Социологът Марин Лесенски: Обществото ни е уязвимо от фалшиви новини
25.03.2021 /16:05 | Автор : Михайлина Павлова | Източник: БНР |
Големина на шрифт: a a Отпечатай:  |
Социологът Марин Лесенски България е на едно от последните места в класацията на Индекса за медийна грамотност за 2021 г. Страната ни заема 30-о място от 35 европейски държави и се намира в една група с Гърция (27), Румъния (28), Сърбия (29), Турция (31) и Черна гора (32). Изготвен от Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт „Отворено общество” – София, индексът оценява потенциалната устойчивост към разпространението на фалшиви новини, като се използват индикатори за медийна свобода, образование и доверие между хората, уточнява БНР:
Според анализаторите негативното позициониране на България е резултат от ниските нива на четивна грамотност, показани в изследванията на PISA, лошите оценки за свободата на медиите в международните класации на Freedom House и на „Репортери без граници“, както и на ниското доверие между хората.
Страната ни постига относително по-добро представяне по индикаторите за дял на населението с висше образование и е-участието на гражданите в управлението.
Държавите в Европа, които имат най-висок потенциал да устоят на негативните ефекти на фалшивите новини и дезинформацията са Финландия, Дания, Естония, Швеция и Ирландия. Този факт има своето логично обяснение – високо качество на образованието и свобода на медиите.
„В изготвения от нас индекс включваме определени препоръки, сред които е и тази да се наблегне сериозно върху образованието, преди да се премине към дадени регулации или ограничения – обяснява авторът на изследването Марин Лесенски в интервю за програма „Христо Ботев“ на БНР.– Образованието не може да реши всички проблеми, но може да помогне в повечето случаи. Във Финландия, която за поредна година е на първо място в индекса за медийна грамотност, има програма за справяне с фалшивите новини, която започва още от детската градина”.
Също както медийната, така и политическата култура е умение, което се възпитава в продължение на години. „Когато имаме хора, които умеят да се отнасят критично към новините, които научават, и могат да общуват цивилизовано, тогава нещата ще са по-добре”, обяснява изследователят и подчертава, че надграждането на медийна и политическа култура у нас продължава да бъде „по-скоро усилие на отделни организации и ентусиасти, отколкото на цялата система“.
Едно от базисните изисквания, за да можем да наречем дадено общество имунизирано срещу разпространяваните фалшиви новини, е вярата в хората, с които общуваме.
„Виждаме, че в България имаме ниски резултати и в тази област. Ние нямаме доверие на хора, които непосредствено познаваме. Липсата на базово доверие е голям проблем за ежедневното функциониране на обществото”.
Моментът, в който се появява изследването, със сигурност е най-специфичния за света от началото на 21-ви век. То успява да анализира 2 наглед независими, но дълбоко свързани фактора, обуславящи случващото се в обществото.
Едната страна на монетата е пандемията от Covid-19, а другата – инфодемията, започнала още от създаването на глобалната мрежа, но задълбочила се изключително през последната година:
„Фалшивите новини и дезинформацията превърнаха здравната криза в социална и политическа. Хората не можеха да се ориентират кое е правилно и кое – не. Това е глобален феномен. Преди време направихме анализ, който показа,че колкото по-нисък резултат има една страна, толкова по-голямо е недоверието към учените и журналистите”.
Марин Лесенски посочи и още една тенденция – от началото на Covid-кризата се засилва натискът върху независимостта на медиите.
„Доста авторитарни правителства използват случая с пандемията, за да притиснат още повече независимите медии, което не бива да се допуска. Ние виждаме добри опити в социалните медии, в които не се забранява дадена публикация или новина, а да се дава контекстът и нейният източник. Защото видяхме през годините, че фалшивите новини, освен политическа дезинформация, могат да бъдат и начин за печелене на пари”, категоричен е Марин Лесенски, директор на програма „Европейски политики“ в институт „Отворено общество“.
Свързани: Марин Лесенски: Радиото е най-достоверен източник на новини
Образованието и свободата на медиите са двата най-важни компонента на медийната грамотност. Когато слабата медийна свобода и недостатъчното образование съвпадат, вече имаме проблем.
Дата: 21.11.2018
Сподели в
|
За поредна година националната политематична телевизия е в Топ 5 на най-използваните източници за информация, сред всички телевизии, радиа и вестници в страната. Това сочат данните от годишния доклад за 2021 г. на Института за изследване на журналистиката „Ройтерс“, към университета в Оксфорд.
За поредна година националната политематична телевизия е в Топ 5 на най-използваните източници за информация, сред всички телевизии, радиа и вестници в страната. Това сочат данните от годишния доклад за 2021 г. на Института за изследване на журналистиката „Ройтерс“, към университета в Оксфорд.
24.06.2021/17:48
Телевизията обяви в прессъобщение от петък, че интервютата с политически лидери и кандидати за депутати ще са в предаването на Цветанка Ризова „Лице в лице", при Жени Марчева в „Тази събота и неделя" и в рубриката на Мария Цънцарова в „120 минути".
Телевизията обяви в прессъобщение от петък, че интервютата с политически лидери и кандидати за депутати ще са в предаването на Цветанка Ризова „Лице в лице", при Жени Марчева в „Тази събота и неделя" и в рубриката на Мария Цънцарова в „120 минути".
17.06.2021/15:33
Голяма част от творбите, изпратени за ученическия журналистически конкурс "Григор Попов", са били посветени на пандемията.
Голяма част от творбите, изпратени за ученическия журналистически конкурс "Григор Попов", са били посветени на пандемията.
12.06.2021/17:25
Скандалът около злополучното интервю на Би Би Си с покойната принцеса Даяна през 1995 година отшумя, но не и въпросите, които остави след себе си - за почтеността на журналистите. Темата коментира в интервю за БНР Алан Ръсбриджър, бивш главен редактор на в. „Гардиън“ и председател на тазгодишното жури на Европейските журналистически награди.
Скандалът около злополучното интервю на Би Би Си с покойната принцеса Даяна през 1995 година отшумя, но не и въпросите, които остави след себе си - за почтеността на журналистите. Темата коментира в интервю за БНР Алан Ръсбриджър, бивш главен редактор на в. „Гардиън“ и председател на тазгодишното жури на Европейските журналистически награди.
06.06.2021/16:27
12 австралийски медии бяха осъдени да платят глоби за нарушения на съдебна забрана за разгласяване на поверителни данни относно процеса за педофилия срещу кардинал Джордж Пел, по-късно оправдан, предаде АФП.
12 австралийски медии бяха осъдени да платят глоби за нарушения на съдебна забрана за разгласяване на поверителни данни относно процеса за педофилия срещу кардинал Джордж Пел, по-късно оправдан, предаде АФП.
05.06.2021/16:36
|
|
СБЖ внесе в Народното събрание предложения за законодателни промени, които да направят по-прозрачна собствеността на медиите и тяхното финансиране, както и да защитят журналистическия труд. Целта им е да гарантират по-голяма сигурност на журналистите, да помогнат за закрила на медийната среда чрез нов механизъм за подкрепа на печатните издания.
Предложенията и мотивите за тях могат да се видят тук.


Представяме ви
На 8 юни 1972 г. южновиетнамският фотограф Ник Ут заснема покъртителен кадър с пищящо от болка и ужас голо момиченце, обгорено от изсипан над село Чан Банг край Сайгон американски напалм. Какво стои зад разтърсващия образ?
09.06.2022 /20:20 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org
От 5 юни насам няма никаква следа от британския журналист Дом Филипс, писал за „Гардиан”, „Вашингтон пост” и „Ню Йорк Таймс”, и от придружаващия го бразилски експерт по коренните амазонски народи Бруно Араужо Перейра. Двамата си били на експедиция в долината Жавари край границата с Колумбия и Перу. Властите са мудни в издирването, а в зоната действат наркотични, златодобивни, дърводобивни, земеделски и бракониерски мафии.
09.06.2022 /18:02 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org
В навечерието на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност известната българска изкуствоведка, журналистка и познавач на тънкостите на Седмото изкуство Олга Маркова получи най-престижното отличие на Министерство на културата „Златен век“ – звезда.
Отдавна искахме тя да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо се случваше. Тези дни Олга Маркова намери време да разговаряме с нея за българската журналистика, изкуство и кино, за нейните срещи със звездите от големия екран, за разговорите ѝ с тях и незададените въпроси.
09.06.2022 /09:38 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ
Снежана Тодорова, Соня Алексиева, Енчо Господинов, Иван Тодоров, Красимира Дионисиева нанизаха пъстра броеница от спомени за големия журналист, писател и пътешественик Ясен Антов на сбирка в негова памет, организирана от журналистическото дружество „Пътешествие и туризъм”. Включи се и синът му Траян Антов, известен спортен журналист, а специален видеопоздрав отправи и внучката му Мария, студентка в Амстердам.
27.05.2022 /16:30 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ
Спомени и архиви
Журналисти, а не научни работници първи разясняват на широката публика произхода на името на Плевен.
20.06.2022 /18:19 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ
Явор Чучков търси подкрепа за издигане на паметник на своя прадядо Ефрем Чучков (1870-1923) - един от ръководителите на българската организация ВМОРО/ВМРО, най-големият приятел и съратник на Гоце Делчев.
05.06.2022 /17:24 | Автор: Явор Чучков | Източник: СБЖ
Акценти и позиции
Ако действително са налице факти, потвърждаващи тезата на началничката на кабинета на премиера в оставка, нека ги огласи публично. Всички трябва да сме информирани, ако се извършват драстични нарушения на етичния кодекс на българската журналистика и на законодателството от страна на отделни представители на нашата достойна и жизненоважна за демокрацията професия. А ако се окаже, че всичко това е продукт на цветната фантазия и на политическата страстност на г-жа Бориславова, върховенството на закона изисква тя да отговоря пред него.
06.07.2022 /18:02
Недопустимо е – особено за европейци – да се забравят думите на Волтер: „Може да не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш”. Повтаряме и подчертаваме: спусканите от ЕС забрани за достъп до медийни източници, обявявани за пропагандни, погазват гражданските свободи в обществото и пречат на професионалната работа на журналистите.
07.06.2022 /18:49
В деня в памет на великия поет, публицист, революционер и на всички, паднали за свободата и независимостта на България, нека отново сверим посоката си със завещания от тях морален и духовен кодекс.
02.06.2022 /08:00
Мнения
Размисли по повод два телевизионни концерта в празничните дни.
26.04.2022 /15:08 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ
Министерството на културата отказа да подпомогне с 2000 лв. издаването на сборник с лирика на поета, написал „Една българска роза”, по повод неговата 95-годишнина, защото там не са чували за него.
19.04.2022 /20:09 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ
В момента онлайн: 24 гости
|