Начало
 
 

Социологът Марин Лесенски: Обществото ни е уязвимо от фалшиви новини

25.03.2021 /16:05 | Автор : Михайлина Павлова | Източник: БНР Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Социологът Марин Лесенски

България е на едно от последните места в класацията на Индекса за медийна грамотност за 2021 г. Страната ни заема 30-о място от 35 европейски държави и се намира в една група с Гърция (27), Румъния (28), Сърбия (29), Турция (31) и Черна гора (32).

Изготвен от Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт „Отворено общество” – София, индексът оценява потенциалната устойчивост към разпространението на фалшиви новини, като се използват индикатори за медийна свобода, образование и доверие между хората, уточнява БНР:  

Според анализаторите негативното позициониране на България е резултат от ниските нива на четивна грамотност, показани в изследванията на PISA, лошите оценки за свободата на медиите в международните класации на Freedom House и на „Репортери без граници“, както и на ниското доверие между хората.

Страната ни постига относително по-добро представяне по индикаторите за дял на населението с висше образование и е-участието на гражданите в управлението.

Държавите в Европа, които имат най-висок потенциал да устоят на негативните ефекти на фалшивите новини и дезинформацията са Финландия, Дания, Естония, Швеция и Ирландия. Този факт има своето логично обяснение – високо качество на образованието и свобода на медиите.

„В изготвения от нас индекс включваме определени препоръки, сред които е и тази да се наблегне сериозно върху образованието, преди да се премине към дадени регулации или ограничения – обяснява авторът на изследването Марин Лесенски в интервю за програма „Христо Ботев“ на БНР.– Образованието не може да реши всички проблеми, но може да помогне в повечето случаи. Във Финландия, която за поредна година е на първо място в индекса за медийна грамотност, има програма за справяне с фалшивите новини, която започва още от детската градина”. 

Също както медийната, така и политическата култура е умение, което се възпитава в продължение на години. „Когато имаме хора, които умеят да се отнасят критично към новините, които научават, и могат да общуват цивилизовано, тогава нещата ще са по-добре”, обяснява изследователят и подчертава, че надграждането на медийна и политическа култура у нас продължава да бъде „по-скоро усилие на отделни организации и ентусиасти, отколкото на цялата система“

Едно от базисните изисквания, за да можем да наречем дадено общество имунизирано срещу разпространяваните фалшиви новини, е вярата в хората, с които общуваме. 

„Виждаме, че в България имаме ниски резултати и в тази област. Ние нямаме доверие на хора, които непосредствено познаваме. Липсата на базово доверие е голям проблем за ежедневното функциониране на обществото”.

Моментът, в който се появява изследването, със сигурност е най-специфичния за света от началото на 21-ви век. То успява да анализира 2 наглед независими, но дълбоко свързани фактора, обуславящи случващото се в обществото.

Едната страна на монетата е пандемията от Covid-19, а другата – инфодемията, започнала още от създаването на глобалната мрежа, но задълбочила се изключително през последната година: 

Фалшивите новини и дезинформацията превърнаха здравната криза в социална и политическа. Хората не можеха да се ориентират кое е правилно и кое – не. Това е глобален феномен. Преди време направихме анализ, който показа,че колкото по-нисък резултат има една страна, толкова по-голямо е недоверието към учените и журналистите”. 

Марин Лесенски посочи и още една тенденция – от началото на Covid-кризата се засилва натискът върху независимостта на медиите.

„Доста авторитарни правителства използват случая с пандемията, за да притиснат още повече независимите медии, което не бива да се допуска. Ние виждаме добри опити в социалните медии, в които не се забранява дадена публикация или новина, а да се дава контекстът и нейният източник. Защото видяхме през годините, че фалшивите новини, освен политическа дезинформация, могат да бъдат и начин за печелене на пари”, категоричен е Марин Лесенски, директор на програма „Европейски политики“ в институт „Отворено общество“.

Свързани:   Марин Лесенски: Радиото е най-достоверен източник на новини

Образованието и свободата на медиите са двата най-важни компонента на медийната грамотност. Когато слабата медийна свобода и недостатъчното образование съвпадат, вече имаме проблем.
Дата: 21.11.2018


 

Сподели в
 

За поредна година националната политематична телевизия е в Топ 5 на най-използваните източници за информация, сред всички телевизии, радиа и вестници в страната. Това сочат данните от годишния доклад за 2021 г. на Института за изследване на журналистиката „Ройтерс“, към университета в Оксфорд.

