Начало
 
 

Владо Береану: Проблемът у нас е, че нямаме истински независими медии

08.08.2021 /18:19 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Владо Береану с чиста съвест може да бъде наречен и Сладкодумец Храбър, защото можеш с часове да слушаш неговите отговори по болните за всекидневието неща, които не са сухи и формални, а пълни с интересни факти. Самият живот на Владо е живот като на кино с неговите срещи с личности легенди, близкото му обкръжение. Съдбата взела, че му дала много,за което много с часове можем да слушаме.

Роден в Румъния през 1954 година. Дългогодишен журналист, добил особена популярност с телевизионното предаване „Частен случай” в БНТ. В момента прави по Евроком едно от най-гледаните и чакани предавания“Седмицата“, в което с много ирония,усмивки и факти разказва за драгите наши политици какви са я свършили през седемте дни, за които Бог извърши Сътворението.

В най-голямата жега с Владо Береану разговаряме в дома му за най-горещите събития по света и у нас,за пишман и профи политиците какви я вършат. Абе за всичко от нещата на живота ни с днешна дата,че и по-назад във времето той споделиза сайта на СБЖ.       

Владо, нека започнем разговора ни със станалата в последно време най-актуална дума у нас – жега. Жега на улицата, жега в политиката, жега в журналистиката… Къде е най-пожароопасно в момента?

Най-пожароопасно е в неяснотата на бъдещото развитие на страната,защото за съжаление политическите сили, които са в момента, очевидно не могат да стигнат до някакво разбирателство. Много трудно ще бъде постигнато едно стабилно правителство. Общо взето, времената са тежки за България. Интересното е, че служебното правителство показа, че да се управлява страната не е трудно. Няма и как да е трудно. Седеммилионна държава с немного голяма територия, без някакви много тежки климатични условия. България е нещо като една голяма фирма. Вероятно Кока кола е по-голяма от нея. Така че самото управление на страната не е толкова трудно. Въпроса е,че няма никаква перспектива при сегашното политическо разпределение на силите и радостното, което стана чрез служебното правителство, е че се разкри основният недъг на държавата. А той е, че корупцията е изключително висока и проблемът е,че изтичат огромни средства в ръцете на една много малка част. Всъщност тя не е малка част, защото ГЕРБ я доведе до вече структуриран механизъм за кражби, където има институции създадени за това и ясни канали, начини, с хора навсякъде. И основният проблем на държавата е, че една огромна част от нейните средства се крадат. В това отношение служебното правителство разкри схемата или поне част от нея, което е добре. За съжаление в сегашното правителство, което се предлага не се вижда никакво желание да се продължи този процес на демонтиране на апарата за кражба. Реално погледнато, ако той се демонтира ще има пари за почти всичко от големите проблеми, които са у нас и с някакво по-рационално и по-разумно, без да е гениално едно управление, нещата биха потръгнали положително много бързо. За съжаление това не се предвижда в скоро време.

Защо не се предвижда при положение, че именно Слави Трифинов пусна в обръщение думата изчегъртване, а сега кандидат правителството мълчи и не обелва дума, че трябва да се изчистят докрай проблемите?

Проблемът на Слави е, че той не беше подготвен за това, което се случи с този негов проект. Този проект стана, така да кажем, част от шоуто на Слави. Не предвиди,че реално ще трябва да върши някаква работа, да управлява. А той е неподготвен за това. Независимо, че за нивото на България шоуто е добро,независимо,че може да управлява собствения си бизнес,не означава, че е готов за политическа дейност. Освен това хората, които е събрал са изключително негови приятели,сценаристи… Не са лоши хора за лаф,за моабет,познавам ги всичките, но те не са готови да поемат тази отговорност. А тя все пак е сериозна. Избора на някакви млади хора на кастинг не е правителствен екип. Политиката има други правила. Там министрите се подбират по други принципи. Премиерът има своята роля. А тук премиерът е тотално безличен. Нищо лошо не казвам за него, дори не го оплювам, че е шеф на една фирма, която продава плавници и шнорхели. Между другото тя е една много малка фирма. Той управлява девет души. Цялата фирма е под 250 души. Това е минифирма. Американската е много малка. Те са търговци, които купуват стоки от Китай и ги продават.

Сещам се за една реплика на покойния генерал Лебед: „Обидно за държавата.“,не е ли обидно, че на този хал, на който в момента е държавата да се разиграва това шоу? 

Нищо не е обидно,защото дотам сме го добутали. Проблемът е много прост. Този модел на ГЕРБ се разби от протестите на хората. От възпламеняването на няколко глупости – Гешев извърши глупости, Борисов и той…Няма реална сила, която върви зад това, т. е. да има някаква партия,с изключение тази на Слави Трифонов. Интересното е, че той използва вълната на протестите,за да я създаде, и която за съжаление не спазва правилата на никаква политическа система. Ние сме в ситуация такава, каквато е.

„И всички вкупом съгрешихме“…

Толкова дълго време да ни управлява Борисов, което е обидно за нас. Да му позволим15 години да ни управлява е показателно,че май на нас нещо не ни е наред. За съжаление не можем категорично да концентрираме в някакво представителство. БСП отслабват. Те са традиционна партия. Да, правилно е да имат претенции, ча са били против,но то и нямаше как, защото те си бяха официалната опозиция. „Да България“ за съжаление има проблем с лидерите на партията. Те не впечатляват хората. Изобщо имаме проблем с едни по-ясни, по-представителни лидери. Ако вземем Христо Иванов, ген. Атанас Атанасов, Мая Манолова, адвокат Хаджигенов са много приятни хора, познавам ги всичките, но нямат някакво изявено политическо лидерство, някаква сила, която да поведе промяната. ДПС тежи на цялата политическа система с тяхната очевидна насоченост към задкулисни игри, които те играят доста дълго време. Така че не се вижда някакво ясно представителство и някаква ясна промяна.

И тъй като сме на този хал във всички жанрове у нас, според теб, какво е да си разследващ журналист в такава обстановка и то в страна като нашата, която е на 112 място по свобода на словото? Според теб кога беше лесно за тази порода колеги – преди или след промените? А може би тук трябва да вметна и още един период – този на Борисов?

Преди 1989 г. разследващата журналистика съществуваше, но тя беше строго насочена към далавераджиите. Далавераджии имаше по време на социализма,имаше бензинджии, плодизеленчукари, които забогатяваха от всякакви историйки и схеми. Социализмът позволяваше да се разследват подобни хора,но не само позволяваше, но и милицията също се включваше в тези разследването на тези хора.Имахме някаква разследваща журналистика,но тя не минаваше едно ниво, което беше най-обикновената престъпност –измами от различен финансов характер. След промените нямахме разследваща журналистика, защото журналистите, които преди това се занимаваха с нея загубиха доверие и някак си не успяха да се впишат, а и проблемите станаха много сериозни. Това бяха мутренските времена и беше донякъде опасно, а и нямаше подготвени журналисти. Колкото и да е странно, но разследващата журналистика беше представена тогава в БНТ от предаването „Частен случай“, който ръководех аз.Ние се занимавахме с разследване на ниво общини, кметове и стигахме до БНБ, но за по-нагоре нямахме възможност,защото работехме трима души. А и работехме без никаква финансова подкрепа от БНТ.Така че задълбочени и по-сложни разследвания трудно се постигаха в тази атмосфера. Но пък тя стана много популярна, защото решаваше проблемите на хората. И понеже БНТ беше държавната телевизия,властите реагираха съответно и в повечето случаи проблемите се решаваха. А това водеше до голямата успеваемост на „Частен случай“ да реши проблемите на хората. Но от проблемите на хората до истинската сериозна разследваща журналистика, която да разкрива по-големи далавери се изискват както средства така и един здрав гръб от някое издание. Е, имаме тук-таме, но проблемът е в това, че не е много ценена у нас разследващата журналистика. Главните медии у нас не се занимават с нея. Ако гледаме и т. нар. в бТВ и в НОВА разследващи предавания,които са в неделя след централните новини, те не са разследваща журналистика, а любопитни случаи, интересни неща,пътувания в чужбина. Разследваща е една стотна от работата, така че няма подкрепа и от тези медии. Не може някакви странични медии с неясни финансови възможности, като „БиволЪ“, да са единствените източници на разследваща журналистика у нас. А освен това няма и къде да се научат младите хора,защото дори и тези сайтове, които се занимават с разследване, са малко и невинаги е ясно, чии интереси защитават. Проблемът у нас е,че нямаме истински независими медии.

А теб кое те накара да се върнеш назад в спомените си и да разкриеш „За кого звъни телефона“? Казваш, че основната цел на книгата ти е да ни представи света такъв, какъвто си го видял? Е, как през онези години видя света и днес той по-различен ли е?

Светът се движи и всяка година е с някаква специфика. Целта ми беше да разбия някои митове за комунистическия режим, които са безумни и не са така. Същевременно да представя и горе долу какво се случи и как се развиха събитията. Как започна да се развива България в една погрешна посока. Тъй като паралелно се занимавах и с Румъния и в сравнение с нея ние тръгнахме по погрешен път.  И как се стигна плавно и до проблема с корупцията в цялото ни управление. А то си има ясно развитие и то още от тогава, и което постигна върха си при ГЕРБ и Бойко Борисов. Но то си съществуваше и от книгата се вижда доста ясно кой и как е допринесъл.

Как бриджора помага на журналиста Береану? И хазартът помага ли в нашия занаят?

Естествено, че помага. И то да оцениш правилно какви са вероятностите при събитията, които се случват. Да имаш усета, защото има неща, които са невероятни, неща, които са вероятни и неща, които са много вероятни. Освен, че играя бридж, което е една игра, но съм и магистър по вероятност и статистика.Вероятностите са важни, но те в никакъв случай не са решаващи, защото вероятността едно събитие да се случи е много малка и не означава,че то не може да се случи. То може да се случи. Така че вероятностите не играят толкова голяма роля, колкото анализа на фактите. Основното, което ми помага е, че съм завършил математика, която е точна и логична наука, която ти дава възможност да структурираш нещата логично. При много от колегите ми проблемът е, че или са завършили журналистика, или филология, и затова те много често боравят с логиката на нещата много погрешно. Правят грешни изводи и това им пречи на работата, че не могат да разберат логиката на събитието.

Книгата също е повод и за сравнение на журналистиката. Цитирам те: „По мое време журналистиката беше четвърта власт. Сега журналистиката е отражение на трите власти. За съжаление сега журналистите загубиха хъса, който имат и опозиционния елемент.“ Откъде дойде сривът в журналистиката ни? Боледува ли, и ако да – диагнозата? Купена ли е - и ако да, от кого? И кадрите ли днес решават всичко в занаята?   

Очевидно,че кадрите са важни. Има хора,само че те не са привлечени и неучастват в тази професия. Но иначе журналистиката, поне през 90-те години вървеше много добре. Имаше много колеги,които работеха и бяха интересни, но за съжаление финансирането на повечето медии се определя от държавата. На рекламния пазар се оформиха едни олигархични структури, които контролират самия рекламен пазар и журналистиката спадна до това да не противоречи на правителството, защото финансирането идва от властта. По този начин бяхме преди промените. Сега вече е абсолютно ясно – телевизиите ни и вестниците подкрепяха властта, не задаваха въпроси, които са очевидни и журналистите чрез автоцензура и с навика да работят така, забравиха възможността да задават въпроси. Като получат един отговор, който очевидно е безумен, те не са настоятелни да получат смислен отговор. Ще дам един пример. Ако си спомняш имаше една Деница Сачева,която отговаряше по един безумен начин и с хипнотичен поглед. Непрекъснато отговаряше и не обясняваше какво се случва. Пускаше чисти лъжи и никой не й противоречеше. Един елементарен пример: Още тогава се постави въпроса за фирма „Магистрали“ и факта,че всичко в пътното строителство е без обществени поръчки,чрез възлагане,от което е повече ясно,че това става като се дават поръчки на приятели. Схемата е абсолютно ясна. Та тя непрекъснато обясняваше,че това е по закона за обществените поръчки, точка еди коя си. И нито един журналист не я попита какво пише в тази точка. А в нея пише,че при инхаус процедури се дава без обществена поръчка, но никой не смееше да й зададе този въпрос. Нейният крах ясно се видя в едно интервю на един добър журналист Тим Себастиян, който между другото познавам лично. Ами той я разби,защото й задаваше въпроси. При него не минават тези елементарни номера и тя просто показа какво се случва с подобен човек,ако срещу него стои истински журналист, който се е подготвил с въпроси, които да разкрият истината, и който очаква отговори. При нас такова разпитване нямаше. Сега вече след промените, нещата започнаха да се променят, но все още бавно. Има една инерция у журналистите и те още не знаят свободни ли са или не,могат ли да питат каквото искат или не. И намират изблик в някакви персонални неща.Влизат в личностни противоречия с някой от питащите, което за тях е върхът в журналистиката,защото става някакъв скандал. Още не са се научили да задават реални сериозни въпроси и да се подготвят предварително. Това е най-големият проблем на журналистиката у нас,че повечето водещи на предавания разглеждат едно интервю в стила аз отивам и ще се сетя в движение какво да питам. Е,има някакви два-три въпроса, които предварително са подготвени от редакторите и с това се приключва цялата история. Няма достатъчна подготовка нито от редакторите, или пък водещите да се подготвят и да знаят какъв е по принцип отговора на даден въпрос към даден министър или политик. И при вече този отговор да извадят информация, която е по-интересна, и която противоречи на това или онова мнение на един политик.

Този стил, като че ли се наложи най-вече през годините,в които Борисов управляваше. Той наложи табу върху задаването на въпроси. Този стил не обезцени с днешна дата нашата професия? И как се отнасяш към въпроса за доверието в словото? И още нещо, вярваш ли днес на новините при положение,че се твърди,че голяма част от тях са фалшиви?

Това е един проблем, който за съжаление ще се задълбочава. В момента основният проблем е,че медиите отстъпват на социалните мрежи. А те придобиха собствен живот. Хората живеят в тези социални медии. А в тях основната изява е да кажеш нещо уникално, абсурдно, което обикновено е някаква измишльотина, за да можеш да впечатлиш всички, които те четат. Да получиш лайкове, коментари колко си готин, което измества тотално едно нормално изказано съждение. То не носи никаква радост на този, който го е направил, защото хората го прочитат и не му обръщат внимание. Трябва да има нещо ненормално в твоето изказване,за да блеснеш. По този начин дезинформацията лети невероятно в тези медии. Фалшивите новини, измишльотините придобиват живот и стигаме до този абсурд. За съжаление това вече е една кутия на Пандора, от която много трудно ще се отървем.

Впечатли ме една твоя реплика: В Румъния всяка партия е добре представена в затвора. А тук все още не сме доживели този ден. Вярваш ли, че ще дойде такъв да се търси сметка за разрухата и ще се отвори работа за бай Ставри?

Само ако разградим настоящата система. Става дума за прокуратурата. В Румъния всички политически сили по своя процент имат хора в затвора и това е така, защото създадоха една независима антикорупционна система, която просто разследваше всички. И тъй като на управленските постове хората са разпределени по партийни квоти, така и мошениците са по същия принцип. И колкото е по-голяма партията и повече на власт, толкова повече хора ще бъдат вкарани в затвора. Но има независим разследващ орган, който последно се представляваше от Лаура  Кьовеши.

Как го направиха румънците, че сега им дишаме и на тях пушилката? Законите им ли са като закони, правосъдието ли им е като правосъдие, и защо ние не можем поне от тях, дето са на една ръка разстояние, да почерпим опит?

Начинът им на мислене и желанието да се корумпират е същото като при нас. Ние с румънците си приличаме най-много на Балканите.Става дума като амалгама на населението. Ние сме една смесица,а същата смесица са и румънците. От славяни, прабългари, даки, тук са траки, каквито и да се наричат…

Всъщност, една чиста случайност създаде цялата тази система в Румъния. Истината за създаване на прокуратурата  „Антикорупция“, че тя е независима, а тук ние нямаме такъв орган и в това ни е проблема. Имаме една прокуратура и една специализирана, която уж трябва да се занимава с това нещо,но тя нищи организираната престъпност и всичко останало – пенкилер. В Румъния нещата се случиха по един случаен начин. До 2002 г. в Румъния бяха като у нас. Имаше един зам.-главен прокурор, който отговаряше за борбата с корупцията и той захвана един приятел на тогавашния премиер социалист. Чрез натиск премиерът се опита да спре разследването, но прокурорът се оказа достатъчно независим да не се откаже и тогава този премиер,за да спре разследването създаде дирекция „Антикорупция“. В момента на създаването на този орган той започна собствен живот. През 2004 г. новоизбраният президент Бъсеску, човек, който мрази корупцията и е достатъчно богат,за да не го интересуват пари от политиката, започна да преследва корупцията. И тъй като неговата партия беше на власт назначи министър на правосъдието, като му постави за цел борба с корупцията. И това беше Моника Маковей.Тя се захвана и направи цялата институция „Антикорупция“. Назначи подходящ човек, млади хора и то на заплати, които до тогава бяха нечувани в съдебната система, и институцията заработи. Първият осъден, и то с две присъди, беше бившият лидер и премиер от социалдемократическата партия. Той лежа пет години в затвора. Маковей подгони и правосъдния министър, т.е. нейния министър. По време на заседание на Министерски съвет един от министрите обвинен в далавери се оплаква, че прокуратурата „Антикорупция“ се занимава с него. Премиерът се намесва и казва на Моника Маковей да излезе от заседанието и да помисли как да се реши този проблем и да се върне след 30 минути. Тя излиза, връща се след половин час и арестува въпросния министър по време на заседанието на кабинета. Така по този начин там започна всичко и тази институция проработи. А след като вече си създал механизма много трудно може да се спре. Той започва да води свой собствен живот. Ливиу Драгня се опита да атакува прокуратурата „Антикорупция“. Направи невъзможни неща, защото самият той беше разследван от нея. Успя да махне Лаура Кьовеши от ръководната й позиция,но само два месеца по-късно влезе в затвора,защото беше осъден.Делата си вървяха и правосъдието не можеше да бъде вече спряно.             

Ти си един от много добрите познавачи на Румъния и то несамо, защото корените ти са оттам,а и като журналист. За това говори, и че по време на събитията през 1989 г. много западни медии използваха твоите коментари от там. По време на отразяването направи своеобразен рекорд с директен превод в ефира на БНТ, която единствена предаваше на живо случващото се в Румъния, както и за CNN. С днешна дата как изглежда този твой подвиг?

Предавах 47 часа нон стоп. Това е световен рекорд по симултанен превод. Няма друг човек в света, който по време на реални събития да е превеждал по този начин по-дълго от мен. Дори няма опит за поставяне на такъв друг рекорд. Всъщност това беше късмет, защото приятел на баща ми се обади предния ден, преди началото на събитията в Румъния и каза,че ще започнат събитията. А те знаеха,защото бяха от организаторите. Баща ми беше част от тази нелегална опозиция на Чаушеску. Той вече беше починал,но аз познавах всички негови приятели. Цялата опозиция бяха шест души.Не си мисли,че беше някаква голяма. Единият от тях беше Йон Илиеску – първият президент на Румъния.Всичките те бяха лични приятели на баща ми. Този, който ме предупреди стана след това първият външен министър в правителството на Йон Илиеску.Та той ми се обади и ми каза,че на другия ден започват събитията и каза, че искат те да се отразят по Българската телевизия. Румъния нямаше никакъв друг начин да излезе към света освен през България. Чаушеску така го беше уредил. Всичката вътрешна информация течеше към България и ние я разпространявахме с чиниите на БНТ и обратното, международният обмен влизаше през България и отиваше по кабел до Румъния. Знаеха,че информацията върви така и желанието им беше да се излъчва това, което ще се случи и ако аз мога да направя нещо. И аз го направих, като на следващия ден се обадих в Българската телевизия и им казах,че аз съм човекът, който може да превежда, и че в Румъния започва революция. А те още не знаеха в телевизията и ми казаха,че ще ми запишат телефона и ако имат нужда ще се обадят. Но след като са погледнали,че е започнала Румънската революция ми се обадиха. Беше много смешно. Те стояха и гледаха кадрите и се питаха какво да правят. А аз за първи път влизах в телевизията,но им казах, че трябва да се излъчва наживо. Чудеха се как да стане,защото трябвало да прекъснат програмата. Предложих им идеята, нали има втори канал да го пуснат там извънредно и да обявят по радиото за излъчването. А те се суетиха, суетиха и ме питаха дали мога да превеждам. Обясних им,че не мога, защото едновременно говореха трима души,но мога да разказвам за какво става дума. В студиото беше олелия и звъннаха на Филип Боков,защото по това време той беше генералния директор на телевизията, и той по най-дипломатичния начин им каза те да решат какво да правят.Нито каза да, нито не. И тъй като това беше след 10 ноември, решиха революционно да пуснат директно да излъчват по Втора програма. И така революцията тръгна в ефира и цели 47 часа. След това я прехвърлиха на Първа програма, защото се оказа,че всички само това гледаха. Тогава Българска телевизия спечели най-много пари,защото продаваше на всички картина все едно е нейна, защото само тя беше тази, която можеше да я излъчва и си присвоиха правата и я продаваха. Нямаше никакво значение дали е законно или незаконно. Най-смешното беше,че продаваха с моя превод, та едни мои приятели във Франция ми разказваха,че ме гледат, защото там имало един, който превеждал от мен. Ей такива сеири имаше тогава.

Спомена баща си, а каква беше неговата роля в създалата се тогава румънска опозиция?

Баща ми Бернард Береану беше един от най-добрите румънски математици. Той е известен с това,че е повлиял за разведряването в света, доказвайки една чисто математическа теорема за тогава съществуващите две системи за оповестяване при нападение от ракети и отговор към тях. Тези системи се управляваха от компютри и непрекъснато даваха грешки. Баща ми с една теорема доказа,че вероятността да започне Трета световна ядрена война е единица. Тоест, ще се случи със сигурност. Е,не сега,нито утре,но ще се случи. Това се публикува и в Америка го поканиха в Станфордския университет.Но тъй като беше от комунистическа държава лично президентът трябваше да подпише,защото беше забранено за такива да влизат в Америка. Баща ми водеше лекции в Станфордския университет и в Уест Пойнт академи. Всичко това предизвика до онези прочути преговори за ограничаване на ядреното оръжие. Една от причините беше,че ние ще стигнем до Трета световна война без да искаме. Тогава се направи много за подобряването на тези системи – да има и човешки контакт, защото ако компютъра допусне грешка след определени минути трябва да има и ответен удар и нищо не може да го спре.

Та хората около баща ми бяха все интелектуалци. Йон Илиеску беше инженер и шеф на Издателство „Техника“. Те бяха група приятели, които бяха срещу Чаушеску. Като политически възгледи бяха ляво ориентирани,но срещу него. Единствената външна помощ беше от американското посолство, което непрекъснато беше поставило по една кола при двама от тези останали пет души,защото баща ми вече беше починал. Пред дома на Йон Илиеску и СилвиуБрокан  имаше коли, да наблюдават дали ще ги арестуват. Те привлякоха един от заместник шефовете на Секуритате и един генерал от военните. Организацията по събитията вървеше с помощта на ЦРУ и КГБ. Това беше първата съвместна операция на тези две институции.

И тук е разликата между нас и Румъния. Йон Илиеску направи един плавен преход от социализъм към капиталистическа система. Той не разби бившето. Недопусна криминалните елементи,за разлика от нас, където създадоха мутрите. Не позволи разграбването на държавата. В това е голямата разлика. Докато при нас се случиха всички лоши неща. Тръгнахме от много по-човешки режим и разбихме всичко по най-отвратителния начин.

Бил Гейтс, Омар Шариф, Тед Търнър,все емблематични личности от световния елит. Разкажи за срещите с тях. С какво тези имена карат света да ги боготвори, а всъщност като ги погледнеш са повече от скромни.

На мен, така да се каже,непрекъснато ми върви много. Късметът е с мен. Историята с Бил Гейтс е изключително забавна. Като гост репортер бях поканен от една от големите телевизионни вериги в САЩ  NBS да работя за тях 6 месеца. От БНТ ми дадоха неплатен отпуск и заминах. Бях разпределен в телевизионната им станция в Сиатъл. А там е Майкрософт и Бил Гейтс. Блеснах с един репортаж а ла“Частен случай“ и станах много популярен в станцията. На всичките редакторски срещи все се поставяше въпроса,че няма интервю с Бил Гейтс,а той тук живее, тук работи. Не иска да даде интервю, а от две години се поставя това като задача. Тогава аз се обадих на пиарката на Бил Гейтс и казах,че съм представител на БНТ. Обясних,че при нас е много голям проблемът с българските хакери, а това е 1994 г., и бих искал да получа интервю за българската телевизия по тази тема. Тя ми отговори, че няма проблем и ще постави въпроса пред Бил Гейтс и ще се обади. След 40 минути ми се обади и ми каза, че той е много заинтересован и ме покани на разговор с него. Обявих, че имам интервю с него на следващия ден и всички ме гледаха като изненадани. На другия ден отидохме с оператора, но аз му обясних да снима първата част на една касета,а когато му дам знак ще я извади и ще сложи втора. Започнахме разговора първо с въпроси за хакерството, за това колко е известен в България. Каза ми за всичките тези бъдещи страхове от хакерите, беше доста интересно. Той предвиждаше много точно какво ще се случи в бъдеще.Свършихме с тази част, благодарих му и казах,че ще е много интересно за зрителите,а освен това той е много известен в България. Казах му,че имам една молба към него и му обясних,че тук ми плаща NBS и когато разбраха, че ще го интервюирам ме помолиха да задам и няколко въпроса от тяхно име. Подчертах, че много бих искал да го направя,защото все пак хората ми плащат. А това е един аргумент, който много върви и Бил Гейтс каза: „Давай!“ Сменихме касетите,зададох си въпросите за NBS и получих две интервюта. Така се получи поредния ми успех. В България излъчих интервюто по БНТ,което е единствено негово интервю дадено за нашата страна.

А с Омар Шариф историята е,че той дойде да снима няколко сцени за египетски филм. Важна беше локацията нос Калиакра и Черноморието ни. Обадиха ми се от УБО. На него му бяха назначили охрана и УБО я осигуряваше,защото не беше ясно какво е отношението на комунистическата партия към Омар Шариф, защото беше играл и спечелил Оскар с „Д-р Живаго“. А за нас този филм меко казано беше най-малко неясно произведение –уважаваме ли го или не го уважаваме. Та по тази причина самият престой на Омар Шариф тук се пазеше в тотална тайна, въпреки,че беше звезда от световна величина. Непрекъснато бяхме само двамата. Той не можеше да разбере какво е това нещо и викаше,че тук е много готино и никой не го познава и не го посреща. Беше свикнал да му досаждат непрекъснато за автографи, а тук няма никакви обсаждания и всичко си върви идеално. Аз му обясних причините и много се смяхме над тях. Той има прекрасно чувство за хумор. Изключителен професионалист. Вършеше всичко перфектно от първи дубъл. Много малко дубли се използваха при него. Една седмица по морето нямаше никакви проблеми. Живяхме райски, никой нищо не плаща,защото други плащаха. Стана дума, че аз играя бридж и той веднага каза, че иска да играе. От Варна се върнахме със самолет до София и оттук трябваше да си замине. Но имаше един ден престой в София и той поиска от мен да организирам бридж среща,за да поиграе. Заяви,че ще играе с мен. Настаниха го в сегашния „Радисън“. Поиска да намеря силни противници. Открих двама сред нашите бриджьори, но УБО каза,че те щелите да уредят противниците. И ги намериха – английския посланик с някакъв втори секретар от посолството да дойдат да играят с Омар Шариф. Той за своя сметка беше ангажирал кафенето на мецанина, да има непрекъснато келнер до масата и ресторантът да работи до колкото часа играем. Поръчваше всичко и алкохола, и храната. Седнахме да играем. Аз все пак бях републикански шампион по бридж, Омар Шариф си е звезда от висока класа в играта, а другите двама не ставаха за нищо.Тъй като се играеше на вързано, а мизата не беше много висока, но англичаните загубиха над хиляда долара на човек. Към 4 часа приключихме с тези хиляда долара и на Омар Шариф му е кофти да им иска сумата и каза, че било толкова приятно и да забравим за залозите и да си кажем,че беше една чудесна вечер. Англичаните си отдъхнаха, защото трябваше да осигурят тези хиляда долара,защото те не ходят с толкова пари в джоба. Разделихме се радушно. На следващия ден отивам на летището да го изпратя. Влизаме във ВИПА  и той вади един плик и ми казва,че е за мен, но да го отворя вкъщи. Като пристигнах вкъщи извадих сумата, която бях спечелил предишната вечер. Това си беше ОмарШариф!

А с Тед Търнър имах служебна среща. Бях представителят на CNN още от голямата екскурзия, когато турците се изнасяха от България до 1998 година. Голямата екскурзия я отразявах за CNN и Би Би Си. Още от тогава бях в техните списъци за България и Румъния. Отразяването на революцията в Румъния беше отчетено като много успешно. За тв канала аз бях човекът Румъния-България. Един ден ми се обаждат от CNN по настояване на Тед Търнър да направя един анализ на медийния пазар в България и Румъния,защото той има намерение да инвестира в медии в бившите соцстрани. Направих го и отново ми се обадиха и ми казаха,че Търнър иска да се срещне с мен и срещата ще е в Берлин. Пътуването поема CNN.Срещнахме се в Берлин.Настаниха ме в луксозен хотел откъдето дойде да ме вземе бял ролс ройс,това беше манията на Търнър, където и да се намира по света да разполага с такава кола. На срещата му описах,че ситуацията е много трудна и дори трагична . Три часа продължи разговора ни и в следствие на него се отказа от Румъния и България и купи телевизионна станция в Русия, която по-късно продаде на олигарха Дерипаска.

А как се работи с колеги от големите западни медии?По-лесно ли е отколкото с нашите тук?

