Начало
 
 

125 г. от рождението на Сергей Румянцев

05.09.2021 /20:02 | Автор : Богомил Колев | Източник: СБЖ/Дума Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Сергей Румянцев

На 5 септември се навършват 125 г. от рождението на Сергей Румянцев - ярък поет, работил във в. "Земеделско знаме", съосновател на хумористичното земеделско списание "Див дядо". Отвлечен и убит по време на "белия терор" през 1925 г.

Убитият едва на 28-годишна възраст поет и журналист Сергей Румянцев е един от трагичната редица български творци на словото, погубени от развихрилия се зловещ терор след атентата в църквата "Св. Неделя" на 16 април 1925 г.

Сергей Румянцев всъщност е артистичен псевдоним. Истинското му име е Димитър Дилов Митовски.

Роден е на 5 септември 1896 г. в с. Блъсничево (днес Румянцево), Луковитско. Постъпва като ученик-храненик в Седемнадесети пехотен доростолсски полк в Плевен. Участва във войните за национално обединение като запасен офицер. Раняван е три пъти.

Работи като учител в с. Златна Панега и с. Блъсничево. Уволнен е за участие в първомайска манифестация. Назначен е в Народния театър като надзирател по чистотата (1921 г.).

Приет е за коректор и репортер във в. „Земеделско знаме“. Заедно с ТРифон Кунчев е съосновател на хумористичното земеделско сп. „Див дядо“ (1922 г.).

Секретар е на Цанко Бакалов в Постоянното присъствие на БЗНС. Учи специалност право в Свободния университет в София (днес УНСС)

Член на БЗНС от 1921 г. Придружава Александър Стамболийски на Международната конференция за икономическо възстановяване на Европа в Генуа (1922 г.).

След деветоюнския преврат през 1923 г. е арестуван и обвинен за участие в Търновските събития. Въдворен е в Плевенския затвор и е интерниран в родното си село през октомври 1923 г. След освобождаване участва в групата на Петко Д. Петков.

Литературната си дейност започва непосредствено след Първата световна война. Лириката му е с политическа насоченост, използва остра ирония и пародия. В нея атакува най-вече политиците от буржоазните партии и богатите. Единствената му стихосбирка „Селски бодили“ е конфискувана от властите (1924 г.). Най-значителната му творба е „Гърмиш и жигосваш“.

Отвлечен и убит по време "белия терор" през 1925 г., като за дата на смъртта му се смята 20 април 1925 г.

След 9 септември 1944 г. родното му село е наименувано на неговия псевдоним - Румянцево.

По повод 125-годишнината от рождението му припомняме посветената на Сергей Румянцев статия на Богомил Колев във в. "Дума", публикувана на 18 август 2010 г. по повод 85-годишнината от неговата гибел.

 

Сергей Румянцев - безстрашният и правдив родолюбец

Богомил Колев

Както е известно, 1925 година остава в българската историческа и политическа летопис с хилядите убийства след Деветоюнския преврат и Септемврийското въстание. Между убитите български патриоти от средите на интелигенцията са имената на поетите Гео Милев, Христо Ясенов, Сергей Румянцев.

Димитър Диловски, записан в регистрите с името "Д.Д" (с псевдоним Сергей Румянцев), е роден на 5 септември 1896 г. в с. Блъсничево, Луковитско. Баща му Дидо Митов Тихолов е гонен и преследван от османлиите. Това го е принудило да се пресели от с. Брусен, Тетевенско. Бащата мразел чорбаджиите и властващите. Тази омраза се предала и на малкия Диловски. Като дете той живеел в оскъдица, пасял биволите. В пастирската си торбичка обаче винаги носел книжка

Когато станал на 7 години, тръгнал на училище. Съобщава се, че бил единственото дете, което можело да чете, нещо, което много рядко се е срещало в ония времена. Завършва четвърто отделение с отличен и поради недоимък родителите му не могли да го издържат по нататък, за да продължи образованието си. С настояването си пред родителите един учител от Златарица, който издирвал любознателни деца със заложби, Димитър продължава образованието си в прогимназията в Луковит.

След завършване на прогимназията той отива на село, където се занимава със земеделска работа. Мечтата му е да продължи образованието си. Заминава за Враца, но тук не успява да се запише в гимназията пак поради липса на финасови средства. Това го принуждава да отиде в Плевен, където с помощта на началника на прехраната на 7-ми Доростолски полк Иван Вълков, станал по-късно известен земеделски деец, Димитър Диловски е зачислен на храна и квартира в полка.

По този начин той успява да учи в Плевенската гимназия. В казармата бъдещият поет се запознава с творчеството на Толстой, Пушкин, Лермонтов, Некрасов, на руските революционери демократи Херцен и Чернишевски. Започва дори да пише писма до близки и познати в стихотворна форма, продължава да се рови в книгите на богатата казармена библиотека.

Димитър Диловски взема участие в Балканската война. След гимназията постъпва във военното училище и завършва Школата за запасни офицери в Княжево, участва и в Първата световна война на Дойранския фронт - като офицерски кандидат. Служи като адютант на дружина и ротен командир. Тук Диловски става любимец на войниците, държи се много близко, приятелски с тях. В боевете дава личен пример и се проявява като много добър, храбър воин и командир. Младият командир вижда безсмислието на войната, жестокото изтребление на хора и става не само неин противник, но се обявява против потисничеството, в защита на обикновените хора до края на живота си.

След войната Диловски става учител в Златна Панега, а след година - учител в Блъсничево. Проявява се като добър организатор на младежта, бори се за откриване на прогимназия, където преподава български език, краснопис и френски език. Всички го обикват: ученици, връстници и възрастни. Пише стихове, в които отразява техния живот, но започва да пише и парливи епиграми, които посказват, че на литературния фронт се появява името на бъдещия изтъкнат сатирик под псевдонима Сергей Румянцев.

Негови съвременици от селото в спомените си съобщават; "Той беше сладкодумен, да го слушаш, да му се ненаслушаш." Бил е голям шегобиец, контактен и разговорлив човек със силно развито чувство на хумор.

През 1921 г. Димитър Диловски участва със своите ученици и колеги учители под червени знамена в първомайска манифестация. Във връзка с това се води анкета. Диловски дава показания в стихове, които достигат до тогавашния министър на просветата Омарчевски, който не само че не го наказва, но го извиква в София, за да го назначи на работа в Народния театър.

После работи като коректор във в. "Земеделско знаме", ориентира се към земеделското движение, публикува стихотворения и "народии" из всички земеделски издания. Вече под псевдонима Сергей.Р. той публикува и в редактираното от него списание "Див дядо", но и в някои други списания и вестници. Става близък с много земеделски дейци, и най-вече с Александър Стамболийски и Цанко Церковски, който го прави свой частен секретар. През 1922 г. заедно с Александър Стамболийски С.Румянцев взема участие в Световната конференция в Генуа, посещава Париж и други европейски градове.

Съгласно източници, отразяващи спомени на негови приятели, много от тетрадките му, пълни със стихотворения, не са намерени. Бил твърде нехаен към творческата си дейност. Когато се обръща към Стамболийски в стихотворна форма с молба да го назначи за писар в някоя легация, големият политик, държавник и негов приятел също в стихотворна форма го окуражава и стимулира към творческа дейност, като му отвръща:

"Вместо писар в някоя легация,
остани поет на свойта нация!"

По повод насроченото от земеделското правителство на 19 ноември 1922 г. допитване за съдене на виновниците за националните катастрофи, завършило с невероятен смазващ резултат за реакцията, С. Румянцев написва с вдъхновение пламенното и паметно стихотворение "Референдумът".

В навечерието на 9 юни С. Румянцев е гост на Ал. Стамболийски в с. Славовица, след това заминава на сватба в Горна Оряховица. Когато на другата сутрин се връща в София - в деня на преврата, е арестуван още на гарата и е отведен в Обществената безопасност. Прозрял опасността от явни врагове и някои близки хора на министър-председателя Ал. Стамболийски, Румянцев в стихотворна форма предупреждава държавника и свой приятел да се пази.

Много от най-дейните, най-смелите и изявени деятели на земеделското движение и приятели на поета "изчезват". Самият Румянцев е откаран на края на града, за да бъде убит от придружаващ го негов съученик, който обаче го разпознава и освобождава. Залавят поета в Съюзния дом и го интернират в родното му село. Селските му приятели го обграждат с голяма любов, правят опит да го укрият, но властта го задължава всеки ден да се разписва в общината.

Румянцев е извикан в София от Петко Д. Петков, ръководител и лидер на БЗНС. Следват тежките 1923-1924 г., прекарани в глад и мизерия. Петко Д. Петков е убит. Борбата на земеделците се ръководи от Димитър Грънчаров и Николай Петрини. На базата на съюза между работници и селяни се създава единен фронт на борба срещу правителството на Цанков.

В тази борба с перо активно участва и Сергей Румянцев. През 1925 г. той пише "Конспиративните си песни" по П. Яворов, от която, съгласно източници, до наше време достига само един брой. След Деветоюнския преврат и Септемврийското въстание Румянцев застава открито срещу режима на Цанков.

Следват дни на нелегалност в родното му село, в Плевен, София, Стара Загора. Тогава става атентатът в църквата "Св. Неделя", започват арести. В момент, когато се подготвя бягството му за Турция, той е арестуван и откаран в Обществената безопасност. Съобщава се в източниците, че "оттук нататък следите му се губят".

Сергей Румянцев загива едва 28-годишен. Творчеството му отразява времето, когато Стамболийски създава земеделското движение и управлява страната, въвеждайки някои реформи, когато народните синове и дъщери се готвят за борба срещу силите на зараждащия се у нас фашизъм. Литературната критика го определя като революционен поет, безстрашен и правдив, непоколебим в устрема си да служи всеотдайно на народа си.

Към края на своя живот той достига в поетичните си творби до необходимостта от съюз между работници и селяни в борбата срещу реакционните сили. Критиците определят поезията му като политическа и гражданска. Сатиричните му произведения са насочени срещу водачите на буржоазните партии, срещу техните нечисти сделки, срещу борбата за власт, алчността, раболепието, лицемерието, ограбването на народа...

Името на Серегей Румянцев остава завинаги в нашата литературна съкровищница - заедно с имената на най-изявените ни поети и революционери.

 

 

 

Сподели в
 

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022/20:20

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021/19:07

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021/16:13

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021/09:39

Ковид отнесе и ярката фурия на волното слово в поезията, белетристиката и журналистиката Катя Владимирова. Поклон!

01.12.2021/21:24

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки