Начало
 
 

Войник от Вермахта не убиваше, а снимаше руските села

06.05.2021 /20:06 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


„Както през 1812 година“

В навечерието на Деня на победата ми се иска да ви разкажа за един германски войник, за когото, кой би помислил, че по време на Втората световна война ще може така добре да опознае руснаците, да се докосне и почувства духа на руското село. Именно това го кара да зареже преките си служебни задължения и да твори фоторазкази за красивата руска природа и руските хора.

Асмус Ремер е професионален фотограф, който попада да служи във Вермахта. Роден в семейство, в което бащата е художник, а майката фотограф, той се запалва по фотографията. След като наследява и фотоателието на майка си, и завършвайки училище по фотография, специализира в областта на портретната, жанровата и пейзажната фотография. Асмус Ремер се явява също и един от пионерите в областта на цветната фотография. Но и той не остава да води мирен живот в Германия, а е призован през 1940 до 1945 г. като войник от Вермахта да участва в окупацията на Съветския съюз и да е съпричастен към кървавите сражения по фронтовете. Фотографът преминава с хитлеристките войски съветската страна, като от 1942 – 1943 г. попада в Калужка област където трупа огромен фотоархив, разказващ за окупирания Съветски съюз, живота на хората и съдбата на немската армия. Тук отварям една скоба, за да кажа, че през 2000 г. в една от централните галерии в Москва беше показана изложба от фотографиите на Асмус Ремер, разказващи за Великата отечествена война.

В тях се вижда една спокойна атмосфера, която по никакъв начин не кореспондира на онези фотографии от военната хроника,

които сме привикнали да виждаме, когато иде реч за кръвопролитната война. Но ето как Ремер описва в дневника си, който си е водил през всичкото време прекарано по бойните полета в Съветския съюз, своите първи впечатления от стъпването на руска земя: „Стовариха ни гарата в Павлиново (област Калуга), в Кировската гора, недалеч от Москва. И преди да видим първото руско село малко преди изгрев, трябваше да извършим дълъг нощен преход. Заснежените къщи изникнаха неочаквано. Димът се виеше от комините в розовото сутрешно небе. Рускиня вадеше вода от кладенец. Почувствах, че все едно чета Библията и възкликнах: „И тук ние водим война!“ В този момент ми прилоша и другарите ми ме внесоха в близката къща. Идвайки на себе си видях, че пред мен беше коленичило руско момиче, което ми даде да пия горещо мляко и мед от чаена лъжичка. Казах й: „Мога да убия съпруга ти, а ти се тревожиш за мен.“ Докато в неговите снимки има нотки на идилия, както и в описаните епизоди в дневника му, заповедта на командването, която той трябва да изпълнява е съвсем друга. На него, като професионален фотограф му е възложено да снима гробовете на погребаните на руска земя убити немски войници, за да може след края на войната техните близки по-лесно да ги открият. Известна е тезата на Хитлер и обкръжението му, че това ще бъде една много кратка и победоносна война. Ама както има една дума: Да, ама не!

Съвсем скоро обаче професионалния фотограф Асмус Ремер

зарязва възложената му заповед,

защото твърде много са били безименните гробове, а и ситуацията на Източния фронт с всеки изминал ден става все по-напрегната за немските окупатори и не им е било до отдаване на почит на загиналите войници. Но Ремер, който е фотограф несамо по професия, а и в кръвта, продължава да снима руските хора, бита им, селата и природата, които все повече се запечатват несамо на фотографските ленти, а и в душата му. Снима всичко, което го заобикаля.

Отдава му се да „увековечи“ дори отстъплението на хитлеристките войски. И ако се обърнем пак към неговия дневник четем по този повод: „В търсенето на интересни сюжети преживях много повече отколкото моите другари. Изпреварвайки нашата колона, снимах дългата верига на обоза от конски каруци, преминаващи сред красиви и подобни на живописно платно снежни дървета. По-късно кръстих снимката си „Както през 1812 година“. Преминахме повече от 1000 километра в дълбините на Руската империя и през цялото това време не ме напусна една мисъл – в какво състояние ще оставим тази страна, когато се наложи да я напуснем…“

Без да се опитвам да оправдавам действията на немските окупатори, които след победния марш на Червената армия бяха позорно изгонени, защото неканените гости нахлули със зли намерения никога и никъде не са добре дошли, някак призования да служи във Вермахта фотограф Асмум Ремер буди симпатии, защото сякаш не само професионализма,но и човешкото го съпровождат през неговия поход в Съветския съюз. През 1943-та Ремер заминава с войските за Франция, а през  май 1945-та попада в американски лагер за военнопленици, от който е пуснат през есента същата година.

След края на войната Асмус Ремер дълго време работи на временни места и чак през 1954 г. открива свое фотостудио във Фленсбург, което по-късно прехвърля на сина си, поел също по неговия път. Самият Ремер се заселва във Вестерланд където от 1969 до 1995 г. работи в своето фотоателие. Там той копира заснетите свои фотографии по време на войната, събрани в солиден фотоархив, както и тези от богатия фотоархив на своите родители.

До края на дните си Асмус Ремер съхранява и не спира да споделя своите впечатления от Русия. Многократно той е заявявал, че е възприемал страната като художник, който се възхищава от нейната красота и богата неразгадаема душевност, както и от сърдечната откритост на руските хора. От своя страна, смята Ремер, тя му е отвърнала по същия начин: позиращите хора са усмихнати и приветливи.

Като един художник Ремер показа селата в Калужка област без трактори и комбайни, без агитки и лидери на социалистическото състезание, без лозунги и оркестри, но всъщност такива, каквито се били тогава.

Сподели в
 

С наближаването на 80-годишнината от вероломното нападение на фашистка Германия над Съветския съюз и започването на най-кървавата война през ХХ в. Великата отечествена, все по-често се сещаме за думите: „Никой не е забравен, нищо не е забравено...“ Те като че ли най-подхождат на стартиралата на 14 юни в клуб“Журналист“ в СБЖ Седмицата на руското военно кино.

15.06.2021/12:16

Рожденият ден на покойния Светлин Русев събра снощи в една от залите на Галерия „Дарение на Светлин Русев“ негови ученици, роднини, близки, приятели и почитатели от Плевен.

15.06.2021/11:51

Автори до 35-годишна възраст могат да участват в националния конкурс за сценарий на късометражен филм и филмов проект на Българското кино общество.

15.06.2021/11:49

Каменна композиция от девет гранитни блока, изрисувани с въглен от Русев, е последната и недовършена творба на световноизвестния художник

14.06.2021/11:54

В Галерията за класическа фотография в Москва беше открита изложбата „Фото Топ“ на авангардната съвременна руска фотография. Ескпозицията е обединила работите на над петдесет фотографи от няколко поколения.

13.06.2021/17:21

 Представяме ви

Разговаряме с известната журналистка, поетеса и писателка за раждането на новата ѝ книга, за вдъхновяващото я с обич семейство, за доброто, което всеки сам избира как да отглежда в душата си, за невъзможните бягства от съвремието ни, за ролята на журналистиката в преодоляването на „литературщината”.

07.06.2021 /13:32 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Вероятно Калин Тодоров се ръководи от изреченото от китайския мъдрец Конфуций: „Проклятие е да живееш в интересни времена.“ Затова трилогията му „Зад завесата“ скоро ще стане петтомник, като споделя, че с петата книга от тази поредица й слага точка. А традиция стана,че щом той напише книга от въпросната серия да е гост на сайта на СБЖ. Този път обаче в аванс разговаряме с него за предстоящото излизане на последната от поредицата „Зад завесата“.

01.06.2021 /07:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Наскоро в клуб „Журналист“ се състоя представянето на книгата на писателя и журналист Хайри Хамдан „Лешникови градини“,която предизвика голям интерес несамо сред познавачите на неговото творчество, но и сред тези, които за първи път се докосваха до написаното от Хамдан.

24.05.2021 /08:01 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Списанието се продава срещу 5 евро само по улиците от хора в тежко положение, които така получават възможност да си осигурят с достойнство, макар и малък доход, за да покрият някои от своите основни потребности.

17.05.2021 /12:08 | Автор: Здравка Михайлова | Източник: marginalia.bg

 Спомени и архиви

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021 /17:40 | Автор: Тихомир Шолев | Източник: Фейсбук

 Акценти и позиции

В Деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България нека сверим и посоките на българката журналистика по непреходните ориентири на историческите, духовните и моралните ни върхове.

02.06.2021 /10:08

В своя декларация УС на СБЖ остро осъжда действията на властите в Минск, като настоява и за международно разследване на шокиращия инцидент с насилствено приземения в столицата на Беларус пътнически самолет и за изясняване на всички обстоятелства около него от страна на Международната организация за гражданска авиация (ICAO). Необходимо е изграждането на изрична международноправна рамка, която да предотвратява допускането на подобни инциденти занапред.

26.05.2021 /10:47

Нека да сме достойни и да опазваме духовното послание на кирило-методиевите букви и из днешните нови полета, пространства и мрежи на модерните технологии, съхранявайки и умножавайки хуманното и съзидателно присъствие на славянската и българската култура в световното многообразие.

24.05.2021 /00:14

 Мнения

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021 /10:05 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021 /17:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 20 гости

Бързи връзки