Начало
 
 

„Стършел“: Опозиция на всяка власт и отпор на всяка тъпота

31.05.2021 /15:25 | Източник: debati.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Михаил Вешим и Румен Белчев

През тази година се навършиха 75 години от създаването на „Стършел“, най-стария хумористичен вестник на България. Заради пандемията купонът се отложи, но сатиричният поглед към политическата действителност е все по-актуален.

Към разговор с главния редактор Михаил Вешим и управителя Румен Белчев, въвежда debati.bg:

Известно е, че сте легенда за поколения българи. Как успяхте да прескочите психологическия и икономически праг от комунизъм към демокрация?

М. В.
Започваме от далечната 89-а, когато стана превратът. Тогава Стършел беше много популярен вестник. Имаше много голям тираж – 400 хиляди. В първите дни на този кипеж, когато още не се знаеше какво се случва, Стършел зае една демократична позиция и интересът към него беше много голям.

Даже недостигаше хартия, ограничаваха ни. Не можеше да отпечатаме толкова вестници, колкото се търсеха. Тогава редакцията пое кампания за откъсване на в. Стършел от ЦК, дотогава беше негово издание.

Една година продължи тази кампания, събрахме 300 хиляди подписа сред нашите читатели. С тях се явихме във Висшия партиен съвет и казахме, че националният седмичник за хумор и сатира не може да бъде партиен, а трябва да е независим.

Р. Б. Икономическото откъсване беше болезнено. Никой от нас не знаеше как стават тези неща. Никой не се беше разправял с печатница, с купуване на хартия, с наемане на помещение. Учихме се в движение. Най-хубавият епизод беше през 95-а, 96-а, когато събрахме много добър абонамент. Благодарение на “мъдрото” управление на правителството, доларът стана 3000 лв., абонаментът замина и карахме цяла година на мускули със заплата от по 3, 4 долара. Струваше около 200 лв, но и трамвайното билетче струваше толкова.

М. В. През годините Стършел се е движил около цената на билета за градския транспорт. В момента трамвайният билет е два пъти по-скъп.

Р. Б Това показва, че трамвайният билет е силно надценен.

М. В Преходът го почувствахме през вестника. Много е трудно във вестник, който има толкова много история. Подобно на Балканите, където трудно се живее, защото има много история. Тук са работили много известни хора – цветът на българската сатира – от 46-а до наши дни. Върху нас има една отговорност, която усещаме. Ние трябва да продължим този вестник в годините, колкото е възможно. Не ни е било лесно, но се мобилизирахме.

Как ще коментирате състоянието на пресата у нас? Тъжната оценка на „Репортери без граница“. Бихте ли направили сравнение със ситуацията преди 10-и ноември 

Р. Б:
Пресата в момента е много скучна. През 90-е направихме рубриката “Топ идиот”, която събираше идиотските заглавия от вестниците. Постепенно идиотизмът се прехвърли от заглавията в съдържанието. В момента вече е на много по-висш етап, защото идиотизмът е на собствениците.

Колегите какво да ги правиш – и те хляб ядат. Прояваме известно разбиране. Това е както отива човек на кино – поглежда имената на авторите и на актьорите и казва – този съм го гледал. Така и с вестниците. Последнеш името на собственика и си казваш – ясно… Що се отнася до нас – това 112-о място не е реалистично. А за медиите като цяло – може би все пак трябва да се постараем да изпреварим Габон.

М. В Може би това се отнася по-скоро за по-масовите медии и по-конкретно телевизиите. Там политиците насочват вниманието си и се усеща влиянието. В издание като нашето не се усеща. Мога да кажа, че никой не ни се е обаждал. За годините, откакто Стършел е независим, сме много последователни. Ние сме един демократичен вестник. Има друго нещо – интересът на вестниците в световен мащаб намалява. За щастие не се отразява много на нас. Имаме една група много ревностни читатели.

Остава ли сатирата най-силното оръжие и как се променя в условията на демокрация? Има ли нови характеристики?

Р.Б
В миналото сатирата беше друга – имаше някакъв лимит. Сега е много трудно, защото всички започнаха да се упражняват в остроумие в иначе набедените за сериозни вестници. Докато излагаме фактите, ставаме все по-сериозни. Но с общи усилия се измъкваме. Девизът на вестника е “Опозиция на всяка власт и отпор на всяка тъпота”. Тъпота дал Господ, не може да смогнем с отпора.

М. В. Понякога сериозните вестници са по-смешни. Социалните мрежи много разкалват терена. Вниманието е все повече насочено натам, където всеки е коментатор. Да, там има много духовити хора, но дори не се знае кой реално седи зад името им.

Като се има предвид какво се случи с вашите френски колеги от Шарли Ебдо заради тяхната религиозна сатира, смятате ли, че у нас има почва за саморазправа с критично настроени журналисти?

Р. Б:
У нас за мнение още не са били, но за заравяне в неудобни факти – имаше случаи. Случаят с Шарли Ебдо ужаси целия свят. Но това, че забиват кирка в капака на колата на журналист у нас, минава просто като поредната сводка на МВР. В крайна сметка журналистът е този, който рови, намира факти и би трябвало да има законова защита. Ако гледаме на кирката в колата като дребно хулиганство, тогава следващия път човекът ще напише репортаж от откриването на завод. 

М. В. Радой Ралин казваше: наградата на сатирика – „Що ти избере задница, туй ще ти е надница! Заложено е сатирикът да получава шамар отнякъде. Но все пак България е европейска страна, не като например Беларус, където заради един журналист свалят самолет. За жалост има хора, които мислят, че в Беларус е по-добре. А в Турция и Русия не може да излезе карикатура на Ердоган или Путин.

Колкото до Шарли Ебдо. Когато се случи това нещо – имаше израз Je suis Charlie. Казахме го и ние, защото имахме това право. Но не сме съвсем. Аз например не харесва този провокативен техен хумор. Аз например не бих допуснал неща, които те правят с цел да са провокативни. Имат безвкусни карикатури, които преминават граница. Затова ми се иска и Стършел да не минава мярката. Опитваме се да бъдем справедливи, защото нищо не е само черно и бяло. Задачата на сатирика е да намери уникалният поглед над нещата.

Кои политици са най-лесни за рисуване?

Р. Б.
Това са тези, които са власт. Още нашият карикатурист не е свикнал с новите министри.

М. В. Но докато това стане, те вече може и да не са на власт. Едно време преди 89-а не можеше карикатрура ни на Тодор Живков, нито на политбюро. Те бяха живи карикатуристи. Но освен на Рейгън или на Тачър, друго не можеше. След промените сме наблюдавали поведението на политиците. Бойко Борисов, например, няма чувство за самоирония. Бяхме го поканили на спеиална изложба за 100 дни от управлението му, но той не дойде.

Жельо Желев и Петър Стоянов от друга страна са искали да си купят нашите рикатури. Премиерите и президентите трябва да се радват, че ги рисуват. Преди година наш читател от Чикаго изпрати пари да абонираме президент, президент, председател на Народното събрание и Нинова. От никого не дойде реакция, освен от президентсвото. Оттам ни подариха преспапие. Не знаем дали Радев чете Стършел, но пиарите му си свършиха добре работата.

Какво ви развеселява най-много, как разпускате?

Р.Б:
Аз разтоварвам с бира. Някъде около 3-тата бира са ми идвали най-добрите идеи. После ги забравям. Те затова са много добри. Една идея, ако е реализирана – пиши я бегала.

М. В. Имаме някакъв шанс да не се натоварваме много. Сатирикът се разтоварва като пише и така освбождаваме негатовните емоции. Помага ни да гледаме по-ведно на живота. В крайна сметка животът е един и не е толкова лош.


 

Сподели в
 

За поредна година националната политематична телевизия е в Топ 5 на най-използваните източници за информация, сред всички телевизии, радиа и вестници в страната. Това сочат данните от годишния доклад за 2021 г. на Института за изследване на журналистиката „Ройтерс“, към университета в Оксфорд.

24.06.2021/17:48

Телевизията обяви в прессъобщение от петък, че интервютата с политически лидери и кандидати за депутати ще са в предаването на Цветанка Ризова „Лице в лице", при Жени Марчева в „Тази събота и неделя" и в рубриката на Мария Цънцарова в „120 минути".

17.06.2021/15:33

Голяма част от творбите, изпратени за ученическия журналистически конкурс "Григор Попов", са били посветени на пандемията.

12.06.2021/17:25

Скандалът около злополучното интервю на Би Би Си с покойната принцеса Даяна през 1995 година отшумя, но не и въпросите, които остави след себе си - за почтеността на журналистите. Темата коментира в интервю за БНР Алан Ръсбриджър, бивш главен редактор на в. „Гардиън“ и председател на тазгодишното жури на Европейските журналистически награди.

06.06.2021/16:27

12 австралийски медии бяха осъдени да платят глоби за нарушения на съдебна забрана за разгласяване на поверителни данни относно процеса за педофилия срещу кардинал Джордж Пел, по-късно оправдан, предаде АФП.

05.06.2021/16:36

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 23 гости

Бързи връзки