Магдалена Видера на яхтата на Живков през 90-те

Приятно ми е: Зловидева! Беше време, когато много колеги започнаха да се обръщат така към мен – едни с ирония, други със съчувствие, трети просто като закачка. Защо ли? Сега ще ви разкажа.

Благодарение на познанията си по морската тема като бивши кореспондент в Бургас, както и слабостта ми към ветроходството – тръгнала пак от Бургас, аз имах вече много познати и приятели в тези среди.

И когато в началото на така наречената демокрация всички медии затърсиха под завивките на бившата власт поводи за „уличаване и охулване“, аз си спомних нещо, за което допреди това в марината се говореше под сурдинка. Става въпрос за така наречената „яхта на Живков“. Която отдавна стърчеше забравена на стапел в един от хангарите на пристанище Атия край Бургас.

Познавах хората, които я поръчаха в Пиза – Италия, имах приятели сред екипажа, който докара по море яхтата до нашия бряг. Не беше проблем да ги накарам да си припомнят най-пикантните истини около това събитие. Как яхтата отплавала от Пиза с името Чавдарци и насред Средиземно море трябвало да го сменят с Балкан. А времето било кратко, защото бързали да доплават до Варна, че предстояла визита на Караманлис. Която всъщност била и повод, и оправдание автомобилния парк на Първия да се обзаведе и с плавателно средство. Защото по време на гостуването на Живков в Гърция Караманлис посрещнал госта си на борда на луксозната си яхта!

Е, нашата в никакъв случай не можеше да се нарече толкова луксозна, но сега, десетина години по-късно си беше направо жалка.

Та спретнах аз един текст със заглавие „Консерва за два милиона“, като дори бях изчислила колко опаковки аспирин могат да се купят за обеднелите българи с продажбата на непотребното никому водно возило.

Текстът излезе доста впечатляващ. На първа страница под главата. И не щеш ли – на следващия ден в сутрешния блок на БНР гостува Георги Мишев. Водеща е Лили Маринкова.

Не успях да чуя началото на разговора им, нито темата за коментари, но по едно време чувам името си - ?!... И думите на Георги Мишев по мой адрес:-„ …има там една Видева, ама аз бих я нарекъл Зловидева, която…“ И като започна този толкова уважаван от мен писател да защитава Желю Желев, когото - според него, съм клеветяла като президент и като почтен човек с написаното за яхтата!

Тогава все още не бях свикнала с човешката злоба и ми стана криво – за него, за президента, за начина, по който толкова еднозначно и примитивно се тълкуваха нещата в новата ни демократична действителност.

Panta rei!...

С това ново презиме напред стигнах до привилегията от УБО да получа разрешение да присъствам и на двата международни търга за яхтата. Бях единствена от колегията.

Друг е въпросът, че търговете се оказаха пълна бутафория. И за незапознатия е ясно, че не може да се прави оглед на плавателно средство, което се намира на сушата на стапел. Това е против всякакви правила – как кандидат-купувачите могат да проверят годността на двата водни двигателя (General Motors) на яхтата, например!

Нейсе!

Останах си аз задълго Зловидева. И в един момент така започнах да свиквам с „обогатеното“ си фамилно име, че проглеждах все по-ясно за злото около себе си. Та чак до днес – когато злобата наднича отвсякъде.

Колежката Маринкова така и не потърси моя коментар. Като възпитаник на Факултета по журналистика и уважаван професионалист тя добре познаваше правилото, че когато говориш/пишеш срещу някого, трябва да потърсиш и неговото мнение.

Аз – с моята българска филология, го бях научила в школата за журналисти вестник „Народна младеж“.
 

Сподели в