С американците е безумно лесно. Те са много тъпи. Пристигането ми в NBS е свързано с репортаж, с който едва не станах причина да не предизвикам оставката на кмета на Сиатъл. Но пък благодарение на мен си подаде оставката шефът на полицията на града. Цялата история е следната. Първата ми задача беше свързана с един проблем. Около Сиатъл са богаташките къщи на Бил Гейтс и сума ти милиардери, а те са неоградени с едни ливади и проблемът се оказаха някакви пияни тийнейджъри, които се въртят с колите си по тези ливади и ги унищожават. Бяха организирали полицейска хайка и аз отивам да я отразя за забавната част на последните новини, където пускат репортажи от типа на пожарникари спасяват котенца. Отивайки виждам четири полицейски коли, страхотна организация. Накарах ги да наредят колите, да пуснат светлините и операторът направи един кадър. Към 23ч. дойдоха въпросните младежи, полицаите ги задържаха и аз вземам интервю. Питам шефът на огромния екип какво ги заплашва задържаните.И той ми обяснява,че трябва да се обадят на родителите и максималното било една глоба от 100 долара, защото са малолетни.Същевременно се обадих в редакцията да ни намерят място където току що е извършено тежко престъпление, да ми дадат информация колко полицейски екипа дежурят след 20 ч. вечерта до сутринта. Отидохме да снимаме въоръжен грабеж и убит човек. Успяхме да хванем случая. Това всичкото е за първите новини в 6 ч.на следващия ден.Правя материал, в който обяснявам,че в цял Сиатъл дежурят 12 патрулни коли. В един многомилионен град. Четири от тях гонят някакви, които се пързалят с коли, кой им плаща за всичко това, а през това въоръжен грабеж,а има една кола с един полицай, както и че са извършени еди колко си обира, убийства… Поставих въпроса кой плаща и защо заради големите пари се организират такива хайки, докато населението в града не е охранявано. Стана репортаж от две-три минути и редакторът ми казва,че не може да го пусне така, а ще говори с шефовете. Аз си тръгнах и заспах. Към 10 ч.ми звъни телефона да отида на пресконференция на кмета на града. А то какво се случило. От последна новина в забавните редакторът на новините го слага първа в емисията, защото да се види къде отиват парите на данъкоплатците. Става голям скандал и кмета дава пресконференция. Отидох да я отразя и там всички ме гледат, защото се разбра,че аз съм авторът. Кметът пое вина и поиска оставката на шефа на полицията,който си я подаде. Така уволних шефа на полицията на Сиатъл и станах топ репортер, защото репортажа го излъчиха и в централните новини на NBS. В продължение на 9 месеца Сиатъл нямаше нито една новина в централната емисия на канала.

А сблъсквал ли си се с абсурди по време на работата си, като журналист? Какъв голям абсурд си преживял?

Колкото искаш абсурди, но най-големият,и който ме накара да напусна БНТ, беше „Частен случай“ - най-успешната рубрика. Последните две години се борех с Вяра Анкова и ръководството, което непрекъснато ми пращаше юриста да проверява всеки „Частен случай“ и да се опитват да го свалят по една или друга причина. Нито един път не успяха да го махнат, защото спазвахме всички правила.Тази борба срещу един ръководител, който не възприема свободата, защото аз бях тотално независим в тази телевизия, да защитиш най-популярната рубрика в БНТ беше абсурдна. Просто напуснах, защото не можех вече да се боря всеки ден. А това беше най-награждаваното телевизионно предаване на БНТ. Аз съм единственият, който има награда от Международния фестивал за разследваща журналистика в Москва, който се организираше съвместно от ФСС и ФБР. Спечелих специалната награда на този фестивал. Имам и три „Златни антени“. Тази борба да махнат нещо, което е стойностно показва и абсурдът в нашата журналистика и защо сме на 112 място по свобода на словото.

Предаването ти по Евроком „Седмичник“  е едно от най-гледаните. След ваканцията ще има ли промени в схемата му?

Не. Ще си продължи пак този формат. Аз съм го измислил така, че няма друго такова предаване, което е интересно и приятно за гледане.

Правиш предаването и с лека ирония. Тя помага ли в журналистиката?

Изключително. Никога не бива да забравяме чувството за хумор, но то трябва да е премерено. Но винаги трябва да има някакво чувство за хумор дори и в сериозни предавания. Все се намира нещо, което да хване любопитството на зрителя или да му стане леко смешно. В големите издания на запад гледат да вкарат нещо, което да разведри . Иронията е най-доброто оръжие срещу всеки вид диктатура.

Тук пак се връщам към книгата ти „За кого звъни телефона“. В нея всичко разказваш и поднасяш с лека елегантна ирония.

Това ми е стила. Не може без усмивка и без чувство за хумор. Без тях е ужасно. Това е и едно от ценните неща на социалните врежи,че хуморът съществува във всякакви варианти – от просташкия до интелигентния. Това е хубавата страна. Нищо не трябва да се възприема сто процента сериозно, както и професията ни. Станах журналист по чиста случайност, защото румънците направиха Румънска революция и аз рязко смених професията. Реално след този превод станах телевизионна личност без да искам,защото бях момчето, което превежда Румънската революция. Само няколко месеца след това ми се обадиха,че съм станал медийна звезда и да отида да правя новините в 23часа. Заслугата беше на Бойко Станкушев и аз приех.

Завършваме разговора с ведра нотка за иронията. Но нека сложим точката със „За кого бие камбаната“ днес у нас, Владимир Береану?

Камбаната бие за всички нас, защото сме на един невероятен кръстопът и имаме възможност да поправим целия ход на държавата, на нашия живот към нещо по-добро след това,което ни се случи. След този ужасен рак, каквито са корупцията и безстопанствеността. Парите нямат особено значение и се харчат по абсурден начин. За съжаление не виждам как ще излезем от това.Направихме първата крачка, но следват ужасно много крачки, за да можем да реализираме една промяна, която ако успеем да демонтираме, поне частично, корупцията по високите етажи, то тя автоматично демонтажа ще започне да се случва и надолу. Всичко това ще подобри несамо икономическото ни състояние, а изобщо живота у нас.         

 

Снимки Иван Василев и личен архив

Сподели в
 

Уродливият образ на жълтата преса, обрисуван още преди повече от век с жлъчен хумор от патриарха на българската литература, е болезнено разпознаваем и днес в част от медийния ни пейзаж. Нека сверим отново професионалните си координати с погледа на класика...

22.09.2021/12:29

„Усмивката/със свойта нишка лека/човека тя привързва към човека.“ Така се пее в една песен на легендарната група „Трамвай № 5“. Песента важи с пълна сила за сутрешния екип на „Денят започва“ в БНТ и най-вече за водещата Христина Христова. Колкото и да си сънен или кисел, не можеш да останеш безразличен щом Хриси със заразяващата си усмивка ти каже: „Добро утро. Първи сме!“

20.09.2021/07:21

На 10 септември от 20:30 ч.в зала „България“ в София световноизвестният руски диригент Валерий Гергиев и солисти на симфоничния оркестър на Мариинския театър (Санкт Петербург, Русия) със Софийската филхармония, ще изнесат Благотворителен концерт в подкрепа на инициативата за изграждане на нов акустичен музикален център в България, който да се превърне в духовен и културен храм за възпитание на поколения млади хора, а също да постави българската столица редом до големите културни центрове на света.

09.09.2021/20:13

На 5 септември се навършват 125 г. от рождението на Сергей Румянцев - ярък поет, работил във в. "Земеделско знаме", съосновател на хумористичното земеделско списание "Див дядо". Отвлечен и убит по време на "белия терор" през 1925 г.

05.09.2021/20:02

Тези дни колегата ни Калин Тодоров заяви, че „Завесата падна“. Това е неговата пета книга от поредицата за това, какво се случва зад завесата по времето на соца, в годините, когато уж се наливаха основите на демокрацията, уж вървяха някакви промени и се стоварваха върху народа, който в последно време в името на шоуто измислени политици започнаха да наричат суверен.

01.09.2021/23:21

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Уродливият образ на жълтата преса, обрисуван още преди повече от век с жлъчен хумор от патриарха на българската литература, е болезнено разпознаваем и днес в част от медийния ни пейзаж. Нека сверим отново професионалните си координати с погледа на класика...

22.09.2021 /12:29 | Източник: anapest.org/vbox7.com

„Усмивката/със свойта нишка лека/човека тя привързва към човека.“ Така се пее в една песен на легендарната група „Трамвай № 5“. Песента важи с пълна сила за сутрешния екип на „Денят започва“ в БНТ и най-вече за водещата Христина Христова. Колкото и да си сънен или кисел, не можеш да останеш безразличен щом Хриси със заразяващата си усмивка ти каже: „Добро утро. Първи сме!“

20.09.2021 /07:21 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 10 септември от 20:30 ч.в зала „България“ в София световноизвестният руски диригент Валерий Гергиев и солисти на симфоничния оркестър на Мариинския театър (Санкт Петербург, Русия) със Софийската филхармония, ще изнесат Благотворителен концерт в подкрепа на инициативата за изграждане на нов акустичен музикален център в България, който да се превърне в духовен и културен храм за възпитание на поколения млади хора, а също да постави българската столица редом до големите културни центрове на света.

09.09.2021 /20:13 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 5 септември се навършват 125 г. от рождението на Сергей Румянцев - ярък поет, работил във в. "Земеделско знаме", съосновател на хумористичното земеделско списание "Див дядо". Отвлечен и убит по време на "белия терор" през 1925 г.

05.09.2021 /20:02 | Автор: Богомил Колев | Източник: СБЖ/Дума

 Спомени и архиви

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021 /09:31 | Автор: Иван Бакалов | Източник: Фейсбук

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

София ин´т Велд: „Тук сме, за да ви подкрепим. Видяхме проблеми, но и огромна решимост на българите да се справят с предизвикателствата.” Елена Йончева: „Ако не надвием корупцията, ще продължим да сме бедна държава със зависими медии.”

24.09.2021 /19:15

Символно и логично точно на днешния Ден на Независимостта на България отбелязваме и 100-годишнината от отлитането във вечността на патриарха на българската литература Иван Вазов

22.09.2021 /13:06

Днес председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изнесе годишното обръщение за състоянието на Съюза пред членовете на Европейския парламент. В речта си тя подчерта необходимостта от по-добра защита на журналистите, независимостта на медиите и правото на обществото на информация. Обяви и две важни за свободата на медиите и за защитата на журналистите инициативи.

15.09.2021 /15:30

 Мнения

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021 /16:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Как преди три десетилетия демокрацията настъпваше през телевизията и до какви днешни въпроси ни доведе

05.08.2021 /07:45 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 25 гости

Бързи връзки