Начало
 
 

Журналистката Елена Влашка ни поднася топла прегръдка с поезията и зрели афоризми

19.06.2021 /12:00 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Елена Влашка

Авторката сама определя новата си поетична книга „Пепел върху рози” като „самоизненада”. А Ирина Александрова пише за „поезия на преодоляната болка”, с която за пореден път ни изненадва „кралицата на женския печат”.

При читателите вече дойде новата поетична книга на известната журналистка Елена Влашка „Пепел върху рози”, за която самата авторка пише на корицата, че е една „топла, чувствена прегръдка”, докоснала я в младостта ѝ, „невинна и нецелуната от печатарско мастило”. Авторката е комбинирала стиховете със зрели афоризми, а илюстрациите са на проф. Иван Газдов.

Ирина Александрова сравнява изненадите, които ни поднася творчеството на Елена Влашка, с руските кукли-матрьошки - от всяка следваща излиза нова, различна. Така след ярката журналистика на Влашка идва нейната силна белетрестична книга, после сборник с есета и разкази, а сега и стихове в комбинация с афоризми.

Предлагаме по-долу и „Самоизненада”-та на самата Елена Влашка, и представянето на „Пепел върху рози от Ирина Александрова, и някои откъси от новата книга.

Но нека отначало напомним кратко професионалния път на Елена Влашка. Тя е била главен редактор на търсените от читателската публика „Вестник за жената”, в. „Женско царство”, сп. „Бизнес свят”. Тя е и заместник-председател на Съвета на европейската научна и културна общност.

Участвала е в работата на УС на Съюза на свободните писатели в България, оглавявала е Филиала на ССП в София.  Автор е на есета, статии, очерци, фейлетони, публикувани в периодичния печат, и на белетристичните книги „Усмивките на хаоса” и „Улични мисли”

Носител е на „Златното перо” на Съюза на българските журналисти, орден „Кирил и Методий” и „Златна монета „Писменост” на Съвета на европейската научна и културна общност.

Наградена е от Министерството на културата с почетен знак „Златен век – печат на цар Симеон Велики” – сребърен, за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност. Съюзът на свободните писатели в България я удостои със званието „Народен будител” и приза „Възроденият феникс”.

Ето какво пише самата ЕЛЕНА ВЛАШКА за новата си книга „Пепел върху рози”:

 

САМОИЗНЕНАДА

            Забелязали ли сте – животът е уникален сценарист. „Жертва″ на един негов предизвикателен сценарий е новата ми книга „Пепел върху рози″. Бързам да я представя, преди вятърът на нашите задъхани всекидневни проблеми да е издухал чувствения аромат на розите, които не вехнат дори под пепелта на човешките разочарования.

            А ето го и сценарият: ровя в стар шкаф на тавана, пълен с пожълтели вестници от времето на моите първи журналистически изяви. Изведнъж изпод тях се показва картонена папка в увехнал сивозелен цвят. Разтварям я и попадам на моята най-голяма самоизненада ― стихове отпреди десетилетия, в които изливам любовните си трепети.

            Бях забравила тези стихове. Някъде дълбоко в себе си бях закътала и спомените. Живеех с чувството, че ги притежавам, но като в сейф, на който вече не помня кода, и никога няма да ги извадя на показ. Дори пред самата себе си. А ето, сега стоях пред прашния шкаф на тавана, пред изсушените до трошливост страници на забравената папка и изпитвах енергията на новозабъркан динамитен коктейл от минало и настояще.

   И реших: извиканите за нов живот стихове трябва да имат и своя нова територия – моята предстояща книга. Но и свой нов прочит. На любовните строфи ще противопоставя трезви апострофи, оцветени ― понякога и преекспонирани ― в тоналността на днешния ден. Защото те, чувствата, са подлогът в онова специално и винаги недоизказано изречение, с което определяме багрите на живота. Универсалният, но и винаги толкова индивидуален живот.

 

А ето и как ИРИНА АЛЕКСАНДРОВА представя „Пепел върху рози” от Елена Влашка:

 

ПОЕЗИЯ НА ПРЕОДОЛЯНАТА БОЛКА

            Не за първи път казвам, че Елена Влашка ми прилича на руските кукли-матрьошки: отвориш усмихнатата играчка-сувенир, а в нея се оказва друга. Отвориш ли и нея – ето че още една матрьошка те гледа с весела изненада – или всъщност изненадата е твоя? Припомням на почитателите на творчеството на Елена Влашка (а не по-малко от тях и на човека Елена Влашка), че допреди няколко години тя беше известна на българския читател като кралицата на женския печат. Но издаде книгата си „Усмивките на хаоса“ – и се оказа, че е добра белетристка. После втора книга, също с кратки разкази и есета, ето че в ръцете ни е и книгата ѝ с поезия – „Пепел върху рози“...

            Интересен е замисълът на тази книга: старата тетрадка с пожълтели страници е причина и повод авторката да задейства принципа на своеобразно поетическо ехо: след всяко стихотворение от младостта на Елена някак почти рефлекторно откликва гласът на зрялата жена, преживяла голям и интересен живот, събрал мъдростта на изминалото Време.

