Начало
 
 

Свикана от министър Минеков дискусия разнищи държавата и медиите

15.06.2021 /21:44 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


По време на дискусията. Снимка: Къдринка Къдринова

„Време е да разберем как от 34-то стигнахме до 112-о място по свобода на словото, какво е значението на СЕМ и чия е собствеността на медиите,” подчерта във встъпителното си слово министърът на културата пред събралите се представители на журналистическата гилдия. Там бе и председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова, която напомни за инициативите на Съюза за законодателни промени в защита на правата на журналистите и на свободата на медиите.

Известни журналисти, председатели на журналистически организации, ръководители на медии и представители на свързани с медийната среда институции се събраха в зала 6 на НДК на дискусия „Държавата и медиите”, свикана по от министъра на културата проф. Велислав Минеков. Липсваха обаче представители на Комисията по защита на конкуренцията.

Във встъпителното си слово министърът, нашумял напоследък с острия си спор с генералния директор на БНТ Емил Кошлуков (който не се появи на дискусията), оповести, че е замислил инициативата „на четвъртия ден след влизане в министерството”, защото е необходимо „да започнем да говорим за това, което не казахме през последните 10 г.”. Проф. Минеков изтъкна още: „Време е да започнем искрен разговор за състоянието на медийното пространство, да разберем какво се случи през годините. Време е да разберем как от 34-то стигнахме до 112-о място по свобода на словото, какво е значението на СЕМ и чия е собствеността на медиите.”

Цялата дискусия беше излъчвана на живо на страницата на културното министерство във Фейсбук, като бе направен и пален неин запис. С изказванията и изнесените данни ще бъдат запознати в детайли също така и министерствата на вътрешните работи, на икономиката и на финансите. Идеята е да се създаде и работна група от медийни специалисти, които да действат по предлагане на ефективни решения на проблемите в сектора.

В началото на дискусията бе включено и видеообръщение на известната журналистка и евродепутатка Елена Йончева. „От години се опитвам да привлека вниманието върху медийната среда. Никой министър не изведе развитието на медиите на дневен ред. Страната ни само за 10 г. се срина главоломно в класациите за свободата на медиите. Причините са известни на всички - концентрация на собствеността, силна политическа и икономическа зависимост, фалшиви новини”, каза Йончева.

Според нея „в България беше убита самата журналистика”, а „най-потресаващото е, че това 112-о място не притесни никого”.

Йончева подчерта, че в Европейската комисия и Европейския парламент на състоянието на медиите се гледа като на приоритет и този показател е ключов за определяне на нивото на демократичност на страната ни. Йончева припомни още, че за първи път през миналата година бе включен мониторинг на медиите в България. Новият доклад се очаква в края на юли т. г.

Евродепутатката посочи още: „Насочила съм усилията си в две посоки. Първата е да има стандарти относно реалната собственост на медиите. Необходими са правила, които да изясняват при какви условия и как политически лица могат да имат медии. Едно е да има партиен вестник и телевизия, съвсем друго е да виждаме политици, които монополизират цяла медийна среда. Другата тема е разследващата журналистика, която е скъпо и опасно начинание”. Йончева подчерта, че е необходимо да се засили защитата на разследващите журналисти, а финансирането на медии да минава през неправителствени организации, за да не отиват средствата „при свои хора”.

Работата на дискусията „Държавата и медиите” премина в три панела. Първият от тях - „Собственост и концентрация на медиите” - бе с модератор журналистката Весислава Антонова. Другите двама панелисти бяха Розита Еленова от СЕМ и Мехти Меликов, директор на Дирекция „Авторско право и сродните му права” в министерството на културата.

Целта на медийния закон бе да се изсветли собствеността, но това не стана, коментира Меликов, обяснявайки и колко ограничени са ресурсите и възможностите на неговата Дирекция, отговаряща и за регистрирането на доставчиците на медийни услуги. През миналата година са направени 50 проверки и са съставени 29 акта, разказа Меликов. И добави, че министерството на културата е търсило съдействие от МВР по осем случая, по които не може да се установи кой е медийният собственик. Въпросните казуси са свързани с около 15 медии. Меликов посочи още, че работна група обсъжда промени, с които да се преодолеят недостатъците в т. нар. „закон Пеевски”, постановил регистрирането.

Известният медиен експерт и преподавател Петко Тодоров се включи в дискусията, подчертавайки, че именно в контекста за изясняване на собствеността на медиите, на първо място трябва да се установи чия собственост са БНР и БНТ - тъй като това не е регламентирано ясно в действащия в момента и многократно преправян Закон за радиото и телевизията. Тодоров настоя, че са крайно необходими устройствени закони за БНР и БНТ, както това отдавна е направено в други европейски държави. Той обърна внимание, че в момента двете обществени медии всъщност изобщо не отговарят на формулирания само на думи техен обществен статут. Тодоров изтъкна, че е належащо създаването на обществени съвети към БНР и БНТ, които да отговарят реално на това определение.

Журналистът Светослав Терзиев от в. „Сега” се обърна към представляващата в панела СЕМ Розита Еленова с въпроса как е възможно въпросният регулатор да се прикрива с европейска директива за регулиране на видеосъдържанието и покрай нея да си присвоява функцията за контролиранте практически на всички медии, вече включващи и видеоплатформи. Особено притеснително според Терзиев е и предупреждението на СЕМ, че скоро медиите ще трябва и да си плащат за този нежелан от тях контрол.

Еленова отговори, че предвидената за въвеждане такса за регистрирането нито е инициатива на СЕМ, нито ще отива в негови сметки, а ще се събира централизирано в бюджета. От думите ѝ се разбра също, че самият СЕМ се чувства претоварен с новите функции, за които очевидно не разполага с необходимия кадрови ресурс.

Вторият панел на дискусията бе под надслова „Прозрачно публично финансиране на медиите”. Модератор бе Евелина Кирилова, директор на Дирекция „Връзки с обществеността и протокол” в министерството на културата. Като панелисти участваха представители на АБРО (Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори) и на БНР.

Кирилова съобщи за установена от министерството сума в размер на около 10 милиона лева, които са били раздадени при предходното управление на различни медии.

Доцентът по журналистика във Великотърновския университет Иво Инджов настоя в изказването си за прозрачни механизми, чрез които държавата да предоставя финансиране на различни медии, като това непременно да става под контрола на независими обществени съвети и на също независим Фонд за качествена журналистика. Той изтъкна като крайно порочна практика действащото в момента заробващо финансиране на регионални медии чрез сключване на договори за доставка на медийни услуги с местните общински администрации.

В дискусията се включи и генералният директор на БТА Кирил Вълчев, който предложи на другите медии у нас сътрудничеството на оглавяваната от него информационна агенция - например, да се споделят общи кореспонденти из страната съвместно с БНТ и БНР. Той също така предложи БТА като основна платформа за провеждането на предизборни дебати между различните политически лидери - формат, който отдавна не се използвал, защото политиците се оправдавали с конкуренцията между медиите.

Третият панел на дискусията носеше надслова „Свобода на словото и защита на журналистите”. Модератор бе журналистката от програма „Хоризонт” на БНР Силвия Великова. Сред панелистите бе председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова, представителят на АЕЖ Иван Радев, председателката на Комисията по журналистическа етика проф. Нели Огнянова, както и представителка на пресцентъра на министерството на правосъдието.

Иван Радев от АЕЖ посочи, че всички политици, включително и министрите от настоящото служебно правителство, има да се учат как да общуват с журналисти. Той предложи също така служебното правителство да възстанови неправомерно орязаните от предходната власт с по 5% бюджетни средства за БНТ и БНР.

Ръководителката на СБЖ Снежана Тодорова припомни внесените от Съюза в Народното събрание точно преди 4 години предложения за законодателни промени, които да гарантират правата на журналистите и свободата на медиите. Тя обърна внимание, че на тези предложения не е даден ход от предишното парламентарно мнозинство.

На тежкото положение на регионалните медии, притискани от хватки за натиск от общински администрации и други силни местни фактори, обърна внимание Весела Вацева от Асоциацията на регионалните медии. Тя нястоя за изготвянето на единен регистър за всички медии в България.

Проф. Нели Огнянова очерта дейността на Комисията по журналистическа етика и европейските рамки за саморегулиране и съвместно регулиране в медийния сектор.

Къдринка Къдринова, отговорен редактор на сайта на СБЖ и коментатор на онлайн изданието „Барикада”, заостри вниманието към разрастващия се навсякъде по света, включително и в България, феномен на съдебни разправи с журналисти и медии, известен като SLAPP. Тя апелира за включване на механизми за осуетяване на такива разправи към предложенията за законодателни промени в защита на правата на журналистите. Според Къдринова е остро необходимо цялата гилдия да действа солидарно и единно в защита на журналистическите права, включително на синдикално и социално ниво.

Валери Тодоров, бивш генерален директор на БНР, изкоментира статута на СЕМ, над който де факто няма никой. Според него е необходим наистина независим обществен съвет, пред който СЕМ да е длъжен да се отчита, както това е предвидено в медийните законодателства на други европейски страни.

Бойко Станкушев, председател на Антикорупционния фонд, изрази задоволство от откровения ход на дискусията, но и скептицизъм спрямо журналистическата солидарност, която не се е проявила по никакъв начин, докато той самият навремето в продължение на над 3 години е бил разкарван по съдилища заради журналистическата си работа - точно по начина, който сега е осъждан от евроинституциите, визиращи практиките SLAPP.

Всички участници в дискусията поздравиха министерството на културата за тази инициатива и изразиха надеждата, че това е само началото на един постоянен обществен диалог за решаване на проблемите в медийната сфера. Представители на министерството пък посочиха, че за целта ще се върви към създаване на работна група от журналисти и медийни експерти, които да действат за търсене на ефективни решения.

Сподели в
 

Наградата на НС на БСП за политическа журналистика и публицистика „Георги Кирков - Майстора“ е учредена през 2006 г. и се връчва ежегодно в чест на празника на БСП 2 август.

18.07.2021/10:08

С усмихната и заредена с много позитивизъм премиера в Унгарския културен институт известната журналистка, поетеса и писателка Гергина Дворецка пусна в „открито море” към читателите новата си книга - сборника с разкази „Островът Уикенд”.

16.07.2021/18:02

Известната журналистка апелира във Фейсбук към всички потенциални дарители да подкрепят усилията ѝ за превръщане на къщата на голямата поетеса в с. Езерово музей, къща за гости и средище за литературни четения и поетично-музикални вечери.

02.07.2021/14:38

С шеги, закачки, сиренца, глътки ледена бира и китайски поздрав от... Лондон премина представянето в „Перото” на новата книга на известната журналистка

02.07.2021/14:05

Премиерният филм на София Бугор, който представя вълнуващ портрет на известния поет, бард и журналист Ивайло Диманов, ще бъде показан на 2 юли от 18.30 ч. в Клуб „Журналист” на СБЖ

01.07.2021/17:14

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

На 21 юли се навършиха 122 г. от рождението на големия американски писател, шлифовал словото си като дългогодишен военен репортер, Ърнест Хемингуей. По този повод webcafe.bg припомня пъстра броеница от негови сентенции.

22.07.2021 /11:25 | Източник: webcafe.bg

Отдавна в списъка на добрите ми намерения беше включено интервю с известния и обичан от много българи писател и поет Лозан Такев. Е, вече намерението е факт и вие четете какво е отговорил членът на УС на СБЖ на моите питанки за сайта на Съюза.

19.07.2021 /11:41 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Луиза Тахмисян разказва за големия журналист, оглавявал варненския в. „Народно дело”

19.07.2021 /09:16 | Автор: Луиза Тахмисян | Източник: СБЖ

Да си призная рядко гледам прогнозата за времето по телевизиите, но пък се е случвало някои от момичетата или момчетата на времето да ми спрат погледа и вниманието. Такъв беше ЕмилЧолаков, Симеон Матеев от България он Ер,Станислава Цалова… Но една вечер преди няколко години на 3 март в новините по БНТ съобщиха,че колежката им Ева Кикерезова, която казва времето, се снимала с президента Радев. Е, това ме впечатли и реших да видя кое е това момиче.

16.07.2021 /10:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021 /09:31 | Автор: Иван Бакалов | Източник: Фейсбук

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

Наградите в новоучредения от Европейския парламент конкурс за изключително журналистическо постижение на името на убитата известна разследваща журналистка от Малта Дафне Каруана Галиция ще се определят от международно жури, съставено от представители на медиите и гражданското общество в 27-те страни от ЕС. Предложеният от СБЖ български участник е Анна Заркова, главен секретар на СБЖ.

07.07.2021 /12:03

В Деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България нека сверим и посоките на българката журналистика по непреходните ориентири на историческите, духовните и моралните ни върхове.

02.06.2021 /10:08

В своя декларация УС на СБЖ остро осъжда действията на властите в Минск, като настоява и за международно разследване на шокиращия инцидент с насилствено приземения в столицата на Беларус пътнически самолет и за изясняване на всички обстоятелства около него от страна на Международната организация за гражданска авиация (ICAO). Необходимо е изграждането на изрична международноправна рамка, която да предотвратява допускането на подобни инциденти занапред.

26.05.2021 /10:47

 Мнения

Това стана по Коледа – преди няколко месеца. И появата на изданието – като факт, бе отбелязано в сайта на СБЖ . Съпроводено от разговор с автора. Струва си обаче да се сподели мнение за книгата, след като бъде прочетена внимателно...

21.06.2021 /14:18 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021 /10:05 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 23 гости

Бързи връзки