24.06.2021/17:48

Телевизията обяви в прессъобщение от петък, че интервютата с политически лидери и кандидати за депутати ще са в предаването на Цветанка Ризова „Лице в лице", при Жени Марчева в „Тази събота и неделя" и в рубриката на Мария Цънцарова в „120 минути".

17.06.2021/15:33

Голяма част от творбите, изпратени за ученическия журналистически конкурс "Григор Попов", са били посветени на пандемията.

12.06.2021/17:25

Скандалът около злополучното интервю на Би Би Си с покойната принцеса Даяна през 1995 година отшумя, но не и въпросите, които остави след себе си - за почтеността на журналистите. Темата коментира в интервю за БНР Алан Ръсбриджър, бивш главен редактор на в. „Гардиън“ и председател на тазгодишното жури на Европейските журналистически награди.

06.06.2021/16:27

12 австралийски медии бяха осъдени да платят глоби за нарушения на съдебна забрана за разгласяване на поверителни данни относно процеса за педофилия срещу кардинал Джордж Пел, по-късно оправдан, предаде АФП.

05.06.2021/16:36

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

На 8 юни 1972 г. южновиетнамският фотограф Ник Ут заснема покъртителен кадър с пищящо от болка и ужас голо момиченце, обгорено от изсипан над село Чан Банг край Сайгон американски напалм. Какво стои зад разтърсващия образ?

09.06.2022 /20:20 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

От 5 юни насам няма никаква следа от британския журналист Дом Филипс, писал за „Гардиан”, „Вашингтон пост” и „Ню Йорк Таймс”, и от придружаващия го бразилски експерт по коренните амазонски народи Бруно Араужо Перейра. Двамата си били на експедиция в долината Жавари край границата с Колумбия и Перу. Властите са мудни в издирването, а в зоната действат наркотични, златодобивни, дърводобивни, земеделски и бракониерски мафии.

09.06.2022 /18:02 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

В навечерието на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност известната българска изкуствоведка, журналистка и познавач на тънкостите на Седмото изкуство Олга Маркова получи най-престижното отличие на Министерство на културата „Златен век“ – звезда. Отдавна искахме тя да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо се случваше. Тези дни Олга Маркова намери време да разговаряме с нея за българската журналистика, изкуство и кино, за нейните срещи със звездите от големия екран, за разговорите ѝ с тях и незададените въпроси.

09.06.2022 /09:38 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Снежана Тодорова, Соня Алексиева, Енчо Господинов, Иван Тодоров, Красимира Дионисиева нанизаха пъстра броеница от спомени за големия журналист, писател и пътешественик Ясен Антов на сбирка в негова памет, организирана от журналистическото дружество „Пътешествие и туризъм”. Включи се и синът му Траян Антов, известен спортен журналист, а специален видеопоздрав отправи и внучката му Мария, студентка в Амстердам.

27.05.2022 /16:30 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Журналисти, а не научни работници първи разясняват на широката публика произхода на името на Плевен.

20.06.2022 /18:19 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Явор Чучков търси подкрепа за издигане на паметник на своя прадядо Ефрем Чучков (1870-1923) - един от ръководителите на българската организация ВМОРО/ВМРО, най-големият приятел и съратник на Гоце Делчев.

05.06.2022 /17:24 | Автор: Явор Чучков | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Ако действително са налице факти, потвърждаващи тезата на началничката на кабинета на премиера в оставка, нека ги огласи публично. Всички трябва да сме информирани, ако се извършват драстични нарушения на етичния кодекс на българската журналистика и на законодателството от страна на отделни представители на нашата достойна и жизненоважна за демокрацията професия. А ако се окаже, че всичко това е продукт на цветната фантазия и на политическата страстност на г-жа Бориславова, върховенството на закона изисква тя да отговоря пред него.

06.07.2022 /18:02

Недопустимо е – особено за европейци – да се забравят думите на Волтер: „Може да не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш”. Повтаряме и подчертаваме: спусканите от ЕС забрани за достъп до медийни източници, обявявани за пропагандни, погазват гражданските свободи в обществото и пречат на професионалната работа на журналистите.

07.06.2022 /18:49

В деня в памет на великия поет, публицист, революционер и на всички, паднали за свободата и независимостта на България, нека отново сверим посоката си със завещания от тях морален и духовен кодекс.

02.06.2022 /08:00

 Мнения

Размисли по повод два телевизионни концерта в празничните дни.

26.04.2022 /15:08 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Министерството на културата отказа да подпомогне с 2000 лв. издаването на сборник с лирика на поета, написал „Една българска роза”, по повод неговата 95-годишнина, защото там не са чували за него.

19.04.2022 /20:09 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 24 гости

Бързи връзки