Начало
 
 

Инж. Добромир Чочов: „Ханът и империята” да се изучава като филмова класика

11.04.2021 /20:28 | Автор : Еми Мариянска | Източник: impressio.dir.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Кадър от "Ханът и империята"

На 12 април от 19, 30 часа в Зала 1 на НДК предстои ексклузивната прожекция на филма "Ханът и империята". Прожекцията ще е сред специалните събития в програмата на Киномания, а с нея Дворецът на културата в София ще отбележи 40-годишнината от официалното си откриване.

Филмът "Ханът и империята" е съкратена и дигитализирана версия на някогашната мегапродукция на акад. Людмил Стайков "Хан Аспарух", създаден през далечната 1981-ва година, в чест на тържественото отбелязване на 1300-годишнината от създаването на Българската държава. По качествата си във всяко едно отношение, "Ханът и империята" е един нов филм, създаден с много любов, търпение и професионализъм, пише Еми Мариянска в impressio.dir.bg.

Режисьорът - акад. Людмил Стайков е работил по него в продължение на година и половина. Толкова, за колкото е бил заснет някога 6-часовият филм "Хан Аспарух". Сложността идва оттам, че новият филм е създаден от почти съсипана филмова лента, при напълно затрита магнитна лента със звука, и при липсата на оригиналната партитура на музиката на покойния композитор Симеон Пиронков. Екип от професионалисти успява да направи невъзможното, за да създаде едно истинско бижу на българското кино, като запазва гласовете на актьорите в него и създава нова музика, съчетаваща авторските композиции на четирима съвременни български композитори, с фрагменти от възстановената по записки на сина на Симеон Пиронков оригинална музика на филма "Хан Аспарух".

Техническата възстановка е дело на новаторските професионални умения на екипа от продуцентската компания "Доли Медия Студио", под ръководството на инж. Добромир Чочов. Еми Мариянска от Impressio го потърси за разговор.

- Г-н Чочов, позволете ми да започна с това, че аз присъствах на първата прожекция на филма "Ханът и империята" в БАН, и просто настръхнах от мащабите на този "филм-паметник", както го наричате. Честно казано, макар да бях гледала "Хан Аспарух" много пъти преди това, тази "съкратена" версия на филма просто ме грабна, изпитах гордост, че съм българка - това е наистина един епохален филм с огромна стойност за нас, българите. Кажете как, в какъв момент, ви хрумна идеята да направите реставрация на филма от 1981-ва "Хан Аспарух"? - Имаше ли някакъв конкретен повод, причина, паметта ви да ви върне назад във времето, именно към този филм?

- Филмовата трилогия "Хан Аспарух" е най-мащабният проект, който българската кинематография е реализирала за цялата история на своето съществуване. Заедно с масовката и хората, ангажирани зад камерата с неговата реализация, екипът сигурно е наброявал над 100 000 души. Основателят на българската държава е безспорна историческа личност в нашата история, която полага фундамента, върху който стъпваме, като значима част от културата и традициите, дори на Европа. Знаете през какви превратности сме минали като народ, знаете възходите и паденията на държавността ни, но въпреки всички кризи и подеми, България я има на картата там, където я основава Аспарух.

Има комплекс от причини, които ме накараха да започна реставрацията на трилогията "Хан Аспарух". Не мога да отделя само една. Някои от най-важните обстоятелства са субективни - дълбок емоционален отпечатък, респект от събитието, респект от мащаба, от дълбочината на посланията, от многопластовостта на сюжета, от образите, дори от смелостта пред предизвикателството да се реализира този филм, осъзнавайки какви усилия са положени, за да се пресъздаде по художествен начин делото на дедите ни. Още повече, че това е филм-обединител за нацията и се радвам, че и новият филм - "Ханът и империята", ви е накарал да изпитате чувството на национална гордост. Такива са мотивите, да вложа усилия и да не съм само фен и зрител на филмовото повествование.

- Оригиналният филм имаше времетраене 6 часа, реставрираният трае 2 часа и 20 минути. Как се справихте с подбора на епизодите, при тази огромна разлика филмово време, за която зрителите едва ли си дават сметка, колко много материал трябва да се изгледа и да се подбере - да се подреди хронологично спрямо драматургията на творбата, и да прозвучи по този начин, по който въздейства "Ханът и империята"? - Очевидно е било нужно голямо търпение и сработване със сценарното и режисьорското виждане на акад. Стайков?

- Новият филм "Ханът и империята" е изцяло ново творческо решение на акад. Людмил Стайков, съобразено с новите знания за нашата история и зададеното времетраене. Негова е концепцията за разказа на творбата, драматургичните акценти, обогатяването и доразвиването на сцени, епизоди, обстоятелства и тяхното отражение. С изграждането на плътни, въздействащи образи, режисьорът насочва вниманието към героизма, саможертвата, драмата на българският хан, като запазва грандиозните сцени с хиляди участници в тях. На фона на величието и подвига на нашите предци, които в далечната 681-ва година променят картата на Европа, са изнесени личните взаимоотношения на основните герои.

В подкрепа на новия разказ е създадена нова звукова картина, като са съхранени гласовете на актьорите-легенди Стойко Пеев, Васил Михайлов, Ваня Цветкова, Аня Пенчева, Йосиф Сърчаджиев, Богомил Симеонов, Джоко Росич, Петър Слабаков, Велко Кънев, Георги Черкелов и др.

И накрая, не мога да не отбележа умело поднесените препратки към съвремието ни. Когато сканираният материал се озова в компютрите за постпродукция, маестрото за 15-20 дни успя да свърши с грубия монтаж по картината. Филмът беше творчески готов и решен предварително.

- Научих, че филмовият материал на оригинала, вече е бил буквално пред тотален разпад - лентата е била застрашена от оцетно разлагане, имало е поражения и върху негатива, а звукът направо е липсвал - не е била съхранена магнитната лента със звуковите тракове... Като оставим настрани годините, които безжалостно унищожават този тип лента, все пак, първо "Хан Аспарух" беше заснет на "Кодак" - абсолютна рядкост в онези години, и второ - има филми от световната класика, като "Отнесени от вихъра", които датират от 30-те и 40-те години на миналия век, но са качествено съхранени... Сякаш ние някак не умеем да опазваме културното си наследство?... Не е ли това поведение някаква форма на безотговорност и "саморазрушение"?

- Въпросът ви е многопластов и не може да се отговори на него с няколко прости изречения. Първо, искам да кажа нещо много важно: В България имаме хора, които милеят за историческата ни визуална памет, и те не са малко. Събирателният образ, че сме разсипници на историческо наследство идва от липсата на финансова подкрепа.

Но нека си дадем сметка, през какви политически промени, икономически кризи и страстни времена живяхме, и какви приоритети имахме. Смутни времена!

И това се отрази във всичко. Надявам се с този и с други филми, които реставрираме, да дадем повод да се обърне внимание на значението на културното ни наследство. Сега няма оправдание, защото имаме знание, техника, технология, опит и хора. И всичко това - на световни стандарти.

Давате за пример "Отнесени от вихъра". Нека използваме този образец, като оставим настрана първоизточника, текста на Маргарет Мичъл , по който е създадена екранизацията на романа и пр. В течение на десетилетия филмът на режисьора Виктор Флеминг с Вивиан Лий и Кларк Гейбъл е бил част от капитала на студиото-производител. Неговата стойност непрекъснато се е увеличавала, тъй като заглавието се превръща в основен елемент от модерната класика на 20-и век.

Като културен образец, филмът влиза за изучаване в училищата и университетите, и се радва на милионен интерес от няколко поколения зрители по целия свят. И така от филм, заснет на "Techno colour" живее своя живот, през показ в киносалони, чрез позитивни ленти, през VHS, DVD и всички системи за домашно видео, през телевизиите до цифровите платформи... Филмът е бил в непрекъснато обръщение и грижите по неговото запазване са се монетизирали. С една дума, от самото си създаване до ден-днешен има приемственост, филмът носи пари и се превръща в уникат със стойност в милиони. За него се грижат всички студия, акционери и банки, защото той е подплатен с патина, която е от благодарен метал.

И сега, как е било у нас: Българските филми, създадени до 1993-та година, са собственост на държавата. В качеството си на принципал на архива, администрацията трябва да полага грижа, финансова и изследователска, за повереното й културно наследство, така както го правят носителите на правата върху "Отнесени от вихъра".

Филмът "Хан Аспарух" действително е заснет върху негатив на KODAK, но и най-качественият негатив, поразен от оцетния синдром е обречен на изчезване. Процесът на унищожаване на емулсията е необратим, поне на този етап. Хубавото е, че го сканирахме в оптималната резолюция - 5К, изображението е съхранено от оригинала в цифров вид и можем отново да го върнем на лента.

Колкото до последната част от въпроса ви, за "саморазрушението", като част от националната ни идентичност и недооценяването на културно-историческото наследство, ще влезем в един перманентен дебат, който трябва да се води в общественото ни пространство. Той е продиктуван от кризата на идентичност, която се е разпростряла върху всички народи от Европа, и киното ни е съществен елемент за преодоляването й.

- От "кухнята" на реставрацията: квадрат по квадрат сте почистили, измили, сканирали и ретуширали 640 000 квадратчета. За зрителите този процес остава скрит и донякъде непонятен, но аз мога да си представя какво ви е коствало това. Колко време ви отне само подготовката до ретуша? - Това са повече от 12 километра филмова лента!

- Процесът по реставрацията на трилогията "Хан Аспарух" следва стъпките, по които бяха възстановени първите три серии на "Междузвездни войни". Тук няма никакви тайни. Много има изписано на тази тема в американските издания. Важният фактор е човешкото присъствие. Считам за голям успех създаденият в процеса на работата екип, който придоби опит в сферата на реставрацията и дигитализацията на филмовия архив. През ръцете и очите на хората от екипа мина всеки квадрат от филма. Когато се работи с материал, сканиран в максимална резолюция, автоматиката на софтуерите се обърква. Всяко копие се отчита като драскотина и се премахва от екрана. Представете си какво щеше да се види в салона?! - Конници, които препускат и се бият без оръжие.

Така че се наложи всеки квадрат да бъде чистен на ръка. Но не само картината, а и звукът беше предмет на реставрация. Гласовете на Джоко Росич, Петър Слабаков, Богомил Симеонов, не можеха да бъдат презаписани. От общата фонограма, която беше моно и копирана на оптичен тон негатив, ние трябваше да извадим чисти гласове и да ги смесим отново с новите атмосфери към кадрите и епизодите. Мисля, че реакцията на зрителите след пробните прожекции на филма във Варна през 2020-а година показаха, че сме се справили добре със задачата.

- При липсата на магнитна лента със звука, както и на оригиналната партитура на покойния Симеон Пиронков, сте използвали нови композитори, за да озвучите отново, филма "Ханът и империята". Любопитно е, как при липсата на запазени ноти и партитури, само по записки, съхранени от сина на композитора, успяхте да възстановите оригиналната музика?

- По слух! Звукът на трилогията е една отделна вселена. Първо искам да кажа, че работата на звукорежисьора на оригиналната трилогия - Людмила Махалнишка, е шедьовър за своето време. За нас проблемите по звука щяха да бъдат значително по-малко, ако във филмотеката се съхраняваха магнитните ленти, от които се е вадил оптичния тон за филма, защото гласовете, атмосферите и музиката щяха да бъдат сепарирани на отделни ленти.

От друга страна, музиката на Симеон Пиронков нямаше как да бъде възпроизведена без партитура, защото тя е композирана за голям симфоничен оркестър. Ако беше проста мелодия, която можете да изсвирите по слух с уста, нямаше да хвърлим толкова много труд в разчитането на ритмиката, тоналностите и звуковите акценти.

Възстановихме партитурите за всеки отделен инструмент, благодарение на работата на композитора Минко Ламбов. Създадохме и нова музика, която да е подходяща за динамиката на новия филм. Новите композитори са Александър Карагьозов, Милко Ламбов, Стефан Димитров и Румен Бояджиев-син. Оркестърът, под палката на Пламен Джуров, и хорът с диригент София Бърдарска, които записахме наново, станаха гръбнака на фонограмата.

Тук е мястото да кажа, че фоли ефектите (звуковите ефекти от препускането на конете, стрелите и копията) бяха създадени наново. Борис Траянов и неговият екип работиха доста часове, "препускайки" - условно казано, в студиото за запис на нахсинхронни ефекти, и свършиха великолепна работа. Затова филмът, въпреки дистанцията от 40 години между двете премиери, звучи убедително и съвременно в модерните кинозали.

- Разбрах, че самият режисьор - акад. Стайков, се е заел да обедини в единно цяло отделните фрагменти от възстановената стара, с новата музика. Това е просто невероятно, колкото и креативни да са уменията на един режисьор. Любопитно ми е, как оцениха самите композитори този, направо казано - безпрецедентен случай в историята на киното - режисьорът да "сглоби" фрагменти от музиката на различни автори?

- Нека първо ви кажа нещо за музиката. Тя е в стила на модернизма, който бележи началото на 80-те години на 20-и век. Спомнете си паметника на Старчев пред НДК. Една композиция, извън тримерното пространство, в която се е търсела възможност за "пречупване" на линейния ход на времето. Такава е музиката на Пиронков, която звучи в оригиналния филм. Насечена, аритмична, не може да се затананика, не остава в съзнанието като музика, а като фрагменти от различни звуци. С една дума - модернизъм. Пречупено времево-пространствено послание.

С тази цел, Людмил Стайков и аз се ангажирахме със създаването на нова музикална картина, която да почива върху оригинала, създаден от Симеон Пиронков.

Всеки от новите композитори създаде музика за определени епизоди, които режисьорът им посочи. Според Стефан Димитров, крайният резултат щеше да доведе до разностилие. Няма да забравя прожекцията в Дома на киното, която направихме, за да покажем филма на екипа, и реакцията на Стефан, който възторжено поздрави Людмил Стайков за крайния резултат.

Суперлативна беше и оценката, която даде на г-н Стайков по БРН и маестро Пламен Джуров, диригентът на Големия симфоничен оркестър.

- Гласовете на актьорите са си съвсем автентични. Чуваме и разпознаваме Васил Михайлов, Богомил Симеонов, Стефан Гецов, Джоко Росич, Петър Слабаков - гласове, които не можеш да сбъркаш. Как се справихте с това? - Доколкото разбрах, сте преозвучили само Антоний Генов, в ролята на Велизарий - разказвачът във филма... Малко повече от "кухнята"?

- Антоний Генов се наложи да бъде преозвучен, защото чрез спомените на неговия герой Велизарий се разказва основния сюжет. Новият филм изискваше ново послание, което да бъде отправено към публиката. Така че се решихме на тази стъпка в името на зрителите. Направихме кастинг, и мисля, че се получи. Но всички други актьори присъстват във филма с автентичните си гласове. Няма как да сбъркате гласовете на Джоко Росич, или Петър Слабаков, с техните специфични тембри.

- Моля, обяснете за масовия зрител, какво означава 4К изображение?

- Доста сложен въпрос за дефиниция. Нека да го направим на принципа на отнемането. Представете си един голям екран в кинотеатър. На него се прожектира филм от киномашина. Изображението покрива цялата площ на екрана и се виждат драскотини от механичната употреба на копието 2К - това е класическата филмова лента с гъгнив звук. Сега си представете, че екранът става наполовина - това е HD. След това да премахнем ¾ от екрана, и звукът преминава в шепот - това е SD Pal.

А сега си представете, че долу вдясно има малък квадрат с видеоизображение - мътно, зацапано и с много дефекти по картината, и почти без звук - това е DVD формат (ниска компресия), на който са свалени в цифров вид всички български филми, и след това - разпространени по шумно рекламирани платформи. Това виждат зрителите по телевизията и интернет - лошото качество, когато се показват в този осакатен формат.

