Начало
 
 

„Стършел“: Опозиция на всяка власт и отпор на всяка тъпота

31.05.2021 /15:25 | Източник: debati.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Михаил Вешим и Румен Белчев

През тази година се навършиха 75 години от създаването на „Стършел“, най-стария хумористичен вестник на България. Заради пандемията купонът се отложи, но сатиричният поглед към политическата действителност е все по-актуален.

Към разговор с главния редактор Михаил Вешим и управителя Румен Белчев, въвежда debati.bg:

Известно е, че сте легенда за поколения българи. Как успяхте да прескочите психологическия и икономически праг от комунизъм към демокрация?

М. В.
Започваме от далечната 89-а, когато стана превратът. Тогава Стършел беше много популярен вестник. Имаше много голям тираж – 400 хиляди. В първите дни на този кипеж, когато още не се знаеше какво се случва, Стършел зае една демократична позиция и интересът към него беше много голям.

Даже недостигаше хартия, ограничаваха ни. Не можеше да отпечатаме толкова вестници, колкото се търсеха. Тогава редакцията пое кампания за откъсване на в. Стършел от ЦК, дотогава беше негово издание.

Една година продължи тази кампания, събрахме 300 хиляди подписа сред нашите читатели. С тях се явихме във Висшия партиен съвет и казахме, че националният седмичник за хумор и сатира не може да бъде партиен, а трябва да е независим.

Р. Б. Икономическото откъсване беше болезнено. Никой от нас не знаеше как стават тези неща. Никой не се беше разправял с печатница, с купуване на хартия, с наемане на помещение. Учихме се в движение. Най-хубавият епизод беше през 95-а, 96-а, когато събрахме много добър абонамент. Благодарение на “мъдрото” управление на правителството, доларът стана 3000 лв., абонаментът замина и карахме цяла година на мускули със заплата от по 3, 4 долара. Струваше около 200 лв, но и трамвайното билетче струваше толкова.

М. В. През годините Стършел се е движил около цената на билета за градския транспорт. В момента трамвайният билет е два пъти по-скъп.

Р. Б Това показва, че трамвайният билет е силно надценен.

М. В Преходът го почувствахме през вестника. Много е трудно във вестник, който има толкова много история. Подобно на Балканите, където трудно се живее, защото има много история. Тук са работили много известни хора – цветът на българската сатира – от 46-а до наши дни. Върху нас има една отговорност, която усещаме. Ние трябва да продължим този вестник в годините, колкото е възможно. Не ни е било лесно, но се мобилизирахме.

Как ще коментирате състоянието на пресата у нас? Тъжната оценка на „Репортери без граница“. Бихте ли направили сравнение със ситуацията преди 10-и ноември 

Р. Б:
Пресата в момента е много скучна. През 90-е направихме рубриката “Топ идиот”, която събираше идиотските заглавия от вестниците. Постепенно идиотизмът се прехвърли от заглавията в съдържанието. В момента вече е на много по-висш етап, защото идиотизмът е на собствениците.

Колегите какво да ги правиш – и те хляб ядат. Прояваме известно разбиране. Това е както отива човек на кино – поглежда имената на авторите и на актьорите и казва – този съм го гледал. Така и с вестниците. Последнеш името на собственика и си казваш – ясно… Що се отнася до нас – това 112-о място не е реалистично. А за медиите като цяло – може би все пак трябва да се постараем да изпреварим Габон.

М. В Може би това се отнася по-скоро за по-масовите медии и по-конкретно телевизиите. Там политиците насочват вниманието си и се усеща влиянието. В издание като нашето не се усеща. Мога да кажа, че никой не ни се е обаждал. За годините, откакто Стършел е независим, сме много последователни. Ние сме един демократичен вестник. Има друго нещо – интересът на вестниците в световен мащаб намалява. За щастие не се отразява много на нас. Имаме една група много ревностни читатели.

Остава ли сатирата най-силното оръжие и как се променя в условията на демокрация? Има ли нови характеристики?

Р.Б
В миналото сатирата беше друга – имаше някакъв лимит. Сега е много трудно, защото всички започнаха да се упражняват в остроумие в иначе набедените за сериозни вестници. Докато излагаме фактите, ставаме все по-сериозни. Но с общи усилия се измъкваме. Девизът на вестника е “Опозиция на всяка власт и отпор на всяка тъпота”. Тъпота дал Господ, не може да смогнем с отпора.

М. В. Понякога сериозните вестници са по-смешни. Социалните мрежи много разкалват терена. Вниманието е все повече насочено натам, където всеки е коментатор. Да, там има много духовити хора, но дори не се знае кой реално седи зад името им.

Като се има предвид какво се случи с вашите френски колеги от Шарли Ебдо заради тяхната религиозна сатира, смятате ли, че у нас има почва за саморазправа с критично настроени журналисти?

Р. Б:
У нас за мнение още не са били, но за заравяне в неудобни факти – имаше случаи. Случаят с Шарли Ебдо ужаси целия свят. Но това, че забиват кирка в капака на колата на журналист у нас, минава просто като поредната сводка на МВР. В крайна сметка журналистът е този, който рови, намира факти и би трябвало да има законова защита. Ако гледаме на кирката в колата като дребно хулиганство, тогава следващия път човекът ще напише репортаж от откриването на завод. 

М. В. Радой Ралин казваше: наградата на сатирика – „Що ти избере задница, туй ще ти е надница! Заложено е сатирикът да получава шамар отнякъде. Но все пак България е европейска страна, не като например Беларус, където заради един журналист свалят самолет. За жалост има хора, които мислят, че в Беларус е по-добре. А в Турция и Русия не може да излезе карикатура на Ердоган или Путин.

Колкото до Шарли Ебдо. Когато се случи това нещо – имаше израз Je suis Charlie. Казахме го и ние, защото имахме това право. Но не сме съвсем. Аз например не харесва този провокативен техен хумор. Аз например не бих допуснал неща, които те правят с цел да са провокативни. Имат безвкусни карикатури, които преминават граница. Затова ми се иска и Стършел да не минава мярката. Опитваме се да бъдем справедливи, защото нищо не е само черно и бяло. Задачата на сатирика е да намери уникалният поглед над нещата.

Кои политици са най-лесни за рисуване?

Р. Б.
Това са тези, които са власт. Още нашият карикатурист не е свикнал с новите министри.

М. В. Но докато това стане, те вече може и да не са на власт. Едно време преди 89-а не можеше карикатрура ни на Тодор Живков, нито на политбюро. Те бяха живи карикатуристи. Но освен на Рейгън или на Тачър, друго не можеше. След промените сме наблюдавали поведението на политиците. Бойко Борисов, например, няма чувство за самоирония. Бяхме го поканили на спеиална изложба за 100 дни от управлението му, но той не дойде.

Жельо Желев и Петър Стоянов от друга страна са искали да си купят нашите рикатури. Премиерите и президентите трябва да се радват, че ги рисуват. Преди година наш читател от Чикаго изпрати пари да абонираме президент, президент, председател на Народното събрание и Нинова. От никого не дойде реакция, освен от президентсвото. Оттам ни подариха преспапие. Не знаем дали Радев чете Стършел, но пиарите му си свършиха добре работата.

Какво ви развеселява най-много, как разпускате?

Р.Б:
Аз разтоварвам с бира. Някъде около 3-тата бира са ми идвали най-добрите идеи. После ги забравям. Те затова са много добри. Една идея, ако е реализирана – пиши я бегала.

М. В. Имаме някакъв шанс да не се натоварваме много. Сатирикът се разтоварва като пише и така освбождаваме негатовните емоции. Помага ни да гледаме по-ведно на живота. В крайна сметка животът е един и не е толкова лош.


 

Сподели в
 

Голяма част от творбите, изпратени за ученическия журналистически конкурс "Григор Попов", са били посветени на пандемията.

12.06.2021/17:25

Скандалът около злополучното интервю на Би Би Си с покойната принцеса Даяна през 1995 година отшумя, но не и въпросите, които остави след себе си - за почтеността на журналистите. Темата коментира в интервю за БНР Алан Ръсбриджър, бивш главен редактор на в. „Гардиън“ и председател на тазгодишното жури на Европейските журналистически награди.

06.06.2021/16:27

12 австралийски медии бяха осъдени да платят глоби за нарушения на съдебна забрана за разгласяване на поверителни данни относно процеса за педофилия срещу кардинал Джордж Пел, по-късно оправдан, предаде АФП.

05.06.2021/16:36

През тази година се навършиха 75 години от създаването на „Стършел“, най-стария хумористичен вестник на България. Заради пандемията купонът се отложи, но сатиричният поглед към политическата действителност е все по-актуален.

31.05.2021/15:25

Две години и половина затвор и 80 удара с камшик - това гласи новата присъда срещу иранската активистка и журналистка Наргес Мохамади.

29.05.2021/16:46

 Представяме ви

Разговаряме с известната журналистка, поетеса и писателка за раждането на новата ѝ книга, за вдъхновяващото я с обич семейство, за доброто, което всеки сам избира как да отглежда в душата си, за невъзможните бягства от съвремието ни, за ролята на журналистиката в преодоляването на „литературщината”.

07.06.2021 /13:32 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Вероятно Калин Тодоров се ръководи от изреченото от китайския мъдрец Конфуций: „Проклятие е да живееш в интересни времена.“ Затова трилогията му „Зад завесата“ скоро ще стане петтомник, като споделя, че с петата книга от тази поредица й слага точка. А традиция стана,че щом той напише книга от въпросната серия да е гост на сайта на СБЖ. Този път обаче в аванс разговаряме с него за предстоящото излизане на последната от поредицата „Зад завесата“.

01.06.2021 /07:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Наскоро в клуб „Журналист“ се състоя представянето на книгата на писателя и журналист Хайри Хамдан „Лешникови градини“,която предизвика голям интерес несамо сред познавачите на неговото творчество, но и сред тези, които за първи път се докосваха до написаното от Хамдан.

24.05.2021 /08:01 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Списанието се продава срещу 5 евро само по улиците от хора в тежко положение, които така получават възможност да си осигурят с достойнство, макар и малък доход, за да покрият някои от своите основни потребности.

17.05.2021 /12:08 | Автор: Здравка Михайлова | Източник: marginalia.bg

 Спомени и архиви

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021 /17:40 | Автор: Тихомир Шолев | Източник: Фейсбук

 Акценти и позиции

В Деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България нека сверим и посоките на българката журналистика по непреходните ориентири на историческите, духовните и моралните ни върхове.

02.06.2021 /10:08

В своя декларация УС на СБЖ остро осъжда действията на властите в Минск, като настоява и за международно разследване на шокиращия инцидент с насилствено приземения в столицата на Беларус пътнически самолет и за изясняване на всички обстоятелства около него от страна на Международната организация за гражданска авиация (ICAO). Необходимо е изграждането на изрична международноправна рамка, която да предотвратява допускането на подобни инциденти занапред.

26.05.2021 /10:47

Нека да сме достойни и да опазваме духовното послание на кирило-методиевите букви и из днешните нови полета, пространства и мрежи на модерните технологии, съхранявайки и умножавайки хуманното и съзидателно присъствие на славянската и българската култура в световното многообразие.

24.05.2021 /00:14

 Мнения

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021 /10:05 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021 /17:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки