На какво ни научи скандалът „Пегас"

05.08.2021 /18:13 | Автор : *Кристофер Неринг | Източник: Дойче веле Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


„Пегас" е един от най-големите съвременни шпионски скандали - засегна и френския президент. Дигиталното проследяване определено крие опасности - но е неизбежно.

Това коментира Кристофер Неринг за Дойче веле.

Десетки държави и правителства са използвали шпионския софтуер „Пегас" на израелската компания NSO. Хипотезите на редица активисти и правозащитни организации бяха потвърдени чрез международно журналистическо разследване: правителствата на Мексико, Индия, Мароко и Унгария са използвали „Пегас", за да подслушват хора чрез смартфоните им.

По информация на организациите “Амнести Интернешънъл" и „Забранени истории" („Forbidden Stories") над 50 хиляди телефонни номера са били заразени с „Пегас". Медиите по цял свят разкриват нови и нови подробности около скандала, а създателите на софтуера отхвърлят всички обвинения. Какви са най-важните уроци от случая “Пегас"?

Сигурни комуникационни платформи няма

Приложението WhatsApp, което е собственост на Фейсбук, години наред се смяташе за едно от най-сигурните средства за онлайн комуникация. Но и то не е било предпазено от „Пегас". Сега WhatsApp съди компанията, създала софтуера. Основателят на приложението Telegram Павел Дуров също е бил следен с „Пегас". Този скандал доведе до следното заключение: в света на дигиталната комуникация абсолютна сигурност няма!

IT експертите са категорични, че в конкретния случай не става въпрос за поредния софутер за масова употреба, а за гениален продукт. Но в света на кибершпионажа се знае: хакерите трябва да намерят само една пробойна, докато експертите по сигурност са длъжни да елиминират всеки риск.

Дигиталният свят е без тайни

„Пегас" показа, че личните и професионалните тайни са сериозно застрашени от технологиите за следене. Но и самите създатели и потребители на подобни технологии не успяват да се опазят. Масовото изтичане на данни, неизвестно дали от разобличител, конкурент или хакер, позволи на медии и правозащитни организации да получат детайли за жертвите на "Пегас", както и техническа и вътрешна информация за производителя NSO.

Разобличаването на тайни, изтичането на информация, платформите и хаковете са ежедневие в наше време. Те се използват и за „наблюдение на наблюдаващите".

Кой е бил следен с "Пегас"?

Създателите на софтуера от години твърдят, че той е предназначен само за правителства с цел проследяване на терористи и престъпници. За целта са въведени специални проверки и гаранции, казват те.

Но сегашните разкрития представят една съвсем различна картина. Най-малко 180 журналисти в цял свят са шпионирани с „Пегас". Освен тях жертви са активисти и високопоставени политици като френския президент Еманюел Макрон.

Сред купувачите на „Пегас" изпъква профилът на режими, които не са най-големите застъпници за демократични права като например Азербайджан и Саудитска Арабия. Големият въпрос обаче остава: кой е следен приоритетно? Преобладават ли сред тези 50 хиляди телефонни номера контактите на журналисти, активисти и политици или се касае предимно за терористи и престъпници?

Дигиталният шпионаж е неизбежна заплаха

„Пегас" показа, че дигиталният шпионаж е нож с две остриета. От една страна, чрез него службите за сигурност могат да попречат на свободната комуникация на терористи и престъпници в дигиталното пространство. От друга - масовото наблюдение подкопава основните демократични ценности, а целенасоченото използване на слабости в софтуерите крие много рискове. Явно е, че между сигурността и демократичните свободи трябва да бъде постигнат нов баланс.

Борбата с тероризма роди системите за следене

„В началото бе борбата с тероризма" - така може да гласи началото на историята на дигиталния шпионаж. Независимо дали става дума за софтуери за анализ на съдържанието в социалните медии, за дронове, за програми за разпознаване на лица, за XKeyscore или „Пегас" - инструментите за дигитално проследяване са легитимирани чрез борбата срещу тероризма.

Но дори нещо да звучи легитимно, то не е непременно такова. Още през 70-те години на миналия век недемократични режими, сред които например този в СССР, започнаха да дамгосват опозиционери, активисти и журналисти с определението „терористи". „Терорист е всеки, който е против нас", тази мантра явно са следвали и част от клиентите на „Пегас".

Скандалът обхваща и Европа

Индия, Мексико, Азербайджан, Мароко, Саудитска Арабия, Бахрейн - на пръв поглед потребителите на „Пегас" не за първи път имат проблеми с погазването на демокрацията. Но скандалът засяга и Европа, и Германия!

От една страна, служители на NSO са предлагали софтуера и на германските служби, но той е бил отхвърлен заради несъвместимост със закона. От друга обаче, компанията е използвала своите офиси в Кипър и най-вече в България, за да изнася продуктите си. Според български медии компанията „Съркълс България", която е част от NSO, през 2019 година е получила разрешение за износ от българското правителство. Все още не е ясно дали „Пегас" е бил продаван през България. Но продуктите на NSO очевидно са преминали през центъра на Европа.

Приватизацията на сигурността и шпионажът

Когато говорим за дигитално следене и шпионаж, обикновено се сещаме за обичайните заподозрени - Агенцията за национална сигурност и ЦРУ в САЩ, руското ГРУ и китайското Министерство на държавната сигурност. Но големите „колекционери" на данни отдавна са частни концерни като Гугъл и Фейсбук.

Процесът на масовото пренасочване на разузнавачи и военни към частния пазар, който започва след края на Студената война, сега рефлектира в значимостта на комуникационните компании и фирмите за киберсигурност. Сигурността и следенето са пазарни продукти, а търговията с кибероръжия и програми за наблюдение почти не се регулира.

Частните компании, загрижени единствено за собствените си печалби, не дължат отчет на никого и не подлежат на демократичен контрол. А именно те са се превърнали във важни фактори на глобалната сигурност. Националното и международното регулиране на този пазар са закъснели сериозно.


 

*Д-р Кристофер Неринг е международен експерт в областта на тайните служби и редовен автор на "Дойче Веле".

 

м.л.

Сподели в
 

Буквално преди дни директорът на БНР Андон Балтаков подаде оставката си пред СЕМ. Медийният регулатор уважи „дълбоко личните причини“, по думите на г-н Балтаков, довели до това решение и прие оставката му. СЕМ назначи и.д. генерален директор, в лицето на г-н Милен Митев, който до този момент беше административен директор на Радиото. В срок от три месеца регулаторът трябва да избере чрез конкурс новия директор на БНР.

08.08.2021/11:58

„Пегас" е един от най-големите съвременни шпионски скандали - засегна и френския президент. Дигиталното проследяване определено крие опасности - но е неизбежно.

05.08.2021/18:13

„В Европейския съюз Унгария е с може би най-хлабавото законодателство по отношение на следенето. Това означава, че всеки тук може да бъде поставен под наблюдение от съображения за националната сигурност. Не е задължително самият ти да представляваш риск за сигурността. Достатъчно е да познаваш някого или някой да говори с теб...

25.07.2021/15:31

„Законът за радиото и телевизията трябва да бъде премислен. Той е не само остарял, но и вреден. Очакваме парламент и да започнат промените, защото ситуацията е наистина нетърпима.“

08.07.2021/16:33

През 2018 г. се заговори усилено за телевизия „Алма матер“ – студентска телевизия към СУ „Св. Климент Охридски“. Тя има учебни студиа за студенти. Тогава дискутирани бяха както изборът на директор на телевизията, така и един рекламен клип със спорни стилистика и послание. Рекламният клип не беше в съответствие с академичния тон. По-късно Университетът се разграничи от клипа. "Клипът е начало на сюжет", пише проф. Нели Огнянова още тогава.

03.07.2021/11:35

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки