Начало
 
 

Матвей Фролов – гласът на блокадния Ленинград

29.04.2021 /06:16 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Близките на известния санктпетербургски журналист Матвей Фролов, известен като блокадния репортер, преди дни предадоха за съхранение в Централния държавен архив за исторически и политически документи в Санкт Петербург, неговия личен архив. Уникалната документална колекция беше представена в архива, като в събитието участваха и представители на най-голямата информационна агенция в Русия – ТАСС,в която Фролов е работил през целия си живот.

Събитието е посветено на 76-годишнина от победата над фашизма.

"През последните години се забелязва значително нарастване на интереса към личните архиви на нашите сънародници, а ние помагаме на всеки, който пожелае  да предаде за държавно съхранение документи, които са безценно доказателство за времето – е заявил при приемането на личния архив на Матвей Фролов председателят на Централния държавен архив за исторически и политически документи Пьотър Тишченко. - В този смисъл личният фонд на легендата на ленинградската журналистика Матвей Фролов е с особено важен интерес за изследване.“ Семейните реликви бяха предадени в архива от сина на радиожурналиста, ветеранът на ТАСС Лев Фролов. В уникалната колекция има ценни документи, награди, писма писани по време на блокадата на Ленинград, снимки от семейни албуми, ръкописи, фотоапарат ФЕД, както и служебната му картана кореспондент на ТАСС, с която Матвей Лвович никога не се е разделял през военните години. Колекцията съдържа 154 архивни единици, около 8 хиляди документални страници - от 1929 г. до последната година от живота на кореспондента на ТАСС.

Но кой е Матвей Фролов

Освен като блокадния репортер на ТАСС той е известен още и като „Гласът на гордия и непоколебим Ленинград“, и още „радиогласът на Великата отечествена война“, както са го наричали жителите на града на Нева.

И докато още от първия ден на Великата отечествена война гласът на говорителя на Всесъюзното радио Юрий Левитан става най-разпознаваемия и най-чакания в страната, то гласът на Ленинград е на Матвей Фролов – радиожурналист и кореспондент на ТАСС. Неговите репортажи от притиснатия в желязната прегръдка на блокадата Питер, и от фронтовете край него, са най-слушаните и очаквани от питерци. Самият той е създател на първия кореспондентски пункт на Всесъюзното радио в града. Благодарение на него директно в ефир се излъчва Седма симфония на Шостакович. Матвей Лвович първи разказва за дневника на малката Таня Савичева, за подвига на партизанката Лена Голикова и за музея на блокадата на Ленинград. А всъщност той

„пристига“  в журналистиката на трамвай

Журналистът винаги е разказва за това как е попаднал в обичаната професия с ирония. Когато на срещи с ученици го питат защо е избрал да бъде репортер, отговорът на журналиста е, че много обичал да се вози на трамвай. А историята е такава. Годината е 1926-та. Както той, така и останалите „деца кореспонденти“ на в. „Ленински искри“, за да не пропускат заниманията в кръжока по журналистика, получавали безплатни трамвайни билети, а каква по-добра мотивация от тази да започнат да пишат. Тогава Матвей е само на 12 г., но със „солиден“ стаж зад гърба си в правенето на училищния стенвестник. В „Ленински искри“ сътрудничи и  когато  вече е професионален журналист - до  началото на Великата отечествена война, дори достига до началник отдел. Междувременно докато трупа журналистически стаж във вестника, той успява да завърши висше образование и от 1929 г. започва да сътрудничи и в местното радио. За това му помага препоръката на цирковия артист Евгений Гершуни, с който Матвей Лвович се запознава още като детски репортер. Изпратили го да интервюира артиста за новата програма на цирка. Гершуни му разказал и за детската редакция в местното радио. „След няколко дни аз взех, че отидох в радиото и от тогава започнах да сътруднича едновременно в печата и радиото – пише в своя сборник с есета „И отново съм пред микрофона“ Матвей Фролов. – Дълги години  безропотно и на двете места приемаха моята любов.“

По време на войната продължава да работи и за печатните издания и за радиото. Това време журналистът определя като

откритието на репортера

Кореспондент е на ТАСС, а от 1941-ва и на редакцията на „Последни извести“ на Ленинградското радио. На следващата година при Дома на радиото Фролов създава Ленинградския кореспондентски пункт на Всесъюзното радио и става негов завеждащ. Прекарва всичките дни на блокадата в Ленинград, като непрекъснато пише и разказва какво се случва по улиците на Северната Венеция, в предприятията и заводите, във военните части, като неведнъж се среща и с партизани, военни, прави интервюта с обикновени работници, които на края на силите си, болни и гладни, продължават да работят за освобождението на града. Не един път Матвей Фролов е и на фронтовата линия, като дори понякога се добира до там на… своите любими трамваи, които през 1941 – 1942 г. са стигали до покрайнините на града, където се водят ожесточени и кървави сражения. Той е първият журналист, разказал за извършения подвиг от летеца Алексей Севастиянов, който през ноември 41-ва извършва първия нощен таран и унищожава немски бомбардировач. Журналистът следи по-нататъшната съдба на летеца герой до неговата гибел през април1942. Също така Фролов е първият журналист, който прави достояние на читателите и слушателите съдбата на младата партизанка Лена Голикова. Уникален е обаче неговия директен репортаж на 9 август 1942 г. от залата на Ленинградската филхармония, който започва с думите на журналиста: „Внимание! Говори Ленинград! Предаваме Седма „Ленинградска“ симфония на композитора Дмитрий Шостакович, посветена на Ленинград и неговата предстояща победа.“

Понякога действията на блокадния репортер граничат и със самоинициативата, която по време на блокадата не е добре посрещана. Такъв е случая през януари 1944 г., когато Матвей Лвович сам решава да замине в тила при ленинградските партизани. Прави директни репортажи директно от сраженията край града където войските се сражават за свалянето на блокадата. И вместо да бъде наказан, Матвей Фролов получава благодарност от шефа на Радиокомитета Виктор Ходоренко.  А на 21 март 1944 г. журналистът разказва за извършеното първо пътуване след блокадата на влака „Червената стрела“ по трасето Ленинград-Москва.

И ако днес непрекъснато в нашата работа се сблъскваме с явлението фалшиви новини, или фейк нюз, както някои обичат да ги наричат, и да проверяваме информацията за дадени събития дали е реална или не,оказва се,че и по време на Ленинградската блокада журналистите са се сблъсквали с този феномен, наричайки го

блокаден фактчекинг

Самият Матвей Фролов също не остава по-назад. С днешна дата на журналистите им е по-лесно да разберат кое е фалшива новина и кое не. Могат да позвънят някому или пък да се обърнат към чичко гугъл и нещата се уреждат.

Но тогава…

Та на 1 ноември 1942 г. на блокадния репортер му се налага да посети щаба за противовъздушна отбрана на Ленинград. Поводът е, че малко преди това италианското фашистко радио съобщава, че през нощта на 29 октомври Ленинград е подложен на ожесточени бомбардировки, като са свалени 44 съветски самолета. „Веднага след като пристигна въпросното съобщение аз тръгнах към щаба – пише в спомените си Фролов. – Всичко, което се е случило през нощта във въздуха е описано до най-малките подробности в оперативно-разузнавателната справка. Оказва се, че през нощта на посочената дата нито на подстъпите към града, нито над самия Ленинград не са се водили въздушни боеве. Единственият самолет, който е засечен е немски бомбардировач. Виждайки обаче приближаващият към него изтребител, немският пилот веднага напуска въздушната зона.“ И пожарите в града, за които съобщават италианските журналисти, се оказват също фалшива новина.

Матвей Фролов е запазил в личния си архив и своя

военен дневник,

в който е описвал подробно своите наблюдения, размишления, впечатления и бележки за свои бъдещи публикации за ТАСС и радиорепортажи. Неведнъж той е казвал, че най-големия негов приятел и помощник през дните на войната е бил този дневник. През 2013 г. синът на блокадния репортер Лев Фролов, който също е вървял по пътя на родителя си (работил е като кореспондент в ТАСС), предава на група учени въпросния дневник и част от личните му вещи,за да преценят тяхната стойност. „Уникалното на тези документи е в това, че са съхранили живи записи от времето на блокадата – подчертава Лев Фролов. – Да си призная самият аз не съм изучавал подробно документите, но като разгърнах някои от тях се запалих и започнах подробно да преглеждам и изучавам архива на баща ми. Не предполагах какво съдържа той, а и татко никога не ми е говорил за него. Между другото блокадниците много рядко разказваха за това какво са преживели.“ А самият Матвей Фролов включва част от своите бележки в дневника в своя сборник с очерци. Именно по публикуваното в книгата може да се съди как журналистът е разказвал на своите слушатели и читатели за военните години. Ще цитирам само един фрагмент от неговия журналистически военен дневник. „1945 г., 30 април. Срещнах се с майор Раков. Той ми показа малък бележник,в който обикновено записват телефонните номера. На първите страници бяха дребно изписани цифри, някакви изчисления на детайли за машини, технически обозначения… Вероятно собственикът е бил инженер. След това обаче започваха азбучно обозначени листчета. На това с буква „Б“ прочетохме текст изписан със син молив и големи букви: „Баба умря на 25 януари в 3 ч. през деня 1942 година.“ Подобни записки от същата детска ръка имаше и на останалите листчета на бележника. На страничката с буква „У“ беше отбелязано: „Умряха чичо Вася, Женя, чичо Льоша…“ А на листчето с буква „О“: „Остана само Таня…“ В онази жестоко сурова зима на 1942 г. Таня Савичева е записвала своите умиращи близки. Този бележник е един човешки документ с огромна и разтърсваща сила, разказващ за героичните дни на Ленинградската епопея.“ 

След войната Гласът на Ленинград продължава да ръководи кореспондентския пункт на Всесъюзното радио чак до 1995 година. През всичките тези години неговите статии, репортажи и материали са били добре дошли на страниците на вестниците „Комсомолска правда“, „Смяна“, в сп. „Огоньок“. Самият Фролов е бил главен редактор на легендарния вестник „Ленинградска правда“, уважаван преподавател във факултета по журналистика на Ленинградския държавен университет. Той е и инициатор за създаването в града на Нева през 1957 г. отделение на Съюза на журналистите на СССР. През 1969 г. учредява Клуб на репортера „Химикалка“. В мемоарите си Лев Фролов пише:. „Тук баща ми се разгърна с всичките си сили на изобретател и организатор. Вече не можеше да живее без своя Съюз, посещавайки го почти всеки ден и най-вече Дома на радиото, където се намираше офисът на Всесъюзното радио, а Дома на журналистите беше буквално на един хвърлей ... Баща ми просто кипеше от идеи и планове. Той инициираше патронажни пътувания с влакове, самолети, автобуси из Ленинградска област, Москва, Уляновск, пристанищата на Ленинград, на морски и речни кораби, на боен миночистач… Не мога да изброя всичко. Да не говорим за Клуба на репортерите „Химикалка“, където освен анализ на работата на колегите журналисти, се организираха  срещи и с известни режисьори, художници, учени, адвокати. "

Матвей Фролов умира на 24 август 1995 г. на 81-годишна възраст. През 2004 г., по повод неговата 90-годишнина, "Фондът за развитие и подкрепа на медиите" на медийния мениджър Олег Руднов, заедно със Санктпетербургския съюз на журналистите обявяват Ден на репортера и учредяват годишна награда за професионализъм на името на Матвей Фролов, която се връчва в продължение на десетина години. През септември 2016 г. на дома,в който е живял блокадния репортер е поставена и паметна плоча.      

       

Сподели в
 

На 21 юли се навършиха 122 г. от рождението на големия американски писател, шлифовал словото си като дългогодишен военен репортер, Ърнест Хемингуей. По този повод webcafe.bg припомня пъстра броеница от негови сентенции.

22.07.2021/11:25

Отдавна в списъка на добрите ми намерения беше включено интервю с известния и обичан от много българи писател и поет Лозан Такев. Е, вече намерението е факт и вие четете какво е отговорил членът на УС на СБЖ на моите питанки за сайта на Съюза.

19.07.2021/11:41

Луиза Тахмисян разказва за големия журналист, оглавявал варненския в. „Народно дело”

19.07.2021/09:16

Да си призная рядко гледам прогнозата за времето по телевизиите, но пък се е случвало някои от момичетата или момчетата на времето да ми спрат погледа и вниманието. Такъв беше ЕмилЧолаков, Симеон Матеев от България он Ер,Станислава Цалова… Но една вечер преди няколко години на 3 март в новините по БНТ съобщиха,че колежката им Ева Кикерезова, която казва времето, се снимала с президента Радев. Е, това ме впечатли и реших да видя кое е това момиче.

16.07.2021/10:16

С тържествена церемония в редакцията на в. „Московски комсомолец“ беше открита мемориална плоча на легендата в световната журналистика Мелор Стуруа, който двайсет лета беше кореспондент на вестника в САЩ.

13.07.2021/20:31

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

На 21 юли се навършиха 122 г. от рождението на големия американски писател, шлифовал словото си като дългогодишен военен репортер, Ърнест Хемингуей. По този повод webcafe.bg припомня пъстра броеница от негови сентенции.

22.07.2021 /11:25 | Източник: webcafe.bg

Отдавна в списъка на добрите ми намерения беше включено интервю с известния и обичан от много българи писател и поет Лозан Такев. Е, вече намерението е факт и вие четете какво е отговорил членът на УС на СБЖ на моите питанки за сайта на Съюза.

19.07.2021 /11:41 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Луиза Тахмисян разказва за големия журналист, оглавявал варненския в. „Народно дело”

19.07.2021 /09:16 | Автор: Луиза Тахмисян | Източник: СБЖ

Да си призная рядко гледам прогнозата за времето по телевизиите, но пък се е случвало някои от момичетата или момчетата на времето да ми спрат погледа и вниманието. Такъв беше ЕмилЧолаков, Симеон Матеев от България он Ер,Станислава Цалова… Но една вечер преди няколко години на 3 март в новините по БНТ съобщиха,че колежката им Ева Кикерезова, която казва времето, се снимала с президента Радев. Е, това ме впечатли и реших да видя кое е това момиче.

16.07.2021 /10:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021 /09:31 | Автор: Иван Бакалов | Източник: Фейсбук

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

Наградите в новоучредения от Европейския парламент конкурс за изключително журналистическо постижение на името на убитата известна разследваща журналистка от Малта Дафне Каруана Галиция ще се определят от международно жури, съставено от представители на медиите и гражданското общество в 27-те страни от ЕС.

07.07.2021 /12:03

В Деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България нека сверим и посоките на българката журналистика по непреходните ориентири на историческите, духовните и моралните ни върхове.

02.06.2021 /10:08

В своя декларация УС на СБЖ остро осъжда действията на властите в Минск, като настоява и за международно разследване на шокиращия инцидент с насилствено приземения в столицата на Беларус пътнически самолет и за изясняване на всички обстоятелства около него от страна на Международната организация за гражданска авиация (ICAO). Необходимо е изграждането на изрична международноправна рамка, която да предотвратява допускането на подобни инциденти занапред.

26.05.2021 /10:47

 Мнения

Това стана по Коледа – преди няколко месеца. И появата на изданието – като факт, бе отбелязано в сайта на СБЖ . Съпроводено от разговор с автора. Струва си обаче да се сподели мнение за книгата, след като бъде прочетена внимателно...

21.06.2021 /14:18 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021 /10:05 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 18 гости

Бързи връзки