Начало
 
 

Константин Иванов разказва в "Дума" за 60-годишната си любов с журналистиката

28.08.2021 /16:06 | Автор : Константин Иванов | Източник: duma.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Отдясно наляво: Борис Чакъров, Ани Горанова, главният редактор Хараламби Трайков, Йоан Матеев и Константин Иванов. "Земеделско знаме", 1964 г.

Известният журналист международник Константин Иванов разказва в три поредни броя на в. "Дума" за своя професионален път, от който по-младите колеги в гилдията има много какво да научат. Днес предлагаме първата част от трилогията му, излязла под общия надслов "Да знаеш да станеш от масата".

"Дойде време да се разделя с професията. В три поредни броя на "ДУМА" публикувах това, което следва". Това написа преди дни на своя профил във Фейсбук известният журналист международник Константин Иванов, предлагайки линковете към своите три публикации, излезли между 6 и 10 август.

Днес предлагаме първата част от трилогията му, която върви във в. "Дума" под общото заглавие "Да знаеш да станеш от масата". В следващите дни ще публикуваме и другите две.

Преди почти година, на 20 септември, излезе последната ми статия в ДУМА. Понякога съм се изкушавал пак да понапиша нещо, но виждам моите идеи реализирани по-кадърно от автори като Жоро Георгиев, Вальо Георгиев, Аида Паникян, Евгени Гаврилов и, разбира се, Велиана и Велислава. Така че, както пееше Шарл Азнавур, любимият ми певец, "Il faut savoir quitter la table..." ("Трябва да знаеш кога да станеш от масата"). За мен това време явно е дошло.

Започнах още като студент по българска филология да сътруднича на френската редакция на "Предавания за чужбина", днес "Радио България", в БНР. Възлагаха ми да водя кореспонденцията с няколкото хиляди френскоговорящи слушатели на българското радио. Моята "кръстница" при тези начални стъпки беше Маргарита Ешкенази. Там срещнах, и не просто срещнах, а се "влюбих", в преводач-говорителя на сърбохърватска редакция Джоко Росич. Години по-късно той стана известен и обичан артист. А моето "влюбване" в Джоко се изрази с един подарък, който му направих. У дома, в къщицата ни на "Георги Софийски" 50, имаше една сабя, единствената останала вещ от дядо ми Вельо от участието му във войните в началото на миналия век. Канията ѝ беше счупена, та острието ѝ беше ръждясало. Знаех, че Джоко е колекционер на хладни оръжия, и му я подарих. Искрено казано, днес съжалявам, че съм се разделил с тази безценна поради историята си вещ. И за още две неща съжалявам.

В стаята на баба ми и дядо ми на стената беше окачен портретът на Димитър, брата на баба ми, загинал при Одрин. "Братчето ми", проплакваше понякога баба Мария и милваше портрета. Като бутнаха къщата ни, за да построят на нейно място пететажен блок, портретът бил затрит.

А другото, за което не мога да си простя, е, че просто зарязах в шкафа на ДУМА, където последно работих, едно бакелитово радио "Филипс", вероятно едно от първите в България. Баща ми беше художник и беше нарисувал рекламата на "Филипс", като за отплата му подарили апарата. Той беше май единственият в махалата ни "Крива река", та комшиите се събираха вечер на чашка кафе да го слушат. Единствен в махалата беше и нашият телефон. Майка ми беше телефонистка в пощенската палата (превърната от Васил Божков в музей) и който имаше нужда да се обади, идваше у дома да звънне на когото трябва.
Но да се върнем към първите стъпки в професията, моя любов в продължение на почти шест десетилетия.

На 18 януари 1965 г. съм постъпил на работа като литературен сътрудник в "Международен" отдел на в. "Земеделско знаме", смятан тогава не без основание за най-професионално списвания вестник. Научих занаята от чудесни колеги - Пепи Калчев, Йони Матеев, Борето Чакъров. А незабравим спомен у мен остави главният редактор Хараламби Трайков. По-късно шеф ми беше и брат му Боян Трайков, и на двамата дължа много.
 
Бях все още в шестмесечен изпитателен срок, когато в България дойде на посещение министърът на външните работи на Франция Кув дьо Мюрвил. Бяха ни строили журналисти от няколкото вестника и радиото зад една въжена преграда.

Внезапно Кув се отдели от министър Иван Башев (такъв страхотен външен министър България не е имала и няма да има) и дойде при нашата журналистическа група с думите "Ah, vous etes la presse" - "О, вие сте пресата". Сега "мисирките" биха го награкали, тикайки микрофоните в сливиците му, но тогава - смут и пълно мълчание. То и малко хора знаеха чужди езици. Престраших се и зададох два въпроса, кой от кой по-тъп. На другия ден вестниците излязоха с репортажи, в които се отбелязваше и "на зададени му въпроси г-н Кув дьо Мюрвил отговори..." Единствено в "Земеделско знаме" беше написано с черен шрифт: "На зададените му от журналиста от "Земеделско знаме" и т.н.

Тече следобедната планьорка на отдела в апаратната. Телефонът звъни, завотделът Борето Тотев вдига слушалката: "Да, другарю Трайков" и към мен: "Главният ни вика с тебе". Кабинетът на Трайков е почти с размерите на киносалон в сградата до паметника на Левски, където днес, мисля, е офисът на НДСВ. Трайков кимва да седнем, разлиства вестника и - реплика към мен: "Ти какво, Tete a tete" с Кув дьо Мюрвил, а? Боре, той на изпитателен срок ли е?" След утвърдителния отговор на Тотев следва краткото: "От този момент е на щат".

И друг забележителен спомен имам от Хараламби Трайков. От някакъв окръжен секретар на БКП се получи писмо, в което се настояваше тамошният кореспондент на "Знаме" да бъде отзован от окръга и уволнен, защото написал критичен материал за неговата особа и дейността ѝ. "Земеделско знаме" като орган на БЗНС, братската, но все пак младша, управляваща партия, беше в деликатно положение и избягваше всякакви критики спрямо партията-ръководителка. Но на следващия ден във фолио на политическата страница се появи статия със заглавие "Кореспондентът на "Земеделско знаме" не е беззащитен, другарю... еди кой си". Подпис: Хараламби Трайков, главен редактор.

Е, как не просто да уважаваш, но и да не боготвориш такъв началник.

 (Следва)


 

Сподели в
 

Журналисти, а не научни работници първи разясняват на широката публика произхода на името на Плевен.

20.06.2022/18:19

Явор Чучков търси подкрепа за издигане на паметник на своя прадядо Ефрем Чучков (1870-1923) - един от ръководителите на българската организация ВМОРО/ВМРО, най-големият приятел и съратник на Гоце Делчев.

05.06.2022/17:24

Изданието тръгва като "ежедневен работнически вестник" на 5 май 1912 г.

05.05.2022/16:17

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022/13:10

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021/19:06

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

На 8 юни 1972 г. южновиетнамският фотограф Ник Ут заснема покъртителен кадър с пищящо от болка и ужас голо момиченце, обгорено от изсипан над село Чан Банг край Сайгон американски напалм. Какво стои зад разтърсващия образ?

09.06.2022 /20:20 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

От 5 юни насам няма никаква следа от британския журналист Дом Филипс, писал за „Гардиан”, „Вашингтон пост” и „Ню Йорк Таймс”, и от придружаващия го бразилски експерт по коренните амазонски народи Бруно Араужо Перейра. Двамата си били на експедиция в долината Жавари край границата с Колумбия и Перу. Властите са мудни в издирването, а в зоната действат наркотични, златодобивни, дърводобивни, земеделски и бракониерски мафии.

09.06.2022 /18:02 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

В навечерието на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност известната българска изкуствоведка, журналистка и познавач на тънкостите на Седмото изкуство Олга Маркова получи най-престижното отличие на Министерство на културата „Златен век“ – звезда. Отдавна искахме тя да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо се случваше. Тези дни Олга Маркова намери време да разговаряме с нея за българската журналистика, изкуство и кино, за нейните срещи със звездите от големия екран, за разговорите ѝ с тях и незададените въпроси.

09.06.2022 /09:38 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Снежана Тодорова, Соня Алексиева, Енчо Господинов, Иван Тодоров, Красимира Дионисиева нанизаха пъстра броеница от спомени за големия журналист, писател и пътешественик Ясен Антов на сбирка в негова памет, организирана от журналистическото дружество „Пътешествие и туризъм”. Включи се и синът му Траян Антов, известен спортен журналист, а специален видеопоздрав отправи и внучката му Мария, студентка в Амстердам.

27.05.2022 /16:30 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Журналисти, а не научни работници първи разясняват на широката публика произхода на името на Плевен.

20.06.2022 /18:19 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Явор Чучков търси подкрепа за издигане на паметник на своя прадядо Ефрем Чучков (1870-1923) - един от ръководителите на българската организация ВМОРО/ВМРО, най-големият приятел и съратник на Гоце Делчев.

05.06.2022 /17:24 | Автор: Явор Чучков | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Недопустимо е – особено за европейци – да се забравят думите на Волтер: „Може да не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш”. Повтаряме и подчертаваме: спусканите от ЕС забрани за достъп до медийни източници, обявявани за пропагандни, погазват гражданските свободи в обществото и пречат на професионалната работа на журналистите.

07.06.2022 /18:49

В деня в памет на великия поет, публицист, революционер и на всички, паднали за свободата и независимостта на България, нека отново сверим посоката си със завещания от тях морален и духовен кодекс.

02.06.2022 /08:00

Нека поднесем цветя и се поклоним пред великото дело на светите братя Кирил и Методий, дарили ни с азбуката и с извисяващата сила на просветата.

23.05.2022 /15:54

 Мнения

Размисли по повод два телевизионни концерта в празничните дни.

26.04.2022 /15:08 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Министерството на културата отказа да подпомогне с 2000 лв. издаването на сборник с лирика на поета, написал „Една българска роза”, по повод неговата 95-годишнина, защото там не са чували за него.

19.04.2022 /20:09 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 25 гости

Бързи връзки