Начало
 
 

Борбата за свобода на словото е или безусловна, или безсмислена

22.04.2021 /20:52 | Автор : Филип Буров | Източник: baricada.org Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Ситуацията с медиите в България безспорно е отчайваща - но обичайните разсъждения около класацията на “Репортери без граници” не засягат някои от най-големите заплахи за журналистиката.

Бих могъл да обяснявам до безкрай колко е отчайващо и безнадеждно положението с медиите у нас, и как все по-често ми се случва да съжалявам, че изобщо съм се захванал с тази професия. Поради това до голяма степен съм склонен да приема мрачните констатации в индекса на “Репортери без граници” за свобода на словото, в който тази година на страната ни е отредено притеснителното 112-то място.

Така започва статията си в baricada.org колегата Филип Буров. И продължава:

Като изключим възраженията ми към представянето на определени олигархични кръгове като самоотвержени защитници на свободната журналистика, докладите за България представят обективни проблеми за медийната среда – всъщност бих казал, че има още доста примери, които биха могли да се добавят, дори без да стигам до различните опити за натиск или оклеветяване на медията, от която съм част.

Но разглеждайки картата на “Репортери без граници”, в която страните са обозначени с цветова скала според мястото им в класацията, няма как да не забележа как се открояват някои очевидни абсурди. При все горните уговорки, наистина ли е адекватно България да се намира в една категория с Турция, където повечето опозиционни медии бяха закрити, а затворите са пълни с представители на журналистическата професия? Или с Мианмар, където в момента при пълно медийно затъмнение вилнее новата-стара превратаджийска хунта? И наистина ли ситуацията е по-добре в Украйна, където наскоро властите отнеха лицензите на трите най-големи опозиционни медии? Да не говорим за всички тамошни журналисти, които бяха убити, пребити, съдени или принудени да избягат в чужбина през последните години.

Тези изкривявания вероятно се дължат основно на това, че оценката в голяма степен отразява способността на подбраните местни представители на медиите да пишат драматични доклади – а хората, които биха могли да напишат по-драматични доклади за определени държави, просто не са от подходящите среди, за да им бъде възложено това. И в това отношение е трудно да се каже къде свършва цензурата и къде започва автоцензурата.

Не казвам това в смисъл, че България трябва да се намира по-напред в тази класация – по скоро считам, че всички трябва да са по-назад. Всъщност поне първите 50 места в индекса би трябвало да са празни. Защото има и други начини да ограничаваш свободата на пресата и словото, освен откритата държавна репресия – и резултатът често е сравним, независимо дали ще оцениш ситуацията в жълто или червено.

Ако фактически всички водещи медии са собственост на шепа едри икономически интереси – независимо дали ще ги наричаме корпоративни или олигархични – не можем да говорим за истинска свобода на словото. Ако съществува почти неизменен консенсус на позиции и приоритети между водещите медии, икономическите и политически елити, „службите за сигурност“ и разузнавателните агенции, няма истинска свобода на словото. Ако определени виждания по икономически, обществени и външнополитически въпроси – напълно легитимни, но несподелени от силните на деня – те правят нежелан, „неинтересен“ гост за мейстрийм медиите, няма истинска свобода на словото. Ако поточната линия за производство на съгласие отхвърля всеки вътрешен опит за възражение срещу налагания консенсус като вероятен резултат от злонамерена “чуждестранна намеса”, а в същото време пропагандира собствените си намеси в чужбина като достоверен израз на стремежите на местните хора, свободата на словото става доста условно понятие.

И ако горните условия са налице, има голяма вероятност реакцията и към класическия тип репресии да е изключително притъпена, контролирана или липсваща, независимо от шумно прокламираните ценности. Защото ако журналисти, издатели и източниците им са в затвора или в изгнание, защото са разкрили престъпления на властта, няма истинска свобода на словото. Ако в качеството си на журналист, активист или просто публика биваш активно окуражаван да приемаш присърце съдбата на дисиденти във „вражески“ държави, но биваш игнориран и маргинализиран, ако правиш същото по отношение на собствената си държава и нейните „партньори“, същността на “свобода на словото” отново се губи.

А ако посочването на всичко това се счита за едва ли не неприлично, ненужно или съмнително, то това само по себе си подсказва, че проблемите със свободата на словото вероятно са по-дълбоки и всеобхватни, отколкото може да се разбере от ежегодните тюхкания за мястото ни в класацията на “Репортери без граници”.

Това не трябва да се разбира като призив въпросът за свободата на медиите да бъде отхвърлян като маловажен или покварен от организации, чиято независимост и безпристрастност сама по себе си е под въпрос. /Както и при повечето водещи хуманитарни и правозащитни организации, и при Репортери без граници има една интересна закономерност – че много малко от позициите им всъщност получават широко, или изобщо някакво отразяване в масмедиите. Което подсказва, че голяма част от проблема е по-скоро в медиите/.

Аз не се съмнявам, че една голяма част от хората, участващи в изготвянето на тази класация, имат най-добри намерения – но вероятно не могат или не искат да разсъждават извън тези рамки, които до голяма степен обезсмислят цялото начинание. Защото ако виждаш свободата на словото само през призмата на собствения си политически, финансов или идеологически дневен ред, а не като принципен въпрос, ти всъщност не си защитник на свободата на словото. Ако оправдаваш непоследователност и двойни стандарти с “тактически” или “стратегически” съображения, ти в крайна сметка помагаш за прокопаването на свободата на словото и на местно, и на глобално ниво. Защото ако водиш тази борба селективно, ти неволно или не всъщност се оказваш от другата страна.

Сподели в
 

Известният журналист Иван Бакалов разказа във Фейсбук за изумила го реакция на наши студенти отпреди години към предложение да изпробват методите на работилия "под прикритие" германски журналист разобличител Гюнтер Валраф.

03.10.2021/20:33

В публикувана в e-vestnik.bg поредица от три кореспонденции, преброждащи времена и пространства, известният журналист и дипломат Енчо Господинов разказва за свои репоретрски истории във Виетнам, Афганистан и САЩ, за да измери през тях и днешната температура на "горещите точки".

14.09.2021/20:35

WikiLeaks ни предоставя истински новини за тези, които ни управляват и ни пращат на война, а не предварително подготвените и повтарящи се изявления, които пълнят вестниците и телевизионните екрани. Това е истинска журналистика. И за престъплението на истинската журналистика Асанж прекара по-голямата част от последното десетилетие в една или друга форма на затвор, пише в своя статия известният австралийски журналист Джон Пилджър.

25.08.2021/18:36

ГЕРБ поискаха от президента вчера да спре репресията срещу свободното слово, олицетворявано от колегата Петьо Блъсков. Министърът на културата искал да изгони вестника му „Труд“ от държавната сграда, защото не си плащал наема.

14.08.2021/19:05

Борисово-Пеевският медиен модел сведе журналистиката до Горно и Долно Мисиркино: верноподаничество и спад на качеството под санитарния минимум. Но българинът сякаш пет пари не дава. И в буквалния смисъл.

30.06.2021/09:05

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Каналът Blaze в Испания пуска тази съботна вечер пети сезон на риалити сериала „В гаража на Джей Лено”. По този повод кореспондентът на в . „Ла Вангуардия” в Лос Анжелис Гарбиел Лерман интервюира прочутия тв водещ.

15.10.2021 /16:29 | Автор: Габриел Лерман | Източник: lavanguardia.com

Многобройни са родолюбивите инициативи и прояви на българското семейство, установило се в Буенос Айрес още преди две десетилетия, като сред тях се откроява и медийният им опит - първо с радио и сайт, а от над година и с телевизия. За приноса си са отличени с награда от Сружението на испаноговорещите журналисти в България.

12.10.2021 /18:25 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Академичната монография на гл. ас. д-р Мая Василева от Катедра “Комуникация и аудиовизуална продукция” в ФЖМК в СУ “Св. Климент Охридски”, озаглавена “Ерата на вечерното токшоу: Продуциране на вечерно токшоу за онлайн платформи”, бе представена в литературен клуб "Перото". Предлагаме експозето на проф. д-р Маргарита Пешева за монографията.

11.10.2021 /13:44 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

В сезона на Нобеловите награда стана известно, че Нобелова награда за мир се присъжда на филипинската журналистка Мария Реса и главния редактор на руския вестник „Новая газета“ Дмитрий Муратов. Двамата са номинирани за престижното отличие от Норвежкия Нобелов комитет за тяхната борба за свободата на словото. Също така те представляват и всички журналисти, които чрез борбата за запазването на мира отстояват демокрацията и свободата на словото.

09.10.2021 /20:08 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

Предлагаме и последната част от трилогията на известния журналист международник Константин Иванов за професионалния му път, излязла във в. "Дума".

30.08.2021 /18:49 | Автор: Константин Иванов | Източник: duma.bg

 Акценти и позиции

Това бе едно от предложенията, отправени от журналисти, които участваха в конференция за антикорупционната политика на ЕС и ефекта ѝ в България, организирана от Елена Йончева. С видеообръщение се включи еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс.

14.10.2021 /16:33

София ин´т Велд: „Тук сме, за да ви подкрепим. Видяхме проблеми, но и огромна решимост на българите да се справят с предизвикателствата.” Елена Йончева: „Ако не надвием корупцията, ще продължим да сме бедна държава със зависими медии.”

24.09.2021 /19:15

Символно и логично точно на днешния Ден на Независимостта на България отбелязваме и 100-годишнината от отлитането във вечността на патриарха на българската литература Иван Вазов

22.09.2021 /13:06

 Мнения

Тези дни реших да се поразходя из личните си автобиографични страници. Човек прави своя самоотчет и равносметка за изминатия път. Годините на демокрация и Преход силно промениха ценности, реформираха и преобразиха цели сектори в обществената практика, а покрай подмяната на табелките по улиците, площадите, наименованията на училища и предприятия се смениха или изчегъртаха, ако щете, страници от биографиите ни...

29.09.2021 /15:01 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021 /16:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 12 гости

Бързи връзки