Сега си представете, че прожектирате филм, с който запълвате четири пъти по-голям екран, и е открай-докрай без дефекти, че имате ясни образи на фокус, обем на картината и яркост на цветовете, че не се напрягате да видите и да чуете кой и какво говори от екрана, а сте потопен в действието на филма и изживявате магията на киното - ето това е реставриран 4К материал. С качество, равностойно на качеството на оригинално заснетия негатив.

В 4К се съдържа цялата налична обективна информация, която носи оригиналът. Сканиране над 4К, субективно дава усещането за нюанси в изображението, които само определени експерти в конкретни произведения могат да видят. Всичко, което сме сканирали е в 5К резолюция и с отношение към детайла.

- Стигаме до онова, което истински ме порази, и донякъде - натъжи. Очевидно и вас, защото в едно интервю казвате, че такъв филм не можем да създадем днес. Нещо повече, вие казвате, че надали и вбъдеще ще можем да създадем такъв филм. В "Хан Аспарух" участват 40-50 хиляди статисти - всеки със собствен костюм, грим и роля. Общо в продукцията са взели участие с някакъв вид работа, около 200 000 души. В баталните сцени има много коне, оръжия, конни и бойни каскади - мащабите на този филм са наистина впечатляващи. Припомням датата на създаването на филма - 1981-ва. Г-н Чочов, защо днес не можем да създадем такъв филм?

- Защото трябва да мобилизираме ресурса на цялата държава. Няма продуцент, който да може да обезпечи и застрахова подобна продукция. Съмнявам се, че друг режисьор е в състояние да се ангажира с такъв проект.

- Вие сте всепризнат във филмовия бранш не само като самоотвержен професионалист, но и нещо като меценат-алтруист. Нямам предвид само това, че сте закупили най-модерната техника в света, за да дигитаризирате стари филми, но и мнението на много ваши колеги за вас. Рядко във филмовия бранш има подобно позитивно единодушие по адрес на някого. Очевидно професионалният ви път е воден от някакъв вътрешен мотив. Какво ви води по този път?

- Първо, искам да Ви благодаря за ласкавата оценка, която ми давате вие и колегите ми. Надявам се, "ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО" да се утвърди като един своеобразен продуцентски център, и да бъде алтернатива и в помощ на нашите колеги. Защото създаването на култура е най-важното условие да ни има, в забързания ни начин на живот.

- Сигурно очаквате с нетърпение филмът "Ханът и империята" да бъде видян от масовия зрител у нас. Очаквате ли той да събуди това чувство на гордост, което изпитах аз самата, и според вас, би ли повлиял масово на "новия" българин, той да види и да усети тръпката от славното си минало, да се почувства горд и зареден с увереност за бъдещето?

- Естествено, очаквам с нетърпение филмът да бъде видян от зрителите. Те са най-добрият "маркер" за успеха, или за неуспеха на даден филм. Вярвам, че "Ханът и империята" ще събуди чувството ни на национална гордост. Индикациите за това намерихме във Варна, когато видях сълзи в очите на хората, които излизаха развълнувани от зала 1 на ФКЦ след прожекцията.

- По статистика филмът "Хан Аспарух" е гледан от над 10 милиона зрители. Днес много фактори ограничават "Ханът и империята", да бъде гледан от всички, които биха желали да го видят, и това е също една болезнена тема за създателите на кино в България. Както и за масовия зрител, разбира се. Киното престана да бъде най-масовото изкуство - за мнозина то е недостъпно - физически и материално. Колко зрители се надявате да гледат "Ханът и империята"?

- Ще си позволя да ви възразя. Въпреки бурното развитие на технологиите, киното си остава най-масовото и социално изкуство, а и най-достъпното от материална гледна точка за зрителите. Новият филм ще извърви пътя, отъпкан като пазарна стратегия: от кинопоказ в салоните, през показ по телевизиите, и като част от библиотеките за VOD платформите, които предлагат нови алтернативни пазари за разпространение на визуално съдържание.

Надявам се филмът да бъде закупен от Министерството на образоването и Министерството на външните работи, да бъде изучаван като българска филмова класика и да влезе в каталога от филми, които да ни представят в чужбина. Надявам се "Ханът и империята" да бъде видян не само от зрителите у нас, но и от нашите сънародници в чужбина. На всяко място, където българската диаспора е пуснала корени.

- Има една фраза във филма, която се забива като кинжал в съзнанието. Тя е произнесена от главния жрец след смъртта хан Кубрат: "Бог ще ви накаже с безплодие, ако не пазите завета на нашия хан....". Какви мисли събужда у вас тази фраза, от гледна точка на съвремието ни? Какво се случва със "завета"? Вие казвате, че филмът не се занимава с политика, но не е ли главното в политиката националната доктрина, и имаме ли такава в съвремието ни, според вас?

- Заветът на Кубрат го носим в сърцата си. Нека съхраним българското навсякъде, където има българи. Аз мисля, че ценностната ни система се различава от тази на предците ни, и слава Богу. Ние в момента не завоюваме нови земи. Изстрадали сме си последиците от националните катастрофи, и знаем до какво води стремежът към присъединяване и асимилиране на нови територии.

В момента по-важен за нас е заветът на Аспарух - да пазим и обичаме държавата си.

Родината да я развиваме и да я направим привлекателно място за живеене. Най-големият ни капитал са хората. Но те трябва да имат възможност за развитие и достоен живот в родината си, а не да търсят препитание в чужбина. Няма нищо лошо в това, младите да пътуват, да видят света - една възможност, недостъпна за моето поколение.

Но няма да има по-добра атестация за нас като народ, ако младите ни потомци изберат да се върнат в родината си, и тук да създадат семейства и дом.

- Накрая искам да ви задам още един въпрос, тъй като вие - управляваното от вас "Доли Медия Студио", наред с филми като "Ирина", "В кръг", "Имало една война", "Другият наш възможен живот" и др., стоите и зад един документален филм, който аз лично очаквам да видя с огромно любопитство - филмът "Братя Георгиеви - Евлоги и Христо"... Достатъчно е човек поне да е виждал сградата на Софийския университет, и вече е готов да свали шапка пред тези колосални личности на духа... Не смятате ли, че нещо много съществено в народопсихологията на българина, и в отношението на богатите българи към родината ни, се е променило във времето насам?

- Братя Георгиеви са посветили целия си живот на България. Те са най-ярките представители на времето, в което живеят. Всички завещания по онова време са с мисъл за бъдещето на страната ни, като се даряват пари за църкви, училища, и фабрики, а някъде накрая са за роднини и близки. От такива като тях се предпоставя бързият възход на страната ни след Освобождението. Както "Ханът и империята", така и историята ни доказва - трябва ни ясно формулирана цел, силна мотивация, и тогава МОЖЕМ. Тогава правим чудеса!

Сега са се променили много неща. Освободили сме се от предразсъдъци и стереотипи, залегнали дълбоко в подсъзнанието ни. Но имаме и морал, който е част от културното ни ДНК. Аз винаги обичам да давам за пример, как обществото ни премина през най-мутренските години от новата ни история, когато държавата и законът бяха почти изчезнали, но хората не взеха оръжие, за да раздават сами правосъдие, а се свързаха с културната парадигма, с етиката и ценностите, заложени в християнството. Надделя новозаветното право, а не "зъб за зъб, око за око".

Аз съм за динамиката в развитието на културата, в образованието, знанията, високите технологии, крайно необходими за интеграцията ни в съвременния свят. Дълбоко вярвам, че всичките ни усилия като общество имат смисъл, само ако във фокуса на нашите мечти, България е мястото, където те да се реализират.

 

Сподели в
 

На 19 май в Мраморната зала на РКИЦ ще се състоя представянето на Международния хуманитарен проект „Книга на паметта. Европа“”, посветена на гробовете на съветските воини, загинали по време на освобождението на народите в Европа от немско-фашистките нашественици.

15.05.2021/17:43

Георги Господинов стана първият автор в историята на конкурса Роман на годината, организиран от Националния дарителски фонд „13 века България“, спечелил наградата два пъти. Десетото издание на най-престижната литературна надпревара излъчи шестима номинирани сред 33 представени от издателства и автори книги.

15.05.2021/16:05

В навечерието на 24 май, частната трупа АРТ ТЕАТЪР ще вдигне завеса за премиерата на пиесата „Финита ЛИ комедия“ на Сергей Литвиненко, с която артистите ще сложат началото на юбилейната си годишнина. Премиерните спектакли ще са на 20 и 21май.

14.05.2021/14:27

Български писатели и поети от Еквадор, Бразилия, Аржентина, Канада и САЩ се включиха в организираната по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова виртуална литературна среща „Народността не пада там, дето знанието живей“.

12.05.2021/18:25

През седмицата от 10 до 16 май зрителите в цяла Европа могат да гледат и да гласуват за филмите финалисти на европейската награда LUX, както и да участват в дебат на живо с режисьорите.

12.05.2021/18:09

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-възрастният според Гинес 97-годишен радиоводещ, участник в щурма за Нормандия, не иска да се пенсионира. Мнозина го познават по лице. Той играе вълшебника в два от филмите за Хари Потър: „Хари Потър и философския камък“ и „Хари Потър и тайната стая“, а по-старото поколение го помни в ролята на Дарвин – в сериала за големия учен и на Карл Велики в друг сериал, а също и на Дядо Коледа.

05.05.2021 /22:27 | Автор: От Йерусалим специално за сайта на СБЖ Феня и Искра Декало, кореспондентски пункт на БНР | Източник: СБЖ

Близките на известния санктпетербургски журналист Матвей Фролов, известен като блокадния репортер, преди дни предадоха за съхранение в Централния държавен архив за исторически и политически документи в Санкт Петербург, неговия личен архив. Уникалната документална колекция беше представена в архива, като в събитието участваха и представители на най-голямата информационна агенция в Русия – ТАСС,в която Фролов е работил през целия си живот.

29.04.2021 /06:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Репортерът Давид Бериаин с богат опит от горещи точки като Афганистан, Ирак, Либия, разобличавал мафии в Мексико, Колумбия, Албания, и операторът Роберто Фрайле, оцелял след раняване в Сирия, бяха застреляни в западноафриканската страна при нападение над конвоя им. Те пътували към природен резерват, за да снимат филм против бракониерството. Загинал е и придружавалият ги правозащитник ирландец Рори Йънг. В района на убийството действат джихадистки групировки

28.04.2021 /09:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: elperiodico.com

Журналистката Петя Пейчева повежда читателите през неумиращи емоции, запечатани на старите репортерски ленти

10.03.2021 /15:15 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021 /17:40 | Автор: Тихомир Шолев | Източник: Фейсбук

 Акценти и позиции

Изцяло подкрепяме изразената позиция на Международната федерация на журналистите, в която СБЖ е колективен член, а именно: Съветът за сигурност на ООН трябва незабавно да предприеме действия за прекратяване на целенасочените и систематични нападения на Израел срещу медии и журналисти, а виновните за това - да понесат своята отговорност.

16.05.2021 /16:05

Навършват се 30 г. от приемането на Декларацията от Виндхук, дала повод на ООН да обяви 3 май за Световен ден на печата. СБЖ напомня: законовите гаранции за правата журналистите са носещ стълб за тази свобода. В страната, класирана на 112-то място по същия показател, знаем това болезнено добре...

03.05.2021 /09:48

В интервала 14:00-17:00 ч. в посочените дни всички делегати за насроченото на 15 май Общо събрание на СБЖ ще могат да се запознаят с материалите за него в отдел „Организационен” на Съюза

27.04.2021 /19:43

 Мнения

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021 /10:05 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021 /17:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 40 гости

Бързи връзки