събитието участваха и представители на най-голямата информационна агенция в Русия – ТАСС,в която Фролов е работил през целия си живот.

29.04.2021 /06:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Репортерът Давид Бериаин с богат опит от горещи точки като Афганистан, Ирак, Либия, разобличавал мафии в Мексико, Колумбия, Албания, и операторът Роберто Фрайле, оцелял след раняване в Сирия, бяха застреляни в западноафриканската страна при нападение над конвоя им. Те пътували към природен резерват, за да снимат филм против бракониерството. Загинал е и придружавалият ги правозащитник ирландец Рори Йънг. В района на убийството действат джихадистки групировки

28.04.2021 /09:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: elperiodico.com

Журналистката Петя Пейчева повежда читателите през неумиращи емоции, запечатани на старите репортерски ленти

10.03.2021 /15:15 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021 /17:40 | Автор: Тихомир Шолев | Източник: Фейсбук

 Акценти и позиции

Навършват се 30 г. от приемането на Декларацията от Виндхук, дала повод на ООН да обяви 3 май за Световен ден на печата. СБЖ напомня: законовите гаранции за правата журналистите са носещ стълб за тази свобода. В страната, класирана на 112-то място по същия показател, знаем това болезнено добре...

03.05.2021 /09:48

В интервала 14:00-17:00 ч. в посочените дни всички делегати за насроченото на 15 май Общо събрание на СБЖ ще могат да се запознаят с материалите за него в отдел „Организационен” на Съюза

27.04.2021 /19:43

Известната и по света порочна практика SLAPP у нас се прилага вече не само от овластени политически или икономически фактори, но дори и от лица, които сами са осъдени за криминални прояви. Настояваме законодателите час по-скоро да осигурят правна регламентация, която да предпазва журналистите от подобни посегателства.

27.04.2021 /15:48

 Мнения

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021 /10:05 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021 /17:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки