Начало
 
 

Празна автобиография

29.09.2021 /15:01 | Автор : Лозан Такев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Лозан Такев

Тези дни реших да се поразходя из личните си автобиографични страници. Човек прави своя самоотчет и равносметка за изминатия път. Годините на демокрация и Преход силно промениха ценности, реформираха и преобразиха цели сектори в обществената практика, а покрай подмяната на табелките по улиците, площадите, наименованията на училища и предприятия се смениха или изчегъртаха, ако щете, страници от биографиите ни...

Преди петдесет и пет години трудовият ми път  започна в Първа електротехническа секция в София и бях назначен като електромеханик на Гърбичната автоматична  централизиция „Подуяне - разпределителна гара”, след като завърших специалност „Автоматика и телемеханика” в Полувисшия  железопътен институт „Тодор  Каблешков” ...

От електротехническата  секция не ми  разрешиха да кандидатствам задочно  обучение  специалност „българска  филология” и след една  година и половина преминах на работа като  инструктор във Вапцаровския районен комитет на Комсомола по транспорта  и съобщенията, а след това и в Градския комитет на ДКМС.

 През 1970 година вече бях организационен секретар на Кабинета на младия журналист с председател Иван Славков, а местоработата ми беше в Съюза на българските журналисти .

 От 1973 до 1977 година работех като завеждащ отдел в Общия комитет на ДКМС със седалище в Москва, СССР  .

 През 1977 година бях избран за секретар на Софийския градски  комитет на Комсомола, а през 1980 година преминах на работа като  главен редактор в Държавно издателство „Септември”. Същата  година бях избран за секретар на Учрежденския  партиен  комитет в националната  телевизия, а през 1983 година станах  заместник-председател на Столичния  съвет за култура с председател Стефан Дикин.

 През 1985 година по предложение на секретаря на ЦК на  БКП Стоян Михайлов преминах на работа в Българската национална телевизия като главен редактор на „Детски и  младежки предавания”. Сега телевизията бележи 60 години, а тогава тя беше на възрастта на 25-годишно момиче и с това са свързани и  повечето ми  младежки спомени .

Демокрацията преобърна представите ни за дълг, гражданско  чувство, национално  самочувствие... Внушаваха ни, че е сбъркан моделcj и ние сме виновни за състоянието на страната. А  биографичните ни страници придобиха съвсем други измерения...

Трябваше да престоим на трудовата  борса, а след това всеки сам да се спасява в писането нови автобиографични редове. Бях известно време главен редактор в издателска къща „Везни” при Българската търговско промишлена палата , известно  време на щат към ВС на БСП като председател на Комисията по култура.

През 1996 година станах основетел и отговорен редактор на обществени начала на изданието на ГС на БСП  „Софийски  бюлетин”, което след 25 години стаж вече също е в миналото.

И само си представете какво излиза. Всичките ми лични автобиографични страници са  почти празни. Няма го Вапцаровският комсомолски комитет по транспорта и съобщенията , няма го Градският комитет на Комсомола, няма го Кабинетът и Клубът на младия журналист, няма го Общият комитет на ДКМС в Москва, няма я дори главната редакция в телевизията за детски и младежки предавания, нито издателство „Септември”...

Останала е единствено Гърбичната автоматична централизация на гара Подуяне – разпределителна, макар и доста променена, където почна трудовата  ми  работническа биография пред 55 години...

Минаха години, без да те забравя  аз... сякаш припява времето зад  мен, а в празните  биографични страници излинява споменът, приятелства тук-там са запазили избледняващи  преживявания и сюжети за  малки  разкази и лозанки - бледи светлинки в тунела, през който  влаковете връщат теми от отминалото време, от което нямам нито притеснение, нито съжаление , защото бяха години на честен труд и достоен  дълг...

Сподели в
 

Размисли по повод два телевизионни концерта в празничните дни.

26.04.2022/15:08

Министерството на културата отказа да подпомогне с 2000 лв. издаването на сборник с лирика на поета, написал „Една българска роза”, по повод неговата 95-годишнина, защото там не са чували за него.

19.04.2022/20:09

Свободата роди „Дума“, а свободата е състояние на духа и словото се ражда от сърцето. „Ако то спре да тупти, ако Духът залинее, никакви байпаси не могат да спасят и левия вестник, и самата БСП“. Казал го е Стефан Продев.

06.04.2022/12:55

Кой ли не нахлу къде ли не, а ненавистта и омразата нахлуха трайно в личните ни съкровени пространства.

17.03.2022/18:15

Всички, които поднасят новини, които пишат, които правят филми и коментират събитията, трябва да мислят и за близките си, за майките и бащите си, за децата си и да ги предпазват, да ги опазват, защото може би това са техните последните мигове на този бял свят, който политиците и държавниците не успяха да съхранят за мирно и спокойто съжителстване!

15.03.2022/17:58

 Представяме ви

Протести избухнаха в Сантяго, след като на 12 май почина Франсиска Сандовал, работила за известна алтернативна телевизия. Тя бе простреляна в лицето, докато отразяваше избухнали безредици след Първомайската демонстрация в чилийската столица. Ранени бяха още двама журналисти от същата медия. Подозренията са, че стрелялият е дребен мафиот, свързан с карабинерите – репресивна структура, която новият президент Габриел Борич така и не реформира.

15.05.2022 /12:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Известният британски журналист и познавач на Близкия изток Джонатан Кук анализира в Middle East Eye убийството на палестинската журналистка Ширин Абу Акле и привежда още случаи на разправа на Израел с журналисти.

15.05.2022 /10:57 | Източник: middleeasteye.net/baricada.org

„Защо лаят краставите магарета“ е новата книга на журналиста и публицист Калин Тодоров. След като поредицата му „Зад завесата на соца“, „Зад завесата на прехода“, „Зад завесата на демокрацията“, „Зад завесата. Големия брат“ и накрая „Завесата падна“ вдигнаха голям шум и предизвикаха читателския интерес, те дълго време оглавяваха и класациите за най-продавани и най-известни книги.

28.04.2022 /07:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Времето лети, и това го доказва и четвъртвековния юбилей на едно от най-гледаните предавания на телевизията майка „Животът е вкусен“, чийто водещ е вечно усмихнатият и пълен с енергия Ути Бъчваров. Да не повярва човек, че като едно щракване с пръсти се навъртяха тези 25 лета, които доказват, че и днес зрителите обичат и гледат това първо кулинарно предаване в телевизионния български ефир.

25.04.2022 /23:19 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Изданието тръгва като "ежедневен работнически вестник" на 5 май 1912 г.

05.05.2022 /16:17 | Източник: СБЖ

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

СБЖ изразява възмущение и осъжда бруталните убийства на четири журналистки в рмките на четири дни в три различни страни. Съболезнования и солидарност за близките и колегите на убитите Йесения Мойинедо, Шейла Хоана Гарсия, Ширин Абу Акле, Франсиска Сандовал, както и на всички журналисти, станали жертви на жестоки разправи където и да е по света. Посегателството срещу всеки един колега е посегателство срещу всеки от нас.

15.05.2022 /12:40

Какви размисли буди новият доклад на „Репортери без граници” с внезапното скачане на България с 21 позиции нагоре по медийна свобода и докъде стигнахме след миналогодишната декларация „Виндхук+30”?

03.05.2022 /16:03

Нека и на този 1 май отново да надигнем глас в защита на труда и на правата на журналистите, на всички трудови хора. Нашата обща солидарност е двигател на демокрацията и напредъка, които обаче са невъзможни без мир. Да обединим усилията си, за да върнем диалога и отстояването на мира като висша ценност и в нашето общество, и в света.

01.05.2022 /09:30

 Мнения

Размисли по повод два телевизионни концерта в празничните дни.

26.04.2022 /15:08 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Министерството на културата отказа да подпомогне с 2000 лв. издаването на сборник с лирика на поета, написал „Една българска роза”, по повод неговата 95-годишнина, защото там не са чували за него.

19.04.2022 /20:09 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 23 гости

Бързи връзки