Начало
 
 

Нова история, стара география. Знаци на идентичността

08.05.2021 /10:05 | Автор : Петя Пейчева | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Петя Пейчева

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

През миналия век старата Европа реши да съедини парчетата си, разкъсани от войни, стени и недоверие. Нейните Запад и Изток се срещнаха объркани и непознати. Западът – в своя свят, който функционира с относително ясно съзнание за собствената си идентичност. Изтокът – в света си, който не функционира, непрекъснато съмнявайки се в своето Аз.

Европа се опитва да пише новата си история. Но продължава да си служи със старата география. Изток и Запад остават посоки в политиката. Търсят се забравени атласи. Пътищата на Изток вече са отключени, но пътниците са твърде недоверчиви и високомерни. Пътищата на Запад са залети от емигрантски вълни, пред които се спускат нови бариери.

Всъщност източноевропейските народи не бягат от себе си, а търсят своята идентичност. Искат да открият следите, които техните предци са оставили на континента, за да докажат, че са част от Европа. Свободата, предизвикателствата, самочувствието са им необходими, за да си повярват.

България дълго ще върви по този път. Много знаци е разпръснала в Европа. Ще се учи да ги намира, разчита и помни, за да не изчезне завинаги от новата карта на континента. Съдбата ни е отредила труден жребий – като в нашите народни приказки още се издигаме от долната към горната земя, режем късове живо месо от себе си, за да храним птицата, която ще ни изведе нагоре. Съдбата ни е отредила щастлив жребий – в дългия път на самопознанието бавно, като кехлибар, зрее талантът, а и благородството...

Може ли и Западът с нашето любопитство, с нашия копнеж, с нашата болка да потърси знаците на своята идентичност по земите ни? На Балканите няма замъци – има крепости, няма валсове – има зов на бойни тръби; и скрити високо в планините манастири, пълни с християнски ръкописи и икони. От Балканите започва Европа и нейната граница е неприкосновена до днес. Може ли Западът да разчете тези знаци?

И още. Знае ли за българина Никола Димков, предложил през 1916 г. проект за международна организация, прототип на ООН, озаглавен ,,Звезда на съгласието"?

За Петко Войников, написал през май 1942 г. в сп. ,,Българска мисъл": ,,В последно време се говори и у нас твърде много за Европа като цяло и за единството на европейските народи, свързани помежду си с една обща цивилизация от вече хиляди години. Разбира се, както и при много други случаи, подхвърлените тия идеи за европейска културна общност и солидарност на интереси се подемат за нуждите на политическия момент, тъй както са били дочути, и вместо да се обяснят и разгърнат пред нашето общество в тяхната историческа перспектива, непросветени писачи и говорители ги изтъркват чрез еднообразно повтаряне в клиширани слова. Един такъв интересен и важен проблем не може обаче да остане отминаван без желание да се проникне в неговата същина и да се долови смисълът на неговото изтъкване на преден план в наши дни."?

Когато всички европейци се срещнат в един общ свят, който функционира без стари и нови граници, стени, вражди и подозрения, ще се познаят по своята мечта. В мечтата за свободна и равноправна Европа е нашата обща идентичност – за пътя и идеала, за съгласието, таланта и благородството. И тогава няма да бъдат объркани, защото винаги е имало мечта в Европа – и от двете страни на стените. Европа всъщност е една непрекъсната мечта.

................................................................................

* През 1996 г. като главен редактор на ,,Бюлетин Европа" – издание на Центъра за европейски изследвания, публикувах статията на Теодор Д. Димитров, библиотекар в службата на ООН в Женева, за мечтата на Никола Димков – ,,Български и швейцарски проекти за създаване на Общество на нациите" (In: L' amitié bulgaro-suisse: 100 ans de relations culturelles bulgaro-suisses, Genève, 1982, p. 66). А през 1997 г. и статията на Петко Войников ,,Европейска общност и Римската империя" (В: ,,Култура, цивилизация и демокрация", ИК ,,Летописи", София, 1993, с. 93-103). Авторът (1911-1944 г.) е завършил класическа филология във Франция. Публицистиката му е забележително явление в българската култура, написаното е актуално и днес. Тогава отправихме призив за търсене на екземпляр от брошурата ,,Etoile de la concorde – Conseil mondial perpétuel – annexe от Никола Димков, издадена най-вероятно в Швейцария през 1916-1917 г. Журналисти и членове на СБЖ има в почти всички български селища и европейски държави. Мисля, че призивът още е актуален.                                      

Сподели в
 

Как преди три десетилетия демокрацията настъпваше през телевизията и до какви днешни въпроси ни доведе

05.08.2021/07:45

Това стана по Коледа – преди няколко месеца. И появата на изданието – като факт, бе отбелязано в сайта на СБЖ . Съпроводено от разговор с автора. Струва си обаче да се сподели мнение за книгата, след като бъде прочетена внимателно...

21.06.2021/14:18

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021/10:05

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021/17:00

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021/12:56

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

На 10 септември от 20:30 ч.в зала „България“ в София световноизвестният руски диригент Валерий Гергиев и солисти на симфоничния оркестър на Мариинския театър (Санкт Петербург, Русия) със Софийската филхармония, ще изнесат Благотворителен концерт в подкрепа на инициативата за изграждане на нов акустичен музикален център в България, който да се превърне в духовен и културен храм за възпитание на поколения млади хора, а също да постави българската столица редом до големите културни центрове на света.

09.09.2021 /20:13 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 5 септември се навършват 125 г. от рождението на Сергей Румянцев - ярък поет, работил във в. "Земеделско знаме", съосновател на хумористичното земеделско списание "Див дядо". Отвлечен и убит по време на "белия терор" през 1925 г.

05.09.2021 /20:02 | Автор: Богомил Колев | Източник: СБЖ/Дума

Тези дни колегата ни Калин Тодоров заяви, че „Завесата падна“. Това е неговата пета книга от поредицата за това, какво се случва зад завесата по времето на соца, в годините, когато уж се наливаха основите на демокрацията, уж вървяха някакви промени и се стоварваха върху народа, който в последно време в името на шоуто измислени политици започнаха да наричат суверен.

01.09.2021 /23:21 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

С юбилеен сборник разкази и фейлетони си припомняме някои от най-ярките и все така актуални произведения на писателя

27.08.2021 /09:15 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021 /09:31 | Автор: Иван Бакалов | Източник: Фейсбук

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

Днес председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изнесе годишното обръщение за състоянието на Съюза пред членовете на Европейския парламент. В речта си тя подчерта необходимостта от по-добра защита на журналистите, независимостта на медиите и правото на обществото на информация. Обяви и две важни за свободата на медиите и за защитата на журналистите инициативи.

15.09.2021 /15:30

Нека бъдем достойни за завета на легендарния Юлиус Фучик "Хора, обичах ви, бдете!". Именно паметта на Фучик увековечава отбелязваният всеки 8 септември Ден на международната журналистическа солидарност.

08.09.2021 /08:27

Поздравявайки колегията с празника на Съединението, председателят на СБЖ Снежана Тодорова апелира към журналистическата гилдия непрестанно и гръмко да напомня на политическата класа, че родината ни се е развивала успешно, само когато наистина сме били единни и увлечени от високи, етични и достойни цели.

06.09.2021 /08:35

 Мнения

Как преди три десетилетия демокрацията настъпваше през телевизията и до какви днешни въпроси ни доведе

05.08.2021 /07:45 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Това стана по Коледа – преди няколко месеца. И появата на изданието – като факт, бе отбелязано в сайта на СБЖ . Съпроводено от разговор с автора. Струва си обаче да се сподели мнение за книгата, след като бъде прочетена внимателно...

21.06.2021 /14:18 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 15 гости

Бързи връзки