Студентите си чакат телевизията

02.08.2021 /14:55 | Източник: Капитал Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


„Лайв" във facebook, откъдето разбираме новините от деня. Клипче от любимия ни влогър в YouTube. Десетки кадри в Tik Tok. Instagram телевизия. Досега не сме живели в свят с толкова много видеосъдържание. Повечето хора, които се занимават с това, са самоуки, но след романтичното начало на тази ера идва нуждата от професионално обучение.

Точно затова е важно и как бъдещите журналисти се учат да работят с новите формати. В момента това, с което разполагат обаче, е една неработеща студентска телевизия под формата на уебсайт към Софийския университет.

Засега оборудването ѝ се ползва за учебно студио, в което студентите от Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) се упражняват до три пъти в седмицата. След скандалите около директорите ѝ, в които тя беше забулена през последните години, съвсем естествено идва въпросът какво ще се прави от тук насетне. Реално има много възможности - тя може да съществува като кабелна и сателитна телевизия, може и да се развива чрез YouTube канал и социални мрежи. Шансът за промяна пък е в конкурса за нов програмен директор, който ще бъде обявен през есента, като се очаква тогава да бъде създадена нова концепция и функции. Всичко това би дало възможност на студентите да създават нови умения и портфолио, които да им помогнат в реализацията.

Противно на разбиранията, студентската телевизия всъщност от повече от 10 години се ръководи не от Факултета по журналистика, а централно от Софийския университет. По принцип идеята е студенти и преподаватели от всички специалности да могат да участват в нея, като студентите по журналистика, очаквано, биха били най-активни, защото това е шанс за създаването на собствени журналистически материали.

В момента студиото на телевизията чака и ново оборудване по проекта по европрограма „Наследство.бг" за 1 млн. лв. по решение на бившия директор на студентската телевизия доц. Светлана Божилова. „Вероятно решението ѝ каква да е техниката е било свързано с надеждата, че въпреки липсата на средства за създаване на съдържание чрез това оборудване учебното студио би могло да започне да функционира като истинска телевизия", казват от Софийския университет.

Под покрива на ФЖМК, но под чужда опека

Доколко е правилно университетската телевизия да не зависи от факултета по журналистика обаче е друг въпрос. А опитът с университетското радио, което също е дистанцирано от журналистическия факултет и в него липсват студентски материали, говори, че това не е много добър вариант.

„Студентската телевизия не е към факултета [по журналистика] за мое голямо съжаление, защото, ако беше във факултета, може би щяхме да я развием по-бързо и щяхме да бъдем в по-голяма степен ангажирани с нея. Но може би е за добро, защото така и други факултети участват и има специалности, които биха могли да сътрудничат и да развиват", коментира за „Капитал" деканът на ФЖМК проф. Веселина Вълканова.От ректора се ръководи и университетското ефирно радио „Алма матер", на чиито честоти се излъчва класическа музика. От 2006 г. то постепенно влиза в редица договорни отношения с „Класик ФМ радио АД" и „Кантус Фирмус АД", собственост на Васил Димитров. Заради външната продукция с класически музикални произведения студентските материали постепенно се свеждат до минимум, а вече дори липсват.

Позицията на Факултета по журналистика е ясна: ние държим да има работеща телевизия и да се използват съществуващите ресурси

„В момента за всяка от двете медии се разпределят отделно средства от бюджета на СУ, като всяка има директори и управители, но нито една от тези медии не служи за обучение на студентите ни. Сега ние провеждаме обучението си само в едното учебно студио, а зали, които могат да бъдат превърнати в монтажна, в редакция, са затворени за студентите", коментира доц. Жана Попова.

„Университетското радио и университетската телевизия са с лепенки на устата", обобщава тя.

Едно друго телевизионно бъдеще

Пускането на студентската телевизия би решило един вечен проблем за факултета - липсата на практика и създаването на нужните умения за работа за „телевизионерите". Още повече, ако се наблегне на възможността практикуващи журналисти да предават опита си. Затова например в университета в Тенеси доминират практическите класове - всяка година има по няколко класа всеки семестър, строго фокусирани върху работа със звук, камери, кадри заснемане, писане, интервюиране, като на студентите се дава нужната техника или използват мобилните си устройства. Такива например са „Репортерски учения", „Мултимедийно видеосъдържание", „Продуциране на телевизия".

Моделът е следният: има студентски кабелен канал с много предавания, който позволява студенти от всеки курс да произвеждат материали, които после да бъдат излъчени. Тя е достъпна само за кампуса - за самия университет и неговите сгради. В същото време университетът си партнира и с водещата местна телевизия, където се излъчва най-добрата студентска продукция, обикновено от по-напреднали студенти. Всяко предаване пък има отделна facebook страница и Youtube канал.

„По този начин се дава възможност на студентите да бъдат забелязани и това ги мотивира. Въпрос на престиж е и е застъпено пряко с индустрията - ако си показал, че се развиваш добре, шансът да ти се обадят с предложение за работа, защото са те забелязали в ефира на студентската медия или са впечатлени от материалите, е голям", коментира Дарина Сарелска за „Капитал". Преди тя беше директор на новините на NOVA и изпълнителен продуцент на BTV новините, а сега води класове по телевизионна журналистика в университета в Тенеси, свързани с продуциране на различни студентски предавания.

Според нея моделът лесно може да бъде приложен и в България. „В САЩ образованието захранва индустрията и обратното", твърди Сарелска.

Друг пример - от Калифорнийския щатски университет в Лонг бийч, показва, че студентските медии дори могат да бъдат много влиятелни. „Студентите са много активни - правят разследвания, понякога се е стигало дори до международни скандали. Това е отговорна работа - хората виждат продукта и реагират на него, не е същото, като да го правиш само за класа. Така те се учат на реалната работа, а после, когато отидат на стаж, нямат право на грешки", коментира за %Капитал" Христофор Караджов, който е преподавател по журналистика в Калифорнийския щатски университет и е работил като журналист в България и САЩ с различни медийни формати.

Телевизионното студио там се намира в съседния департамент за филмови науки, но се ползва и от студентите по журналистика, както и от всички, които имат желание да създават продукция. Телевизията има канали в YouTube, където разчита на по-голяма гледаемост, като някои продукции се излъчват и по местен тв канал.

В университета преподават както по-академично насочени преподаватели, така и професионалисти в сферите, които единствено предават практическите си знания на студентите и ги учат да работят с различните формати.

Есента идва

Проф. Вълканова счита, че пускането на студентската телевизия не би трябвало да представлява огромна финансова трудност. „Аз не съм телевизионер, а от сферата на печата, но не се изискват кой знае какви инвестиции, за да съществува студентска телевизия. Може би концепцията на ректора за привличане на инвестиции е по-различна. Когато директор беше доц. Божилова, имаше отделни продукции, които се излъчваха през БНТ. Бяха малки блокове, но пак не се правеха от наши студенти, а с помощта от оператори и НАТФИЗ, външни хора. Не беше чисто студентска. А аз съм „за" студентска телевизия, както е по лиценза на СЕМ. За съжаление наистина идеята замря заради пандемията и скандала с Башар Рахал и сега няма дейност. Но винаги се е използвала като учебно студио, в което влизат нашите студенти", коментира проф. Вълканова.

В последните години профилите „радио" и „пресжурналистика" във ФЖМК се развиват вероятно защото при тях не съществува проблемът с липсата на платформи.

Визията на декана е, че студентите в профил „телевизия" заслужават медия, която да им позволява достатъчно практика, както е в другите т.нар. „журналистически профили по избор" – “радио" и „пресжурналистика и онлайн медии". Според нея без творческо лице, което да ръководи телевизията и да организира целия процес и въвлича студентите, опитът за студентска медия би бил неуспешен. Затова и надеждата остава в конкурса за избор на нов директор, който се очаква да се проведе наесен. „Въпреки че това не се изисква от правилниците на университета или на телевизия „Алма матер", такъв конкурс ще бъде проведен през есента. Новият директор и управителният и програмният съвет на телевизия „Алма матер" ще решат какви да са нейните политики, функции и състав", казват от СУ.

А пък доц. Жана Попова си представя, че след пускането на студентската телевизия трябва да се мисли за различни платформи, чрез които да се разпространява.

Класика в радиото

Освен с телевизия журналистите във факултета могат да избират да се обучават да работят в профил „радио" и „пресжурналистика". В последните години тези два профила се развиват вероятно защото при тях не съществува проблемът с липсата на платформи.

„Смятам, че факултетът дава нужната подготовка. В някои профили тя беше по-добра - бих отличил „радио" и „международна журналистика", в други имаше много загуба на време, като в „телевизия", казва Константин Мравов, който е преподавател в учебното радиостудио и журналист от Българското национално радио.

В момента най-голямата и популярна платформа на студентите в профил „радио" е „Радио Реакция". То изгрява, след като става явно, че студентският „принос" в университетското радио „Алма матер" става все по-малък. Съдържанието в него се прави изцяло по решение на студентите, като те сами се организират, казва проф. Вълканова.

В крак с времето, през последните години студентите започват да се учат да работят и с подкасти. Именно това преподава и Мравов - той инициира и подготовката на студентски подкаст, който да излиза в платформи като Spotify.

Печат във всички форми

Най-развит откъм разнообразие на практически формати, изглежда, е профил „преса и онлайн журналистика". Студентите, които са избрали него, се учат да създават съдържание за университетския вестник „Алма матер", запознават се с целия процес по създаване на списание, както и пишат материали за сайта Z Generation. При създаването му преди близо две години целта е била “студентите да не правят „журналистика наужким", а „да създадат своя онлайн медия от - до, свободна територия - в която да излязат от „калъпа" на информационния сайт, казва д-р Лора Симеонова, която е основател на сайта и главен асистент в катедра „Пресжурналистика и книгоиздаване".

Идеята е те „да налагат своите теми, да вадят нови и алтернативни лица, да експериментират в различни жанрове и формати - да пишат, да снимат, да правят подкасти, видео, мемета. При това - имайки комфорта на защитената и приятелска академична среда - която им дава независимост, немислима в света на "истинските" медии", коментира тя за „Капитал".Заради „летящия старт" на сайта и вероятно заради възможността да видят труда си „на бял свят", много студенти от различни профили също публикуват текстовете си на сайта. С две думи, Факултетът по журналистика прекрачва границата към модерното, макар и с години закъснение. Затова и какво ще се случи в бъдещата студентска телевизия ще е от ключово значение за осигуряването на нови възможности на учещите в него, анализира Капитал.

1 млн. за оборудване

През март месец Софийският университет възложи обществена поръчка за близо 1 млн. лв. за ново оборудване за телевизионното студио, по европейския проект „Наследство БГ". То включва техника, пригодена за използване в традиционния формат на медията, като се очаква тя да бъде доставена до края на годината.

За изпълнител е избрана фирмата „Техно" ООД, която се управлява от бившата журналистка Анелия (Петрова) Каранова, както и от нейния мъж Константин Каранов. „Техно" е спечелила с ценова оферта от 926 хил. лв. без ДДС, което е с 5 хил. лв. по-ниска стойност от прогнозната.

 

 

м.л.

Сподели в
 

Препечатваме коментар на журналистта и евродепутат Иво Христов, който той публикува в своя Фейсбук-профил.

30.08.2021/20:43

Битката с фалшивите новини премина от фазата на говоренето в етап на реална борба - стана ясно от информацията на компанията Туитър. Имаме стратегия за борба с фалшивите новини, проектът ще се осъществи със съдействието на двете най-големи информационни агенции - Ройтерс и Асошиейтед Прес, съобщиха тази седмица от Туитър.

11.08.2021/12:37

„Лайв" във facebook, откъдето разбираме новините от деня. Клипче от любимия ни влогър в YouTube. Десетки кадри в Tik Tok. Instagram телевизия. Досега не сме живели в свят с толкова много видеосъдържание. Повечето хора, които се занимават с това, са самоуки, но след романтичното начало на тази ера идва нуждата от професионално обучение.

02.08.2021/14:55

Изследване на медийното финансиране в България и механизмите на неговата отчетност е показало необходимостта от реформиране на медийния регистър. Съдържанието на регистъра за собствеността и финансирането на медиите трябва да се оптимизира и реформира, така че да бъде полезно не само за разследващите и регулаторни органи, но и за самите медии и гражданското общество.

08.07.2021/18:51

Социалните мрежи като инструмент за дезинформация. На това е посветен поредният трети епизод на подкаста за медийна грамотност на БНТ „МеГра“.

07.07.2021/17:43

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Халина Хътчинс, която бе смъртоносно простреляна от актьора Алек Болдуин по време снимки на уестърна „Rust” в щата Ню Мексико, е родена в Украйна през 1979 г. и е завършила международна журналистика в Киевския държавен университет. От 2015 г. живее в САЩ, където завършва и операторско майсторство. Заснема над 30 филма и сериала, показвайки изключителен талант.

23.10.2021 /12:34 | Източник: actualidad.rt.com/novini.bg

По-малко от една пета от биографиите в англоезичната версия на Уикипедия са на жени. Дисбалансът е наличен и при биографиите на журналистките. Популяризирането на работата на жените в тази професия е необходимо за подпомагане на равенството между половете в журналистическото ръководство. То влияе върху безопасността, доверието, признаването, приобщаването и доходите на жените журналисти, обобщава в свой анализ Journalism.co.uk.

20.10.2021 /16:19 | Източник: Journalism.co.uk

Каналът Blaze в Испания пуска тази съботна вечер пети сезон на риалити сериала „В гаража на Джей Лено”. По този повод кореспондентът на в . „Ла Вангуардия” в Лос Анжелис Гарбиел Лерман интервюира прочутия тв водещ.

15.10.2021 /16:29 | Автор: Габриел Лерман | Източник: lavanguardia.com

Многобройни са родолюбивите инициативи и прояви на българското семейство, установило се в Буенос Айрес още преди две десетилетия, като сред тях се откроява и медийният им опит - първо с радио и сайт, а от над година и с телевизия. За приноса си са отличени с награда от Сружението на испаноговорещите журналисти в България.

12.10.2021 /18:25 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

Предлагаме и последната част от трилогията на известния журналист международник Константин Иванов за професионалния му път, излязла във в. "Дума".

30.08.2021 /18:49 | Автор: Константин Иванов | Източник: duma.bg

 Акценти и позиции

Сбогуването с Веселин Константинов ще е на 30 октомври от 12.00 ч. в храма „Света София”. Вечна памет и дълбок поклон!

21.10.2021 /13:31

Това бе едно от предложенията, отправени от журналисти, които участваха в конференция за антикорупционната политика на ЕС и ефекта ѝ в България, организирана от Елена Йончева. С видеообръщение се включи еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс.

14.10.2021 /16:33

София ин´т Велд: „Тук сме, за да ви подкрепим. Видяхме проблеми, но и огромна решимост на българите да се справят с предизвикателствата.” Елена Йончева: „Ако не надвием корупцията, ще продължим да сме бедна държава със зависими медии.”

24.09.2021 /19:15

 Мнения

Тези дни реших да се поразходя из личните си автобиографични страници. Човек прави своя самоотчет и равносметка за изминатия път. Годините на демокрация и Преход силно промениха ценности, реформираха и преобразиха цели сектори в обществената практика, а покрай подмяната на табелките по улиците, площадите, наименованията на училища и предприятия се смениха или изчегъртаха, ако щете, страници от биографиите ни...

29.09.2021 /15:01 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021 /16:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 34 гости

Бързи връзки