Начало
 
 

Сбогом, хулиганке! Спомен за Мария Николаева

16.04.2021 /18:08 | Автор : Кристи Петрова | Източник: politika.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


На 13 април внезапно почина в съня си обичаната в колегията журналистка Мария Николаева. Поклон!

Нека си припомним отново лъчезарната Мария Николаева, внезапно напуснала ни едва 47-годишна на 13 април т. г., през погледа на нейната приятелка и колежка Кристи Петрова.

Тази история щеше да ви разсмее до сълзи. Да ви накара да се усмихвате до сутринта. Щеше да е искряща, забавна, зашеметяваща и истинска, ако тя я беше написала. Истинска като нея. Мария Николаева изигра всички. Вместо да разиграе ефектно единствената история, която никой не би искал да напише вместо нея, тя си отиде тихо в съня си. Абсолютно нетипично за нея. Но ако утре, когато излезете на улицата, ви се случи нещо наистина невероятно, бъдете сигурни. Тя е там, горе. Наднича закачливо зад някое облаче, усуква къдрав кичур на пръста си и произнася с най-невинния глас: „Не бях аз!”.

Така започва вълнуващото възпоменание за отишлата си внезапно, в съня си, на 13 април журналистка Мария Николаева, написано от нейната приятелка и колежка Кристи Перова и публикувано във в. "Политика".

Къдравата Мария беше всичко, което поискаше. И ако в момента седи, заобиколена от дяволчета, които я гледат и слушат в захлас, значи отново е себе си. Отново е център на внимание. И всички са влюбени в нея, защото е дяволски страхотна и талантлива. Слънчева. Сладкодумна. Забавна. Жалостива. Влюбчива. Очарователна. Просто Мария!

Тя не беше паднал ангел, но, така погледнато, кой ли пък е. Беше и си остана лудетина с хлапашки устрем и закачлива усмивка. Астрид Линдгрен определено е визирала нея, когато е писала Пипи. Мария беше една пухкава и рошава Пипи с неукротима прическа. И щеше да е най-щурата, забавна и невероятна баба на света.

Казах й го в неделя. Поводът да се чуем беше лош – нашият колега Наско Куртиян си отиде без време. Въпреки че съдбата ни раздели, винаги в такива моменти се вкопчвахме една в в друга, защото се нуждаехме от това.

„Сетих се и за Радостина и Зоя”, каза Мария. И точно в онзи тягостен момент, който настъпва, когато си говорим за починали хора, които сме уважавали и обичали извънредно, тя се разсмя: Божеееее, помниш ли, идва Зоя, трак трак с токчетата: „До вечерта искам интервю със Сретен Йосич... хехехехе”.

Представих си я веднага. Зоя Димитрова – зам.-главен редактор на „Политика”, застава пред Мария Николаева и си намества с един пръст очилата. Поглежда я строго, а тя се изчервява и започва да заеква като ученичка. Зоя, лека й пръст, наистина беше като строга учителка. Хвалеше мен – отличничката, която винаги си пише домашното и вдига ръка в час. И мъмреше Мара, отгатнала по очите й, че се готви да избяга от час. Изпращаше ни да вършим непосилни задачи. И ние се справяхме, защото тя очакваше от нас точно това – да сме винаги на ниво. Постоянно вдигаше летвата.

Имахме голям респект от нея. Когато решавахме да избягаме заедно, едната се жертваше – тръгваше по коридора, наметната с две палта. Другата се разхождаше небрежно, уж отива до тоалетната. Срещахме се чак на входа на ИПК. Това измъкване си беше наша традиция. Никой не държеше на работното време – все пак сме, бяхме, свободна професия. Но Зоя ни караше да се държим като ученички. А за Мария това беше голямо изпитание, защото предпочиташе да се прицелва в минувачите с прашка, вместо да внимава и да пише прилежно. Но пък всичко й се прощаваше, защото тя си беше такава – неукротима и палава, но безкрайно добра.

Ако някой колега имаше нужда от помощ – трябва му нечий телефонен номер, звънеше първо на Мария. Тя си беше направила телефонен указател по категории, който непрекъснато допълваше. И го споделяше с приятелите си: „Ето ти номера. Чакай, пращам ти и целия указател. Може да ти потрябва”. Такъв човек беше Мария – раздаваше се. Понякога изглеждаше вятърничава и луда, но нерядко това беше игра, с която прикриваше трудни моменти в личния си живот и тревоги, които не искаше да сподели с всеки. Беше всеопрощаваща и не таеше злоба дори към най-гадните и злонамерени хора. Обичаше да се майтапи. Невероятното й чувство за хумор беше и си остава запазена марка. Шегуваше се с другите, но с много топлота и доброта. А най-често се шегуваше сама със себе си: „Оприличавали са ме на Трансформърс, Алла Пугачова и на Демис Русос, а също и на инфанта от картина на Веласкес... Всъщност съм слаба единствено на рентгеновата си снимка, иначе съм като Карлсон, но без перка... Прическата ми е доказателство, че и мозъкът ми е къдрав”.

Толкова изкусен разказвач беше, че понякога и сама вярваше на историите, които разправяше. Всички я слушаха в захлас и дори да се съмняват, че е поукрасила нещо, историята вече се беше случила точно по начина, по който тя я разказваше. Не познавам друг човек с толкова ярък талант в това отношение. Можеше да напише цяла вестникарска страница за нещо толкова незначително, което други журналисти биха съобщили с едно изречение. Търсеше и намираше теми. Винаги беше различна. Съвършена работохоличка. Отдадена на това, което правеше.

Случваха се и гафове. Веднъж замина за интервю с него – въпросния Сретен Йосич. Вечерта се обади и разказа история – Сретен Йосич стои зад прозореца, силуетът му прозира зад пердето. И докато тя се пули в него, охранителите му я потупват по рамото и й съобщават, че той не иска разни натрапници да го безпокоят. Няколко часа по-късно интервюто беше предадено. Но, малшанс, докато страньорът го пренесе на страницата, адвокатът на Сретен Йосич се появи и обяви, че клиентът му е направил някакво кратко и незначително изявление от затвора. Така интервюто хвана крачета, а Мария беше смъмрена и наказана с последно предупреждение. Естествено, за пред другите.

Факт е, че ако не познавахте Мария, никога не бихте се усъмнили в казаното и написаното от нея. Беше толкова невероятна, че можеше да си измисли цяло интервю с когото си поиска. С въпроси и отговори. И да звучи абсолютно автентично. Това беше една от разновидностите на таланта й. Винаги знаеше точно как да подходи. Намираше пряк път към сърцата на хората и се залостваше там с оправданието, че ключарите стачкуват. Грабва слушалката, ококорва очи и с ангелско гласче казва: „Вие сте толкова страхотен и невероятен, че мога да ви слушам с часове. И как точно заклахте жена си?”,  "Лежал ли сте в затвора за изнасилване? А, жена ви е там? Скрийте се под масата и ми кажете".

Можеше да размекне закоравял престъпник, да накара някой сухар да прескача огради заедно с нея, ченгета и мутри, проститутки, адвокати, таксиметрови шофьори, продавачките в бакалията – всички я обожаваха. Знаеше точно какво да каже на всеки. Умееше да приказва и да разприказва хората. Правеше пакости и се извиняваше: „Няма вече!”. Но не беше злонамерена и не навреди никому – рядкост в професията, а и в живота.

Бяхме много различни, но невероятната Радостина Константинова, която ни събра като екип в „Политика”, отлично беше предвидила колко ще си паснем. Тя разпознаваше безпогрешно таланта и знаеше как да го накара да се изяви. В първия брой с Мария ударно подхванахме темата за вдовиците на мутрите. Беше сензация. Нямаше забранени теми. Нямаше ограничения как и за какво да пишем. Това бяха приключенски години, в които имаше журналистика без юзди. Обичахме това, което правехме. И бяхме силни, защото бяхме единни. Радостина, Зоя, Тодор Пройчев, Татяна Василева, Ива Николова, Иглика Горанова, Светломира Димитрова, Николай Коцев, Жоро Андреев, Роси Цонева, Чавдар Найденов, Елена Кодинова - всеки в "Политика" можеше да разкаже незабравими истории, свързани с нея. Коцев например разказа как тръгнала да прави репортаж в "168 часа", където се бяха засекли преди "Политика" - репортаж за площад "НАТО", който се оказал поляна с две магарета. И Мара Николаева написала цяла страница репортаж, който коментирали с месеци.

Веднъж по различни канали до нас двете достигна информация, че един от най-важните сътрудници на тогавашния вътрешен министър Георги Петканов – началник на кабинета му, е претърпял инцидент. Официалната версия беше, че се е потрошил, докато сменял крушка в банята. Решихме да проверим дали наистина е пребит, както ни бяха казали. Цъфнахме пред МВР болница. Мария се сви на две и започна да пъшка така, че моментално ни пуснаха вътре – тя разиграваше спукана язва, а аз я придружавах с угрижен вид. Покатерихме се на етажа, на който беше настанен Манчо М., за да установим, че отделението е заключено. В този момент се появи един доктор. Аз започвам да кърша ръце: „Как е Манчо, моля ви, кажете!”. Мария ме успокоява: „Недей, мила, недей да се тревожиш толкова, докторът ще ти каже”. И докторът каза: „Вижте, Манчо е добре, но малко ще ви разочаровам. Жена му е при него”.

След като този план за събиране на информация се провали, измислихме друго. Изчакахме някой да отвори вратата и щурмувахме отделението. Мария се придвижи по едно балконче до стаята на пациента. Слънцето блести, не се вижда. И както е залепила нос на прозореца, изведнъж вижда разкривена физиономия насреща. Оказа се, че ВИП-пациентът е с охрана. Тогава Мария хукна обратно и през един отворен прозорец се намърда в друга стая. Сяда на леглото на някакъв сащисан мъж, хваща го за ръка и започва да го увещава: „Моля те, кажи, че съм бременната ти приятелка”. Мъжът започна да крещи истерично: „Помощ, някаква луда ме нападна, помощ! Не я познавам, не я знам. Не е бременна от мен, не е...”

Имахме много подобни истории. Бивш министър. Според информацията, с която разполагах, един именит бизнесмен, който по-късно имаше проблеми с правосъдието, му бе подарил в жест на благодарност за разни услуги апартамент в престижен квартал. Отиваме на адреса. Предварително сме проверили как вървят наемите и цените там. Натискаме един от звънците и лъжем нещо. Отварят ни. Мария се намъква вътре, докато аз ровя в пощенската кутия на нашия човек. И докато тя ми държи вратата да вляза, изненада – блокът се оказва опасан с камери и охранителите (на държавна служба) ни наобикалят. „Дайте си личните карти!”. Мария започва да рови в чантата, вади журналистическа карта, изпуска я, вдига, изпуска, започва да плаче, че е оставила детето само вкъщи и ако не се прибере, то ще се разтревожи много. Аз го играя надувка – тропам с краче, гледам нагло и отказвам да им представя документ за самоличност, ако не кажат на какво основание ми го искат. Цитирам членове и несъществуващи алинеи с напълно убеден вид, а тя реве изразително. Заплашват, че ще ни арестуват. Мария надува гайдата и се облива покъртително в сълзи, а аз в това време вадя огледалце и червило и започвам да се глася. Единият от охранителите, вече в истерия от нашите изпълнения, ме пита какво точно правя. Обяснявам му, че всеки момент ще дойде телевизионния екип, който сме повикали да снима как ни арестуват. Предлагам да му напудря и на него носа, за да не лъщи на камерата. Мария, така както реве със сълзи, прихва. Охранителите вече си скубят косите. Единият се отдалечава на няколко крачки и докладва на някой какво се случва. Казва името на Мария, което е видял на журналистическата й карта. Оттам се чува моето име – където е едната, там е и другата. Чувам как някой нарежда: „Пуснете ги, веднага ги пуснете да си ходят. Тия са опасни!”.

Така си беше. Бяхме опасен тандем. И всичко беше истинско. „Сега сме копи пейстъри”, каза с горчивина Мария, преди да отлети там горе, откъдето никой не се е връщал. И беше адски права, както винаги.

Сбогом, хулиганке! Ще ми липсваш. Сърцето ми кърви. Светът никога няма да е толкова усмихнат сега, когато те няма. Прати поздрави на Зоя и Радостина в небесната редакция. И не спирай да разказваш истории.

Сподели в
 

Борисово-Пеевският медиен модел сведе журналистиката до Горно и Долно Мисиркино: верноподаничество и спад на качеството под санитарния минимум. Но българинът сякаш пет пари не дава. И в буквалния смисъл.

30.06.2021/09:05

Също като при османския "диш хакъ" (зъбен данък), СЕМ ще гризе кокалите на медиите, а те ще му плащат, че си хаби зъбите заради тях, за да издържат неговия допълнително раздуван щат, коментира Светослав Терзиев във в. "Сега".

21.06.2021/09:09

На 2 юни - Деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България - припомняме фейлетона на гениалния поет, публицист и революционер, публикувана във в. „Независимост“, г. IV, брой 52 на 12 октомври 1874 г.

02.06.2021/11:36

Известният американски журналист Глен Грийнуолд пише, че опасната тактика с принудително приземяване на самолети бе приложена първо от същите сили в САЩ и Европа, които днес основателно я осъждат. Той припомня инцидента от 2013 г. с принудителното кацане във Виена на самолета на боливийския президент Ево Моралес, заподозрян от САЩ, че извозва блокирания тогава на летището в Москва Едуард Сноудън.

26.05.2021/06:28

Ситуацията с медиите в България безспорно е отчайваща - но обичайните разсъждения около класацията на “Репортери без граници” не засягат някои от най-големите заплахи за журналистиката.

22.04.2021/20:52

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

На 21 юли се навършиха 122 г. от рождението на големия американски писател, шлифовал словото си като дългогодишен военен репортер, Ърнест Хемингуей. По този повод webcafe.bg припомня пъстра броеница от негови сентенции.

22.07.2021 /11:25 | Източник: webcafe.bg

Отдавна в списъка на добрите ми намерения беше включено интервю с известния и обичан от много българи писател и поет Лозан Такев. Е, вече намерението е факт и вие четете какво е отговорил членът на УС на СБЖ на моите питанки за сайта на Съюза.

19.07.2021 /11:41 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Луиза Тахмисян разказва за големия журналист, оглавявал варненския в. „Народно дело”

19.07.2021 /09:16 | Автор: Луиза Тахмисян | Източник: СБЖ

Да си призная рядко гледам прогнозата за времето по телевизиите, но пък се е случвало някои от момичетата или момчетата на времето да ми спрат погледа и вниманието. Такъв беше ЕмилЧолаков, Симеон Матеев от България он Ер,Станислава Цалова… Но една вечер преди няколко години на 3 март в новините по БНТ съобщиха,че колежката им Ева Кикерезова, която казва времето, се снимала с президента Радев. Е, това ме впечатли и реших да видя кое е това момиче.

16.07.2021 /10:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021 /09:31 | Автор: Иван Бакалов | Източник: Фейсбук

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

Наградите в новоучредения от Европейския парламент конкурс за изключително журналистическо постижение на името на убитата известна разследваща журналистка от Малта Дафне Каруана Галиция ще се определят от международно жури, съставено от представители на медиите и гражданското общество в 27-те страни от ЕС.

07.07.2021 /12:03

В Деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България нека сверим и посоките на българката журналистика по непреходните ориентири на историческите, духовните и моралните ни върхове.

02.06.2021 /10:08

В своя декларация УС на СБЖ остро осъжда действията на властите в Минск, като настоява и за международно разследване на шокиращия инцидент с насилствено приземения в столицата на Беларус пътнически самолет и за изясняване на всички обстоятелства около него от страна на Международната организация за гражданска авиация (ICAO). Необходимо е изграждането на изрична международноправна рамка, която да предотвратява допускането на подобни инциденти занапред.

26.05.2021 /10:47

 Мнения

Това стана по Коледа – преди няколко месеца. И появата на изданието – като факт, бе отбелязано в сайта на СБЖ . Съпроводено от разговор с автора. Струва си обаче да се сподели мнение за книгата, след като бъде прочетена внимателно...

21.06.2021 /14:18 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021 /10:05 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 18 гости

Бързи връзки