            Темата на книгата е любовта. Кога споделена, кога раняваща, кога омайваща като глътка хубаво вино – а понякога оставяща тежък вкус на махмурлук. И все пак – болката сякаш е повече: „Всяка бяла възглавница знае /колко тъмно е вътре в душата“. „Светът приличаше на празна зала,/която обитават само призраци“... Авторката вижда в недоизживяната любов „Бог без храм/и храм без Бог“. Оскърбена от любимия, душата на младата Елена възкликва: „Млъкни, сърце,/и повече не питай!/Какво, че някога те е обичал?“

            Но годините се нижат една след друга – и читателят с радостно учудване разбира, че болката, причинена от отсъствието или неразбирането от страна на любимия, е ваксината (позволявам си да съм съзвучна с времето!), която е обезопасила душата на поетесата от нови любовни несполуки и катастрофи или поне болката от тях. Като мека играчка действа мъдростта, придобита през изтеклите години: „Прекрасни спомени на общото ни минало,/за мен сте недоизпята песен,/оставила сърцето зажадняло!“ Поетесата вече не си прави илюзии: „Все тук сме си – /пустинята е наша!“. Тя вече съзнава, че живее в действителност с „жестоко равновесие/на плюсове и минуси“.

            Душата на авторката не е с пречупени от катаклизмите на любовта криле: „Но ние сме от вяра изтъкани./ И живеем.“ „А ето я и висшата проява на човешкия дух: способността да посрещне с усмивка и хумор несполуките и огорченията в стихотворенията „Живота-сервитьор“, „На всекиго душата е човешка“, „Не съществува остров с Божия програма“, „Най-новата модерна магистрала“, „Тази пролет“...

            Във втория цикъл на книгата на Елена Влашка „ехото“ от болките и огорченията на младата авторка са невероятните ѝ афоризми.Винаги съм се възхищавала на тази следваща по ред „матрьошка“ в творчеството ѝ: афоризмът е труден жанр, изискващ много силен интелект, както и способност на автора да жонглира с анализа и синтеза... А като прибавим и неоспоримия факт, че авторите на афоризми са с много малки изключения представители на силния пол – нека да аплодираме Елена, че успява кратко, мъдро и често с чувство за хумор да коментира действителността: „Истината е това, което е преборило съмненията – но ако е нямало съмнения, откъде да знаем, каква е истината?“ „Не е достатъчно да търсиш истината – търси онова, което тя не казва!“ „Няма пречки само пред несъществуващото“... Чудесни афоризми, нали? Затова с радост разгръщаме книгата в третия ѝ цикъл, състоящ се само от афоризми – и показващ живота и действителността от алтернативна гледна точка. А това е ценна придобивка за всеки от нас – за което благодарим на авторката, изсипала пред нас цял наръч червени, бели и черни рози. И нито една сива от тях... Половината от тях са посипани с пепелта от изминалите години, през които сърцето е пламтяло от болки и огорчения,но творческият резултат подарява оптимизъм на читателите.       Изключително сполучливи обертонове на пеперуденото очарование на стиховете на Елена Влашка и на спокойната мъдрост на афоризмите ѝ са чудесните „графикатури“ на големия наш художник проф. Иван Газдов. Резултатът от този прекрасен дует е пред вас.

 

Нека надникнем и сред страниците на „Пепел върху рози”. Ето някои бисери, които проблясват оттам:

 

ПЯСЪЦИ

Строфи

 

…А мислите ми все към теб летят,

почукват ти в прозореца затворен на душата.

Наместо тях ― влез ти, живот,

направо през вратата.

Там, в топличкия ад,

седни на мекото кресло,

подвий нозете

и гледай дълго, дълго в тъмните зеници ―

в тях бавно ще разцъфне тъжно цвете

под мигли ― сведени криле на птици.

Прозореца любимият тогава ще отвори,

ще чуе глас познат с дъжда да си говори.

… И взрян в тъмата, дълго ще мълчи.

 

Апострофи

 

Залъгваме с мечти тъгата,

безгласно шепнем за магия думи,

че вярата ни ще спаси душата

от пясъка, натрупал в нея тежки дюни.

Но ето, сбъдва се желаното:

съдбата-вятър с бръснещ тласък

отрязва гърбиците многотонни,

превръща ги в банален пясък.

Тържествено с очи картината обгръщаме

и виждаме простори беззаслонни.

Разбираме: отникъде не се завръщаме.

Все тук сме си – пустинята е наша.

 

ПРЕСНИ АФОРИЗМИ

ЗА ЖИТЕЙСКИ КАТАКЛИЗМИ

 

Любовта обича думите. Дано само не са монолог.

Душата има нужда не от разговор, а от общуване.

Истината е онова, което е преборило съмненията – но ако е нямало съмнения, откъде да знаем каква е истината?

Погледни ме в очите днес, защото утре няма да са същите.

Прошката на сърцето е по-силна от прошката на разума.

Няма нужда друг да опровергава мечтата ти – достатъчно е животът да я осъществи.

Вярвам във всичко, до което не съм се докоснала – това означава, че не съм го проверила.

Времето според учените е безвремие – няма минало, настояще и бъдеще. Колко хубаво е да си безсмъртен – нищо че ще умреш.

Няма сила, която да ме победи, ако съм успяла да победя себе си.

 

Сподели в
 

Уродливият образ на жълтата преса, обрисуван още преди повече от век с жлъчен хумор от патриарха на българската литература, е болезнено разпознаваем и днес в част от медийния ни пейзаж. Нека сверим отново професионалните си координати с погледа на класика...

22.09.2021/12:29

„Усмивката/със свойта нишка лека/човека тя привързва към човека.“ Така се пее в една песен на легендарната група „Трамвай № 5“. Песента важи с пълна сила за сутрешния екип на „Денят започва“ в БНТ и най-вече за водещата Христина Христова. Колкото и да си сънен или кисел, не можеш да останеш безразличен щом Хриси със заразяващата си усмивка ти каже: „Добро утро. Първи сме!“

20.09.2021/07:21

На 10 септември от 20:30 ч.в зала „България“ в София световноизвестният руски диригент Валерий Гергиев и солисти на симфоничния оркестър на Мариинския театър (Санкт Петербург, Русия) със Софийската филхармония, ще изнесат Благотворителен концерт в подкрепа на инициативата за изграждане на нов акустичен музикален център в България, който да се превърне в духовен и културен храм за възпитание на поколения млади хора, а също да постави българската столица редом до големите културни центрове на света.

09.09.2021/20:13

На 5 септември се навършват 125 г. от рождението на Сергей Румянцев - ярък поет, работил във в. "Земеделско знаме", съосновател на хумористичното земеделско списание "Див дядо". Отвлечен и убит по време на "белия терор" през 1925 г.

05.09.2021/20:02

Тези дни колегата ни Калин Тодоров заяви, че „Завесата падна“. Това е неговата пета книга от поредицата за това, какво се случва зад завесата по времето на соца, в годините, когато уж се наливаха основите на демокрацията, уж вървяха някакви промени и се стоварваха върху народа, който в последно време в името на шоуто измислени политици започнаха да наричат суверен.

01.09.2021/23:21

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Уродливият образ на жълтата преса, обрисуван още преди повече от век с жлъчен хумор от патриарха на българската литература, е болезнено разпознаваем и днес в част от медийния ни пейзаж. Нека сверим отново професионалните си координати с погледа на класика...

22.09.2021 /12:29 | Източник: anapest.org/vbox7.com

„Усмивката/със свойта нишка лека/човека тя привързва към човека.“ Така се пее в една песен на легендарната група „Трамвай № 5“. Песента важи с пълна сила за сутрешния екип на „Денят започва“ в БНТ и най-вече за водещата Христина Христова. Колкото и да си сънен или кисел, не можеш да останеш безразличен щом Хриси със заразяващата си усмивка ти каже: „Добро утро. Първи сме!“

20.09.2021 /07:21 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 10 септември от 20:30 ч.в зала „България“ в София световноизвестният руски диригент Валерий Гергиев и солисти на симфоничния оркестър на Мариинския театър (Санкт Петербург, Русия) със Софийската филхармония, ще изнесат Благотворителен концерт в подкрепа на инициативата за изграждане на нов акустичен музикален център в България, който да се превърне в духовен и културен храм за възпитание на поколения млади хора, а също да постави българската столица редом до големите културни центрове на света.

09.09.2021 /20:13 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 5 септември се навършват 125 г. от рождението на Сергей Румянцев - ярък поет, работил във в. "Земеделско знаме", съосновател на хумористичното земеделско списание "Див дядо". Отвлечен и убит по време на "белия терор" през 1925 г.

05.09.2021 /20:02 | Автор: Богомил Колев | Източник: СБЖ/Дума

 Спомени и архиви

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021 /09:31 | Автор: Иван Бакалов | Източник: Фейсбук

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

Символно и логично точно на днешния Ден на Независимостта на България отбелязваме и 100-годишнината от отлитането във вечността на патриарха на българската литература Иван Вазов

22.09.2021 /13:06

Днес председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изнесе годишното обръщение за състоянието на Съюза пред членовете на Европейския парламент. В речта си тя подчерта необходимостта от по-добра защита на журналистите, независимостта на медиите и правото на обществото на информация. Обяви и две важни за свободата на медиите и за защитата на журналистите инициативи.

15.09.2021 /15:30

Нека бъдем достойни за завета на легендарния Юлиус Фучик "Хора, обичах ви, бдете!". Именно паметта на Фучик увековечава отбелязваният всеки 8 септември Ден на международната журналистическа солидарност.

08.09.2021 /08:27

 Мнения

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021 /16:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Как преди три десетилетия демокрацията настъпваше през телевизията и до какви днешни въпроси ни доведе

05.08.2021 /07:45 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки