Начало
 
 

Нова история, стара география. Знаци на идентичността

08.05.2021 /10:05 | Автор : Петя Пейчева | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Петя Пейчева

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

През миналия век старата Европа реши да съедини парчетата си, разкъсани от войни, стени и недоверие. Нейните Запад и Изток се срещнаха объркани и непознати. Западът – в своя свят, който функционира с относително ясно съзнание за собствената си идентичност. Изтокът – в света си, който не функционира, непрекъснато съмнявайки се в своето Аз.

Европа се опитва да пише новата си история. Но продължава да си служи със старата география. Изток и Запад остават посоки в политиката. Търсят се забравени атласи. Пътищата на Изток вече са отключени, но пътниците са твърде недоверчиви и високомерни. Пътищата на Запад са залети от емигрантски вълни, пред които се спускат нови бариери.

Всъщност източноевропейските народи не бягат от себе си, а търсят своята идентичност. Искат да открият следите, които техните предци са оставили на континента, за да докажат, че са част от Европа. Свободата, предизвикателствата, самочувствието са им необходими, за да си повярват.

България дълго ще върви по този път. Много знаци е разпръснала в Европа. Ще се учи да ги намира, разчита и помни, за да не изчезне завинаги от новата карта на континента. Съдбата ни е отредила труден жребий – като в нашите народни приказки още се издигаме от долната към горната земя, режем късове живо месо от себе си, за да храним птицата, която ще ни изведе нагоре. Съдбата ни е отредила щастлив жребий – в дългия път на самопознанието бавно, като кехлибар, зрее талантът, а и благородството...

Може ли и Западът с нашето любопитство, с нашия копнеж, с нашата болка да потърси знаците на своята идентичност по земите ни? На Балканите няма замъци – има крепости, няма валсове – има зов на бойни тръби; и скрити високо в планините манастири, пълни с християнски ръкописи и икони. От Балканите започва Европа и нейната граница е неприкосновена до днес. Може ли Западът да разчете тези знаци?

И още. Знае ли за българина Никола Димков, предложил през 1916 г. проект за международна организация, прототип на ООН, озаглавен ,,Звезда на съгласието"?

За Петко Войников, написал през май 1942 г. в сп. ,,Българска мисъл": ,,В последно време се говори и у нас твърде много за Европа като цяло и за единството на европейските народи, свързани помежду си с една обща цивилизация от вече хиляди години. Разбира се, както и при много други случаи, подхвърлените тия идеи за европейска културна общност и солидарност на интереси се подемат за нуждите на политическия момент, тъй както са били дочути, и вместо да се обяснят и разгърнат пред нашето общество в тяхната историческа перспектива, непросветени писачи и говорители ги изтъркват чрез еднообразно повтаряне в клиширани слова. Един такъв интересен и важен проблем не може обаче да остане отминаван без желание да се проникне в неговата същина и да се долови смисълът на неговото изтъкване на преден план в наши дни."?

Когато всички европейци се срещнат в един общ свят, който функционира без стари и нови граници, стени, вражди и подозрения, ще се познаят по своята мечта. В мечтата за свободна и равноправна Европа е нашата обща идентичност – за пътя и идеала, за съгласието, таланта и благородството. И тогава няма да бъдат объркани, защото винаги е имало мечта в Европа – и от двете страни на стените. Европа всъщност е една непрекъсната мечта.

................................................................................

* През 1996 г. като главен редактор на ,,Бюлетин Европа" – издание на Центъра за европейски изследвания, публикувах статията на Теодор Д. Димитров, библиотекар в службата на ООН в Женева, за мечтата на Никола Димков – ,,Български и швейцарски проекти за създаване на Общество на нациите" (In: L' amitié bulgaro-suisse: 100 ans de relations culturelles bulgaro-suisses, Genève, 1982, p. 66). А през 1997 г. и статията на Петко Войников ,,Европейска общност и Римската империя" (В: ,,Култура, цивилизация и демокрация", ИК ,,Летописи", София, 1993, с. 93-103). Авторът (1911-1944 г.) е завършил класическа филология във Франция. Публицистиката му е забележително явление в българската култура, написаното е актуално и днес. Тогава отправихме призив за търсене на екземпляр от брошурата ,,Etoile de la concorde – Conseil mondial perpétuel – annexe от Никола Димков, издадена най-вероятно в Швейцария през 1916-1917 г. Журналисти и членове на СБЖ има в почти всички български селища и европейски държави. Мисля, че призивът още е актуален.                                      

Сподели в
 

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022/12:05

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021/16:00

Тези дни реших да се поразходя из личните си автобиографични страници. Човек прави своя самоотчет и равносметка за изминатия път. Годините на демокрация и Преход силно промениха ценности, реформираха и преобразиха цели сектори в обществената практика, а покрай подмяната на табелките по улиците, площадите, наименованията на училища и предприятия се смениха или изчегъртаха, ако щете, страници от биографиите ни...

29.09.2021/15:01

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021/16:39

Как преди три десетилетия демокрацията настъпваше през телевизията и до какви днешни въпроси ни доведе

05.08.2021/07:45

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 23 гости

Бързи връзки